Гражданско дело 6694/2013 - Решение - 05-07-2013

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

         № 2992                    05.07.2013г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6694 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 245, ал. 1 от КТ, чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда, и  чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

Ищецът В.Г.Т., с ЕГН: **********, от гр. П. ЖК Т. *** е предявил срещу ответника „Градски транспорт - Пловдив” АД, ЕИК: 825256346, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Северен”, бул. „Димитър Стамболов” № 2, п. от А. Б., обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в размер на 2089, 15 лева за периода март 2011г. – август 2012г. вкл., иск по чл. 221, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 550 лева, в размер на едно брутно възнаграждение, дължимо поради това, че ТПО е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, и иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за 14 дни неползван ПГО за 2012 г., в размер на 367 лева. Законна лихва и разноски не са претендирани.

Ищецът твърди, че е работил по безсрочно трудово правоотношение (ТПО) с ответника на длъжност “ш. на т.” до 02.11.2012г., когато ТПО било прекратено. Твърди, че трудовото възнаграждение не било изплащано редовно, били налице закъснения в изплащането му. Не му било платено ТВ за периода март 2011г. – август 2012г. вкл. в размер на 2089, 15 лева.

 Поради забавеното плащане на ТВ ищецът подал заявление до работодателя, че прекратява ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавеното плащане на възнагражденията, като въз основа на заявлението работодателят издал заповед от 02.11.2012г., с която ТПО било прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 02.11.2012г. 

Ищецът твърди, че при прекратяване на ТПО не му били заплатени дължимите до момента възнаграждения за периода март 2011г. – август 2012г. вкл. в размер на 2089, 15 лева. Също така при прекратяване на ТПО на това основание му се дължало обезщетение в размер на БТВ за 1 месец, а именно 550 лева. Също така към датата на прекратяване на ТПО имал право на 14 дни ПГО за 2012г., които не бил използвал, за които му се дължало обезщетение в размер на 367 лева. Със заповедта за прекратяване на ТПО било разпоредено да се заплатят и тези обезщетения, но не били платени.

Ето защо моли да бъде осъден ответника да му заплати горепосочените суми. Законна лихва и разноски не се претендират.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище за неоснователност на исковете, като погасени поради плащане.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на в.  л. по допуснатата ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че в периода март 2011г. – септември 2012г. вкл. ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност „ш. на т.”, като ТПО е прекратено на 02.11.2012г. на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавено изплащане на тр. възнаграждения.

За установяване размера на дължимите и неплатени на ищеца трудови възнаграждения и обезщетения, по делото е изслушано заключение на допуснатата ССчЕ на в.  л. З.М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на в.  л. се установява, че за периода м. март 2011г. – м. септември 2012г. вкл. ищецът е полагал труд и му е начислено ТВ, от които суми е изплащана 60 % и са останали за плащане по 40 %, като неплатеният остатък за периода възлиза на 2089, 70 лева. Установява се, че на ищеца е начислено, но не е платено обезщетение на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ, като дължимата сума възлиза на 196, 94 лева нетна сума за получаване. При прекратяване на ТПо на ищеца е начислено обезщетение за неползвания ПГО в размер на 212, 58 лева, която сума също не е платена.

Ответната страна не е ангажирала доказателства за заплащане на каквито и да било суми на ищеца.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за заплащане на трудово възнаграждение следва ищецът да установи, че е работил по ТПО с ответника в процесния период, че е полагал труд и размера на дължимото му ТВ. Оттук насетне ответната страна следва да установи, че е платила сумите за тр. възнаграждение на ищеца.

За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е необходимо ищецът също така да установи, че трудовото правоотношение е прекратено поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, срокът на предизвестието и размерът на последното брутно ТВ за пълен раб. месец преди уволнението.

За да се уважи искът по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неползван ПГО следва да се установи, че ТПО е прекратено, че ищецът е имал неползван ПГО, колко дни, и размера на полагащото се на това основание обезщетение.

От представените доказателства безспорно се установи, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, че в процесния период е полагал труд, за който не му е платено ТВ в установения от в.  л. размер – 2089, 70 лева, че ТПО е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавено плащане на ТВ, поради което на ищеца се дължи обезщетение за това, че ТПО е прекратено на така посоченото основание, в установените от в. лице размери – 196, 94 лева, че нма ищеца се дължи обезщетение за неползван ПГО в размер на 212, 58 лева.  

Ето защо исковете ще се уважат, както следва: искът по чл. 128 от КТ ще се уважи изцяло в пълния предявен размер от 2089, 15 лева, а останалите два иска – в установените от в. лице размери, като за разликите до пълните предявени такива - обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ от 550 лева и обезщетение по чл. 224 от КТ от 367 лева, същите ще се отхвърлят като неоснователни.

Вземанията са лихвоносни и исковата молба има характер на покана, но доколкото законна лихва не се претендира от ищеца, такава не следва да се присъжда.

Нито една от страните не претендира и не доказва извършени разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на  183, 57 лева (сто осемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки), от които  83, 57  лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 221, ал. 1 от КТ, и 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.

В негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна експертиза, направени от бюджета на съда, които са в размер на 40 лева.

Следва на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените възнаграждения и обезщетения, тъй като същите представляват дължими трудови възнаграждения и обезщетения по ТПО.

Така мотивиран, съдът 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА “Градски транспорт - Пловдив” АД, ЕИК 825256346, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район “Северен”, бул. “Димитър Стамболов” № 2, п. от А. Н. Б. да заплати на В.Г.Т., с ЕГН: **********, от гр. П. ЖК Т. *** следните суми: сумата от 2089, 15 лева (две хиляди осемдесет и девет лева и петнадесет стотинки), представляваща неплатен остатък от нетното трудово възнаграждение за периода м. март 2011г. – м. септември 2012г. включително, сумата от 196, 94 лева (сто деветдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща неплатен остатък от нетно обезщетение на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо поради това, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда поради забавеното изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца, и сумата от 212, 58 лева (двеста и дванадесет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща неплатен остатък от нетно обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ, за 14 дни неползван ПГО през 2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 221, ал. 1 от КТ за разликата над сумата от 196, 94 лева до пълния предявен размер от 550 лева, както и иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за разликата над сумата от 212, 58 лева до пълния предявен размер от 367 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА “Градски транспорт - Пловдив” АД, ЕИК 825256346, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район “Северен”, бул. “Димитър Стамболов” № 2, п. от А. Н. Б. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 183, 57 лева (сто осемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки)- дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 40 лева (четиридесеъ лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

ДОПУСКА на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:  п/ Т. Георгиева

 

 

Вярно с оригинала: ЕД