Гражданско дело 8102/2013 - Решение - 19-02-2014

Решение по Гражданско дело 8102/2013г.

РЕШЕНИЕ

 

Номер 686                               19.02.2014 Година                       Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав

 

На шестнадесети януари, две хиляди и четиринадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Иван Анастасов

 

Секретар: Елена Лянгова

 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 8102 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е образувано по искова молба от Н.Г. против П.М., с която е предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта от ответницата на сумата от 1815,15 лева по договор за поръчка за внасяне на сума за осигурителни вноски на ищцата, в качеството на самоосигуряващо се лице, за периода от 01.01.2007г.- 05.11.2010г..

         Ответницата оспорва иска.        

         ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         В исковата молба се твърди, че от 2007г. ищцата в лично качество и в качеството й на управител на „Перфект Н”ЕООД е възложила на ответницата да извършва счетоводни услуги, както и да внася осигурителните й вноски, като самоосигуряващо се лице, и тези, дължими от дружеството й. Ежемесечно ответницата изчислявала сумите, които следва да се внасят и обикновено получавала парите във фризьорския салон, в който ищцата осъществявала дейността си. В края на 2010г. ищцата получила съобщение от ТД на НАП- гр.Пловдив, че дружеството й дължи осигурителни вноски в размер над 6000 лева. След проведен разговор с ответницата, станало ясно, че тя е присвоила голяма част от предоставените й за внасяне суми. За няколко месеца тя възстановила част от дължимите суми, като ги внасяла по сметките на НАП. От май- месец 2011г. ответницата преустановила плащанията. В началото на 2013г. се установило, че е останала неиздължена сума в размер от 1815,15 лева. Ответницата твърди, че не е била в договорни отношения с ищцата и не е поемала задължение да внася осигуровките й. Алтернативно се твърди, че претендираното от ищцата вземане е погасено по давност.

         Внасяне на дължимите вноски за ДОО, здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване се дължи и се е дължало ежемесечно, като до изменението през 2012г. на чл.7, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, плащането на осигуровките е следвало да се извършва едновременно с плащане на трудовото възнаграждение. От справката за задълженията на ищцата на л.7 е видно, че за 2007г. тя има неиздължени 114,40 лева за ДОО, 39,60 лева за здравно осигуряване и 33 лева за УПФ / допълнително задължително пенсионно осигуряване/; за 2008г.- 448,80 лева за ДОО, 158,40 лева за здравно осигуряване и 132 лева за УПФ; за 2009г. няма неиздължени суми; за 2010г. има неплатени 231,60 лева за здравно осигуряване. Общият размер на неиздължените вноски е 959,80 лева. Останалата част от сумата от 1815,59 лева се формира от лихви за забавено плащане. Видно от изпратените от ТД на НАП копия от подадените от ищцата декларации образец 6 / л.70 и сл./ общият деклариран размер на задълженията й за ДОО, за здравни осигуровки и за УПФ за четирите години / 2007г.- 2010г./ е 3811 лева. Както беше посочен по- горе, в исковата молба се твърди, че в края на 2010г. тя е била уведомена, че дружеството й- „Перфект Н”ЕООД, дължи за осигуровки над 6000 лева. Във въпросните декларации образец 6 е вписан ЕГН на ищцата, а не ЕИК на дружеството и, което по аргумент от чл.2, ал.2, т.1 от Наредба № Н- 8/29.12.2005г., означава, че декларациите са подадени от нея като самоосигуряваща се, а не като осигурявана от дружеството й. Въпросните задължения на дружеството, за които не са налице доказателства, следва да са такива за осигуровки на негови работници и служители. Заедно с декларациите от ТД на НАП са изпратени пълномощни / протоколи по утвърден в наредбата образец/ от ищцата за ответницата за подаване на декларациите й като самоосигуряваща се. Следователно, занимавайки се със счетоводството на фирмата, ответницата е предвижвала и необходимите документи във връзка със самоосигуряването на ищцата. Това обаче не означава непременно, че е била поела и задължение за плащане на осигурителните й вноски.    

        В показанията си свидетелката Г. К.- Д. сочи, че е започнала работа във фирмата на ищцата, във фризьорски салон на ул.”О.”№ .., на 20 или 22 юли 2010г. и поне в продължение на четири или шест месеца е присъствала на ежемесечни посещения на ответницата, между 8-мо и 10- то число на месеца, във фризьорския салон. Ответницата получавала от ищцата пари за плащането на осигурителните вноски и носела платежните ведомости за платените осигуровки. Свидетелката държала лично да се увери, че осигуровките й се плащат, защото преди това имала проблеми в това отношение с предходни нейни работодатели. Осигуровки се плащали за няколко работнички- две или три фризьорки и една маникюристка. Осигуровките на свидетелката били редовно плащани, а в тези на ищцата, както станало ясно впоследствие, имало пропуски. Свидетелката Т., която е работила при ответницата, твърди, че осигуровките са били плащани от банкова сметка, ***. Свидетелката няколко пъти била ходила по получава пари от ищцата за захранване на сметката. Тя сочи буквално следното: „Когато е имало пари в банковата сметка, сме плащали осигуровките”. Съгласно чл.7, ал.7 и ал.10 от КСО, осигурителните вноски е следвало да се заплащат от банковите сметки на осигурителите, а в случай, че те не разполагат с такива- в брой, в банките и в пощенските клонове и станции по съответната сметка на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Първата свидетелка сочи, че са й били показвани ведомости за изплатени осигуровки. В случай, че ответницата е следвало да плаща осигуровките и ги е плащала, би следвало да са представяни преводни нареждания или вносни бележки. Такива не са налице по делото, като нито от твърденията на страните, нито от събраните доказателства, не става ясно на чие име е била посочената от втората свидетелка банкова сметка- ***ото- и как ответницата е оперирала със средствата по тази сметка. Всъщност, тъй като свидетелката Т. говори за счетоводното обслужване на „Перфект Н”ЕООД, би следвало сметката да е била на името на това дружество. Същото обаче е осигурител на работничките във фризьорския салон, но не и на ищцата, защото тя се е самоосигурявала.

         Втората свидетелка на ищцата, М. А., сочи, че към края на 2010г. ищцата се свързала с нея, защото знаела, че е юристка. Поводът бил въпросното писмо от ТД на НАП за задълженията на „Перфект Н”ЕООД за здравни и пенсионни осигуровки. Както беше посочено по- горе, тези задължения не включват дължимите от самата ищца вноски като самоосигуряваща се. Свидетелката сочи, че след проведен разговор с ответницата, тя поела ангажимент да възстанови липсващата сума в размер от около 6000 лева. Впоследствие тя изплатила около 4000 лева. След известно време ищцата се обадила на свидетелката и й казала, че има липси по личната й партида в НАП. М. А. се свързала с ответницата, но последната отказала среща по мотив на това, че ищцата е подала жалба против нея в Прокуратурата и поради това не желае да се вижда с нея. Писмото на л.7 със задълженията на ищцата към НАП следва да е от месец януари 2013г., тъй като в него е отразено, че лихвите за забавено плащане са начислени до 22.01.2013г.. Следователно, щом като повод за срещата, на която ответницата е поела ангажимент да възстанови липсващи суми, е било проведена по повод на писмо от НАП за задължения на „Перфект Н”ЕООД, а писмото за личните задължения на ищцата е изпратено повече от две години след това, то не е налице основание да се приеме, че ответницата е признала присвояването на средства за личните осигуровки на ищцата. Съответно показанията на тази свидетелка не съставляват доказателство за това на ответницата да са били предоставяни средства за заплащане на осигуровките на ищцата. Първата нейна свидетелка също няма преки впечатления за такова обстоятелство. Тя е възприела единствено твърдението на ищцата, заявено неизвестно кога, че има липси по личната й партида. Свидетелката К.- Д. и понастоящем работи в „Перфект Н”ЕООД. В показанията си тя сочи: „Знам, че в осигуровките на Н. има липси. Аз бях с нея, когато получи известие за липси от НАП”. Ако става дума за известието от края на 2010г., то не е за осигуровките на ищцата, поради което по- вероятно е да става дума за писмото от началото на 2013г..

          Във връзка с горното възниква въпросът, дали ищцата действително е узнала за липсите по партидата й едва в началото на 2013г.. В чл.349 от КСО са предвидени санкции за нарушение на разпоредбите на част І от кодекса, в която част са уредени включително и сроковете за внасяне на осигуровките. Дори тази разпоредба да не дава основание за налагане на глоба за невнасяне на осигуровките в срок, ищцата би следвало да бъде своевременно уведомена за задълженията си, дори и само поради предвидената в чл.171 от ДОПК погасителна давност. Освен това в чл.104, ал.3 от Закона за здравното осигуряване изрично е предвидена глоба за самоосигуряващите се лица, които не внасят дължимите осигурителни вноски за срок, по-дълъг от три месеца Ако приемем, че до м.януари 2013г. ищцата е мислела, че осигуровките й са внасяни, то това би следвало да означава, че е била уведомена за задълженията си за 2007г. шест години по- късно. Освен това още към края на 2010г. или началото на 2011г. е станало ясно, че са налице неизплатени задължения на „Перфект Н”ЕООД, което е станало повод ищцата, в качеството си на управител на това дружество, да преустанови ползването на услугите на ответницата. Нормално би било, в случай, че на последната е било възложено плащането на осигуровките и на ищцата, тя да провери, дали и по нейната партида няма липси. Към края на 2010г. и впоследствие при проведената среща с ответницата обаче е станало дума само за неиздължените от дружеството осигуровки, но не и за такива на ищцата. При това, ако е вярно казаното от първата свидетелка, че през втората половина на 2010г. ответницата ежемесечно се е отчитала с документи за внесените от нея осигуровки, то това би следвало да важи и за предходния период, а и за ищцата. Не е възможно ответницата да е била поела задължение за внасяне на осигуровките на ищцата, да се е отчитала ежемесечно за изпълнението на това свое задължение и да са останали невнесени суми в такъв значителен размер /например от дължимите за 2010г. здравни осигуровки в размер от 403,20 лева невнесени са останали 231,60 лева; от дължимите за 2008г. вноски за ДОО в размер от 489,60 лева са останали невнесени 448,80 лева/.

          Не е ясно кога точно / или поне приблизително точно/ страните са встъпили в договорни отношения. В исковата молба е записано само, че това е станало през 2007г.. Като се има предвид, че от ответницата се претендира възстановяване на присвоени суми за осигурителни вноски за цялата 2007г., би следвало или внасянето им да й е било възложено в самото начало на въпросната година или, ако това е станало по- късно, вече да е имало неплатени вноски и да са й били предостави пари за внасянето им. За тези обстоятелства липсват каквито и да било доказателства. Всъщност на протоколите- пълномощни, с които са подадени декларациите- образец 6, са налице печати на НАП съответно от 15.04.2008г., 22.04.2009г. и 29.04.2010г.. Тези декларации, съгласно чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н- 8/29.12.2005г., са се подавали в срок до 30 април за задълженията за предходната година. Тези доказателства обосновават наличие на договорни отношения между страните най- рано от април месец 2008г.. Свидетелката Т. сочи, че е работила с ответницата от 2007г. до 2009г., но не твърди ищцата да е била клиент на ответницата също от 2007г.. При това положение претенцията за възстановяване на средства за осигуровки за цялата 2007г. се явява необоснована. Липсват доказателства и за това на ответницата въобще да е било възложено внасянето на личните осигуровки на ищцата, а наличните доказателства обосновават извод за неяснота и хаотичност в отношенията им- от една страна се твърди, че ответницата се е отчитала редовно за предоставените й суми, а от друга страна се появяват липси в значителен размер; твърди се, че в задълженията й е влизало плащането на осигуровките на ищцата, а тогава, когато са се установили липси по партидата на дружеството, въобще не е бил повдигнат въпроса за липсите по партидата на ищцата. Ясно е само, че на ответницата е било възложено счетоводното обслужване на фирмата на ищцата, като това е включвало и подаване в НАП на всички изискуеми документи, включително и на тези за осигуровките на ищцата като самоосигуряваща се. Ясно е също така, че ответницата под някаква форма е отговаряла за плащането на осигуровките на работничките на фирмата. Това обаче не означава непременно, че й е било възложено трайно и внасянето на дължимите от ищцата осигуровки. Възможно е спорадично тя да е вършила и тази услуга, но не се установява нито това какви конкретни суми да й били предоставени за осигуровките на ищцата, нито каква част от тях евентуално са присвоени. За да приемем, че искът е основателен до пълния му предявен размер, то следва да приемем също така, че ищцата е предоставила в пълен размер дължимите за осигуровките й суми. Основание соченото обстоятелство да се приеме за установено не е налице най- малкото поради това, че първите две свидетелки имат впечатления относно отношенията между страните съответно от средата и от края на 2010г., а основната част от сумите, за които се твърди, че са присвоени, следва да са били давани през 2007г., 2008г. и 2009г.. В крайна сметка, ако на ответницата е било възложеното плащането на осигуровките на ищцата, то първата следва да е платила една част от тях и съответно би следвало да са налице доказателства за тези плащания. такива обаче не са представи по делото.  Ето защо предявеният по делото иск ще следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан, като в полза на ответницата бъдат присъдени направените от нея разноски за адв.възнаграждение в размер от 250 лева.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

РЕШИ :

 

         ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК, предявен от Н.В.Г. ***, ЕГН: ********** против П.Я.М. ***, ЕГН: ********** за това да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцата сумата от 1815,15 лева по договор за поръчка за внасяне на суми за осигурителни вноски на ищцата, в качеството на самоосигуряващо се лице, за периода от 01.01.2007г.- 05.11.2010г..

        ОСЪЖДА Н.В.Г. ***, ЕГН: ********** да заплати на П.Я.М. ***, ЕГН: ********** сумата от 250 лева- разноски по делото.

        Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: /п/ Иван Анастасов

 

Вярно с оригинала.

ЕЛ