Гражданско дело 8784/2013 - Решение - 18-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

665              18.02.2014 година                       град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Ваня Койчева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8784 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ във връзка с чл.86 ЗЗД.

Ищецът “ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от Н.Ч. и М.К., е предявил против Агенция “Пътна инфраструктура”, гр. София,, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Македония” № 3, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 2222,02 лева, представляваща сбор от платено обезщетение в размер на 2207,02 лв., представляващо изплатено застрахователно обезщетение въз основа на застраховка „Каско+” за причинени на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „420”, с  рег. № ** **** ** вреди, настъпили в резултат на ПТП настъпило на 27.02.2012 г. на път ІІ-64 при километър 7+300метра в посока Карлово-Пловдив, при което автомобилът  попаднал в дупка на пътно платно, сумата от 15 лв. – ликвидационни разходи, както и сумата от 173,82 лева мораторна лихва за периода от 17.08.2012г. до 22.05.2013 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на искова молба в съда.

В исковата молба е посочено, че на 27.02.2012 г. на път ІІ-64 при километър 7+300метра в посока Карлово-Пловдив на 27.02.2012 г. водачът А.В.М. управлявайки лек автомобил марка Мерцедес рег. № ** **** ** при изпреварване на друго пътно транспортно средство е навлязъл в насрещното движение и е попаднал в дупка вследствие, на което на автомобила са причинени щети, които са подробно описани в исковата молба. Процесният автомобил е собственост на „Уникредит лизинг” – АД, като същият има валидна застраховка КАСКО+” с ищцовото дружество. След уведомяване на ищцовото дружество същото е образувало преписка по щета с посочен в исковата молба номер, като от автосервиз „Балкан Стар Ритейл” - ЕООД е закупен амортисьор на стойност 2160,62 лева, като ремонта на процесния автомобил се е извършил в автосервиз в „Ренд и Авто” – ООД, за ремонта, на който била заплатена сумата от 46,40 лева, за която сума също била издадена фактура. Тъй като изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от Агенция “Пътна инфраструктура”,  последната не е изпълнила своето задължение да се грижи за доброто състояние на пътната инфраструктура.  Претендират се и разноските в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който не признава предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лекия автомобил. Оспорва вида и размера на описаните вреди, посочените в протокола за ПТП причини за настъпването на ПТП, фактът на извършеното от ищеца плащане. Твърди, че процесния участък имал обозначения за наличието на неравности на пътното платно и указваща шофьорите да карат с повишено внимание. Претендира разноски.

Третото лице помагач на ответника – „Интегрирани пътни системи” АД, ЕИК 200408908, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Владимир Вазов № 9, офис 7 твърди, че предявения иск е неоснователен. Прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от водача на процесния автомобил.  

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Установява се от представената застрахователна полица № 440212213000004  от 11,11,2011 г., че между ищеца и собственика на лек автомобил „Мерцедес”, модел „420”, с  рег. № ** **** **  е сключен договор за имуществено застраховане “Каско +” на процесния автомобил за срок от 03.01.2012г. до 02.01.2013г., застрахователната премия по който договор е разсрочена на четири вноски.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че договорената прения в размер на общо 5411,50 лв., разсрочена на четири вноски, по застрахователна полица №440212213000004  от 11,11,2011 г. е изплатена изцяло. По щета № 440115441201646/12 ищецът е заплатил сумата от общо 2207,02 лв., от която сума 2160,62 лв. е изплатена на  автосервиз „Балкан Стар Ритейл” - ЕООД за доставка на амортисьор на 11,04,2012 г. и сумата от 46,40 лева изплатена за ремонт на процесния автомобил на 11,04,2012 г., извършен в автосервиз „Ренд и Авто” ООД.

    По делото е приложен  протокол за ПТП №1422516 от 27.02.2012 г., изд. от *** Т.С., съгласно който на същата дата в 13,30ч. , на път ІІ-64 в посока от гр. Карлово към гр. Пловдив на километър 7+300метра, лек автомобил „Мерцедес”, модел „420”, с  рег. № ** **** ** е попаднал в дупка на пътното платно, при което на същия са причинени увреждания по ходовата част на автомобила в ляво – въздушна възглавница и др.

   Документът носи подписите на съставителя  и пострадалия - участник в произшествие без пострадали хора, само с имуществени щети, причинени на автомобила. Документът  съответства на изискванията по чл. 125а ЗДП, а този вид документиране изрично е признато за допустимо в производствата по ликвидация на щети по застрахователни събития в  Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства( издадена по законова делегация  на чл. 125а, ал. 1 от ЗДП). Според показанията на актосъставителя Т.С.,призован като свидетел по делото , това което е възприел, е отразил и в издадения от него протокол. По делото като свидетел е разпитан и водача на л.а., който го е управлявал по време на произшествието –А.М., от който се установява, че докато е управлявал процесния автомобил близо до гр. Карлово е попаднал на дупка на пътното платно в резултат, на което автомобилът се е наклонил на една страна. На мястото на ПТП е нямало никаква сигнализация  за наличието на неравности на пътното платно. 

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на Т.С.  и А.М., като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

Съставен е  ликвидационен акт по преписка за щета    440115441201646 от 09,04,2012 г., с който е определено  обезщетение в размер на 2207,02 лв. – 2160,62 лв. за амортисьор , която сума следва да се изпалти на „Балкан Стар Ритейл” - ЕООД  и 46,40 лв. – за ремонтни дейности, която сума е дължима на „Ренд и Авто” ООД. Като тези суми са били изплатени на посочените по –горе юридически лица на 11,04,2012 г.  от ищеца.

   Допълнително удостоверените в протокола за ПТП факти са установени и от  изслушано и прието по делото заключение на САТЕ,  което дава заключение, че е налице причинноследствена връзка между щетите по автомобила и механизма на настъпилото ПТП. Според експерта стойността на ремонта  за възстановяване на автомобила  към датата на произшествието, вкл. нови части,труд,консумативи е 3659,58 лева.

От изпратената регресна покана до ответника се установява, че същата е получена от ответника на 01.08.2012 г. по пощата с обратна разписка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от молителя ПТП, наличието на неравности на пътното платно, ударът в дупката и липсата на надлежно обозначение на същата от страна на служители на ответната агенция, настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между наличието на необезопасено препятствие на пътното покритие и последвалото вредоносно събитие. От заключението на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са следствие от установената неравност на пътя, като същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети. Механизмът на настъпилото ПТП се установява от приложения протокол, както и от събраните гласни доказателства. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. Констатациите на длъжностното лице се подкрепят и от показанията на разпитаните по делото свидетели и от съдебно-автотехническата експертиза. Ето защо възраженията на ответника за липса на доказателствена стойност на оспорения протокол са изцяло неоснователни. Няма данни в събраните по делото доказателства за поведение на водача на увредения автомобил / действие или бездействие/, което да съставлява основание да се направи извода за съпричиняване на вредите. В протокола за ПТП не са констатирани административни нарушения на водача на процесния автомобил от компетентния контролен орган.  Същевременно третото лице помагач не ангажираха никакви доказателства относно наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, поради което и следва да се приеме, че виновно поведение от негова страна, изразило се в това, че е бил длъжен да предвиди настъпването на вредите и да направи всички възможно да ги избегне, не е налице. Или единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.

Разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена държавата. На основание чл.30 и сл. от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на рупубликанските пътища се осъществяват от Агенция “Пътна инфраструктура”. Следователно Агенция “Пътна инфраструктура” като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са положили дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. В случаите, когато  вредите са настъпили в резултат, както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице, отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или когато тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл.49 и чл.50 ЗЗД. В този смисъл са указанията, дадени на съдилищата с ППВС № 17 от 18.11.1963г.

По делото е установено по безспорен начин от приложената застрахователна полица и изслушаната ССЕ, че към 27,02,2012 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на процесния лек автомобил, по силата на което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение. Последното, видно от заключението на приетата ССЕ, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно и пълно, е именно в размер на 2207,02 лв., колкото се сочи в исковата молба, което е по-малко от установеното от вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Обезщетение е изплатено на 11,04,2012 г. от ищеца. С изплащане на обезщетението, извършено на 11,04,2012 г., застрахователното дружество е встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредите до размера на платеното обезщетение, следователно има право да претендира този размер от ответника, за когото се установи, че отговаря по реда на чл.49 и чл.50 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ срещу Агенция “Пътна инфраструктура” е основателен и следва да се уважи изцяло.

Досежно възражението на ответника, че към датата на ПТП, в процесния участък е имало вертикална сигнализация, обозначаваща наличието на неравности на пътното платно, съдът го намира за неоснователно. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус ответникът не е ангажирал доказателства, в подкрепа на твърдените от него факти.

По претенцията за лихви: Правото на застрахователното дружество да предяви регресните си претенции  възниква от момента на плащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата не е достатъчно само да е извършено плащане. В чл. 86 от ЗЗД е посочено, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящия (тъй като вземането на застрахователя произтича от закона), длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). Такава покана е получена от ответната страна на 01.08.2012 г., видно от обратната разписка за доставянето й. С оглед дадения с нея 15-дневен срок за изпълнение ,  то ответникът е изпаднал в забава считано от 18.08.2012 г. В тази връзка задължението за забава се дължи за периода от 18.08.2012 г. до 22,05,2013 г. Така претендираната лихва за забава следва да се уважи само в размер до 172,65 лева, изчислен на основание чл. 162 от ГПК, като над този размер до пълния претендиран, същата следва да се отхвърли.

  В съответствие с изискването на чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата следва да се присъди законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Съдът намира предявения от застрахователното дружество иск за заплащане на сумата  от 15 лв - ликвидационни разходи за неоснователен, тъй като подобен разход не е установено от ищеца да е бил направен, нито е посочен от вещото лице в експертизата, а и реално не се касае до преведена на застрахования сума, за да подлежи на възстановяване, т.е. не е елемент от изплатеното застрахователно обезщетение и не влиза в обема на регресните права. Освен това за тези ликвидационни разходи не е представено каквото и да било надлежно доказателство, противопоставимо на ответника, дори не е ясно за какъв конкретно разход става въпрос.

 

По отношение на разноските:         

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищеца е уважен частично. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 734,31 лв. Ответникът е направил разноски пред настоящата инстанция, като съгласно чл. 78, ал. 3 на него също му се дължат разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска – в размер на 1,91 лв. С оглед компенсирането на вземанията за разноски, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за сумата от 732,40 лева.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Агенция”Пътна инфраструктура” към МРРБ,град София район „Красно село”, бул.”Македония”№1, Булстат: 000695089, представлявана от  Л.Л. да заплати „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от *** М.Г.К.К.   и Н.Д.Ч., сумата от 2207,02 лева лева представляваща изплатено от застрахователното дружество обезщетение по имуществена застраховка  „Каско+”, обективирана в застрахователна полица №440212213000004  от 11,11,2011 г., за причинени на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „420”, с  рег. № ** **** ** вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 27.02.2012 г. на път ІІ-64 при километър 7+300метра в посока Карлово-Пловдив, вследствие  на преминаване на автомобила в дупка на пътното платно, сумата от 172,65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 17.08.2012 г. до 22.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 28.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на лихва за забава над уважения до пълния предявен размер от 173,82 лева, както и иска за присъждане и на сумата от 15 лв. - ликвидационни разходи.

ОСЪЖДА „Агенция ”Пътна инфраструктура” към МРРБ,град София район „Красно село”, бул.”Македония”№3,Булстат:000695089, представлявана от Л.Л., да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от *** М.Г.К.К.   и Н.Д.Ч., направените по делото разноски в размер на 732,40 лева съразмерно с уважената част от иска и по комепенсация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е постановено при участието на „Интегрирани пътни системи” АД, ЕИК 200408908, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Владимир Вазов № 9, офис 7 - трето лице помагач на „Агенция ”Пътна инфраструктура” към МРРБ,град София район „Красно село”, бул.”Македония”№3,Булстат:000695089 .

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                             

                           СЪДИЯ : /п/

                                  

Вярно с оригинала.

ВК