Гражданско дело 6959/2013 - Решение - 02-09-2013

Решение по Гражданско дело 6959/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е  № 3434

 

гр. Пловдив, 02.09.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV бр. състав, в публично съдебно заседание на 28.08.2013г, в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА

 

при секретаря Димитрия Гаджева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6959 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по глава 25 ГПК.

    Иск с правно основание чл.150, ал.2 от СК, вр. с чл.143, ал.1 и 2 СК.

    Образувано по искова молба от Р.И.И. ***, като майка и законен представител на малолетната И.З.С. ЕГН ********** против З.Х.С. ЕГН ********** ***.

          Ищецът твърди, че с решение № 97/05.11.2010г. на Бургаски Апелативен съд по в.гр.д. № 196/2010 било потвърдено решение № 207/21.06.2010г., постановено по гр.д. № 642/2010г. на Бургаски окръжен съд, с което З.Х.С. бил осъден  да заплаща на дъщеря си И.З.С. месечна издръжка в размер на 70 лв. От тогава до сега изминали три години. Детето пораснало, проходило и проговорило. Променили се икономическите условия в страната. Издръжката на детето пораснала и тези седемдесет лева били недостатъчни за покриване нуждите на детето. А те вече не отговаряли и на законовия минимум за издръжка, тьй като минималната работна заплата се увеличила. Но дори и тази недостатъчна издръжка З. не плащал редовно. Внасял дребни суми по десет или двадесет лева, когато той реши. Не се интересувал от детето. Не идвал да го вижда. Не му се обаждал по телефона. Ответникът бил здрав, работоспособен. Имал собствена фирма „Макер rpуп" ЕООД. От своя страна майката на детето работила в ЕТ „Дико-Иван Диколаков" и получавала месечно възнаграждение от около 300 лв., които били крайно недостатъчни за издръжката на  семейството. Детето посещавало детска градина, където таксата била 50 лв. месечно, а също така ходило и на танци, за които таксата била 80лв. годишно. Майката на детето намира, че след като тя упражнява изцяло родителските права и е постоянно с детето, то бащата е длъжен да поеме изцяло неговата издръжка. Счита, че издръжка в размер на триста лева би била достатъчна за сегашното развитие на детето.

             Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, с което да увеличи месечната издръжка, която следва да заплаща З.Х.С. за детето си И.З.С. до размер от 300 лв.

          Претендират се разноските по делото.

           Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК. В хода на производството е депозирал становище, с което признава, че дъщеря му се нуждае от по – голяма издръжка, но претендираният размер му е непосилен.

По делото се установят следните факти:

Няма спор, че ответникът е баща на детето, родителските права се упражняват от майката, като през 2010г първоначалният размер на издръжката, който бащата е бил осъден да плаща, е 70 лв.

          За установяване на нуждите на детето от по - голяма издръжка по делото е разпитана св. И. /б. по м. л./, от показанията на която се установява, че детето ходи на детска градина с месечна такса от 50 лв, посещава курс по танци с годишна такса от 80 лв. Предстои записването му на курс по английски, за който трябва да се плати годишна такса от 100 лв.  Нуждите му от облекло, храна и т.н. нарастват постоянно. Нерядко за лекарства са нужни по 80 – 90 лв, а понякога и по 120 лв. Съдът, въпреки че цени показанията на свидетелката при условията на чл. 172 ГПК, ги възприема изцяло, тъй като те отразяват непосредствените й и трайни възприятия, не се опровергават от доказателствата по делото, даже напротив, в тяхна подкрепа е и приложената на л. 6 служебна бележка за това, че детето посещава детска градина и танци срещу такса, която съвпада със сочената от свидетелката.

                   Относно възможностите на майката да дава издръжка е представена служебна бележка /на л. 35 от делото/, от която се установява, че тя получава средномесечно брутно трудово възнаграждение от около 340 лв. Деклариралата е под страх от наказателна отговорност, че не получава други доходи, не притежава МПС, а семейството й има само ½ ид.ч. от къща с двор в кв. К.

                     Относно възможностите на ответника да дава издръжка е представена справка от ТД на НАП - Бургас, от която се установява, че за периода 01.01.2011г – 31.12.2013г той е бил в трудови правоотношения с основна заплата от около 265 лв. Не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за получени доходи пред 2011 и 2012, няма и данни за извършвана търговска дейност. Декларирал е под страх от наказателна отговорност, че не получава трудови възнаграждения, както и че семейството му притежава само ½ ид.ч. от къща. Няма спор, че има още две непълнолетни деца  - на 13г и на 17 г, към които също има задължения за издръжка. Колкото до обстоятелството, че има и пълнолетна дъщеря, то е без значение за изхода на спора, тъй като ответникът не твърди и не доказва, че е задължен да я издържа като пълнолетен учащ се по смисъла на чл. 144 СК.

          Въз основа на тези факти могат да се направят следните правни изводи:

           За уважаването на предявения иск, който е за изменение на определена вече издръжка, е необходимо да се установи трайно съществено изменение на нуждите на издържаното лице или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

         В конкретния случай не се твърди и установява финансовите възможности на ответника да са се увеличили в сравнение с тези при първоначалното определяне на размера на издръжката. Всъщност майката е тази, която сега – за разлика от тогава, работи и реализира месечни доходи, макар и под средния за страната размер. Безспорно е обаче, че от първоначалното определяне на издръжката, /още през 2010г/, до датата на приключване на устните състезания по настоящото дело, е настъпило изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на нейния размер. Това е така, тъй като от този момент е изминал не малък времеви период, през който детето е пораснало, което дефинитивно е довело до нарастване на нуждите му от средства за храна, облекло и други потребности, свързани с възпитанието, заниманията и отглеждането му. При първоначалното определяне на издръжката детето е било на една година и съдът тогава е приел, че нуждите му възлизат на 110 лв, от които 40 лв дължи майката, а 70 лв – бащата. Сега детето е на четири години, започнало е да общува – да ходи на градина, на танци, иска да посещава и чуждоезичен курс. Търсената от ответника сума обаче е прекомерна, тъй като детето все още е малко, няма нужда от средства за облекло, храна, разходи за транспорт, учебни пособия и други културно – образователни занимания, каквито имат подрастващите, нито се твърдят и установяват някакви други негови специфични потребности в здравословно или друго отношение извън обичайните за дете на неговата възраст. Едновременно с това новонастъпило обстоятелство за майката е фактът, че тя вече работи и реализира доходи, т.е. има по – големи възможности да участва във финансовата издръжка на детето от преди.

                   Затова и като взе предвид възрастта на детето, здравословното му състояние, социалния минимум необходими средства за посрещане на нуждите му от храна, облекло и други занимания, съдът намира, че необходимата за отглеждането и възпитанието му издръжка, дължима и от двамата родители, възлиза на 220 лв. Тази сума следва да се поеме от родителите по следния начин: 80 лева от майката и 140 лева от бащата, тъй като майката е тази, която полага непосредствени фактическите грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които трябва да се отчетат при определянето на това съотношение. Едновременно с това, въпреки че доходите на бащата са също под средния за страната размер, той е в трудоспособна възраст, няма здравословни проблеми и е в състояние да реализира по – високи доходи.

            Тази сума следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2013г, до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, като за разликата над 140 лева до пълния претендиран размер от 300 лева искът ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка в размер на 100.80 лева.

При този изход на делото и заявената от ищеца претенция за разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от  94 лв  -  разноски по съразмерност за платено адвокатско възнаграждение с оглед уважения размер на исковата претенция. Ответникът не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По тези съображения, съдът

                                     

Р Е Ш И:

                   

            ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, определен с решение от 21.06.2010г по гр. д. № 642/2010г на ОС – Бургас, от 70 лева на 140 лева, която З.Х.С., ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете И.З.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.И.И.,***, считано от 22.04.2013г до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването й, като за разликата над 140.00 лева до пълния предявен размер от 300 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

           ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.     

                  ОСЪЖДА З.Х.С., ЕГН ********** *** да заплати на малолетното си дете И.З.С., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Р.И.И.,***, сумата от 94 лв  - разноски по съразмерност с оглед уважения размер на исковата претенция.

           ОСЪЖДА З.Х.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВСС държавна такса в размер на 100.80 лева.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 02.09.2013 г.

          На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ П.Бешкова

Вярно с оригинала.

ТР