Гражданско дело 6217/2013 - Решение - 20-02-2014

Решение по Гражданско дело 6217/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е № 737

ПЛОВДИВ , 20.02.2014г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,XIII-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 03.02.2014г , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

        при секретаря Мария Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6217 / 2013г.по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното :

     Производството е по чл.235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.

      Ищецът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.“Георги Бенковски“ №3 претендира да бъде осъдена Община Пловдив, гр. Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“ 1а, представлявана от кмета И... Т....., да заплати сумата от общо 1054,21 лв., от която сума 975 лв. са  главница -  изплатено от дружеството  застрахователно обезщетение за извършване на ремонт на повредения при ПТП лек автомобил М... Б...... ... с държавен контролен номер ......, собственост на „А... К...“ ЕООД, управляван от Б.Т.К. по силата на договор за „автокаско „ между ищеца – застраховател и третото застраховано лице;  15 лв.  са ликвидационни разходи по настъпилата щета , а сумата от 64,21 лв. е мораторна лихва за забавено плащане върху главницата, считано от датата на изтичане на 15 дни от получаване на регресната покана от ответната община Пловдив (01.08.2012г.) ,  или от 17.08.2012г. до 04.04.2013, като се претендира и законната лихва върху главницата датата за завеждане на исковата молба в съда ( 10.04.2013 г ) до окончателното и изплащане. Моли да се осъди ответната община да му заплати сумите , тъй като нейно било задължението да поддържа общинската  пътна мрежа в изправно състояние, а щетите настъпили като резултат от пропадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка в платното за движение. Ответникът от своя страна отправя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като посочва като причини превишена скорост и несъобразено поведение на водача с особеностите на пътното платно.   И двете страни претендират разноските. Сочат се  и доказателства. 

    Вещото лице по направената съдебна автотехническа експертиза установява наличието на причинно-следствена връзка между процесното пътнотранспортно произшествие и настъпилите щети по застрахования автомобил. Към датата на настъпване на ПТП е имало неравности (дупки) по цялото пътно платно. Те не били  обозначени с предупредителни знаци, което представлява задължение на общината, съгласно Закона за движение по пътищата. При така описаните обстоятелства неравност , покрита с вода, не би могла да бъде забелязана и възприета от водача, независимо от скоростта, преди попадането и в нея. Възможно е подобен вид щети да настъпят и по друг механизъм, но предвид свидетелските показания, отразеното в Калкулация по щета номер ........година на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД-ГА Пловдив, Фактура номер ........,Ликвидационен акт по щета ....... по преписка номер...............,снимков материал, представен от ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД и местопроизшествието е посетено на място, следва да се приеме, че щетата е получена по описания механизъм. Увредите са характерна последица от начина  на настъпване на самото събитие и са на обща стойност от поне 978.80 лева ( с алтернативни авточасти ) ,  а с оригинални – 1504.44  лева    

От фактическа и правна страна съдът направи следните изводи:

Обективно и субективно  съединени между страните два осъдителни иска- по чл.213 от Кодекса за застраховането, съединен с иск за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода от датата на депозирането на исковата молба -10.04.2013г. до окончателното изплащане на вземането.

За да е налице хипотеза по чл. 213 от Кодекса за застраховането, е необходимо едновременното наличие на няколко предпоставки : да има причинена при ПТП вреда на застрахован автомобил, по силата на същия договор застрахователят да е изплатил обезщетение за тези вреди и ответникът по делото да е техен причинител, или поне лице , на което  е възложено   упражняването на надзор върху тази вещи. В случая тези елементи са налице в съвкупност , при което исковете са основателни в пълен размер. С изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, като между страните не се спори и се доказва чрез приложените копия от застрахователна полица № 44010204166 ( л. 13 )  и свидетелство за собственост на МПС ( л. 22 )  , че  между „ДЗИ  Общо застраховане „ АД , ЕИК 121718407 и „Аеро контрол „ ЕООД , има договор за застраховка „Автокаско” на притежаван от застрахованото дружество лек автомобил с държавен контролен номер РВ ......... Няма спор също така , че на 21.02.2012г вследствие пропадане на автомобила в дупка на пътното платно, на същия са причинени вреди. Общината не оспорва и стойността на вредите върху автомобила или тяхното наличие, но въпреки това съдът приема тази стойност за доказана предвид  заключението на вещото лице. Факта на ПТП и механизма на настъпването на щетите по автомобила и техния вид пък са закрепени с официална доказателствена сила   в представения на л.13 (в копие) протокол за ПТП.    

  Съдът не кредитира възражението на общината , че при настъпването на ПТП водачът на л. а.  е бил употребил алкохол, поради което за застрахователя нямало задължение да изплати обезщетение.  При посещението на място на свид. Я......, служител на МВР по контрол на транспорта и извършената с техническо средство „А... Д...” проверка за такова наличие, дрегерът установил наличие над позволената в закона норма от 0,57 на хиляда (при позволена максимална стойност от  0,5 на хиляда), но проведената химическа експертиза не е потвърдила тези констатации. Тоест, при липса изобщо на влязло в сила наказателно постановление за такова административно нарушение съгласно ЗДВП, и с оглед факта, че крайния срок за явяване за взимане на кръвна проба съгласно Наредба №30 от 2001г. е спазен ( отметка на протокол на л. 81 от делото ) това възражение остана недоказано . На водача К. е наложено  административно наказание на основание чл. 180 ал. 1 т . 1 предл 4 от Закона за движението по пътищата , което основание означава,  че същия носи отговорност не за шофиране след употреба на алкохол,  а за „ използване на пътното платно ............. извън случаите по чл. 179, т. 4, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението”.  Въпреки така влязлото в сила  - като необжалваемо – наказателно постановление, недоказано остана и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача К. поради движение с несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя скорост.  Следва да се отбележат няколко момента: фактологията в акта за установяване на административно нарушение по никакъв начин не кореспондира с нарушение на чл. 20 от Закона за движението  по пътищата , нито с осъществен състав на нарушение по 180 ал. 1 т . 1 предл 4 от Закона за ДвП, тъй като според актосъставителя дупката в пътното платно е била „невидима” , т . е. непредвидима , а самото пропадане – непредотвратимо. Отделно от това, наказателното постановление, ако и да е официален документ, не е било обжалваемо съгласно действалия към датата н а издаването му  ЗДВП ( чл.189 ал. 13 ). тоест при оценката на доказателствата в съвкупност се вади извода , че няма виновно поведение на водача на застрахования автомобил, което да  е съпричинило резултата от произшествието  ( т. е , вредите ). Нещо повече,  ВЛ С. по проведената СТЕ е дало заключение , че   избягването на неравността не зависи от скоростта на автомобила , а нейното възприемане от водача е било техническо невъзможно преди попадането на автомобила в нея. съдът кредитира заключението, тъй като то е компетентно, обективно и по делото няма противоречащи му доказателства. Обратно , то се подкрепя от свидетелските показания на Яковски на л. 57, а съдът няма основание да се съмнява и в тях. 

     Местопроизшествието е настъпило на територията на Община Пловдив , а доколкото  според чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата , пътят е собственост на общината,  и този елемент  на хипотезата по чл. 213 от КЗ е налице. 

    Тоест главният иск е основателен и доказан  в пълен размер, след като дадените от ВЛ реални стойности н а щетите като труд и материали надхвърлят дори в минимален вариант стойността на заплатеното като застрахователно обезщетение. На основанието по чл. 86 от ЗЗД се дължи  обезщетение за забавеното плащане върху главницата, която съобразно чл. 213 от КЗ включва и обичайните ликвидационни разходи.

    Разноските се понасят от ответната община в пълен размер според списъка, предвид изхода на спора .     

Воден от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

     ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“ 1а, представлявана от кмета И... Т....,  ДА ЗАПЛАТИ  на ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София, район Средец, ул.“Георги Бенковски“ номер 3, сумата от  975лв.-стойност на щета, 15лв.-ликвидационни разходи,  64,21лв-мораторна лихва за забавено плащане върху главницата за периода от 17.08.2012г. до 04.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 990 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 10.04.2013г до окончателното и изплащане.

  ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“ 1а, представлявана от кмета И... Т...,  ДА ЗАПЛАТИ  на ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София, район Средец, ул.“Георги Бенковски“ номер 3, сумата от  480 лв. разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/ Владимир Руменов

Вярно с оригинала

М.Х.