Гражданско дело 8318/2013 - Решение - 26-02-2014

Решение по Гражданско дело 8318/2013г.

РЕШЕНИЕ

 

Номер 822                             26.02.2014 Година                         Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав

 

На двадесет и първи януари, две хиляди и четиринадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: И. Анастасов

 

Секретар: Елена Лянгова

 

като разгледа докладваното от председателя АХГД № 8318 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството по делото е образувано по жалба от С.П.Я. против заповед № ОА- 1837/25.10.2002г. на Кмета на Община- гр.Пловдив, с която е определена на застроената площ на бивш имот пл.№ 128 по стар кадастрален план на местността „О. м.”, попадаща понастоящем в ЖК”И.”, гр.П..

         От ответната страна не изразяват становище по жалбата.

         ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с материалите по административната преписка, с твърденията на жалбоподателката и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е връчена на жалбоподателката едва на 25.04.2013г.- 14 дни преди подаване на жалбата, във връзка с подадена от нея молба за издаване на заповед за определяне на застроената площ на бивш имот пл.№ 128. Правният интерес от обжалване на горепосочената заповед се мотивира с твърдението, че заявеният по преписката на наследници на К. Г. С.- дядо на жалбоподателката, имот от 12 дка. представлява част от бивш имот пл.№ 128. Съм жалбата е приложено писмо изх.№ ПО- 04- 269/08.04.2013г. от ОбСЗ- гр.Пловдив до жалбоподателката, в което се сочи, че, за да бъде постановено решение за възстановяван на собствеността върху заявените по преписката на наследници на К. Г. С. 12 дка. следва да бъдат представени скица и удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ. Налице е и последващо заявление от жалбоподателката до Кмета на Община- Пловдив за издаване на заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, във връзка с което и е била връчена вече издадената през 2002г. заповед. С оглед на гореизложеното съдът намира, че е налице правен интерес от подадената жалба, същата е подадена в срок и е процесуално допустима.

        По делото е прието неоспорено от страните заключение на в.л.В.С.. В същото е отразено, че по графични данни имот пл.№ 128 по кадастралния план от 1952г. е с площ от 30502 кв.м.. В разписната книга към плана същият бил записан на името на И. и К. С.и, с площ от 31300 кв.м., от които 52 кв.м., застроени с двуетажна паянтова жилищна сграда. С обжалваната заповед цялата площ на бившия имот е определена като застроена. Съгласно заключението на в.л.С., са налице две площи от бившия имот / в оранжев и розов растер на скица № 4 към заключението/, които са свободни от застрояване. Понастоящем в тази част от бившия имот съществувал метален навес, за който в общината нямало строителни книжа. Към датата на издаване на обжалваната заповед двете горепосочени площи били отразени като незастроени.

         В служебната справка / л.85- 86/, въз основа на която е прието решението на техническата служба, одобрено с обжалваната заповед, е записано, че частта от бивш имот пл.№ 128, попадаща понастоящем в УПИ ХХХІХ- стоп.дейност, и по- конкретно тази част, която е определена от вещо лице С. като незастроена, е заета от съоръжения, зелени площи, вътрешни обслужващи пътища и площадки, „ изпълнени съгласно одобрения на 17.01.1994г. актуален генерален план на ДФ”Домостроене””. Съгласно чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, се възстановява реално собствеността върху бившите земеделски имоти, попадащи понастоящем в строителните граници на населените места, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 01.03.1991г. е започнал. Дори да приемем, макар такава констатация да не е направена от вещо лице С., че в площите, посочени в заключението като незастроени, са налице съоръжения, пътища и площадки, необходими за обслужване на околни сгради, т.е. дори да приемем, че върху тази част от бившия имот е реализирано мероприятие по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността, то, щом като същото е осъществено в съответствие с план от 1994г., то осъществяването му не би могло да е започнато към 01.03.1991г.. Ето защо, съдът намира, че следва да бъде възприето приетото по делото заключение като обжалваната заповед бъде изменена в смисъл горепосочените две площи да се изключат от определената като застроена площ на бивш имот пл.№ 128.

         Съобразно с решението по делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката ще следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски в общ размер от 1130 лева /850 лева за адв.възнаграждение и 280 лева за възнаграждение за вещото лице/.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

РЕШИ :

 

         ИЗМЕНЯ заповед № ОА- 1837/25.10.2002г. на Кмета на Община- гр.Пловдив, с която цялата площ на бивш имот пл.№ 128 по стар кадастрален план на местността „О. м.”, попадаща понастоящем в ЖК”И.”, гр.П., е определена като застроена, като изключва от застроената площ на горепосочения бивш имот площите от 3265 кв.м. и 5604 кв.м., обозначени на скица № 4 / л.133/ съответно с оранжев и розов растер и цифри 31, 41, 42, 43, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 40, 31 и 30, 31, 40, 47, 39, 30.

         ОСЪЖДА Община- гр.Пловдив да заплати на С.П.Я. ***, ЕГН: ********** сумата от 1130 лева- съдебни разноски.

         Скица № 4 на л.133 по делото да се счита за неразделна част от настоящето решение.

         Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр.Пловдив в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: /п/Иван Анастасов

 

Вярно с оригинала.

ЕЛ