Гражданско дело 6979/2013 - Решение - 28-01-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Пловдив, 28.01.2014г.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХХІ гр. с., в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав

                                                                              Районен съдия: Христо Симитчиев

 при секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6979 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са искове с правна квалификация по чл. 92 от ЗЗД от „СПОРТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД за осъждане на ответника „ТЕДИКОМ” ЕООД да заплати на ищеца неустойка за забава в размер на общо 12828,82 лв, представляваща остатъчния размер от дължима от „ТЕДИКОМ”ЕООД неустойка по договор от 12.01.2009 г., сключен между „СПОРТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, като възложител и „ТЕДИКОМ” ЕООД, като изпълнител, за изпълнение на СМР в магазин „Ф”, находящ се в МОЛ - Пловдив, за период от 29 дни, от 19.02.2009г. до 19.03.2009г., по 685,78 лв на ден, равняващи се на двойния наем за магазин „Ф”, в общ размер за целия период от 19887,62 лв, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата, както и направените разноски.

Ищецът твърди, че между него и ответника е имало сключен договор за изработка - за извършване на СМР, в магазин „Ф”. Твърди, че договорът е прекратен, поради изпълнението му. Твърди, че ответникът е изпълнил задължението си по договора неточно във времето – вместо на 18.02.2009 г. на 19.03.2009 г.  Твърди, че е налице забава от страна на ищеца при изпълнение на договора, което е ангажирало отговорността му по чл. 9 от договора за заплащане на неустойка. Твърди, че договорният размер на неустойката се равнява на двойния размер на наема, дължим за търговския обект, за всеки ден забава. Твърди, че е налице забава от страна на ответника при изпълнение на договора, което е ангажирало отговорността му по чл.9 от договора за заплащане на неустойка. Размерът на неустойката се равнявал на двойния размер на наема, дължим на търговския обект, за всеки ден забава, която продължила от 19.02.2009 г. до 19.03.2009 г., т.е. 29 дни, като за периода на забава дължимата от ответника неустойка се равнява от общо 19887,62 лв. Твърди  се, че влязлото в сила решение гр.д. №  22014/2010 г. по описа на СРС е отхвърлен искът на ”Тедиком” ЕООД против „Спорт Интернешънъл” ООД за заплащане на остатъка от дължимото по договора възнаграждение, като искът е отхвърлен предвид уважаването направено от „Спорт Интернешънъл” в същото производство възражение за прихващане на вземането на „Тедиком” ЕООД със вземането „Спорт Интернешънъл” ООД за неустойка в размер 19 887,62 лв. Тъй като размерът на исковата претенция на „Тедиком” ЕООД по другото дело е била 7058,80 лв. след извършеното прихващане със вземането на „Спорт Интернешънъл” за неустойка в размер на 19 887,62 лв и отхвърлянето на иска, вземането на „Спорт Интернешънъл” за договорната неустойка за забава е останало в размер на 12828,82 лв. Ищецът твърди, че решението по посоченото дело е формирало сила на присъдено нещо между страните относно съществуването на вземането на „Спорт Интернешънъл” за неустойка, за това, че е възникнало такова вземане, поради забава на другата страна по договора, като в настоящото производство тези въпроси не могат да се преразглеждат и единствено следва да се установи размера на същата.

Ответникът е подал становище за днешното съдебно заседание, като е изложил съображения, че решението по делото на СРС няма сила на присъдено нещо в отношенията между страните и че ищецът трябва да установи пълно и главно вземането си за тази неустойка. Изложил е фактически твърдения и възражения, които няма да се обсъждат, тъй като е преклудирана възможността да бъдат направени такива, предвид непредставянето на отговор на ответника в законния срок.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, прие за установено следното:

Установява се, че на 12.01.2009г. между страните е сключен договор, именован „договор за поръчка”, по силата на който ответникът е възложил на ищеца извършване на строително-монтажни работи, посочени в договора и спецификация, неразделна част от същия, за обект – магазин „Ф”, находящ се в МОЛ-Пловдив. С оглед предмета на договора, същият не е за поръчка, а за изработка, предвидено е възнаграждение за изпълнителя в размер на 21063 лв без ДДС, а срокът за изпълнение на договорените СМР е до 18.02.2009г. Съгласно чл.9 от договора, изпълнителят дължи неустойка в размер на дневния наем за магазин „Ф” в двоен размер при неизпълнение и забава на задълженията си по чл.6, т.1, 2,4,5 и 6. Съгласно чл.3 от договора, довереникът трябва да изпълни поръчката в срок до 18.02.2009г. от подписването му при 5-дневен безпинален срок.

Ищецът поддържа, че между страните е налице сила на пресъдено относно съществуването на вземането му за неустойка на „Спорт интернешънъл”ООД в размер на 7058,80 лв поради забавата на „Тедиком”ЕООД да извърши договорените с ищеца по договор от 12.01.2009г.  СМР до 18.02.2009г., продължила 29 дни, за периода от 19.02.2009г. до 1903.2009г., формирана по влязло в сила Решение от 24.11.2011г. по гр.дело №22014/2010г. на Софийския районен съд, по което ищцовото дружество, в качеството си на ответник, е направило възражение за прихващане на вземането на Тедиком ЕООД за сумата от 7058,80 лв – частично от сумата от 7978,50 лв за неизплатени суми по договори за изработка (строително-монтажни работи в два магазина – „С” и „Ф”), предмет на предявения по делото иск, с вземането си за неустойка за забава за периода 19.02.2009г. – 19.03.2009г. (29 дни), по 685,78 лв на ден, равняващи се на двойния наем за магазин „Ф”, в общ размер за целия период от 19887,62 лв, което е прието за разглеждане и уважено до размер на сумата от 7058,80 лв, колкото е бил размерът на иска на „ТЕДИКОМ”ЕООД, поради което и искът на последното е отхвърлен.

В настоящото производство, предмет на осъдителната исковата претенция на ищеца е сумата от 12828,82 лв, представляваща остатък от дължимата според ищеца от ответника неустойка за забава за периода 19.02.2009г. – 19.03.2009г. (29 дни) - по 685,78 лв на ден, равняващи се на двойния наем за магазин „Ф”, в общ размер за целия период от 19887,62 лв, по договор от 12.01.2009г. за извършване на СМР в магазин Ф в Мол-Пловдив, поради забава на ответника относно изпълнението на задължението му по договора да предаде СМР, предмет на същия, до 18.02.2009г.

            С т.18 Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 Г. по гр. д. № 1/2000 Г., ОСГК НА ВКС, което не е изгубило действие и при действащия ГПК от 2008г., ОСГК НА ВКС е приело следното: „Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, който чл. 189, б. “г” ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК не са част от него. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно, т. е. те са елемент, но не иманентна негова част.”

            Даденото от ВКС тълкувание, сочи, че при преценката относно пределите и обхвата на СПН на влязло в сила съдебно решение, е релевантно изразеното от съда в диспозитива на решението, а не в мотивите, за които ВКС е категоричен, че не формират СПН относно спорното право, за което положение няма спор в съдебната практика

            В настоящия случай, в диспозитива на влязлото в сила съдебно решение на Софияския районен съд по гр.д. №  22014/2010 г. не е индивидуализирано вземането, предявено от ответника по производството посредством възражение за прихващане, нито по основание, нито по размер, а единствено е посочено, че се отхвърлят „обективно съединените искове с правно основание чл.415 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, във вр. чл.266 и мл.258 ЗЗ и чл.86 ЗЗД на Тедиком ЕООД срещу Спорт Интернешънъл ООД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца заплащане на 7058,80 лв, представляващи неизплатени суми по договори за изработка (строително-монтажни работи в два магазина – „С” и „Ф”) и присъждане на поради направено възражение за прихващане.”

            Ето защо и във връзка с цитираното ТР на ВКС, съдът намира за неоснователен доводът на ищеца, че по цитираното решение на СРС, между страните е формирана сила на пресъдено нещо за съществуването на вземане на „Спорт интернешънъл”ООД за неустойка  за забава в размер на 7058,80 лв, поради забавата на „Тедиком”ЕООД да извърши договорените с ищеца по договор от 12.01.2009г. СМР до 18.02.2009г., продължила 29 дни, за периода от 19.02.2009г. до 19.03.2009г.

            Нещо повече, независимо че не формират СПН относно предмета на спора, в мотивите на решението на СРС също не е посочено основанието,  въз основа на което е възникнало вземане на „Спорт интернешънъл”ООД за неустойка за забава на предаването на извършените СМР по договора от 12.01.2009г.  от страна на изпълнителя Тедиком ООД, нито какъв е размерът й и как е определен, каква е разликата над сумата, предмет на иска на Тедиком ООД, установена от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

            А както е приел ВКС в цитираното по-горе тълкувателно решение: „С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, който чл. 189, б. “г” ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо.” В случая, нито има подведени под правната норма факти, нито е налице обявяването им в диспозитива на решението, като констатация относно спорното право, представляваща източника на силата на пресъдено нещо.

            Поради това, на общо основание съгласно чл.154 ГПК и съобразно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване вземането си, предмет на предявените осъдителни искове. Такова доказване обаче не бе проведено.

            На първо място, клаузата, на която се позовава ищецът, за да обоснове дължимостта на претендираната неустойка – чл.9 от договора от 12.01.2009г., предвижда, че довереникът дължи неустойка в размер на дневния наем в двоен размер за търговския обект - магазин „Ф”, находящ се в МОЛ Пловдив, при неизпълнение и забава на задълженията му по чл.6, т.1, 2, 4, 5 и 6, както и при необоснован отказ от изпълнение на поръчката на доверителя.

            А чл.6, т.1,2,4,5 и 6 от договора гласят, че довереникът се задължава: 1. да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин ; 2. да пази имуществото, което му е предоставено от доверителя във връзка с изпълнението на поръчката; 4.да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката; 5. да изпълнява нарежданията на доверителя във връзка с изпълнението на поръчката; 6. да уведоми незабавно доверителя за изпълнението на поръчката. Срокът за изпълнение на договорените СМР е фиксиран в чл.3 от договора по следния начин – в срок до 18.02.2009г. от подписване на настоящия договор при 5-дневен безпинален срок. Независимо от витиеватата формулировка на чл.3, явно страните са уговорили СМР да бъдат предадени до посочената дата, но без съмнение може да се направи извод, че клаузата за неустойка по 9 от договора не е обвързана с неизпълнение на задълженията на изпълнителя на СМР по чл.3. Този извод е мотивиран от явно изчерпателното изброяване на договорните задължения на изпълнителя в чл.9, при неизпълнение на които се дължи неустойка в размер на дневния наем за магазина в двоен размер.

            В тази връзка, следва да се отбележи, че ищецът е ангажирал доказателства относно размера на наема, от който е определяема и неустойката по чл.9, но от тях не се установява какъв е бил наема за обекта по договора – магазин Ф. С ИМ е представена фактура №279/11.12.2008г., издадена от „М.О.Пловдив”АД, с получател „Спорт интернешънъл”ООД на стойност 30860,65 лв с ДДС, съставляващи наем за първите 3 месеца от наемния срок съгласно т.9 от договор за наем 2.101 Sport city, която очевидно не касае обекта по договора – магазин Ф. До същия извод води и представения от ищеца договор за наем от 12.03.2008г. между „М.О.Пловдив”АД и „Спорт интернешънъл”ООД и специфични условия към него, в които е посочено, че търговското име, под което наемателят ще извършва дейността си е „Sport city”.

            Идентичност между двата обекта не е налице, нито е очевидна, такава не може да се предполага и тежестта да докаже такава е на ищеца. Доколкото обаче в Им не са наведени никакви твърдения в тази връзка, на ищеца не е и не е следвало да бъде указвано, че не сочи доказателства, че се касае за идентични обекти, а също и че не сочи доказателства за размера на наема на магазин Ф тъй като такива са представени с ИМ, но, както се посочи по-горе, от тях не се установява размера на месечния наем за обекта, където са извършени СМР.

            С оглед всичко изложено, съдът намира, че предявените искове с правна квалификация по чл. 92 от ЗЗД от „СПОРТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД за осъждане на ответника „ТЕДИКОМ” ЕООД да заплати на ищеца неустойка за забава в размер на общо 12828,82 лв, представляваща остатъчния размер от дължима от „ТЕДИКОМ”ЕООД неустойка по договор от 12.01.2009 г., сключен между „СПОРТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, като възложител и „ТЕДИКОМ” ЕООД, като изпълнител, за изпълнение на СМР в магазин „Ф”, находящ се в МОЛ - Пловдив, за период от 29 дни, от 19.02.2009г. до 19.03.2009г., по 685,78 лв на ден, равняващи се на двойния наем за магазин „Ф”, в общ размер за целия период от 19887,62 лв, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата, се явяват недоказани, както по основание, така и по размер, поради което ще се отхвърлят.

            Мотивиран от горното, съдът

 

                                                                       РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „СПОРТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ООД, ЕИК:831767263 искове по чл. 92 от ЗЗД за осъждане на „ТЕДИКОМ”ЕООД, ЕИК:115882900 да му заплати неустойка за забава в размер на общо 12828,82 лв, представляваща остатъчния размер от дължима от „ТЕДИКОМ”ЕООД неустойка по договор от 12.01.2009 г., сключен между „СПОРТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, като възложител и „ТЕДИКОМ” ЕООД, като изпълнител, за изпълнение на СМР в магазин „Ф”, находящ се в МОЛ - Пловдив, за период от 29 дни, от 19.02.2009г. до 19.03.2009г., по 685,78 лв на ден, равняващи се на двойния наем за магазин „Ф”, в общ размер за целия период от 19887,62 лв, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.

            Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  Съдия:П

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП