Гражданско дело 6606/2013 - Решение - 20-02-2014

Решение по Гражданско дело 6606/2013г.

      Р Е Ш Е Н И Е

                                               

                                               20.02.2014г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                     І граждански състав

На двадесети февруари                                две хиляди и четиринадесета година

В  открито  заседание на двадесет и трети януари 2014г. в следния състав:

 

Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

Секретар: Петя Карабиберова

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 6606 по описа за  2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищцовото дружество “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Данов” № 37, представлявано от Й. З. и Й. П., твърди, че ответникът Г.С.С.,***, не му е изплатил дължимо възнаграждение за предоставени услуги за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Заявява също така, че е подал заявление за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК, с която се снабдил, но в предоставения му срок ответникът - длъжник в заповедното производство своевременно е депозирал възражение, поради което с настоящите предявени обективно съединени искове се иска от съда да признае за установено съществуването на вземане в размер на 494,97лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2010г. – 30.04.2012г., обезщетение за забавено плащане на главницата в периода 01.02.2011г. – 29.01.2013г. в размер на 64,80лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението - 30.01.2013г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените в заповедното производство разноски.

Претендират се и направените в настоящото производство такива.

В предоставения му срок, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове, като заявява, че вземанията са погасени по давност. Моли исковете да се отхвърлят.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представения препис от нотариален акт № ***/ 21.12.2007г., том ***, рег. № ***, дело *** от 2007г. по описа на Нотариус Н. Х. – С., вписан под № *** в НК, се установява, че ответникът е собственик на жилище, находящо се в ***, от 21.12.2007г., когато е придобил правото на собственост по силата на дарение. Същият се явява и клиент на топлопреносното дружество, което обстоятелство не е спорно между страните. Не се спори и относно обстоятелството, че за процесния период на ответника по партидата са били начислени суми от: 494,97лв., представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия в периода 01.11.2010 г. – 30.04.2012 г., сумата от 64,80лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.02.2011 г. до 29.01.2013г. По силата на заповед № 961 от 31.01.2013г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. 1511 /2013г. по описа на ПРС, І гр. състав, било разпоредено длъжникът – ответник в настоящото производство, да заплати на заявителя “ЕВН България Топлофикация”ЕАД – гр.Пловдив, сумата от 494,97лв., представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия в периода 01.11.2010 г. – 30.04.2012 г., сумата от 64,80лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.02.2011 г. до 29.01.2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2013 г., до окончателното й изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 125лв., представляваща деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. В двуседмичния срок за възражения, уреден в разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу вземането по заповедта.

От приетото като неоспорено от страните и обективно изготвено заключение на в.л.М.М., изготвило съдебно – техническата експертиза, се установява, че абонатната станция № 606018, обслужваща имотите във входовете *** и *** на блок *** в ***, в това число и апартамент ***, е работила през целия процесен период, захранвайки абонатите с топлинна енергия/ТЕ/ за отопление. Постъпилото през абонатната станция количество топлинна енергия е измервано с регистриращ уред за търговско мерене – топломер. След приспадане на топлинните загуби на абонатната станция за сметка на Топлофикация, оставащото чисто количество топлинна енергия е разпределяно на абонатите от фирмата за дялово разпределение “Нелбо”. В топлотехническо отношение проектно имотът представлява отопляем апартамент с отопляем обем 192 куб.м. Имало е възможност за ползване на ТЕ за отопление и БГВ. Щранг – лира няма. Фактически през процесния период в имота е ползвана ТЕ за отопление само в хола, чрез радиатор, оборудван  с индивидуален разпределителен уред. ТЕ за БГВ в целия период не е ползвана. Нормативно на абоната е начислявана и ТЕ за “сградна инсталация”. Достъп до имота е осигуряван. След въведените уравнителни сметки следва крайния количествен резултат за абоната от начислената ТЕ да съответства на реално консумираната, респ. на изискванията на нормативната уредба – Наредба № 16 – 334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Разпределението на енергията между всички абонати в блока, обслужван от абонатната станция е правено изцяло от ФДР “Нелбо”. Експертът заключава, че не са налице технически основания за оспорване на начислената на абоната ТЕ по вид и количество.

От заключението на ССЕ, прието по делото, се установява, че стойността на задължението за доставена топлинна енергия за процесния период, възлиза общо на 494,97лв., а обезщетението за забава, изчислена върху всяка месечна сума за периода 01.02.2011г. – 29.01.2013г.  възлиза на 64,80лв. Вещото лице е посочило, че след приспадане на изплатените суми, остатъкът на главницата за плащане възлиза на 494,97лв. Съдът възприема заключенията на изготвените експертизи като обективни и изготвени с необходимите знания и опит, като не се възприема възражението на ответника за необективност на заключението на съдебно – техническата експертиза, тъй като от разпита на експерта в съдебно заседание се установи, че информацията, въз основа на която вещото лице е работило по поставените задачи, е предоставена от дружеството за дялово разпределение, където се съхраняват и посочените данни. Същите са отразени правилно от експерта, като заключението е мотивирано и обосновано.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 – дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, потребителите на топлинна енергия дължат на ищцовото дружество обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

С оглед посочените доказателства, съдът не възприема възражението на ответника, че не е потребил начисленото му количество топлинна енергия, като от заключението на съдебно – техническата експериза се установи точното количество потребена топлинна енергия, а от това на съдебно – счетоводната експертиза – стойността на същото количество енергия. Не се възприема и възражението му, че му е начислявана топлинна енергия на база максимален специфичен разход, макар да е осигуряван достъп за отчет. От разясненията на експерта по СТЕ се установи, че начисленията са направени на база на отчетено количество потребена енергия, а не на база на “максимален специфичен разход”.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира, че за процесния период - 01.11.2010г. – 30.04.2012г., ищцовото дружество е доставило на ответника топлинна енергия  за обект, находящ се в ***, като С. не е заплатил дължимото възнаграждение в размер на 494,97лв., като обезщетението за забава за периода 01.02.2011г. – 29.01.2013г. е в размер на 64,80лв. Установените главници се дължат наред със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумите.

            Ответникът е навел възражение за погасяване на вземанията по давност. Съдът не споделя наведеното възражение. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В мотивите на същото решение е прието, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Претендираният период е с начална дата 01.11.2010г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 30.01.2013г. Следователно, погасени по давност биха се явили вземанията на ищцовото дружество, възникнали в тригодишен срок преди подаване на заявлението – 30.01.2013г., както и обезщетенията за забавеното им плащане на основание чл.119 от ЗЗД. Сочените вземания обаче се явяват извън процесния период, поради което и съдът намира, че претендираните такива не са погасени по давност.

            Предвид уважаване на исковете на ищеца се дължи сумата от 125лв., представляваща деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв., както и 100лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК по заповедното производство.

Ищецът претендира разноски, като на същия ще се присъди сумата от 335лв., представляваща деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 75 лв., 160лв. – разноски за експертизи, както и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът претендира разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, в отношенията между ищеца “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул”Христо Данов” № 37, представлявано от Й. З. и Й. П., и ответника Г.С.С.,***, че ответникът Г.С.С.,***, дължи на  “ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр.Пловдив, сумата от 494,97лв., представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия в периода 01.11.2010 г. – 30.04.2012 г. в обект на потребление, находящ се в ***, сумата от 64,80лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.02.2011 г. до 29.01.2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2013 г., до окончателното й изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 125лв., представляваща деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, за които е издадена Заповед № 961 от 31.01.2013г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 1511 / 2013 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, VІІ гр. състав.

ОСЪЖДА Г.С.С.,***, да заплати на “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул”Христо Данов” № 37, представлявано от Й. З. и Й. П., сумата от 335лв./триста тридесет и пет лева/ - разноски по делото.

                   Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала.

АД