Гражданско дело 6295/2013 - Решение - 12-02-2014

Решение по Гражданско дело 6295/2013г.

РЕШЕНИЕ

 

Номер           594                 Година  2014                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                        V граждански състав

На дванадесети февруари        две хиляди и четиринадесета            Година

В публично заседание на двадесети януари 2014г. в следния състав: 

 

                                                     Председател:  ДАРИНА МАТЕЕВА

Секретар:  Елена Димова

като разгледа докладваното от съдията

дело номер    6295      по описа за   2013            година

 

 

Предявени са обективно съединени искове по чл. 213 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от „ДЗИ – ОЗ” ЕАД,  ЕИК 121718407,  със седалище и адрес на управление:   гр. София,  район „Средец”,  бул. „Г. Бенковски”  № 3,  представлявано от г. и. д. Н. Д. Ч. и И. д.н М. Г. К. К.,  със съдебен адрес:   гр. П., ул. „П. К.” № ***,  А. д. „М. ***,  с адрес за:   гр. Пловдив,  пл. „Стефан Стамболов” № 1,  представлявана от к. И. Т.,  ЕИК по БУЛСТАТ 000471504.

Ищецът иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в общ размер на 733, 21 лева,  от които сумата 687, 64 лева /включително 15 лева ликвидационни разходи/,  която сума ищцовото дружество е изплатило като застрахователно обезщетение за извършване на ремонт на повреден при ПТП лек автомобил марка „БМВ”,  модел „318 ЦИ”,  с рег. № ***,  които вреди са причинени,  поради виновно бездействие на ответника,  във връзка с поддържане изправността на пътното платно,  в гр. П., на к. на бул.”Ц. Б. Т. О” и бул. „К. М. Л.”,  като вредите са причинени,  при преминаване на лекия автомобил през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно; сумата 45, 57 лева мораторна лихва върху главницата,  считано от изтичане на 15-дневния срок за изпълнение,  даден с регресната покана,  а именно – от 11.08.2012 г.,  до 03.04.2013 г.,  ведно със законната лихва върху главницата,  считано от подаване на исковата молба в съда – 11.04.2013 г.,  до окончателното издължаване.Претендира направените по делото разноски.

Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът оспорва предявения иск, оспорва изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка.Направено е искане за присъждане на разноски.

         Пловдивски районен съд,  V гр.с.,  като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:   

         Ищецът твърди по исковата молба , че на 24.10.2010г. лек автомобил марка „БМВ”,  модел „318 ЦИ”,  с рег. № ***, при движение в гр.П., на к. на бул.”Ц. Б. Т. О.” и бул.”К. М. Л.” е  преминал през необозначена и необезопасена дупка  на пътното платно, с размери около 60смХ60 см. и с дълбочина около 20 см., вследствие на което са му причинени материални щети-увредени гуми-предна дясна и задна, джантите на гумите, предната броня, подкалник и облицовка праг десен.

За така настъпилото ПТП е бил съставен Протокол за ПТП № ***г, като в него са записани уврежданията на лекия автомобил , както и констатацията, че вредите са настъпили от попадане на превозното средство в дупка на пътното платно.Видно е още, че увреденият автомобил се е движел в средна лента на пътното платно.

         Към момента на инцидента е била налична застраховка „Каско +” за увредения автомобил, което е видно от представената застрахователна полица №***г.Представени по делото са и общите  условия  застраховка „Каско” на ЗПАД”ДЗИ-Общо застраховане”.

         Собственикът на автомобила е уведомил за щетата застрахователя и е образувана в ищцовото дружество преписка по щета №***г.Извършен е оглед и опис на щетите.

         Съставен е ликвидационен акт от 19.11.2010г. и е определено застрахователно обезщетение по щетата в размер на 672, 64 лева.

Ремонтът на автомобила е бил извършен в „Автосервиз А.”ЕООД.За ремонта е била издадена фактура № 1000011866/13.11.2010г. от автосервиза, като застрахователят е заплатил за ремонта сумата от 672, 64 лева, което се установява от извлечение от сметката на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД.

По делото е приета съдебноавтотехническа експертиза, като вещото лице П. сочи, че стойността на вредите на лек автомобил марка „БМВ”,  модел „318 ЦИ”,  с рег. № *** са в общ размер на 1090, 63 лева с ДДС.

Между механизма на ПТП и щетите е възможна пряка причинно-следствена връзка  и те настъпват при движение на превозното средство със скорост под  и до 50 км/ч.

В. л. сочи още, че ако водачът на автомобила е спазил ограничението на скоростта, той няма възможност да спре преди дупката, но ще има възможност да я заобиколи и така да избегне произшествието, ако е нямало коли наоколо.

От разпита на с. Н.П.-в. на увредения лек автомобил и В.М.-п., посетил на мястото ПТП, се установява, че катастрофата е била причинена от дупка на пътното платно, разположена на пътя за т. в гр.П.Дупката е била с големи размери, дълбока, в средна лента, като с. П. не е могъл да я заобиколи, защото и в двете ленти до него е имало коли.С. М. си спомня, че дупката не е била обозначена по съответния начин, като в протокола за ПТП, който е съставен са отразени видимите дефекти, които могат да се констатират на място.

Съдът изцяло кредитира показанията на с. като депозирани убедително, непротиворечиво и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства.

При така установеното от фактическа страната съдът достига до следните правни изводи.

Отговорността на Община Пловдив следва да бъде ангажирана по реда на чл.50 от ЗЗД в качеството й на собственик на улиците съгласно чл.2 от Закона за общинската собственост ,  чл.8, ал.3 и чл.31 от Закона за пътищата .Общинските пътища са публична общинска собственост и изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.

         Очертаната в исковата молба фактическа обстановка се потвърждава от съдържанието на всички приложени по делото писмени доказателства,  от показанията на разпитаните по делото с. и заключенията на в. л.

Отговорността на Община Пловдив следва да бъде ангажирана и по реда на чл.49 от ЗЗД.

По делото са установени елементите на фактическия състав на деликта – противоправно поведение /под формата на бездействие/,  вреда ,  причинна връзка между тях и вина на деликвента,  която се предполага до доказване на противното. Само ако са осъществени всички елементи на този фактическа състав,  може да се ангажира отговорността на третото лице /ответника/ спрямо застрахователя,  който заплатил на увредения застрахователно обезщетение за настъпили вреди от застрахователно събитие.
          Безспорно е установено,  че е възникнало валидно застрахователно правоотношение между ищеца,  в качеството му на з. и с. на застрахования автомобил,  както и че з.  е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. Изплащайки това обезщетение,  на основание чл. 213 ал.1 от КЗ,  ищецът встъпва в правата на застрахования срещу прекия причинител на щетата – до размера на платеното обезщетение.
            Пътят,  на който се е намирала неравността – дупка,  е публична собственост на Община Пловдив, както се посочи,  съгласно чл. 8,  ал.3 от Закона за пътищата. Нормата на чл. 50 ЗЗД регламентира,  че за вреди,  произлезли от каквито и да е вещи,  отговарят солидарно собственикът и лицето,  под чийто надзор те се намират. Собственикът на вещта носи обективна и безвиновна отговорност,  т.е. отговаря само защото е собственик пътя,  който намира под негов надзор.
            Съгласно чл.31 от Закона за пътищата,  “Изграждането,  ремонтът и поддържането на общинските пътища,  се осъществява от общините.”
Разпоредбата на чл. 3 от ЗДвП и чл. 167 ал.1 от ЗДвП вменява на лицата,  които стопанисват пътя,  да го поддържат в изправно състояние,  да сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват в най-кратки
срокове. § 1 т. 19 от ППЗДвП дава легална дефиниция на “препятствие по пътя”,  а именно - това е нарушаване на целостта на пътното покритие както и предмети,  вещества  и  други,  които  се  намират на пътя и създават опасност за движението. От събраните по делото доказателства се установи,  че са касае за неравност на улично платно – дупка . Тази неравност независимо дали е видима и от какво разстояние,  независимо дали би могла да се заобиколи от водача на автомобила и независимо от пътната обстановка,  си е все препятствие на пътя по смисъла на дадената легална дефиниция.При така установената правна уредба,  се стига до извода,  че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственика му,  а именно ответната община Пловдив.,  която не изпълнила задълженията си по чл. 3 от ЗДвП,  като не е сигнализирала за препятствието на пътя и не е организирала движението по начин,  осигуряващ безопасността му. В този смисъл е налице противоправно поведение. Налице е и вреда в резултат на ПТП,  както и причинна връзка между тях /арг. от заключението на вещото лице./
            По делото липсват доказателства водачът на увредения автомобил да е извършил нарушение на правилата за движение на пътя,  за да се приеме,  че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.Такова възражение не е и правено от ответаната община, за да бъде обсъждано.                  На основание чл. 213 ал.1 от КЗ,  застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение – в случая 687, 64 лв., като искът досежно ликвидационни разходи в размер на 15 лева остава недоказан и в тази част следва да бъде отхвърлен.

 Предвид на изложените съображения предявеният главен иск е частично основателен до посочения по-горе размер.

Относно претенцията за лихва по чл.86 от ЗЗД.

Видно е, че ищецът е изпратил регресна покана до Община Пловдив/вж.л.21 от делото/.Липсват доказателства кога същата е получена от ответника.Установява се, че регресната покана е получена, защото Община Пловдив е отказала да заплати процесната сума, но не се установява началния период на тази претенция.По делото липсват каквито и да е данни в тази насока, при доказателствена тежест, лежаща върху  ищеца, като искът следва изцяло да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по производството съразмерно на уважената част от исковете, а именно 340, 40 лева.

 Ето защо Пловдивският районен съд, V граждански състав

 

                                     Р  Е  Ш  И : 

 

ОСЪЖДА Община Пловдив,  ЕИК 000471504,  адрес:   гр. Пловдив,  ул. „Стефан Стамболов” № 1,  представлявана от к. И. Т. да заплати на  „ДЗИ – ОЗ” ЕАД,  ЕИК 121718407,  със седалище и адрес на управление:   гр. София,  район „Средец”,  бул. „Г. Бенковски”  № 3,  представлявано от г. и. д. Н. Д. Ч. и И. д. М. Г. К. К.,  със съдебен адрес:   гр. П., ул. „П. К.” № ***,  А. д. „М. и Н. сумата 672, 64 лева,  която сума ищцовото дружество е изплатило като застрахователно обезщетение за извършване на ремонт на повреден при ПТП лек автомобил марка „БМВ”,  модел „318 ЦИ”,  с рег. № ***,  които вреди са причинени,  поради виновно бездействие на ответника,  във връзка с поддържане изправността на пътното платно,  в гр. П., на к. на бул.”Ц. Б. Т. О” и бул. „К. М. Л.”,  като вредите са причинени,  при преминаване на лекия автомобил през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2013г. до окончателното издължаване  и сумата от 340, 40 лева разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за 15 лева ликвидационни разходи и иска по чл.86 от ЗЗД за сумата от 45, 57 лева мораторна лихва върху главницата,  считано от изтичане на 15-дневния срок за изпълнение,  даден с регресната покана,  а именно – от 11.08.2012 г.,  до 03.04.2013 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.

 

 

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :  п/ Д. Матеева

 

Вярно с оригинала: ЕД