Гражданско дело 6772/2013 - Решение - 06-02-2014

Решение по Гражданско дело 6772/2013г.

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № ........

 

06.02.2014 година, град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,                                                  VІ граждански състав, на тринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година,

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                                                          Председател : ЖИВКА ПЕТРОВА

 

При секретаря Петя Карабиберова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6772 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, иска от съда да постанови решение, с което да установи, че ответникът Т.Б.Л., с ЕГН: **********,***, му дължи сумата 508,03 лв., представляваща парично вземане за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. П., ж.к. “Т.”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, за периода 13.03.2007г. – 30.11.2012г., сумата 143,25 лв., представляваща мораторна лихва за периода 13.03.2007г. – 30.11.2012г., законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, по което е образувано заповедно производство по ч. гр. д. № 2547/2013 г. по описа на ПРС, І гр. състав, както и разноски, направени в заповедното производство. Иска също, съдът да осъди ответника да му заплати направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди, че за посоченото вземане са издадени 63 фактури, описани в исковата молба по номер, дата, обект, период на задължението и стойност. Сумите по тези фактури били дължими от ответника, в качеството му на потребител на ВиК - услуги, по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/. В тази връзка, ответникът фигурирал в базата данни на ищцовото дружество като потребител с абонатен номер 0101120535 и отношенията между страните се уреждали от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ.

Твърди, че ответникът не е заплатил процесните вземания, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано частно гр. дело № 2547/2013 г. по описа на ПРС, І гр. състав, и била издадена заповед за заплащане на сумите, чието установяване се иска в настоящото производство. Тъй като ответникът подал възражение в заповедното производство в законния срок, ищецът имал правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

В указания му едномесечен срок, съгласно чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът представя отговор, с който оспорва иска като неоснователен, поради това че вземанията били погасени по давност. Оспорва и размера на вземанията, като счита, че начислените суми за доставени ВиК- услуги са завишени, а чест от вземането е погасила чрез заплащане през 2008 г.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез упълномощен процесуален представител, поддържа иска. Ответникът се явява лично и поддържа отговора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

 На 14.02.2013 г., ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК, за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, за сумата от 508,03 лв. - главница, дължима за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, сумата 143,25 лв. - мораторна лихва за периода 13.03.2007г. – 30.11.2012г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда и разноски по делото. Въз основа на заявлението е образувано частно гр. дело № 2547/2013 г. по описа на ПРС, І гр. състав, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1721/15.02.2013 г., с която е разпоредено длъжникът да плати на кретитора претендираните суми. На 11.03.2013 г. длъжникът /настоящ ответник/ е депозирал възражение по чл.414 от ГПК. Поради това заявителят предявил настоящия иск за установяване на вземането си в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Предвид така установените обстоятелства, предявения установителен иск се явява процесуално допустим.

По отношение на основателността на иска, съдът намери следното:

Между страните по делото съществува валидно облигационно правоотношение по предоставяне на В и К - услуги от ищеца на ответника. Редът, начинът и формата за установяване на такива облигационни отношения, а именно - доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретни имоти, както и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите, се определят съобразно правилата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С “Общите условия” се определят права, задължения и отговорности на оператора и потребителите, включително и редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. Потребителите имат право в 30-дневен срок от публичното оповестяване на “Общите условия” да предложат различни условия, които търговското дружество - оператор евентуално да приеме. Ако това не стане, “Общите условия” остават в сила - чл.8, ал.4 от Наредбата. При тази правна уредба, обхващаща и процесния период, след влизане в сила на “Общите условия” се счита, че потребителите, които не са предложили различни от оповестените в централен ежедневник “Общи условия” са ги приели при мълчаливо съгласие.

Според чл.3, ал.1 от Наредбата, потребители на услугите на ВиК са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В конкретният случай, “Общите условия” на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив са публикуване в два централни ежедневника, съответно на 17.06.2006 г. и 19.06.2006 г. т.е. обхващат процесния период. Ответникът, който безспорно е собственик на процесния обект на потребление, има качеството на потребител на ВиК – услуги. В качеството си на потребител на ВиК – услугите на ищеца, ответникът не е предложил различни от оповестените “Общи условия”, поради което следва да се приеме, че ги е приел мълчаливо.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, ищецът е издал на ответника, като получател на услугите ВиК, описаните в исковата молба фактури, които са намерили счетоводно изражение в счетоводството на дружеството. Вещото лице е дало заключение и за размера на начислените ВиК услуги за процесния период, както и за размера на обезщетението за забава на плащане по всяка от фактурите, за съответните периоди от настъпване падежа на плащане по всяка една от тях до 30.11.2012г. Вещото лице е посочило в заключението, че за процесния период не са извършени  плащания от страна на длъжника – ответник по делото. Посочило е също, че представените от ответника преводни нареждания на обща стойност 180,00 лв. се отнасят за преводи по изп. дело № 839/2007г. по описа на ЧСИ Д.М.

Въз основа на установените обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Установи се с категоричност, че в процесния период ищецът е предоставил ВиК - услуги на ответника, а последният е ползвал такива, както и е конкретното потребено количество вода, респ. на каква стойност е задължението на ответника за потребена вода през същия период. Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, стойността на потребената вода се плаща ежемесечно. Не се установи ответникът да е извършвал такива ежемесечни плащания за доставените му ВиК – услуги.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът не може да направи категоричен извод за частично плащане на процесната сума, установяването на чиято дължимост се иска. Ответникът, в чиято тежест бе да докаже плащането, не проведе пълно и главно доказване на това обстоятелство. Посочените платежни нареждания, с които се твърдеше, че е погасено част от вземането, не се отнасят до процесните вземания.

Следователно, претенцията на ищцовото дружество е доказана по основание, доколкото се установи извършване на комуналната услуга за процесния период и липса на плащането й.

С оглед направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по довност предявения установителен иск се явява частично основателен. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2012г. на ОСГК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Следователно, вземанията на ищеца следва да се редуцират до три години назад от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. За периода от 16.02.2010г. до 30.11.2012г., видно от експертното заключение, размера на претендираната главницата е 318,27 лв., а на мораторната лихва – 30,84 лв. В тази част иска е основателен и ще се уважи, а за частта над размера на тези вземания до пълния претендиран размер иска ще се отхвърли, поради това, че е погасен по давност. В частта, в която се иска установяване на вземанията за разноски в заповедното производство, иска ще се уважи изцяло, доколкото направените от заявителя такива са в минималния размер и поради това не могат да се редуцират.

Ищецът претендира разноски в настоящото производство в размер на 125.00 лв., за което представя списък за разноски. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска, на ищеца ще следва да се присъдят разноски в размер на 67,00 лв.

Предвид изложеното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Т.Б.Л., с ЕГН: **********,***, дължи на ищеца “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, сумата 318,27 лв., представляваща парично вземане за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, обект, находящ се в гр. П., ж.к. “Т.”, бл. ***, вх.*, ет.*, ап. **, за периода 16.02.2010г. до 30.11.2012г.., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 14.02.2013г., сумата 30,84 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.02.2010г. до 30.11.2012г., както и сумата 125,00 лв. - разноски, направени в производството по ч. гр. д. № 2547/2013 г. по описа на ПРС, І гр. състав, за които суми по същото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1721/15.02.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 508,03 лв. – главница и 143,25 лв. - мораторна лихва.

ОСЪЖДА Т.Б.Л., с ЕГН: **********,***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, сумата 67,00 лв. - разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала.

КГ