Гражданско дело 6212/2013 - Решение - 21-02-2014

Решение по Гражданско дело 6212/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е 751

 

21.02.2014г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6212 по описа за 2013г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.108 ЗС.

            Ищцата С.И.М., с ЕГН ********* *** чрез адв. С.М. твърди, че е собственик на ½ идеална част по силата на делба и дарение от едноетажна жилищна сграда с изба и подпокривно пространство, която е построена в северозападната част на УПИ – ***** по действащия кадастрално-регулационен план на с. Д.***, одобрен със заповед № 354/1995г. при граници: улица *****. Твърди, че ответниците В.Е.Л. и Г.Д.Л. владеят без основание процесната ½ ид.част от жилищната постройка поради което ищцата иска от съда същите да бъдат осъдени да предадат владението върху имота. Като последица от уважаването на иска – ищцата иска от съда да отмени нотариален акт по обстоятелствена проверка № *****г. поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт № *****., в частта относно притежаваната от ответницата ½ ид.част от процесната жилищна сграда. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

            Ответник В.Е.Л. чрез адв. Н.А. твърди, че ищцата е водила срещу същия ответник идентично дело – гр.д. № 2393/2009г. на РС – Пловдив XVII – ти гр.с-в, с предмет иск по чл.108 ЗС за ревандикирането на ½ ид.част от процесната жилищна сграда. Делото завършило с решение № 796/10.03.2010г., което било в полза на ищцата по настоящето дело и с което ответник В.Е.Л. била осъдена да предаде владението върху собствената на ищцата ½ ид.част от процесната жилищна сграда. Това решение било приведено в изпълнение в рамките на изпълнително дело № 1213/2011г. на ЧСИ Д.М. като ответник В.Л. доброволно предала ключа от процесния имот – за което бил съставен нарочен протокол. Ето защо се твърди, че предявеният иск е без правен интерес за ищцата, не се оспорва, че същата е собственик на ½ ид.част върху имота както и се твърди, че владението върху същият и е предадено. Иска се прекратяване на производството като недопустимо, евентуално отхвърлянето на иска по чл.108. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Ответник Г.Д.Л. не взема становище по предявения иск. Не ангажира доказателства.

            Съдът след преценка на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като взе предвид становището на страните и на основание чл.12 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.

            По въпроса за допустимостта на настоящия исков процес.

            Настоящият иск е процесуално допустим и предявен при наличието на правен интерес за ищцата.

            Съображенията затова са следните.

            С решение № 796/10.03.2010г. постановено по гр.д. № 2393/2009г. на РС – Пловдив XVII – ти гр.с-в се осъжда ответник В.Е.Л. да предаде на ищцата владението върху собствената й ½ ид.част от процесната жилищна сграда. Решението е потвърдено с решение № 1412/19.10.2010г. по гр.д. № 1398 по описа за 2010г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, което е влязло в сила на 28.03.2011г. С решение № 109/20.03.2012г. по гр.д. № 45/2012г. на ВКС, I г.о на основание чл.304 вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК се отменя потвърдителното решение на Окръжен съд – гр. Пловдив в частта, в която В.Е.Л. е осъдена да предаде владението върху собствената й ½ ид.част от процесната жилищна сграда. Делото е върнато за разглеждане от друг състав на РС – Пловдив. Основният мотив на ВКС за отмяната на влязлото в сила съдебно решение и възобновяване на производството по делото е обстоятелството, че по делото не е участвал задължителен необходим другар – съпругът на ответник В.Е.Л. -  Г.Д.Л., доколкото придобивното основание въз основа на което ответник Л. се легитимира като собственик на процесната ½ ид.част от имота е давностно владение,  което е основание е послужило за издаването констативен нотариален акт № ***г. през време на брака на В.Л. и Г.Л.. Следователно се касае до спор с вещноправен характер относно недвижим имот – СИО, при който спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи.

            В изпълнение указанията на ВКС производството по делото е продължило под номер на дело 4694 по описа за 2012г. на РС – Пловдив с конституирането на задължителния необходим другар Г. Д. Л. и отстраняване констатирани от съда нередовности на исковата молба. Поради неизпълнение указанията на съда в срок делото е било прекратено с определение от 04.07.2012г., което е влязло в сила на 18.07.2012г.

            Следователно, производството по искова молба вх. № 6125/06.03.2009г. първоначално образувано под гр.д. № 2393/2009г. на РС – Пловдив, XVII –ти гр.с-в и впоследствие продължило в рамките на гр.д. № 4694/2012г. на РС- Пловдив, X – ти гр.с-в не е завършило с влязъл в сила съдебен акт, с който да се породи сила на пресъдено нещо както спрямо предмета на прекратено делото, така и спрямо страните участвали в производството.

            Ето защо, ревандикационният иск по настоящето дело между настоящите страни е напълно допустим, първо с оглед на твърденията на ищцата, че ответниците продължават да владеят ½ ид.част от процесното дворно място, която тя счита за своя собственост, но за което няма влязъл в сила съдебен акт, който да разреши спора със сила на пресъдено нещо, и второ – обстоятелството, че ответник В.Л. твърди, че е предала владението и не оспорва собствеността на ищцата – касаят основателността на иска насочен спрямо нея, а не неговата допустимост. В тази връзка следва да се посочи, че за да бъде допустим иска по чл.108 ЗС е достатъчно да има твърдения, че ищеца е собственик на дадена вещ въз основа на конкретно основание, за което да няма влязло в сила съдебно установително решение и твърдение, че ответника владее без правно основание тази вещ. Обстоятелството дали тези твърдения отговарят на формалната истина е въпрос на преценка на доказателствения материал и касае основателността, а не допустимостта на предявения иск.

            По основателността на иска по чл.108 ЗС.

            По делото се установява, че със съдебна спогодба по гр.д. № 1375 по описа за 1971г. на Пловдивски народен съд – IV г.о е извършена делба на съсобствено дворно място със сграда и плевня, като в дял на ищцата, К.И.М. и П.И.М. е възложена в изключителна собственост ½ ид.част от дворно място ведно с построената в него южна част на жилищна сграда, която се състои от жилищен етаж и изба / т.е всяка от тях има по 1/6 ид.част/. Останалите съделители М.Н.М., А.М. и И.М. получават другата половина от къщата – северна част ведно с ½ ид.част от дворното място.

            По силата на регулация за което е оформен нотариален акт № *****. към процесното дворно място се придават 56 кв.м от съседен имот пл. № ***.

            К.Ил.М. прехвърля на всяка от двете си дъщери половината от притежаваната от нея 1/6 ид.част т.е по 1/12 ид. част на С.М. и 1/12 ид.част на П.М. Следователно, двете сестри са станали еднолични собственички при равни права на южната половина от къщата и общо ½ ид.част от дворното място.

            По кадастралния план на с. Д., одобрен със заповед № 354/1995г. жилищната сграда поделена с делбата оформена в протокола по гр.д.  № 1375/1971г. е заснета като две самостоятелни жилищни сгради чрез изграждането на преградни стени на жилищния и избения етаж в посока изток-запад, при което след влизането в сила на кадастралния план ищцата е владяла ½ ид.част от сградата в северозападния край на дворното място.

            От представения към гр.д. № 2393/2009г. нотариален акт № *****г.се установява ищцата да е придобила по давност собствеността върху изградената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда.   

             На действащия план в двата съседни УПИ *** и УПИ *** са заснети три отделни жилищни сгради – една в УПИ *** и две в УПИ ***. Предмет на делото е жилищната сграда обозначена със сигнатура ½ МЖ. По местоположение тази сграда съвпада със сградата по дял I от делбения протокол от 1971г. – в тази връзка и удостоверение № 837/29.08.2007г. от което се установява, че имот планоснимачен номер ***, парцел 7 в кв.30 по обезсиления кадастрално-регулационен план на с. Д., описан в делебния протокол от 23.03.1971г. попада по сега действащия кадастрално-регулационен план на селото в УПИ *** и УПИ *** в кв.9.

            Ответник В.Л. не оспорва това обстоятелство, не ангажира гласни доказателствени средства, че е владяла ½ ид.част от сградата, при което да е придобила правото на собственост за тази идеална част чрез давностно владение. Представения от нея нотариален акт ***г. е констативен, още повече че ответника Л. изрично заявява, че не придобила по давност процесните ½ ид.части за които акта е бил съставен. Това признание се подкрепя от останалия по делото доказателствен материал. Ето защо съдът приема, че притежаваната от ищцата по силата на съдебна делба от 1971г. и нотариален акт № ***.  ½ идеална част от процесната жилищна сграда не е придобита от ответниците по делото.

            Ответник Г.Д.Л. също не ангажира доказателства да е придобил със с. си в режим на СИО процесните ½ ид.части за които е бил съставен нотариален акт № ***г.  – като по делото няма спор, че двамата ответници са били съпрузи. 

            От показанията на св. А.М. се установява, че ищцата не може да влезе в процесната къща. Имотът се ползва единствено и само от ответниците. Свидетелят си спомня, че това положение е от 2008г. Ищцата не може да ползва къщата, тъй като ответниците са заключили къщата и не я допускат.

            В тази връзка обстоятелството, че в рамките на изпълнително дело 213/2011г. на ЧСИ Д.М. ответник Л. е предала ключа на ищцата за къщата не променя извода, че същата владее имота без правно основание, като недопуска ищцата да упражни правата, които има. В тази връзка ответниците не ангажират каквито и да било доказателства, че са дали възможност на ищцата упражнява правомощието да си да владее процесната къща съобразно притежаваните от нея идеални части от правото на собственост.

            Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан – установи, се че ищцата е собственик на ½ ид.част по силата на делба и дарение, че ответниците владеят процесния имот, последните не установиха, че са придобили по давност ½ ид.част, с което да изключат правата на ищцата, не се установи владението, което те упражняват да е на правно основание.

            Като последица от уважаването на иска по чл.108 ЗС следва да бъде отменен нотариален акт по обстоятелствена проверка № *** ***г. поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт № *****., в частта относно притежаваната от ответницата ½ ид.част от процесната жилищна сграда.

            Следователно искът следва да бъде уважен, а разноските сторени от ищцата в размер на 471 лева следва да се вменят в тежест на ответник Г.Д.Л., тъй като ответник В.Л. още с отговора на исковата молба не твърди да е собственик на ½ ид.част от процесната къща, не оспорва правата на ищцата.

            Така мотивиран съдът

 

 

Р  Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на В.Е.Л., с ЕГН ********** и Г.Д.Л., с ЕГН ********** и двамата от гр. П.*****, че С.И.М., с ЕГН ********* *** е собственик на ½ идеална част по силата на делба и дарение от едноетажна жилищна сграда с изба и подпокривно пространство, която е построена в северозападната част на УПИ ***** по действащия кадастрално-регулационен план на с. Д.*****, одобрен със заповед № 354/1995г. при граници: улица и УПИ *****;

            ОСЪЖДА В.Е.Л., с ЕГН ********** и Г.Д.Л., с ЕГН ********** и двамата от гр. П.***** ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху ½ идеална част от едноетажна жилищна сграда с изба и подпокривно пространство, която е построена в северозападната част на УПИ – ***** по действащия кадастрално-регулационен план на с. Д.***, одобрен със заповед № 354/1995г. при граници: ***** В ПОЛЗА НА С.И.М., с ЕГН ********* ***;

            ОТМЕНЯ нотариален акт по обстоятелствена проверка № *****г. поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт № *****г., в частта относно притежаваната от В.Е.Л., с ЕГН ********** *** ½ ид.част от правото на собственост върху едноетажна жилищна сграда с изба и подпокривно пространство, която е построена в северозападната част на УПИ – **** по действащия кадастрално-регулационен план на с. Д****, одобрен със заповед № 354/1995г. при граници: *****;

            ОСЪЖДА Г.Д.Л., с ЕГН ********** и двамата от гр. П**** да заплати в полза на С.И.М., с ЕГН ********* *** сумата от 471 / четиристотин седемдесет и един/ лева, която представляват разноски за настоящата инстанция.

 

            Решението е обжалваемо пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                           СЪДИЯ:/п./В. Атанасов/

 

            Вярно с оригинала

            ВД