Гражданско дело 7550/2013 - Решение - 14-02-2014

Решение по Гражданско дело 7550/2013г.

РЕШЕНИЕ

 

Номер 640                              14.02.2014 Година                       Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав

 

На шестнадесети януари, две хиляди и четиринадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Иван Анастасов

 

Секретар: Елена Лянгова

 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 7550 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         По делото е предявен иск по чл.109 от ЗС от Р.К.К. против Ю. И.Ч. за това ответницата да бъде осъдена да възстанови общия вход и входно антре за първи и втори етаж от жилищната сграда, находяща се в гр.П., ул.”С. Ч.”№ .., с идентификатор по кадастралната карта 56784.519.696.1, а именно да възстанови двукрилата входна врата и входното антре в пълните му предходни размери. Алтернативно е заявено искане входната врата и антрето да бъдат приведени в съответствие с изискванията на Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като вратата бъде изпълнена с ширина от минимум 1 метър, антрето с ширина от не по- малко от 1,30 м., като на един метър преди стълбището широчината му бъде в пълния си размер от 2,45 м..

         Ответницата оспорва исковете.

         ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         Ищецът твърди, че е собственик на втория етаж на горепосочената сграда. Ответницата била собственик на жилището на първия етаж. Входът за двете жилища бил общо, като антрето на първия етаж служело за достъп до стълбището за втория етаж. През 2008- 2009г. ответницата извършила ремонт на жилището си, като при това премахнала едното от крилата на входната врата и преградила антрето по дължина. В резултат от това широчината на антрето била намалена от 2,5 м. на 0,99- 1,00 м.. Останалата му част била приобщена към жилището на ответницата, като по този начин било променено предназначението на обща част на сградата. С така създаденото положение били създадени значителни неудобства за упражняване на правото на собственост върху втория етаж от сградата, тъй като подходът към стълбището, водещо до него бил много тесен. От Началника на РДНСК- гр.Пловдив била издадена заповед № ДК- 02- ЮЦР- 663/29.11.2011г. за премахване на извършеното незаконно строителство / без строителни книжа/, но тази заповед била отменена от ВАС по мотив на това, че тя била издадена за премахване на незаконна реконструкция, а в действителност строителните работи съставлявали ремонт.

         Ответницата твърди, че е собственик на целия първи етаж, включително и на входното антре / салон/ по силата на нот.акт за дарение № 5/03.08.1984г.. Твърди се, че ищецът не е едноличен собственик на втория етаж, а го притежава в съсобственост с брат си. сградата имала общ вход за двата етажа, но не и общ коридор. Входното антре не било обща част на сградата по предназначение. То било едно от жилищните помещения на първия етаж и като такова било собственост на ответницата. Поради това ищецът не може да претендира за защита на право на собственост върху него.  Върху него не било учредено или придобито право на преминаване. Оспорва се приложимостта на действащите към момента строителни норми относно минималната широчина на коридора и вратата по аргумент на това, че сградата е построена през 19 век и то като еднофамилна, а не като многофамилна. В тази връзка се сочи, че и стълбището към втория етаж не отговаря на нормативните изисквания, при което, ако ищеца е затруднен да преминава по обособения след ремонта коридор, то той би следвало в не по- малка степен да е затруднен да преминава и по стълбището.

        Приетият по делото нот.акт № 7/26.01.2009г. легитимира ищеца като собственик на 4/6 ид.ч. от втория етаж на сградата. Останалите представени с исковата молба нотариални актове, както и делбения протокол от 1970г., не обосновават в негова полза права в по- голям обем. Горното обстоятелство обаче не го лишава от активна легитимация за предявяване на иска по чл.109 от ЗС, тъй като същият представлява действие на управление, каквото може да бъде извършено от всеки един от съсобствениците по отношение на целия съсобствен имот. В тази връзка следва да се отбележи, че искът е предявен за защита на правото на собственост на ищеца върху втория етаж, като се твърди, че той е затруднен да упражнява това свое право поради ограничения достъп до етажа,  не за защита на някакви вещни права върху антрето на първия етаж.

        На база на приетите по делото заключения на единична и тройна СТЕ непротиворечиво се установява, че в резултат от извършеното от ответницата преустройство на антрето широчината на остатъчния коридор, осигуряващ достъп до стълбището за втория етаж, в началото му от към входната врата е 99 см.. Съгласно заключението на тройната СТЕ, но- навътре той се разширява до 103- 104 см.. Вратата в долния край на стълбището не може да се отваря нацяло, защото опира в изградената в антрето преградна стена. Тази врата се отваря максимално на разстояние 37 см. от първото стъпало на стълбището, което стъпало е изнесено пред вратата и е с широчина 40,40 см.. Следователно вратата се отваря общо на 77,40 см. разстояние от касата, на която е монтирана. Широчината на тази врата е 70 см.. Стъпалата по стълбището за втория етаж са с широчина между 110 см. / първите две от тях/ до 101 см.. Входната врата на сградата е със широчина под 1 метър.

         Съгласно чл.100, ал.2 от Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, входните врати на жилищните сгради следва да са със светла широчина най-малко 1 м.. В конкретния случай светлата широчина на входната врата е значително по- малка. Широчината на коридора в тази част е 99 см., поради което, като се приспадне дебелината на касата, светлата широчина на вратата следва да е под 99 см.. В чл.117, ал.1 и ал.2 от същата наредба е предвидено съответно входните преддверия в жилищата да са с минимална широчина 1,3 м., а изолационните преддверия и коридорите да са минимум 0,9 м. широки. Освен това, съгласно чл.100, входното преддверие на многофамилна жилищна сграда следва да се проектира като част от стълбището или като самостоятелно обособено помещение, свързано с него, и не може да е с широчина, по-малка от 1,80 м.. Във връзка с горното на първо място следва да се прецени доколко въобще горепосочената наредба и съответните разпоредби от същата са приложими по отношение на сградата на ул.”С. Ч.”№ .. и в частност по отношение на процесното преустройство, като се има предвид, че и в двете заключения се сочи, че тя е построена преди 60- 70 година, като по отношение на това обстоятелство не е налице спор между страните. При положение, че сградата е строена приблизително през 40- те години на 20 век, то всички несъответствия със строителните правила и норми при действието на ЗПИНМ, ЗТСУ и ЗУТ се явяват търпими. В този смисъл и всички несъответствия с предвидените в горепосочената наредба минимални размери също се явяват търпими. Това обаче важи единствено за частите от сградата, които са запазени в първоначалното им състояние. Всички промени настъпили във времето след построяване на сградата следва да се преценят според действалите към момента на извършването им строителни правила и норми. За по- голяма яснота следва да се посочи, че, ако антрето изначално е било изградено с широчина 90 см., не би било налице основание / а по всяка вероятност и техническа възможност/ да се иска  разширяването му, с оглед привеждането му в съответствие със съответните нормативи към всеки един последващ момент. Когато обаче, то до един определен момент е било с по- голяма широчина, съответстваща или не на нормативните изисквания, и при действието на определени строителни правила широчината му е намалена под нормативно установената, то по отношение на тази промяна ще са приложими тези правила, а не правилата, който са били действащи към момента на построяване на сградата.

        Следващият въпрос, който задължително подлежи на преценка, е относно това, дали по отношение на сградата са приложими правилата за еднофамилните или за многофамилните сгради. Вероятно сградата на ул.”С. Ч.”№ .. да е построена като еднофамилна. Очевидно обаче след построяването й е възникнала разделна собственост върху първия и върху втория етажи, поради което тя не може да се разглежда като еднофамилна. Статутът й на многофамилна сграда произтича именно от наличието на разделна собственост върху двата етажа, а не от броя на обитателите и групирането им по семейства. Дали и двата етажа са отговаряли на изискванията за жилища към момента на възникване на етажната собственост в сградата е въпрос, който е безпредметно да се обсъжда, не само поради това, че не са налице доказателства относно този момент, но и тъй като и двете страни твърдят, че са индивидуални собственици съответно на втория и на първия етажи. Антрето по своето предназначение като входно предверие за двете жилища. Действително приетите по делото доказателства не дават основание да се приеме, че ищецът притежава някакви вещи права върху него, като същото е описано в нотариалния акт на ответницата като част от имота й / в нотариалния й акт са описани една стая, кухня и салон, а видно от схемите към двете заключения на нива първи етаж са били налице три помещения- две стаи и преграденото понастоящем антре. При положение обаче, че това антре осигурява единствения достъп до втория етаж / твърдението на ответницата за възможен достъп през избите, е неоснователно- първо, защото не е нормално до жилището да се достига през избите, и второ, защото излазът от избите се осигурява от отвор с височина 1,5 м./, то несъмнено същото се явява входно предверие спрямо този етаж. Съответно- съобразно с разпоредбата на чл.100 от наредбата, широчината му следва да е не по- малко 1,8 метра. Дори да приемем, че сградата продължава да е еднофамилна, то, съгласно чл.117, ал.1, широчината на входното предверие следва да е 1,3 метра. По отношение на входната врата в долния край на стълбището следва само да се отбележи, че, макар тя да се отваря повече, отколкото е широчината на касата й, този отвор е страничен, а и е отчасти над първото стъпало, което създава определени неудобства при преминаването. Всъщност от заключенията става ясно, че има възможност да се монтира по- широка врата, но само в случай, че бъде премахната преградната стена в антрето.

         Неспазването на нормативно установени отстояния и размери при изграждане на сгради априори предполага наличие на неудобство за ползването на обектите- индивидуална собственост, които граничат или се обслужват от тези части с неспазени размери. Това е така, тъй като нормите за отстояния и размери са предвидени именно с цел да бъдат осигурени минимални условия за удобно, безпрепятсвено ползване на имотите. Когато минималните изисквания не са спазени, това обективно обосновава извод за наличие на пречки за нормалното упражняване на правото на собственост над допустимите. Чисто субективна би била преценката относно това дали ищецът е затруднен да упражнява правото си на собственост върху втория етаж по причина на неудобния достъп до него, ако се изхожда от това дали, като преминава през така оформения коридор, той действително чувства дисконфорт и определени затруднения. Не е налице пълна невъзможност за достъп, поради което преценката относно основателността на иска се свежда до преценка относно степента на създадените затруднения. Преценка с оглед на личността или с оглед на конкретните обстоятелства

/ дали ще преминава по- едър или по- дребен човек, с багаж или без багаж, дали ще се пренасят мебели или битова техника и др./ не може да бъде дори в задоволителна степен всеобхватна и обективна. Именно поради това единственият обективен и ясен критерии се явяват нормативните изисквания за размери, които в конкретния случай не са спазени. Ето защо предявеният по делото основен иск ще следва да бъде уважен като основателен. Съдът намира, че следва да бъде уважен този, а не алтернативния иск, тъй като дясната стена / гледано в посока напред при влизане през входната врата/ на антрето следва да е запазена, при което, ако ответницата бъде осъдена да премести преградната стена на отстояние 1,8 м. от лявата стена на антрето, между дясната и преградната стени ще се получи едно общо взето неизползваемо пространство с широчина от около 60- 70 см.. В допълнение към горното следва само да се отбележи, че съдът не коментира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като не е налице спор относно факта на извършеното преустройство, а относно наличието на пречки за упражняване на правото на собственост върху втория етаж изводите се базират на отразените в заключенията / основно в заключението на тройната СТЕ/ размери и на действащата и действала към 2008г. нормативна уредба.

         Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца ще следва да бъдат присъдени изцяло направените от него съдебни разноски в общ размер от 430 лева.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

РЕШИ :

 

          ОСЪЖДА Ю. И. ***, ЕГН: ********** да бъде осъдена да възстанови общия вход и входно антре, осигуряващи достъп до собствения на ищеца Р.К.К. ***, ЕГН: ********** втори етаж от жилищната сграда, находяща се в гр.П., ул.”С. Ч.”№ .., с идентификатор на сградата 56784.519.696.1 по кадастралната карта и 56784.519.696.1.2 за втория етаж, а именно да възстанови двукрилата входна врата и входното антре в пълните му предходни размери.

         ОСЪЖДА Ю. И. ***, ЕГН: ********** да заплати на Р.К.К. ***, ЕГН: ********** сумата от 430 лева- съдебни разноски.

         Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: /п/ Иван Анастасов

 

Вярно с оригинала.

ЕЛ