Гражданско дело 6294/2013 - Решение - 19-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 685                        19.02.2014 година          град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVIІІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав

 

Председател: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

секретар: Ваня Койчева

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6294 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 213 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ДЗИ- ОЗ’ ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от Н. Ч. и М. К., е предявил против Община Пловдив, ЕИК: 000471504, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от кмета И. Т., иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 972,04 лева- главница, представляваща сбор от платено обезщетение в размер на 957,04 лв. въз основа на застраховка „Каско +” за причинени на лек автомобил марка „Пежо”, модел „*** *** ***”, с рег. № ** **** ** вреди, собственост на Лизингова къща София Лизинг” ЕАД, ЕИК 121218170 и управляван от М.К., настъпили в резултат на настъпило на 27.11.2010 г. в гр. Пловдив, на ул. П.В. С., пред блок ****,  при което автомобилът попаднал в необезопасен и необозначен отворен капак на метална шахта, сумата от 15 лв. ликвидационни разходи,  лихва за забава в размер на 60,85 лева за периода 24.08.2012 г.- 03.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 11.04.2013 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на 27.11.2010 г. в гр. Пловдив, на ул. П.В. С., пред блок ****, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Пежо”, модел „*** *** ***”, с рег. № ** **** **, собственост на Лизингова къща София Лизинг” ЕАД, ЕИК 121218170, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. Ботевградско шосе № 459, и управляван от М.К., попаднал в необезопасен и необозначен отворен капак на метална шахта, находяща се на пътното платно, като в резултат на лекия автомобил са причинени вреди. Собственикът на увредения автомобил имал сключен договор с ищеца за застраховка „Каско +”, обективирана в  полица № ....11,12,2009 г., със срок на валидност от 27,12,2009 г. до 26,12,2010 г.  Същият подал  уведомление за щета, като ищецът образувал преписка за щета № ....2010 г. Увреденият автомобил бил ремонтиран в автосервиз на София Франс Ауто ЕООД, на който на 11,12,2010 г. изплатили сумата от 957,04 лв., представляваща стойността на средствата вложени за  възстановяване на автомобила. Твърди се че общината, като собственик на общинските улици е длъжна да ги  ремонтира и поддържа. В тази връзка ответникът не изпълнил своето задължение да се грижи за доброто състояние на пътната инфраструктура. На 08,082012 г. на ответника били изпратена покана.  Претендират се и разноските в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който не признава предявения иск. Излага твърдения, че от представените по делото доказателства не става ясно дали застрахователния договор  към момента на ПТП е бил валидно действащ. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От представения по делото протокол за ПТП № 1328087/ 27.11.2010 г. се установява, че на съответната дата 27.11.2010 г. лек автомобил „Пежо”, модел „*** *** ***”, с рег. № ** **** **, управляван от М.К., попада в отворен капак на метална шахта на пътя на ул. „П.В. С.” , пред блок **** в град П, в резултат на което по автомобила са нанесени щети – картер и ходова част.

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, според което стойността на авточастите и авторемонтните операции, необходими за пълното възстановяване на процесния автомобил съобразно с годините му на експлоатация, в следствие на нанесените му от ПТП увреди , като се има предвид средните пазарни цени, така че отремонтираното МПС да стане технически годно, безопасно, сигурно и възможна негова експлоатация възлиза на 1063,41 лв. От техническа гледна е възможно увредите авточасти на процесния автомобил да настъпят в резултат на попадане на автомобила в отворен капак на метална шахта.  

Установява се от представената застрахователна полица № ..  от 11,12,2009 г., че между ищеца и собственика на лек автомобил „Пежо”, модел „*** *** ***”, с рег. № ** **** **  е сключен договор за имуществено застраховане “Пълно Каско ” на процесния автомобил за срок от 27,12,2009 г. до 26.12.2010 г., застрахователната премия по който договор е разсрочена на четири вноски.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че договорената прения в размер на общо 976,88 евро., разсрочена на четири вноски, по застрахователна полица № .....  от 11,12,2009 г. е изплатена изцяло.

Видно от приложеното по делото уведомление за щета от 29,11,2010 г. и ликвидационен акт по щета .... от 10,12,2010 г. се установява, че е определено  обезщетение в размер на 957,04 лв., която сума е определена за плащане на „София франс ауто- Пловдив” ЕООД с фактура № 40272/09,12,2010 г. Сумата от 957,04 лв. е заплатена от ищеца на „София франс ауто- Пловдив” ЕООД на 14,12,2010 г. по банков път с разписка за групово плащане. 

От изпратената регресна покана до ответника се установява, че същата е получена от ответника на 08.08.2012 г. по пощата с обратна разписка.

Разпитан е като свидетели водачът на л.а. М.К., от който се установява, че както е карал л. а., същият е попаднал на шахта, намираща се на пътното платно   дупка , в резултат на което автомобилът не е можел да се движи на собствен ход. На мястото на ПТП е нямало никакви указателни табели за наличието на дупка. От показанията на свидетеля Й.Г., който е съставил протокола за ПТП се установява, че мястото на ПТП не е било маркирано.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на К. и Г., като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Протоколът за ПТП представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Доколкото същият не е оспорен по надлежния ред от ответника в отговора и с оглед заключението на вещото лице, съдът приема за установен факта на настъпване на ПТП- то при описаните в исковата молба обстоятелства и констатираните повреди по автомобила.

 По делото се установи, че причината за увреждането е било попадането на МПС- то в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и по конкретно на отворен капак на шахта. Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото същата не е била обезопасена с нарочен пътен знак пред нея, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че след като за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственика му- в случая ответната община, която с бездействието на своите служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, за да обезпечават безопасността на движението, правилно е ангажирана отговорността на ответника.

По делото е установено по безспорен начин от приложената застрахователна полица и изслушаната ССЕ, че към 27,11,2010 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на процесния лек автомобил, по силата на което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение. Последното, видно от извършеното групово плащане от 14,12,2010 г., е размер на 957,04 лв., която сума е по-малко от установеното от вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Обезщетение е изплатено на 14,12,2010 г. от ищеца. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 213 от КЗ следва да бъде уважен в размера на платеното – 957,04 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 11,04,2013 г.

Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от момента на изплащане на обезщетението, но, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на поканата. Общината е получила регресната покана на 08,08,2012 г., видно от наличната по делото обратна разписка и доколкото на страната е бил даден 15- дневен срок за доброволно изпълнение, то тя е изпаднала в забава, считано от 24.08.2012 г. В тази връзка задължението за забава се дължи за периода от 24.08.2012 г. до 03,04,2013 г. Така претендираната лихва за забава следва да се уважи само в размер до 59,61 лева, изчислен на основание чл. 162 от ГПК, като над този размер до пълния претендиран, същата следва да се отхвърли.

Съдът намира предявения от застрахователното дружество иск за заплащане на сумата  от 15 лв - ликвидационни разходи за неоснователен, тъй като подобен разход не е установено от ищеца да е бил направен, нито е посочен от вещото лице в експертизата, а и реално не се касае до преведена на застрахования сума, за да подлежи на възстановяване, т.е. не е елемент от изплатеното застрахователно обезщетение и не влиза в обема на регресните права. Освен това за тези ликвидационни разходи не е представено каквото и да било надлежно доказателство, противопоставимо на ответника, дори не е ясно за какъв конкретно разход става въпрос.

 

По отношение на разноските: 

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищеца е уважен частично. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 492,14 лв. Ответникът е направил разноски пред настоящата инстанция, като съгласно чл. 78, ал. 3 на него също му се дължат разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска – в размер на 3,77 лв. С оглед компенсирането на вземанията за разноски, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за сумата от 488,37 лева.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от кмета И.Т, да заплати „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от и. д. М. Г. К. К.   и Н. Д. Ч., сумата от 957,04 лева – главница представляваща изплатено обезщетение по имуществена застраховка “Пълно Каско ”, обективирана в застрахователна полица ....  от 11,12,2009 г. за причинени на лек автомобил марка „Пежо”, модел „*** *** ***”, с рег. № ** **** ** вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 27.11.2010 г. в гр. П., на ул. „П.В. С.”, пред блок ****,  при което автомобилът попаднал в необезопасен и необозначен отворен капак на метална шахта, сумата от 59,61 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 24.08.2012 г. до 03,04,2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 11.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на лихва за забава над уважения до пълния предявен размер от 60,85 лева, както и иска за присъждане и на сумата от 15 лв. - ликвидационни разходи.

ОСЪЖДА Община Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от кмета И. Т., да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от и. д. М. Г. К. К.с   и Н.Д.Ч., направените по делото разноски в размер на 488,37 лева съразмерно с уважената част от иска и по комепенсация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                    

                             СЪДИЯ :/п

 

Вярно с оригинала.

МП