Гражданско дело 6126/2013 - Решение - 28-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  …..…...                 28.02.2014 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6126 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 213 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от изпълнителните директори М. Г. К. К. и Н. Д. Ч., чрез пълномощника си адв. С.М., ***, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от кмета И. Т., иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 4 174, 20 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско+” за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Т.”, рег. № ***, в резултат на настъпило ПТП на 26.02.2012 г. в град ***, на ул. „***”, над новия надлез, поради преминаване на автомобила през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно- дупка, в резултат на което на автомобила били причинени значителни увреждания, сумата от 15 лева- ликвидационни разходи и лихва за забавено плащане в размер на 269, 42 лева за периода 17.08.2012 г.- 03.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 09.04.2013 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на 26.02.2012 г., около 09.40 часа, водачът Б.В.С., ЕГН: **********, при управление на собствения си лек автомобил „Т.”, рег. № ***, в град ***, на ул. „***”, над новия надлез, преминал през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно- дупка, в следствие на което на автомобила били нанесени материални щети. Водачът подал сигнал в ОДЧ на сектор „ПП”, като на мястото бил изпратен екип и за удостоверяване на произшествието било издадено удостоверение от 05.03.2012 г. Повредените части на автомобила по видове са изчерпателно описани в исковата молба, като повредите били констатирани от застрахователя с описи на щета № 44011511201730/ 2012 г., съставени на 05.02.2012 г. и на 07.03.2012 г., както и с калкулации по щета от 07.02.2012 г. и от 15.03.2012 г. Собственикът на автомобила имал валидна застраховка „Каско +” на автомобила, сключена по полица № ***, със срок на действие 19.07.2011 г.- 18.07.2012 г. Ищецът бил уведомен за събитието на 29.02.2012 г. и образувал преписка по щета, по която се съставил ликвидационен акт от 30.03.2012 г. и общият размер на обезщетението бил определен на стойност от 4 159, 20 лева, която сума била необходима за извършване на пълен ремонт на автомобила за отстраняване на повредите. На 15.03.2012 г. ищецът издал възлагателно писмо за извършване на ремонт, който бил осъществен в „Автосервиз Ангелов” ЕООД, ЕИК: 825279918. Автомобилът бил предаден там с приемо- предавателен протокол от 23.03.2012 г. и за ремонта била издадена фактура № 1000016115/ 30.03.2012 г. на стойност 4 159, 20 лева, плащането по която станало на 05.04.2012 г. с платежно нареждане. Причината за настъпване на ПТП- то и претърпените вреди било наличието на необезопасено и необозначено препятствие на пътя- дупка. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, който в случая бил ответника като стопанин на пътя, носещ задължението да го поддържа, ремонтира и осигурява възможността за неговото безопасно ползване по предназначение. Община Пловдив не била изпълнила това свое задължение, не била упражнила необходимия контрол по отношение на своите служители, които следвало да се грижат за доброто състояние на пътната инфраструктура, поради което трябвало да се ангажира отговорността й. На 01.08.2012 г. ответникът бил писмено поканен с регресна покана да възстанови сумата, но в изричен отговор отказал доброволно изпълнение, поради което се предявявал настоящия иск. Моли за осъждането на ответника за заплати преведената на сервиза за ремонта сума от 4 159, 20 лева, ликвидационни разходи от 15 лева, ведно с мораторно обезщетение от 269, 42 лева за периода 17.08.2012 г.- 03.04.2013 г. Претендира и разноските в процеса. В с.з. чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че липсвал протокол за ПТП, както и преки доказателства, които безспорно да установят настъпването на събитието, механизма му, дупката и вредите. Не било ясно и дали щетите не са настъпили от поведението на водача, както и дали и той не е допринесъл за тях, в която връзка се прави възражение за съпричиняване. Счита, че в случая водачът не бил съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя, с което бил нарушил изискванията на чл. 20 ал. 2 от ЗДв.П. Не били представени и писмени доказателства за това, че всички застрахователни вноски били заплатени, което било условие за валидността на договора по чл. 202 ал. 2 от КЗ, а оттук не можело да се направи и извод за това дали действително за застрахователя са възникнали регресни права. Моли за отхвърляне на претенцията, също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От издадено на 05.03.2012 г. удостоверение от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР- Пловдив е видно, че водачът на лек автомобил „Т.”, рег. № *** - Б.В.С. е подал сигнал чрез телефон 112 в ОДЧ в сектор „ПП” за това, че при управление на автомобила си в гр. *** на ул. „***” над новия надлез преминал през необезопасена дупка по пътното платно, в резултат на което били нанесени материални щети. На място бил изпратен дежурен екип, който взел алкохолна проба на водача, която се оказала отрицателна.

Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № 44010157098/ 15.07.2011 г. за пострадалия автомобил, с валидност за периода 18.07.2011 г.- 18.07.2012 г.

Приложена е преписката по щета, съдържаща: снимки на автомобила, декларация на водача, уведомление за щета, описи на уврежданията и калкулации по щетата, ликвидационен акт, заявка за ремонт на автомобила в сервиз, възлагателно писмо, приемо- предавателен протокол, фактури за закупени нови части и стойност на извършения в сервиза ремонт, преводно нареждане за преведена на сервиза сума.

Приети са и изпратена от ищеца регресна покана до ответника, получена от него на 01.08.2012 г., ведно с писмения отговор на ответника по нея.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза на вещото лице М., установяваща общата стойност на необходимата сума за възстановяване на щетите, но експертът не прави извод за причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и преминаване през неравността.

Прието е и допълнително заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице Г., но след разпит на водача на пострадалия автомобил, в което също се определя общият размер на щетите, като тук се прави и извод за това, че от техническа гледна точка вредите се намирали в причинно- следствена връзка с ПТП- то.

Приети са и две заключения на съдебно- счетоводна експертиза, по първата от която вещото лице е изчислило размера на лихвата за забава, а по втората е установило, че по застрахователния договор са внесени всичките четири вноски по полицата в общ размер на 941, 88 лева.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на водача на автомобила (протокол от с.з. от 09.01.2014 г.). Св. Б.В.С. заявява, че при управлението на автомобила по заснежена и заледена улица попаднал в несигнализирана дупка, покрита със сняг, в която предницата на колата забила. Имало сериозен проблем, защото автомобилът бил взет от пътна помощ, тъй като не можел да се движи. Водачът сигнализирал на органите на КАТ, които на място го проверили за алкохол и му издали документ за ПТП- то. Колата в последствие била отремонтирана напълно в сервиз и върната в изправно състояние.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Вещото лице по допълнителната ССчЕ е установило, че четирите вноски по застрахователния договор са били изцяло заплатени от собственика на автомобила, поради което застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

На второ място- без значение е в случая, че не е бил съставен протокол за ПТП, още повече, че той няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. По делото обаче са събрани достатъчни други доказателства, от които се установява начинът, по който се е осъществило ПТП- то. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият състав кредитира второто заключение на вещото лице Г., а не първоначалното такова на вещото лице М., което не следва да се обсъжда. Причината за това е, че допълнителната САТЕ беше изготвена след показанията на водача на пострадалия автомобил и оттук тя се базира не само на писмените документи- декларация и уведомление по щета, опис на вреди и фотоснимки, но и на преките и непосредствени впечатления на участника в инцидента, поради което е по- пълна и по- обективна и следва да бъде обсъдена по същество. Въобще не може да се приеме тезата на ответника, че свидетелят С. бил заинтересован от изхода на делото, защото се явявал материално облагодетелстван от ищеца, който бил обезщетил вредите по автомобила му. Поведението на водача на автомобила е изцяло в изпълнение на задълженията му като такъв- веднага след инцидента той е сигнализирал на органите на КАТ за ПТП- то, като на мястото е бил изпратен дежурен екип, който го е проверил за алкохол и не е установил употреба на такъв, а се е обадил и на пътна помощ, защото автомобилът не е бил в движение. След това той подава и писмена молба по случая, по която е образувана съответната полицейска преписка и е издадено удостоверението, а наред с това уведомява и застрахователя си за настъпилото събитие, като попълва и необходимите за това документи- декларация и уведомление за щета. Пред съда подробно, последователно и безпротиворечиво описва фактическата обстановка по случая, като показанията му са в съответствие и със събраните писмени доказателства. При това положение съвсем неправилно е да се твърди, че не следвало да се кредитират неговите показания, защото поведението на лицето е добросъвестно, а и изнесените от него данни допълват останалия доказателствен материал. Затова няма процесуална пречка нито да се изключат тези показания, нито пък да не бъде вземана предвид изготвената въз основа на тях допълнителна САТЕ. Първо- вещото лице Г., базирайки се на гласните и писмени данни, както и на наличните фотоснимки, взема становище за следния механизъм на ПТП: при заобикаляне на купчина сняг на пътното платно лявата гума на автомобила попада в пълна с вода дупка, в резултат на което се уврежда предната ходова част на автомобила, като с оглед причинените увреждания се прави категоричният извод за наличие на причинно- следствена връзка. Второ- самият водач в разпита си пред съда също е сигурен в показанията си за точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила, а и писмено е декларирал такъв механизъм на събитието- препятствие на пътното платно (дупка, пълна с вода), за което и органите на реда, посетили мястото на инцидента веднага след настъпването му, са издали нужното удостоверение. Направеното от ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.

На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на МПС- то в необезопасено и необозначено препятствие на пътя- дупка на платното, запълнена с вода. Разпитаният св. С. заяви, че се е движил със съобразена скорост с оглед лошите атмосферни условия, а и вещото лице Г. в устния си доклад подробно обясни, че поради тежестта на автомобила същият се е заклещил в дупката и инерцията му е довела до изкъртване на съответните части, което не се дължи на висока скорост, а по- скоро на ниска такава и попадането в малка дупка, от която не е могъл да излезе. Освен това експертът посочва, че ударът е бил само насрещен и се е получил при навлизане на предна гума в дупката, защото гумата се е отворила навън, а не е имало изкривяване само на джантата, което било типичният признак за страничен удар в бордюр. Експертът не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм, поради амортизация или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушават целостта на пътното покритие и създават опасност на движението. Доколкото тази дупка не е била обезопасена с нарочен пътен знак (което обстоятелство се установи от разпита на св. С.), който да указва на водачите да ги заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Още повече, че в случая е имало и непочистен участък от пътя предвид натрупания сняг, по отношение на което също не са били взети задължителните мерки за предотвратяване на подобни инциденти на платното. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.

Налице са били всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка, макар и само за част от сумата, установена по заключението на вещото лице. С изплащане на застрахователното обезщетение чрез превеждане на сумата за ремонта на автомобила на оторизирания сервиз ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 213 от КЗ следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 09.04.2013 г. Искът обаче се явява доказан само досежно размера на установените от вещото лице Г. вреди, настъпили от инцидента, защото се констатира, че част от увредените детайли (дясна кора, пластмасов подкалник, опорна планка и спойлер на предна долна броня) не могат да се дължат на съответния удар и са предизвикани от друга различна причина, стояща извън конкретния инцидент, поради което следва да се изключат от общата калкулация по щетата, независимо дали са били платени от ищеца, защото за тях отсъства нужната причинно- следствена връзка. Според допълнителната САТЕ стойността за възстановяване на автомобила възлиза на сумата от 3 948, 36 лева, като до пълния си размер от 4 159, 20 лева, претенцията следва да се отхвърли, независимо от наличните по делото фактури за стойността на закупените и заплатени за ремонта части. Също така не се установява, че застрахователят е направил разноски в размер на 15 лева за ликвидационни разходи, за която сума няма издаден съответен документ, нито пък е нормативно установена или посочена от вещото лице в експертизата, а и реално не е преведена на сервиза, за да подлежи на възстановяване.

Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от момента на изплащане на обезщетението, но, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на поканата. По делото ищецът ангажира писмени доказателства за получена от ответника регресна покана на 01.08.2012 г. Доколкото на длъжника е бил даден 15- дневен срок за доброволно изпълнение, то същият е изпаднал в забава, считано от 17.08.2012 г.- денят, следващ срока за доброволно изпълнение. В тази връзка задължението за забава действително се дължи за периода от 18.08.2012 г. до 03.04.2013 г. Така, претендираната лихва за забава следва да се уважи само до размера от 254, 97 лева, изчислен служебно посредством електронен калкулатор, до който съдът намира същият за доказан на основание чл. 162 от ГПК, като за разликата до пълния предявен размер от 269, 42 лева, искът за лихва върху главницата следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковите претенции, на всяка от страните се дължат разноски, но по съразмерност, съответно на уважената и на отхвърлената част от иска. Ищецът е представил списък за разноските, а по делото са налице доказателства за заплатените от него такива, както следва: 216, 99 лева- държавна такса (листове 2 и 41 от делото), депозити за вещи лица в общ размер от 410 лева (л. 57, 87, 100 и 129) и за разпит на свидетел от 10 лева (л. 57) и адвокатско възнаграждение в размер на 487, 96 лева (л. 7 и 104- 107). Ответникът е направил разноски за депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 80 лева (л. 54), а доколкото е представляван и от свой пълномощник в процеса, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, на същия се дължи възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде определено в размер от 406, 63 лева, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така, изчислени по съразмерност, разноските възлизат, както следва: на ищеца следва да се заплати сумата от 1 064, 09 лева, а на ответника- сумата от 26, 33 лева.

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: 000471504, с адрес: пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от кмета И. Б. Т., да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, район „Средец”, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от изпълнителните директори М. Г. К. К. и Н. Д. Ч., сумата в размер на 3 948, 36 (три хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) лева- главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба- 09.04.2013 г. до изплащане на вземането, представляваща изплатено на „Автосервиз Ангелов” ЕООД, ЕИК: 825279918, обезщетение въз основа на застраховка „Каско+” по полица № ***/ 15.07.2011 г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Т. А.”, рег. № ***, собственост на и управляван от Б.В.С., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 26.02.2012 г., около 09.40 часа, в град ***, на ул. „***”, над новия надлез, поради преминаване през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно- дупка, както и сумата в размер на 254, 97 (двеста петдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки) лева за периода 17.08.2012 г.- 03.04.2013 г.- лихва за забавено плащане върху главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на главница за разликата над сумата от 3 948, 36 лева до пълния предявен размер от 4 174, 20 лева, включващ и ликвидационните разходи в размер на 15 лева и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва над уважения му размер от 254, 97 лева до пълния предявен такъв от 269, 42 лева.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: 000471504, пл. „С. Стамболов” № 1, с адрес: представлявана от кмета И. Б. Т., чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Д.П., да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, район „Средец”, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от изпълнителните директори М. Г. К. К. и Н. Д. Ч., чрез пълномощника си адв. С.К., разноски по делото в размер на 1 064, 09 (хиляда шестдесет и четири лева и девет стотинки) лева, изчислени по съразмерност.

 

ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, район „Средец”, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от изпълнителните директори М. Г. К. К. и Н. Д. Ч., чрез пълномощника си адв. С.К.,***, БУЛСТАТ: 000471504, с адрес: пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от кмета И. Б. Т., чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Д.П., разноски по делото в размер на 26, 33 (двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки) лева, изчислени по съразмерност.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала.

АД