Гражданско дело 6123/2013 - Решение - 07-02-2014

Решение по Гражданско дело 6123/2013г.

РЕШЕНИЕ

 

Номер 542                               07.02.2014 Година                         Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав

 

На седми януари, две хиляди и четиринадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Иван Анастасов

 

Секретар: Елена Лянгова

 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 6123 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е образувано по искова молба от „Анверс- конструкт”ЕООД- гр.Пловдив против „ЗАД Армеец”АД- гр.София, с която е предявен иск по чл.193, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 1598,58 лева- застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, сключен с ответното дружество на 20.05.2011г. за лек автомобил „Фолксваген”, модел „Кади”, с рег.№ ........     

       От ответното дружество оспорват иска като неоснователен.

       ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

       В исковата молба се сочи, че на 17.10.2012г. служител на ищцовото дружество, след като паркирал горепосоченият автомобил, установил, че от радиатора му тече антифриз. Уведомени били органите на МВР и ответното дружество, в качеството му на застраховател на автомобила. Установено било, че е спукан радиатора, като увреждането е настъпило при извършване от служителя на обратен завой на ул.”А. П.” до № ... Застрахователят отказал да плати дължимото обезщетение по застраховката „Каско”. От ответното дружество се твърди, че единствена причина за настъпилото увреждане е поведението на шофьора на автомобила, който минал през бордюр на тротоара с несъобразена скорост и/или без да се съобрази с височината му. Съгласно общите условия на застрахователното дружество за застраховка „Каско” при това положение не се дължало плащане на застрахователно обезщетение. 

        По- конкретно в отговора се сочи, че, съгласно т.14.5 от общите условия, съставляващи неразделна част от договора за застраховка „Каско”, не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползва- що МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие. Тази клауза в общите условия / такава наистина е налице в публикуваните в интернет общи условия на ответното дружество по посочения вид договор/ като цяло е в съответствие с разпоредбата на чл.211, т.1 от КЗ, предвиждаща освобождаване на застрахователя от задължението му за изплащане на застрахователно обезщетение, когато увреждането е причинено умишлено от застрахования или от трето ползващо се лице. Налице е обаче и една съществена разлика- в общите условия е предвидено, че застрахователят се освобождава от задължението за заплащане на обезщетение, когато увреждането е причинено умишлено или поради груба небрежност, а в кодекса условието е увреждането да е причинено само умишлено. При действие с умисъл вредоносният резултат настъпва поради това, че извършителят го желае или го допуска, с оглед постигането на някаква определена цел. Небрежно, включително и при условията на груба небрежност, е деяние, извършено от лице, което не е желало нито е допускало вредоносния резултат, но е могло да го предвиди. В конкретния случай, видно от приетото по делото заключение на в.л.С.З., причина за увреждането на радиатора е височината на бордюра на тротоара на ул.”А. П.” спрямо височината на предната част на автомобила- бордюрът е висок 20 см., а предната част на автомобила отстои на 15,80 см. от пътната настилка. Обикновено бордюрите са по- ниски, но в тази част на улицата видимо е бил извършен ремонт, в резултат от който вероятно бордюрът е повдигнат по- високо от бордюрите в останалата част на улицата. Така или иначе водачът, управлявал автомобила е имал много добра видимост напред, през предното стъкло, тъй като увреждането е настъпило при извършване на маневра в посока напред почти перпендикулярно към бордюра. За пряк умисъл няма абсолютно никакви данни. Абсурдно би било да приемем, че водачът е допуснал настъпването на увреждането с цел да извърши маневрата по- бързо или с някаква друга неизвестна цел, поради което не може да се приеме, че увреждането е в резултат и от евентуален умисъл.

         Както беше посочено по- горе, законът предвижда отпадане на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение само при умишлено причиняване на увреждането от застрахования или от трето ползващо лице. Това правило е императивно, защото в разпоредбата на чл.211 от КЗ е използвана думата „само” /„Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само”/, която означава, че последващото изброяване е изчерпателно и не допуска договарянето на други условия, при които да може да се откаже обезщетение. В този смисъл клаузата в общите условия, въвеждаща като предпоставка за въпросния отказ причиняване на увреждането в резултат от груба небрежност се явява нищожна като противоречаща на императивна норма на закона.

        Не е налице спор между страните, че към 17.10.2012г. сключеният между страните договор за застраховка „Каско” е бил в сила и по силата на същия при настъпване на съответно застрахователно събитие ответното дружество е дължало изплащане на застрахователно обезщетение. Искът се оспорва и по отношение на неговия размер, като се твърди, че стойността на извършения ремонт на автомобила е завишена и не съответства на пазарните цени в страната. Не се оспорва резервните части и работите по приложения 1 и 2 към фактура № 1000029150/27.11.2012г. да не са били необходими за отстраняване на увреждания, които са пряк и непосредствен резултат от инцидента на горепосочената дата, а при сравнение между частите и работите по тези приложения и описи- щета от 17.10.2012г. и 18.10.2012г. / л.24 и 25/, подписани без възражения включително и от представител на застрахователя, не се открива някакво съществено несъответствие. От приетото по делото заключение на в.л.С.К. се установява, че горепосочената фактура е осчетоводена по надлежния ред в счетоводствата и на ищеца и на дружеството, което е извършило ремонта „ХААС- 60”ЕООД. Сумата по фактурата е платена в брой, за което плащане е издаден и касов бон. Горните обстоятелства дават основание да се приеме, че фактурата отразява реално сключена и извършена сделка по ремонт на увредения автомобил. Не са налице данни цената на ремонтните работи да е договорена в ущърб на застрахователя. Следователно при свободно договаряне същата следва да се приеме за близка до средните пазарни цени на аналогични резервни части и работи / при свободно договаряне в условията на пазарна икономика сервизът, извършил ремонта, не би следвало да работи със завишени, неконкурентни цени/. Ето защо, предявеният по делото иск ще следва да бъде уважен като основателен и доказан, като в полза на ищеца бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в общ размер от 864 лева.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

РЕШИ :

 

          ОСЪЖДА  „ЗАД Армеец”АД- гр.С., ул.”С. К.”№ ... да заплати на „Анверс- конструкт”ЕООД- гр.П., ул.”К. В.”№.. сумата от 1598,58 лева- застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, сключен с ответното дружество на 20.05.2011г. за увреждания по лек автомобил „Фолксваген”, модел „Кади”, с рег.№ ...., настъпили на ..... при извършване на маневра за обратен завой на ул.”А. П.” до № .., в гр.П., ведно със законните лихви върху горепосочената сума от 1598,58 лева, считано от 09.04.2013г.- датата на завеждане на делото, до окончателното й изплащане, както и сумата от 864 лева- съдебни разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: /п/ Иван Анастасов

 

Вярно с оригинала.

МП