Гражданско дело 6123/2013 - Определение - 03-06-2013

Определение по Гражданско дело 6123/2013г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 7346                                          2013 Година                           Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав

 

На трети юни, две хиляди и тринадесета година

 

В закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Иван Анастасов

 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 6123 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е образувано по искова молба от „Анверс- конструкт”ЕООД- гр.Пловдив против „ЗАД Армеец”АД- гр.София, с която е предявен иск по чл.193, ал.1 от КЗ.     

       От ответното дружество е подаден отговор на исковата молба в срок. Със същия е заявено възражение за местна неподсъдност. Съдът намира това възражение за основателно по следните съображения: В мотивите към определе 

 

 

 

Определение № 649 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 377/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова

 

 

 

 

чл. 226,

чл. 273, ал. 1 КЗ,

чл. 108, ал. 1 ГПК,

чл. 318, ал. 2 ТЗ

 

 

 

 

 


Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на Б. В. С. и С. В. С. срещу Определение № 410 от 5.03.2010 г. по ч. гр. д. № 395/2010 г. на Софийски апелативен съд.

С това определение, произнасяйки се по частната жалба на "Х"АД въззивният съд е отменил определението от 18.01.2010 г. по гр. д. № 595/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд с което е било оставено без уважение възражението за местна подсъдност на застрахователното дружество. Като е преценил, че спорът следва да бъде разгледан от родово компетентния съд по седалището на ответника - чл. 108, ал. 1 ГПК, съставът на САС е постановил, че това е Софийски градски съд.

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 ГПК и е допустима.

В нея се съдържа твърдението, че неправилно съставът на САС е преценил, че исковете им са по Закона за защита на потребителите. Предявили са в качеството на "потребители на застрахователна услуга" искове с правно основание чл. 226 и чл. 273, ал. 1 КЗ по отношение на които е приложима изборната подсъдност на чл. 113 ГПК.

В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на "противоречие с практиката на ВКС и на другите съдилища". Приложили са Определение № 474 от 05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 168 от 07.07.2008 г. по ч. гр. д. № 346/2008 г. на ВТАС.

Настоящият съдебен състав счита, че касационен контрол ще следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. Произнасянето по същество относно точното прилагане на нормата на чл. 113 ГПК би имало значение и за развитието на правото по реда на чл. 292 ГПК, доколкото становището на настоящия съдебен състав не съвпада с тълкуването, съдържащо се в Определение № 474/2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на II т. о. на ВКС.

Становището на настоящия съдебен състав е, че нормата на чл. 113 ГПК е неприложима по отношение на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, независимо от дефиницията на § 1, т. 1. от ДР на КЗ. Съставът счита, че няма идентитет в съдържанието на термините в материалния и процесуалния закон и използваният в чл. 113 ГПК термин "потребител" следва да бъде разглеждан в тесен смисъл - приложим към искове за установяване на права или за преустановяване нарушение на права по Закона за защита на потребителите, независимо дали те са предявени по реда на чл. 310, т. 4 ГПК или по общия исков ред.. Обстоятелството, че в материалноправен закон едната от страните в облигационното правоотношение е дефинирана като "потребител" не означава, че съдебните спорове, възникнали във връзка с това правоотношение са под режима на чл. 113 ГПК. Подобно разширително тълкуване би поставило в привилегировано процесуално положение ищците по редица граждански и облигационни правоотношения, ако биха квалифицирани като потребители на съответната стока, услуга и пр., а дори и при покупката на вещ за лично потребление - чл. 318, ал. 2 ТЗ. Настоящият съдебен състав счита, че не такава е била волята на законодателя, а и това становище се основава на правната доктрина ("Коментар на новия ГПК", изд. 2008 г. ИК "Труд и право" стр. 181-182), която свързва особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК с чл. 16 КМЧП и правилата по Регламент № 44/2001 г. Ищецът по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ не може да бъде квалифициран като потребител по смисъла на чл. 95 КМЧП, към който препраща чл. 16 КМЧП, регламентиращ местната подсъдност.

Определението на въззивния съд е съобразено с това становище, поради което ще следва да бъде потвърдено.

Доводите на касаторите, че съставът на САС неправилно е преценил предявените от тях искове като такива по Закона за защита на потребителите се дължи на некоректен прочит на мотивите на определението. Напротив, съставът е приел, че предявените от тях искове са по чл. 226 КЗ и по отношение на тях е приложима общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК. Поради това е постановил и изпращането на спора за разглеждането му от Софийски градски съд.

Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на Б. В. С. и С. В. С. срещу Определение № 410 от 5.03.2010 г. по ч. гр. д. № 395/2010 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Определение № 649 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 377/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова

 

 

 

 

чл. 226,

чл. 273, ал. 1 КЗ,

чл. 108, ал. 1 ГПК,

чл. 318, ал. 2 ТЗ

 

 

 

 

 


Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на Б. В. С. и С. В. С. срещу Определение № 410 от 5.03.2010 г. по ч. гр. д. № 395/2010 г. на Софийски апелативен съд.

С това определение, произнасяйки се по частната жалба на "Х"АД въззивният съд е отменил определението от 18.01.2010 г. по гр. д. № 595/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд с което е било оставено без уважение възражението за местна подсъдност на застрахователното дружество. Като е преценил, че спорът следва да бъде разгледан от родово компетентния съд по седалището на ответника - чл. 108, ал. 1 ГПК, съставът на САС е постановил, че това е Софийски градски съд.

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 ГПК и е допустима.

В нея се съдържа твърдението, че неправилно съставът на САС е преценил, че исковете им са по Закона за защита на потребителите. Предявили са в качеството на "потребители на застрахователна услуга" искове с правно основание чл. 226 и чл. 273, ал. 1 КЗ по отношение на които е приложима изборната подсъдност на чл. 113 ГПК.

В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на "противоречие с практиката на ВКС и на другите съдилища". Приложили са Определение № 474 от 05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 168 от 07.07.2008 г. по ч. гр. д. № 346/2008 г. на ВТАС.

Настоящият съдебен състав счита, че касационен контрол ще следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. Произнасянето по същество относно точното прилагане на нормата на чл. 113 ГПК би имало значение и за развитието на правото по реда на чл. 292 ГПК, доколкото становището на настоящия съдебен състав не съвпада с тълкуването, съдържащо се в Определение № 474/2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на II т. о. на ВКС.

Становището на настоящия съдебен състав е, че нормата на чл. 113 ГПК е неприложима по отношение на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, независимо от дефиницията на § 1, т. 1. от ДР на КЗ. Съставът счита, че няма идентитет в съдържанието на термините в материалния и процесуалния закон и използваният в чл. 113 ГПК термин "потребител" следва да бъде разглеждан в тесен смисъл - приложим към искове за установяване на права или за преустановяване нарушение на права по Закона за защита на потребителите, независимо дали те са предявени по реда на чл. 310, т. 4 ГПК или по общия исков ред.. Обстоятелството, че в материалноправен закон едната от страните в облигационното правоотношение е дефинирана като "потребител" не означава, че съдебните спорове, възникнали във връзка с това правоотношение са под режима на чл. 113 ГПК. Подобно разширително тълкуване би поставило в привилегировано процесуално положение ищците по редица граждански и облигационни правоотношения, ако биха квалифицирани като потребители на съответната стока, услуга и пр., а дори и при покупката на вещ за лично потребление - чл. 318, ал. 2 ТЗ. Настоящият съдебен състав счита, че не такава е била волята на законодателя, а и това становище се основава на правната доктрина ("Коментар на новия ГПК", изд. 2008 г. ИК "Труд и право" стр. 181-182), която свързва особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК с чл. 16 КМЧП и правилата по Регламент № 44/2001 г. Ищецът по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ не може да бъде квалифициран като потребител по смисъла на чл. 95 КМЧП, към който препраща чл. 16 КМЧП, регламентиращ местната подсъдност.

Определението на въззивния съд е съобразено с това становище, поради което ще следва да бъде потвърдено.

Доводите на касаторите, че съставът на САС неправилно е преценил предявените от тях искове като такива по Закона за защита на потребителите се дължи на некоректен прочит на мотивите на определението. Напротив, съставът е приел, че предявените от тях искове са по чл. 226 КЗ и по отношение на тях е приложима общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК. Поради това е постановил и изпращането на спора за разглеждането му от Софийски градски съд.

Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на Б. В. С. и С. В. С. срещу Определение № 410 от 5.03.2010 г. по ч. гр. д. № 395/2010 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ние № 649/16.07.2010г. на ВКС по ч. т. д. № 377/2010 г., I т. о., ТК, изрично и ясно е прието, че „използваният в чл.113 от ГПК термин "потребител" следва да бъде разглеждан в тесен смисъл - приложим към искове за установяване на права или за преустановяване нарушение на права по Закона за защита на потребителите”. Съобразно с горното следва да се приеме, че, макар ищцовото дружество да е „потребител” по смисъла на §1, т.1 от ДР на КЗ, то същото не е „потребител” и по смисъла на чл.113 от ГПК, предвиждащ възможност за предявяване на исковете по постоянния или настоящ адрес на ищеца. Съответно- следва да се приеме също така, че в случая е приложима общата подсъдност по чл.105 от ГПК, т.е. по постоянният адрес или седалището на ответника.

         Предвид гореизложеното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради местна неподсъдност.

         Определението подлежи на обжалване пред ПОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

         При потвърждаване на определението или изтичане на срока за обжалването му делото да се докладва за изпращането му по подсъдност на Районен съд- гр.София.

 

 

 

                                Районен съдия:/п/

                                                                                                                                                      /Иван Анастасов/

Вярно с оригинала!

В.А.