Гражданско дело 6203/2013 - Решение - 26-07-2013

Решение по Гражданско дело 6203/2013г.

    РЕШЕНИЕ

 

3327                                   26.07.2013г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Пловдивски Районен съд                                            І граждански състав

На двадесет и шести юли                            две хиляди и тринадесета година

В  открито  заседание на двадесет и трети юли  2013г. в следния състав:

 

Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

Секретар: Лиляна Кирилова

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 6203 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                                     

Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 вр. с чл.245, ал.2 от Кодекса на труда.

Ищецът И.Н.П., ЕГН **********,***, твърди, че е работил при ответника – “С-м. и а.” ООД – П., по трудов договор на длъжността “***” от 16.02.2006г. до 08.09.2011г., когато трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните. Заявява, че работодателят не му изплатил в пълен размер дължимите трудови възнаграждения за периода м.март 2011г. – м.септември 2011г. в общ размер от 1217,48лв. С оглед изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати неизплатените трудови възнаграждения през процесния период в размер на 1217,48лв., както и сумата 226,70лв. – обезщетение за забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения в периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до датата на предявяване на исковете, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от  датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата. Ангажирани са доказателства. Претендира разноски.

В дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни и недоказани. Направил е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените доводи, намира за установено следното:

           Не се спори между страните, а и от представеното доказателство – препис от трудова книжка, е видно, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответното дружество по силата на сключен между него и ответника трудов договор на длъжност “***” от 16.02.2006г. до 08.09.2011г., когато трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ.

           Видно от заключението на вещо лице Б.В. на ищеца не са били изплатени дължимите трудови възнаграждения за периода от м.март 2011г. – м.септември 2011г. в общ размер от 1185,99лв., след приспадане на нормативно установените удръжки, както и на извършените частични плащания в размер на по 60% от дължимото трудово възнаграждение ежемесечно. Експертът е посочил, че обезщетението за забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения в периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до датата на предявяване на исковете възлиза на 221,73лв. Съдът възприема заключението на изготвената ССЕ като обективно, изготвено с необходимите знания и опит в съответната област и неоспорено от страните. В тежест на работодателя, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в граждански процес, се явява задължението да докаже изплащането на претендираните суми. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока.

        Ответникът е направил възражение в насока, че обезщетението за забавено плащане не следвало да бъде присъждано от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, а от последваща дата, но не е ангажирал доказателства между страните да е съществувала уговорка за изплащане на възнаграждението на по-късна дата от нормативно установената в разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ такава – а именно до края на текущия месец. Ето защо, съдът приема, че работодателят изпада в забава от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, от който момент е изчислен и размерът на обезщетението от вещото лице.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обективно съединените искове по чл. 128, т.2 от КТ се явяват доказани по основание и до посочения от експерта размер, а за обезщетението за забава - до размера, посочен от вещото лице, поради което и ще се уважат в тези размери, а за разликата до пълния претендиран такъв – ще се отхвърлят като неоснователни.

Ищецът претендира разноски, като ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските относно заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение съобразно претендираните суми възлиза на 226,65лв., а уговореното възнаграждение не надхвърля трикратния размер на същото. Ето защо разноските в тази част не се явяват прекомерни и не следва да бъдат намалени. Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца ще се присъди сумата от 584,85лв. Ответникът претендира разноски, като съразмерно на отхвърлената част от исковете на същия ще се присъди сумата от 6,31лв.

Ответното дружество следва да заплати по сметка на ПРС – 100лв. ДТ и 35 лв. -разноски за ССЕ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Мотивиран от горното, ПРС - І гр. състав,

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА “С-м. и а.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”А.ш.” №, представлявано от П.П., ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.П., ЕГН **********,***,  СУМАТА от 1185,99лв./хиляда сто осемдесет и пет лева и 99ст./, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.март 2011г. – м.септември 2011г. вкл., след приспадане на нормативно установените удръжки, както и на извършените частични плащания в размер на по 60% от дължимото трудово възнаграждение ежемесечно, СУМАТА от 221,73лв./двеста двадесет и един лева и 73ст./ - обезщетение за забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения в периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до датата на предявяване на исковете – 09.04.2013вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете – 10.04.2013г., до окончателното изплащане на сумите, както и СУМАТА от 584,85лв./петстотин осемдесет и четири лева и 85ст./ - разноски, като за разликата над уважените до пълните претендирани размери от 1217,48лв. на исковете за неизплатени трудови възнаграждения и от 226,70лв. – на исковете по чл.245, ал.2 от Кодекса на труда за заплащане на обезщетения за забава на неизплатените трудови възнаграждения за посочените месеци в периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до датата на предявяване на исковете – 09.04.2013вкл., ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА И.Н.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “С-м. и а.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”А.ш.” № , представлявано от П.П., СУМАТА от 6,31лв./шест лева и 31ст./ - разноски.

ОСЪЖДА “С-м. и а.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”А.ш.” № , представлявано от П.П., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПРС по сметка на ВСС СУМАТА 100лв./сто лева/ - държавна такса, както и СУМАТА 35лв./тридесет и пет лева/ - разноски за съдебно – счетоводна експертиза.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив, в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 06.08.2013г., като препис от него се връчи на страните.

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова

Вярно с оригинала.

ЛК