Гражданско дело 9090/2013 - Решение - 28-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  ….....…..               28.02.2014 година                            град Пловдив

 

В      И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:   

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9090 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС) и чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищцата Х.И.Д., ЕГН: **********,***, е предявила против П.А.Г., ЕГН: **********,***, район „***”, ул. „****” № ***, иск за осъждане на ответника да отстрани повредената си и прогнила водопроводна инсталация и да отстрани теча от неговия към имота на ищцата, както и иск за осъждане на ответника да заплати стойността на причинените й вреди, възлизащи в размер на общо 2 520 лева, представляващи необходимата сума за ремонт по отстраняване на повредите, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на иска- 03.06.2013 г.

В исковата молба е посочено, че ищцата се явявала собственик на поземлен имот с идентификатор 56784.506.1047, с адрес: ***, в който попадала сграда с идентификатор 56784.506.1047.1, от която ищцата притежавала самостоятелен обект- магазин с площ от 50 кв.м., разположена в северозападната част на първи етаж, състоящ се от магазинно помещение, складово помещение и санитарен възел. Над складовото помещение и санитарния възел на магазина се намирали кухнята и тоалетната на първия жилищен етаж от сградата- собственост на ответника. На няколко пъти имало аварии във водопроводната инсталация на имота на ответника, които нанесли сериозни вреди на обекта на ищцата. В края на м. май 2012 г. там се появил сериозен теч от горния етаж, в следствие на което мазилката на таваните паднала до гредоред, който изгнил от влагата, северната стена на склада била изцяло напукана с поддала мазилка, две от стените били с паднала мазилка, а подовете в помещенията били напълно изгнили. Ответникът бил уведомен за всичко това, като страните постигнали договореност ищцата за сметка на ответника да отстрани щетите, а той да отстрани повредите във водопроводната си инсталация. Ответникът обаче отказал да заплати вложените от ищцата средства в размер на 1 520 лева и не поправил водопровода си. В допълнителна писмена молба подробно се описват по вид и стойност платените средства за възстановяване на щетите. Въпреки че имотът бил подновен, през месец април 2013 г. отново в помещенията имало наводнение, като вредите били същите. Като следствие имотът станал неизползваем, а за отстраняването им били нужни поне още 1 000 лева. С бездействието си ответникът не само, че не отстранявал повредите във водопроводната си инсталация, но и пречел да се ползва имота на ищцата. В тази връзка се иска осъждането му да преустанови действията си, с които пречи на нормалното ползване на имота, както и да заплати сумата за отстраняване на причинените в имота вреди. Претендират се и разноските по делото. В с.з. лично и чрез пълномощниците си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че ищцата не доказвала по несъмнен начин, че е собственик на имота, защото за магазина липсвала надлежна схема на обекта, в която да е посочена площта му. Имотът бил съсобствен и всеки собственик бил длъжен да участва в разноските за поддържането и възстановяването му, като в тази връзка ответникът бил заплатил изцяло разходите за ремонта, предизвикан от теч в общата за имота В и К инсталация. По банков път превел сумата от 611 евро на „В-А Комерс” ООД за извършване на ремонта, като фирмата била избрана именно от ищцата за изпълнител на ремонта, а за случая била съставена количествено- стойностна сметка на дейностите, имаща характер на договор. С изготвен от служители на общината констативен протокол се установило, че имотът на ищцата незаконно функционирал като адвокатска кантора без необходимата документация, а общата сграда била в лошо състояние и било необходимо да се санира от всички собственици съобразно притежаваните от тях идеални части. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен. В с.з. лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Също претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

Ищцата е собственик на процесното помещение, за което е представен нотариален акт за придобиването му чрез продажба, както и скица на имота.

Приет е и констативен протокол от 04.06.2012 г., изготвен от служители на община Пловдив, които са установили теч в санитарното и складово помещения на обекта, в резултат на които били напукани таваните и прилежащите стени.

С друг констативен протокол от общината от 23.04.2013 г. са констатирани кафяви петна по окачения таван на помещението и лошо състояние на фасадата на сградата, която трябвало да се санира.

Приети са договор за СМР от 16.08.2012 г., сключен между ищцата и трето за спора лице като изпълнител на ремонта за възстановяване на щети от теч във В и К инсталацията на втория етаж на сградата, в която се намира обекта на ищцата. Към договора е приложена количествено- стойностна сметка, в която е посочено, че изпълнителят е получил от ищцата сумата от 1 520 лева. Представени са и проформо фактури за закупени на името на ответника строителни материали, както и извършен от него банков превод за сумата от 611 евро за закупуването на тези материали за ремонта.

Приложена е преписка щета № 26012080200022, образувана по молба на ищцата във връзка с В и К авария в имота й от 27.08.2012 г., съдържаща доклад, уведомително писмо, констативен протокол, опис на щетите и уведомление за щета. Представена е и застрахователната полица по договор за защитено имущество № 122680802С008266.

Прието е заключение на назначена съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице Р. е направило оглед на място и е констатирало наличие на извършен ремонт в помещенията на ищцата, като е определило и стойността на необходимите СМР за отстраняване на повредите, в размер на 2 117 лева.

Прието е и заключение по СТЕ на вещото лице К. по въпросите за В и К инсталацията на имота на ответника и състоянието на помещенията, като експертът е онагледил и резултатите от огледа си в снимков материал.  

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищцата и трима- от ответника (протоколи от с.з. от 11.11.2013 г., от 17.12.2013 г. и от 04.02.2014 г.). Св. П. Р. К.- наемател на обекта на ищцата, ползван за адвокатска кантора, посочва, че през м. януари 2012 г. имало наводняване на помещенията, като страните водели кореспонденция за това през електронната й поща. Ремонт се извършил през м. август 2012 г. и той бил заплатен от ищцата, а ответникът не й бил превел никакви средства. През пролетта на 2013 г. на тавана също се появили множество петна, но повече ремонти не били правени. Св. Т. А. Д.- живуща в сградата твърди, че имало теч в банята на ответника през зимата на 2011 г. от спукана батерия, като след това нямало повече инциденти. Ищцата правила през 2012 г. ремонт, като на майсторите била плати за труда, а материалите били закупени от ответника. Св. Л.И.Л. заявява, че в края на лятото на 2013 г. правил ремонт на помещенията на ищцата, които били в много лошо състояние, като материалите за ремонта били доставени от фирма, на което ответникът бил превел средства за това. Св. К.  Т. П. посочва, че през м. февруари 2014 г. били сменени металните тръби в имота на ответника с ПВЦ, макар че и старите тръби били здрави.

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. По делото е безспорно обстоятелството, че имотите на страните са съседни, като този на ответника се намира над помещенията на ищцата. По този иск се търси осъждане на ответника да отстрани повредената си и прогнила водопроводна инсталация, да я подмени с нова и годна, както и да отстрани теча от неговия имот към по- долния. Събраните по делото доказателства (писмени, гласни и две СТЕ) по категоричен начин установиха, че така, както е формулиран този иск, той е неоснователен, защото водопроводните тръби на ответника вече са сменени, а и към момента течове няма. На първо място, вещите лица и по двете СТЕ, които са извършили отделни огледи на имота в хода на процеса, са констатирали, че в помещенията на първия етаж течове няма, а тръбите не са мокри. Нещо повече, дори вещото лице Р. е изпробвала В и К инсталацията на ответника преди смяната й с обилно течаща вода и не е установила нито теч, нито повреди по нея. На второ място, разпитаният в последното с.з. свидетел П. посочи, че по възлагане на ответника се предприела смяна на всички метални, но здрави и функциониращи тръби с нови ПВЦ, защото такова било желанието на ищцата, като ремонтът още продължавал. При това положение претенцията по първия иск се явява неоснователна, защото искането на ищцата е напълно изпълнено- В и К инсталацията на ответника е сменена, макар и да не е имало необходимост от това, като теч от нея е липсвал както към момента на подаване на исковата молба, така и след това. Дори и да се приеме, че ситуацията се е променила в хода на процеса (доколкото е безспорно, че смяната на тръбите е станала по време на делото), при постановяване на своя краен акт съдът съобразява актуалното фактическо положение на нещата към момента на приключване на устните състезания. Тази ситуация обаче не изисква задължаване на ответника да извършва определените действия, защото това вече е станало. Не може да се счита, че с предприемане на това си поведение по смяната на тръбите лицето било признало иска, защото проблем с теч от въпросната инсталация не е имало към момента на завеждане на делото, което е единствено от значение в случая. Дали в един предходен период такъв се е появил, не е релевантно за този иск, защото целта на негаторната защита е да преустанови занапред едно конкретно противоправно поведение и да премахне вредните му последици, каквото състояние обаче тук категорично липсва.

По отношение на втората претенция- за обезщетение за причинените имуществени вреди, следва да се отбележи, че, за да се търси деликтна отговорност от ответника по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, следва да са налице кумулативно няколко предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като отсъствието дори на една от тях води до неоснователност на иска. В исковата молба се твърди, че течът в помещенията на ищцата бил възникнал през м. май 2012 г., а по- късно и през м. април 2013 г. също имало наводнение от имота на ответника. Тези твърдения за конкретния момент на възникване на теча категорично се опровергаха от всички събрани по делото доказателства. Свидетелката на ищцата К. заявява, че проблемът възникнал през м. януари 2012 г., т.е. в един доста по- ранен период от визирания в исковата молба, като през пролетта на 2013 г. нямало теч, а множество малки петна на окачения таван. Св. Д. пък въобще заявява, че само през зимата на 2011 г. била спукана тръба, но поражения нямало, защото водоподаването било спряно веднага. Другият свидетел- Л., който е извършвал ремонта в края на лятото на 2012 г., подчертава, че влага в помещенията не е имало. На второ място, самата ищца пред застрахователя е декларирала в уведомлението за щета, че датата на събитието е 26.08.2012 г., което пък е след посочения в исковата молба момент. Изготвеният от служители на община Пловдив констативен протокол от 04.06.2012 г., в който към тази дата е установен теч, е непротивопоставим на ответника, защото е частен писмен документ, който не носи неговия подпис, а и същият е съставен по данни на ищцата като инициатор на проверката, което създава и съмнения в обективността на отразената в него фактическа ситуация. С други думи, изцяло недоказани са твърденията за момента на възникване на въпросния теч през май м. 2012 г. и последващ през 2013 г., което изключва възможността за ангажиране на отговорността на ответника за това конкретно събитие. Оттук липсва първият елемент на фактическия състав на деликта- деяние, поради което само на това основание претенцията следва да се отхвърли.

Дори и да се приеме, че подобно противоправно деяние- теч е бил възникнал в някакъв времеви момент, то не се установяват посочените в исковата молба по вид и размер вреди, както и причинната им връзка с поведението на ответника. Безспорно е, че като цяло обектът на ищцата е бил в лошо състояние към момента, в който св. К. е започнала да го ползва за своя кантора- имало е следи от предишни течове, повреди от влага, засъхнали петна, т.е. ремонт на помещенията се е налагал при всички положения, а не, защото такъв е бил предизвикан от поведение на ответника. На следващо място, вещото лице К. в заключението си посочва, че подът на горния етаж и по- точно гредите, които го поддържат, били сухи в тях нямало следи от наводнение, мокри части или мухъл, а петната по окачения таван на долното помещение не били от вода, а представлявали биологичен материал- екскременти от гризачи. Това се потвърждава и от разпита на св. П., който посочва, че, когато махнали летвите на пода на имота на ответника, вътре било пълно с мишки, но това било нещо типично за стара къща. Експертът прави и извод за това, че падналата мазилка на външните стени на сградата представлявала възможен източник за просмукване на влага вътре в помещенията, която също така можело да идва и от избеното помещение и да се изкачва нагоре, поради което е спорен въпросът и за това, ако е бил възникнал теч, какво точно го е причинило.

Отделно от това, не се установява и дали всички СМР при ремонта през м. август- септември 2013 г. са били следствие само на теч или са се наложили за обновяване на помещенията. Действително ищцата е заплатила сума за възнаграждение за труда на майсторите, но от двете СТЕ се установява, че са били подменени водопроводната й инсталация, поставен е окачен таван, по стените е монтиран гипскартон, на пода е положена настилка с теракот. Определено описаните дейности въобще не представляват такива за запазване на имота или за възстановяване на вреди от теч, а са извършени за подобряване интериора на обекта, което изключва характеристиката им на необходими разноски, още по- малко пък от тях се установява причинната връзка между необходимостта от тези подобрения и твърденията за наводняване. Следва да се отбележи, че както от документа за паричен превод и проформо фактурите, така и от разпита на св. Л. става ясно, че материалите за този ремонт са били платени от ответника. Т.е. същият е осигурил средства за подновяване на обекта на ищцата с оглед евентуалната възможност неговата В и К инсталация в някакъв неустановен обаче по делото момент да е предизвикала теч на по- долния етаж, в който смисъл е бил и сключеният договор за СМР.

В уточняваща молба от 21.06.2013 г. ищцата е конкретизирала по пера конкретните повреди в имота си- по мазилка на стени и таван и изгнил под, които се различават от констатираните такива от застрахователя, а в заключението си вещото лице Р. е посочила стойности на определени по вид и обем СМР, които принципно са необходими за възстановяване на щети от теч в подобно помещение. Това обаче не означава, че тези дейности са били направени в посочените размери, нито пък, че са вложени точно тези средства за тях, поради което само по себе се заключението не доказва и размера на иска.

От събраните доказателства се налага изводът, че и двете претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят, а с оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените от него разноски в процеса, за които е представен списък и за налице доказателства, че са действително платени: депозити за вещо лице в общ размер на 195 лева (л. 51 и л. 106) и за разпит на свидетел- 15 лева (л. 51), както и сумата от 800 лева (л. 109) за адвокатско възнаграждение, по отношение на която не е направено възражение за прекомерност. Направените пък от ищцата разноски за държавна такса, експертиза и възнаграждение на пълномощниците й си остават на нейна сметка, без да се възлагат на другата страна.

 

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.И.Д., ЕГН: **********,***, против П.А.Г., ЕГН: **********,***, район „***”, ул. „***” № **, иск за осъждане на ответника да отстрани повредената си и прогнила водопроводна инсталация, да я подмени с нова и годна, както и да отстрани теча от неговия към имота на ищцата, с адрес: ***, с площ от 50 кв.м., разположен в северозападната част на първи етаж, състоящ се от магазинно помещение, складово помещение и санитарен възел.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.И.Д., ЕГН: **********,***, против П.А.Г., ЕГН: **********,***, район „***”, ул. „***” № ***, иск за осъждане на ответника да заплати стойността на причинените й имуществени вреди в следствие на възникнал през месец май 2012 г. теч и наводнение през месец април 2013 г. от горния етаж на сграда с адрес: *** в санитарно помещение и склад към магазин, собственост на ищцата, възлизащи в размер на общо 2 520 (две хиляди петстотин и двадесет) лева, представляващи необходимата сума за ремонт по отстраняване на повредите по таван, стени и изгнил под, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на иска- 03.06.2013 г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Х.И.Д., ЕГН: **********,***, чрез пълномощниците си адв. Н.К. и адв. В.Т., да заплати на П.А.Г., ЕГН: **********,***, район „***”, ул. „***” № ***, чрез пълномощника си адв. С.Б., направените по делото разноски, както следва: сумата от 195 (сто деветдесет и пет) лева- депозити за вещо лице, сумата от 15 (петнадесет) лева- депозит за разпит на свидетел и сумата от 800 (осемстотин) лева- адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала.

АД