Гражданско дело 7877/2013 - Решение - 14-01-2014

Решение по Гражданско дело 7877/2013г.

                       Р Е Ш Е Н И Е

гр.Пловдив, 14.01.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски районен съд, VІІ граждански състав, в публичното заседание на  осми  януари  през  две хиляди и четиринадесета година  в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОРИС  ИЛИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Катя Грудева, като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№7877  по описа за 2013г., за  да  се  произнесе  взе  предвид следното:

         Предявени  са  искове с правно  основание  чл.422  от  ГПК  във връзка  с  чл.430, ал.1  от  ТЗ,  чл.138  и  сл.  от  ЗЗД  и  чл.99  от  ЗЗД. 

         Ищецът  „ОТП  Факторинг  България“  ЕАД, със  седалище и  адрес  на  управление  гр. София,  бул. „Княз  Александър  Дондуков”  №19,  ет.2,  ЕИК  202317122,  представлявано  от  И. Г. Д. - М.,  чрез пълномощника си по делото  юрк. К. С.,   твърди,  че  с  договор  за  кредит за  текущо  потребление  от 15.08.2007г.  „Банка  ДСК”  ЕАД  предоставила  на  Н. Н. К.,  ЕГН  **********,  кредит  в  размер  на  10000  лв.,  като  поръчители  по договора  за  кредит  бил  ответникът  С.  Г.  М..  „Банка  ДСК”  ЕАД  изпълнила  задълженията  си  по  договора  за  кредит,  като  предоставила  на  кредитополучателя  сумата  от  10000  лв.    и  кредитът бил  изцяло  усвоен  от него.  Считано  от  12.10.2012г. кредитът  станал  предсрочно  изискуем  и  „Банка  ДСК”  ЕАД  предприела  действия  за събиране  на  вземането  си  по съдебен ред.    Било  депозирано  заявление  за  издаване  на  заповед  за  изпълнение  въз основа  на  документ  по чл.417 от  ГПК-  извлечение  от  счетоводните  книги  на  банката,  като  по  ч.гр.д.№20423/2012г.  на  ПРС,  V  гр.с.,  били  издадени  заповед  за  изпълнение  и  изпълнителен  лист  срещу  кредитополучателя  Н. Н. К.  и  поръчителя  С.  Г.  М.  за  сумата  от  8346,85  лв.-  дължима  главница  по  договора  за  кредит  от  15.08.2007г.;  сумата  от  505,73  лв.- редовна  лихва  за периода  15.04.2012г.-04.12.2012г.;  сумата  от  30,36  лв.-  наказателна  лихва  за периода  15.04.2012г.-04.12.2012г.;  законната  лихва върху  главницата  от  04.12.2012г.   до  окончателното й  заплащане,  както  и сумата  от 584,15  лв.-  разноски  по делото.   Срещу  издадената  заповед  за  изпълнение  постъпило  възражение  от  ответника  С.Г.  М.   в  срока  по  чл.414  от  ГПК.    С договор  за  покупко- продажба  на вземания  /цесия/  от  13.02.2013г.  „Банка  ДСК” ЕАД  прехвърлила  на  „ОТП  Факторинг  България”  ЕАД вземането  си  срещу  Н. Н. К.  и  С.  Г.М.,  ведно  с  всичките  му  привилегии,  обезпечения и  други  принадлежности. Ето  защо  за  ищеца,  като  частен  правоприемник  на  „Банка  ДСК”  ЕАД  възникнал  правен интерес  от завеждане  на  настоящото  дело,  по което  иска постановяване на  решение,  с  което  да  се  признае  за  установено  по  отношение  на  ответника,  че  му  дължи посочените в  издадената  заповед  за изпълнение  суми.  Претендират се и  разноските  по делото. 

Ответникът  С.  Г.  М. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника си  по делото  адв. Н.  Д.,  оспорва  предявения иск. 

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Видно  от  приложените  писмени  доказателства  по  ч.гр.д. №20423/2012г.  на  ПРС, V  гр.с., по  подадено  от  „Банка  ДСК”  ЕАД  заявление  по  чл.417 от  ГПК  срещу Н. Н. К.  и  С.  Г.  М.  е  била  издадена  заповед  за  изпълнение на  парично задължение въз  основа  на  документ  по чл.417  от  ГПК   и   изпълнителен лист  за  посочените  в  исковата  молба суми.  В  срока  по  чл.414 от  ГПК  срещу  издадената заповед  за изпълнение  е  подадено  възражение  от ответника  С.  М..  Видно  от  представените  писмени  доказателства  с договор  за  покупко- продажба  на вземания  /цесия/  от  13.02.2013г.  „Банка  ДСК” ЕАД   е продала  на  „ОТП  Факторинг  България”  ЕАД  свои  вземания,  между  които  и вземането  си  срещу  Н. Н. К.  и  С.  Г.М.,  произтичащо  от  договора  за  кредит  от  15.08.2007г.  Предвид  горното  за  ищцовото  дружество,  като  частен правоприемник  на  кредитора „Банка  ДСК”  ЕАД  и  титуляр  на  вземането по  издадената  заповед за изпълнение  е  възникнал  правен  интерес  от  предявяване  на  иск  за  установяване  на вземането  му  срещу  ответника  С.  Г.  М.

Не  се  спори  между страните, а  и  се  установява  от    писмените доказателства,  че  на 15.08.2007г.  в гр. Раковски  между  „Банка  ДСК”  ЕАД,  като кредитор,  и  Н. Н. К.,  като  кредитополучател,  е  бил  сключен  договор  за   кредит  за  текущо  потребление,  по силата  на  който банката е  предоставила на  кредитополучателя  кредит в  размер  на  10000  лв. със  срок  на издължаване  от  120 месеца.  На  същата  дата  между  „Банка  ДСК”  ЕАД,  като  кредитор,  и  ответника  С.Г.  М., като поръчител,  е  бил  сключен  договор за поръчителство, съгласно  който  поръчителят  се задължил  да  отговаря  солидарно  с  кредитополучателя  Н. Н. К.  за  изпълнение  на  задълженията му по  договора  за  кредит. На  09.11.2011г.  между  „Банка  ДСК”  ЕАД  и  кредитополучателя  Н. Н. К.  е  било  сключено  допълнително споразумение към  договора  за  кредит  от  15.08.2007г.,  като  на  същата  дата  между  „Банка  ДСК” ЕАД  и  С.  Г.  М.  е  бил  сключен  нов договор  за  поръчителство,  с който  се  обезпечава  изпълнението  на  задълженията  на  Н. Н. К.  съобразно  допълнителното  споразумение. 

Не  се  спори  между страните,  а се  установява  и  от приетата  съдебно- счетоводна  експертиза,  че  „Банка  ДСК”  ЕАД  е  изпълнила  задължението  си  по  договора  за  кредит  и  е  предоставила  сумата  от  10000  лв. на  кредитополучателя  Н.  К. От заключението  на приетата  съдебно- счетоводна  експертиза  се  установява  и  че  към  04.12.2012г.-  датата  на    депозиране  на  заявлението  за издаване  на заповед  за изпълнение  по чл.417  от ГПК  задълженията  на  кредитополучателя  към  банката  са  били в размер- 8346,85  лв.-  дължима  главница  по  договора  за  кредит  от  15.08.2007г.;  505,73  лв.-  лихва  за периода  15.04.2012г.-04.12.2012г.

От страна  на ответника  са направени  възражения,  че  не дължи  претендираните  от  ищцовото дружество  суми,  тъй  като   отговорността му  като  поръчител е  отпаднала   съгласно  чл.147, ал.1  от ЗЗД  предвид  обстоятелството,  че банката-  кредитор  не  е спазила  предвидения  в посочената  разпоредба  6- месечен срок  за  предявяване  на иск  срещу  кредитополучателя. Тези възражения следва да  бъдат  разгледани, въпреки  че  не  са  били  направени  с отговора  на исковата молба,  а  едва  в първото  съдебно  заседание.  Съгласно  трайната  съдебна практика  срокът  по  чл.147, ал.1  от  ЗЗД  е  преклузивен,  а  не  давностен, и  за него  съдът  следи  служебно  и  следва  да  зачете  действието  му  даже  и при липсата  на  направено  от  заинтересованата страна  възражение  за  това.  Ето защо  обстоятелството,  че  ответникът  не  е подал  отговор  на  исковата  молба  и  не  е  направил  своевременно  възражение  за  неспазване  на  срока  по чл.147, ал.1  от  ЗЗД  не  лишава  съдът  от  възможността    и  не  го  освобождава  от  задължението  му  да  провери  дали  същият  е  спазен.   Съгласно  разпоредбата  на  чл.147, ал.1  от  ЗЗД  поръчителят  остава  задължен  и  след падежа  на  главното  задължение  ако кредиторът  е  предявил  иск  против  длъжника  в течение  на  шест  месеца.   Доколкото ответникът  С.М.  е  поръчител  по  договора  за  кредит,  то  в  отношенията  му  с банката- кредитор  и  дружеството-  ищец  като  неин частен правоприемник следва да  намери приложение разпоредбата  на чл.147, ал.1  от  ЗЗД.  Съгласно  трайната  практика  на  ВКС  началният момент,  от  който  започва  да  тече  6- месечният срок  по  чл.147, ал.1  от  ЗЗД,  е  от датата  на  настъпване  на  предсрочната  изискуемост  на  кредита. В случая,  видно  от  приложените по  заповедното  производство,  Общи  условия  за  предоставяне  на  кредити  за  текущо потребление  на  „Банка  ДСК”  ЕАД, които  са неразделна  част от  сключения  договор за  кредит и  допълнителното  споразумение  към  него,   в  чл.19.2     от  същите  е  предвидено,  че при допусната  забава  в плащанията  на главница  или  лихва  над  90 дни целият  остатък  от  кредита  става  предсрочно изискуем  и  се  отнася в просрочие.  От  цитираната  клауза  следва,  че  предсрочната изискуемост  на  кредита  настъпва  автоматично  при  забава  в плащанията  за повече от 90 дни.   В  случая  от заключението  на  приетата  съдебно-  счетоводна  експертиза  се  установява,  че  след  подписване  на допълнителното  споразумение  от  09.11.2011г. кредитополучателят  Н.  К.  е  допуснал  забава  за  повече  от  90 дни  при  заплащане  на вноска  №52  с падеж  15.12.2011г., която  е била  заплатена  на  19.03.2012г.,  както  и  при  заплащане  на  вноски  с  №53, 54  и  55.  При  това  положение  с  оглед  предвиденото  в  чл.19.2  от  Общите  условия  на  банката- кредитор, считано  от  изтичане  на 90  дни  след падежната  дата  на  неплатената  вноска №52, т.е. считано  от  15.03.2012г.  целият  кредит  е  станал  автоматично  предсрочно изискуем.  Предвид  горното  съдът намира,  че  от  15.03.2012г.  е започнал да тече    срокът  по  чл.147, ал.1  от  ЗЗД  за  предявяване на иск  от кредитора  против  длъжника.  Заявлението  за  издаване на  заповед  за изпълнение  по  чл.417  от  ГПК  е  депозирано в съда  на  04.12.2012г.,  т.е.  след изтичане на  повече  от  шест  месеца  от  датата  на  настъпване  на предсрочната  изискуемост  на  кредита,  поради  което  отговорността  на  ответника  С.  М.,  в  качеството  му  на  поръчител,  е  преклудирана.  Ето  защо  предявеният  иск  е  неоснователен  и следва  да  се  отхвърли. 

От  страна  на  дружеството- ищец  в  писмената  защита  на  пълномощника  му  се  твърди,  че  разпоредбата  на  чл.147, ал.1  от  ЗЗД  не  следвало  да  намери  приложение  в  случая,  тъй  като  в  чл.3  от  договора  за  поръчителство  от  09.11.2011г.  ответникът  С.  М.  се  е  съгласил  да  се  запази  отговорността му  като  поръчител  и  в  случаите,  когато  кредиторът  не  е  предявил  иск  против  кредитополучателя  в  срока  по  чл.147, ал.1  от  ЗЗД.  Тези  твърдения  са  неоснователни.  Видно  от  договора  за  поръчителство  от  09.11.2011г.  в  чл.3  от  същия  е  предвидено,  че  „отговорността  на поръчителите  се  запазва  и  ако  кредиторът  не  е  предявил  иск  против  кредитополучателя  в  срока  по  чл.147, ал.1 /в/  бъде  продължен  па  съгласие  между  кредитора  и  кредитополучателя”.  От така  съдържащото се  в  договора  изречение  не  може да се  направи  еднозначен извод,  че  между  страните  е  било  постигнато  съгласие  за  запазване на  отговорността  на поръчителя  и  в  случаите,  когато  кредиторът  не  е  предявил  иск  против  кредитополучателя  в  срока  по чл.147, ал.1  от  ЗЗД.  В  същото  не  е  посочено от  кой  нормативен  или  друг  акт  е  цитираната  клауза  на  чл.147, ал.1/в/,  тъй  като  чл.147, ал.1  от  ЗЗД  няма  буква  „В”,  а  отделно  от  това  продължението  на  текста  след  чл.147, ал.1/В/  внася  допълнително  объркване  за  това  каква  е  била  волята  на  страните.  В  крайна  сметка,  преценявайки  съдържанието  на  така  цитираната  договорна  клауза,  съдът  намери,  че  от  същата  не  се  установява между  страните  да  е  било  постигнато  валидно  съгласие за  запазване  на  отговорността  на поръчителя  и  след  срока  по  чл.147, ал.1  от  ЗЗД, а  изложените  в  този  смисъл  доводи  от  ищцовото  дружество са  неоснователни.

С  оглед  изхода  на  делото  и  на  основание  чл.78, ал.3  от  ГПК  дружеството-  ищец  следва  да бъде осъдено  да  заплати   на  ответника  направените  разноски    за  адвокатско  възнаграждение  в  размер на  700  лв.  съгласно  представения  списък.

         По изложените съображения съдът  

 

                                                Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ  иска  на   „ОТП  Факторинг  България“  ЕАД, със  седалище и  адрес  на  управление  гр. София,  бул. „Княз  Александър  Дондуков”  №19,  ет.2,  ЕИК  202317122, против  С.  Г.  М. ***,  ЕГН  **********,  за  признаване  за  установено,  че  ответникът  дължи  сумата  от  8346,85  лв.-  главница  по  договора  за  кредит  от  15.08.2007г.,  сключен между  „Банка  ДСК”  ЕАД  и  Н. Н. К.,  ЕГН  **********,  и  договори  за  поръчителство  от  15.08.2007г.  и  09.11.2011г.;  сумата  от  505,73  лв.- редовна  лихва  за периода  15.04.2012г.-04.12.2012г.;  сумата  от  30,36  лв.-  наказателна  лихва  за периода  15.04.2012г.-04.12.2012г.;  законната  лихва върху  главницата  от  04.12.2012г.   до  окончателното й  заплащане,  както  и сумата  от 177,66  лв.-  разноски  по делото  и  406,49  лв.-  юрисконсултско  възнаграждение,  за  които   суми  по  ч.гр.д.№20423/2012г.  на  ПРС,  V  гр.с., в  полза  на  „Банка  ДСК”  ЕАД  е  била  издадена  Заповед  № 12954 от  05.12.2012г.  за  изпълнение на  парично задължение въз  основа  на  документ  по чл.417  от  ГПК  и  изпълнителен лист.

ОСЪЖДА   „ОТП  Факторинг  България“  ЕАД, със  седалище и  адрес  на  управление  гр. София,  бул. „Княз  Александър  Дондуков”  №19,  ет.2,  ЕИК  202317122,  да  заплати  на   С.  Г.  М. ***,  ЕГН  **********,  сумата  от  700  лв.-  разноски  по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 2- седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала.

КГ