Гражданско дело 6622/2013 - Решение - 13-02-2014

Решение по Гражданско дело 6622/2013г.

                                       РЕШЕНИЕ

 

  626                                13.02.2014г.                      Град ПЛОВДИВ

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Районен съд                                       първи граждански състав

 

На тринадесети февруари                две хиляди и четиринадесета година

 

В  открито  заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

 

                                                       Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

Секретар: Лиляна Кирилова

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело6622 по описа за  2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                        

Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.245, ал.2 от Кодекса на труда.

Ищецът И.С.Р., ЕГН **********, твърди, че работил при ответника – “Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Л.С.” № , представлявано от П.Н.К., по трудов договор на длъжността “***”, поделениегр.Пловдив. Заявява, че полагал труд по трудовото правоотношение, но работодателят не му изплатил в пълен размер дължимите трудови възнаграждения за м.октомври 2010г. и м.февруари 2011г. и за м.април 2011г., м.август 2011г., м.септември 2011г., м.декември 2011г., и от м.април 2012г. – м.октомври 2012г. и м.декември 2012г. в общ размер на 3304,02лв. С оглед изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 3304,02лв. – неизплатени трудови възнаграждения за посочените месеци, сумата 502,13лв. – обезщетение за забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения в периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда до датата на предявяване на исковете, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените разноски. Ангажирани са доказателства.

В дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва предявените искове. Заявява, че вземанията са дължими. Моли да бъде намален размерът на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените доводи, намира за установено следното:

От представените доказателствапрепис от трудов договор, допълнителни споразумения, е видно, че ищецът работи по трудово правоотношение при  праводателя и при ответното дружество по силата на сключен между него и ответника трудов договор на длъжността*** на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона от 01.04.2002г.

Ищецът заявява, че е полагал труд по трудовото правоотношение, но работодателят не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение за м.октомври 2010г. и м.февруари 2011г. и за м.април 2011г., м.август 2011г., м.септември 2011г., м.декември 2011г., и от м.април 2012г. – м.октомври 2012г. и м.декември 2012г. Ответникът не оспорва дължимостта на тези трудови възнаграждения, както и техния размер. Налице е и извънсъдебно признание на факт – в издадените от ответника удостоверения същият е посочил претендираните суми като дължими. От представената разпечатка от онлайн калкулатор се установява, че размерът на обезщетението за забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения възлиза на 502,13лв., дължимо за  периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до датата на предявяване на исковете. Приложените доказателства не са оспорени от ответника. В тежест на работодателя, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в граждански процес, се явява задължението да докаже изплащането на претендираните суми. В последното съдебно заседание ищецът признава частично изплащане на претендираните суми от страна на работодателя – а именно сумата от 1652лв., с която са погасени дължимите трудови възнаграждения за периода м.октомври 2010г. – м.февруари 2011г., за м.април 2011г. и за м.август 2011г., както и част от дължимото за м.септември 2011г. в размер на 67,69лв., както и на обезщетенията за забава за сочените главници. Заявява, че е изплатено и адвокатско възнаграждение в размер на 150лв., поради което и не претендира разноски в производството. Претендира остатък от неизплатените трудови възнаграждения в общ размер от 1652лв., дължими за м.септември 2011г., м.декември 2011г., и от м.април 2012г. – м.октомври 2012г. и м.декември 2012г., както и сумата от 145,99лв. – обезщетение за забава на тези неизплатени главници в периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до датата на предявяване на исковете. Ответникът заявява, че е изплатил признатите от ищеца суми, както и разноските по делото. Моли да се постанови съдебно решение, като тези плащания бъдат отчетени от съда. Предвид признанието на плащането от ищеца, то исковете в сочената част следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане след датата на предявяване на исковете. Предвид липсата на доказателства, при лежаща върху ответника доказателствена тежест, да установи плащане на претендирания остатък, то съдът намира, че исковете в тази част следва да бъдат уважени. Предвид уважаване на главните претенции в сочената част, ще се уважи и акцесорната такава за присъждане на законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата.

Страните не претендират разноски.

С оглед обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавни такси на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 116,08лв. по сметка на ВСС – за уважената част от исковете.

 Мотивиран от горното, ПРС - І гр. състав

 

                                                   Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДАГлавно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”К.” №, представлявано от П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес  гр.П., ул.”Ч.я.” № , ет., чрез адв. Т.Д., СУМАТА от 1652лв. /хиляда шестстотин петдесет и два лева/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м.септември 2011г., м.декември 2011г., и за периода от м.април 2012г. до м.октомври 2012г., както и за м.декември 2012г., след приспадане на нормативно установените удръжки, както и СУМАТА от 145,99лв. /сто четиридесет и пет лева и 99ст./– обезщетение за забава на тези неизплатени главници в периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до датата на предявяване на исковете – 15.04.2013г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете – 16.04.2013г., до окончателното изплащане на сумите, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 264,37лв. на неизплатеното възнаграждение за м.септември 2011г. и до пълните предявени размери от 3304,02лв. и за неизплатени възнаграждения за периода м.октомври 2010г. - м.февруари 2011г., за м.април 2011г., за м.август 2011г., както и за разликата над уважените до пълните предявени размери от 502,13лв. на мораторните обезщетения, ОТХВЪРЛЯ предявените искове като погасени чрез плащане след датата на предявяване на исковете.

ОСЪЖДАГлавно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”К.” № 1 -3, представлявано от П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКА НА ПРС в полза на ВСС сумата от 116,08лв./сто и шестнадесет лева и осем стотинки/ - държавна такса.

         Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съдгр.Пловдив, в двуседмичен срок от датата на обявяването му18.02.2014г., като препис от същото се връчи на страните.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова

Вярно с оригинала.

ЛК