Гражданско дело 7451/2013 - Решение - 10-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 555                                                                                        10.02.2014  Година                            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                     ІІІ граждански  състав

На   09.01.2014 Година

В публично заседание в следния състав:

       Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Васка Атанасова

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 7451 по описа за 2013 година

намери за установено следното:

 

            Иск по чл.422 ГПК с материалноправно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД , във врзчл.105 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД..

            Ищецът «ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Васил Левски № 236 с ЕИК 115016602 е предявил иск да се признае за установено, че ответникът Ц.Б.Ч. с ЕГН ********** *** дължи сумата от 436,72 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в жилището на адрес гр.П., ул.П. Ш. № *, ап.* за периода 01.10.2010 г.- 30.04.2012 г., обезщетение за забава от 33,96 лв. за период 01.02.2011 г.- 29.01.2013 г., ведно със законната лихва върху глваницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 30.01.2013 г. и направените разноски от 125 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1512/2013 г. по описа на ПРС. Твърди, че ответникът е негов абонат и потребител на топлинна енегрия в качеството си на собственик на недвижимия имот, находящ се горния адрес, като през исковия период ищеца доставял в жилището топлинна енергия на база Общите условия, одобрени от ДКЕВР. Потребителят не платил стойността на доставената му ТЕ в срока по чл.34, ал.1 от Общите условия- в 30 дневен срок след изитчането на периода, за който се отнасят, за което дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

            Ответникът в отговор на исковата молба оспорва исковете по размер. Представя доказателсва. Претендира разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, прие следното:

            По приложеното ч.г.д.№ 1512/2013 г. на ПРС в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 436,72 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в жилището на адрес гр.П., ул.П. Ш. № *, ап.* за периода 01.10.2010 г.- 30.04.2012 г., обезщетение за забава от 33,96 лв. за период 01.02.2011 г.- 29.01.2013 г., ведно със законната лихва върху глваницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 30.01.2013 г. и направените разноски от 125 лв. Срещу заповедта ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, като исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е депозирана от заявителя в срока по чл.415 ГПК. Изложеното сочи, че предявеният установителен иск е допустим.

            Разгледан по същество са явява основателен и следва да се уважи, поради следното

            Не се спори по делото, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството си на собственик на недвижим имот- жилище, находящо се в гр.П., ул.П. Ш. № *, ап.*.

            По делото е изслушано заключение на СТЕ, което съдът изцяло кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, от което се установява, че през процесния период сградата в която се намира имота на ответника, е била обслужвана от абонатна станция , която е работела, като е подавала ТЕ за отопление и ТЕ за битова гореща вода. В апартамента на ответника е ползвана ТЕ за отопление от едно отоплително тяло с ИРРО и от щранг лира без ИРРО, ТЕ за БГВ и ТЕ, отдадена от сградната инсталация за проектен отопляем обем от 75 куб.м. Водомерът за гореща вода в имота на ответника е сменен на 22.06.2010 г. и срокът на метрологичната проверка е до м.юни 2015 г. Според вещото лице начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ- Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването.

            От заключението на ССЕ, също кредитирано от съда по аналогични съображения, стойността на ТЕ, посочена за потребена от ответника за спорния период е общо в размер на 1261,84 лв., от които ТЕ за отопление- 608,20 лв., ТЕ за сградни разходи- 118,58 лв., БГВ- 309,61 лв., такса за услуга топлинен счетоводител- 15, 14 лв. и ДДС от 209,77 лв. За процесния период по партидата на ответника са издадени две кредитни известия / т.нар минусови изравнителни сметки/ на стойност 12,52 лв., с което са покрити част от задълженията за периода 01.01.2011 г.- 30.04.2011 г. и на стойност 127 лв., с което са покрити част от задълженията за периода 01.10.2011 г.- 31.03.2012 г. Според счетоводните отразявания при ищеца и оставащата неразплатена сума е 436,72 лв., която, според вещото лице, е формирана след приспадане на всички извършени плащания по партидата за периода, в т.ч. и постъпилите плащания по получавана от ответника целева помощ за отопление от Социално подпомагане- Пловдив. Дължимото обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД вещото лице е изчислило на сумата от 46,10 лв. за претендирания период.

            Представено е от ответника удостоверение изх.№ 237/15.11.2013 г. от Дирекция «Социално подпомагане»- Пловдив, от което се установява, чуе за периода 01.10.2010 г.- 31.01.2013 г. ответницата е подпомагана по Наредба 07-5 от 16.05.2008 г., както следва: за отоплителен сезон 2011/2012 г. с целева помощ за отопление- топлоенергия, като всеки месец към Топлофикация Пловдив са превеждани и усвоени суми по 57,92 лв. за всеки от месеците от ноември 2011 г. до март 2012 г., а за отоплителен сезон 2012/2013 г.- по 65,72 лв. месечно за периода от ноември 2012 г. до март 2013 г. Лицето не е получавало целева помощ за отоплителен сезон 2010/2011 г. Т.е., за процесния период получената от ответника помощ е в общ размер от 289,60 лв. за отоплителен сезон 2011/2012 г.

            Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът установи съществуването на вземанията си, предмет на издадената заповед за изпълнение, съображенията за което са следните:

             Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Доколкото безспорно е прието по делото обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, то той притежава и качеството на потребител на ТЕ по смисъла на цитираната разпоредба. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия.

            С оглед установеното от изслушаните съдебни експертизи, на ответника за спорния период е начислявана ТЕ за отопление и ТЕ за БГВ в общ размер на 1261,84 лв., като според ССЕ неплатената сума по партидата е на стойност 436,72 лв., т.е. несъмнено претендираното в настоящото производство вземане е формирано след приспадане на извършените плащания, в т.ч. и чрез предоставената на потребителя целева социална помощ, в който смисъл са разясненията на в.л. К.И. в с.з. на 21.11.2013 г. 

В аспекта на изложеното,  съдът намира, че ответникът, в качеството на собственик на недвижим имот и потребител на топлинна енергия, дължи заплащане на стойността на потребената от него ТЕ, чийто размер е установен от заключението на ССЕ, поради което искът, като основателен и доказан по размер, ще се уважи.

На осн.чл.86 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, като в разглеждания случай същият е изпаднал в такава след изтичане на  срока по чл.34, ал.1 от Общите условия- в 30 дневен срок след изитчането на периода, за който се отнасят задълженията. Съгласно заключението на вещото лице, за претендирания период обезщетението възлиза на 46,10 лв., поради което този иск следав да се уважи в размера, в който е претендиран от 33,96 лв.

            При този изход на спора на ищеца ще се присъдят направените от него деловодни разноски, които се констатираха в общ размер от 305 лв.,  от които 25 лв. платена държавна такса, 180 лв. възнагражднеия за вещите лица, както и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. съгласно Нардебата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ц.Б.Ч. с ЕГН ********** *** дължи на «ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Васил Левски № 236 с ЕИК 115016602  сумата от 436,72 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в жилището на адрес гр.П., ул.П. Ш. № *, ап.* за периода 01.10.2010 г.- 30.04.2012 г., обезщетение за забава от 33,96 лв. за период 01.02.2011 г.- 29.01.2013 г., ведно със законната лихва върху глваницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 30.01.2013 г. и направените разноски от 125 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1512/2013 г. по описа на ПРС.

            ОСЪЖДА Ц.Б.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на «ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Васил Левски № 236 с ЕИК 115016602  сумата от 305 лв. разноски в настоящото производство.

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                                                                                                                                              /Таня Георгиева/

Вярно с оригинала.

В.А.

 

    .