ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 7346
2013 Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав
На трети юни, две хиляди и
тринадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Иван Анастасов
като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 6123 по описа за 2013
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба от „Анверс- конструкт”ЕООД- гр.Пловдив против
„ЗАД Армеец”АД- гр.София, с
която е предявен иск по чл.193, ал.1 от КЗ.
От ответното дружество е
подаден отговор на исковата молба в срок. Със същия е заявено възражение за
местна неподсъдност. Съдът намира това възражение за основателно по следните
съображения: В мотивите към определе
Определение № 649 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 377/2010 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова
чл. 226,
чл.
273, ал. 1 КЗ,
чл.
108, ал. 1 ГПК,
чл.
318, ал. 2 ТЗ
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната
касационна жалба на Б. В. С. и С. В. С. срещу Определение
№ 410 от 5.03.2010 г. по ч. гр. д. № 395/2010 г. на Софийски апелативен
съд.
С това определение, произнасяйки
се по частната жалба на "Х"АД въззивният съд е отменил определението
от 18.01.2010 г. по гр. д. № 595/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд с което е
било оставено без уважение възражението за местна подсъдност на
застрахователното дружество. Като е преценил, че спорът следва да бъде
разгледан от родово компетентния съд по седалището на ответника - чл. 108, ал. 1 ГПК, съставът на САС е
постановил, че това е Софийски градски съд.
Частната жалба е депозирана в
срока по чл. 275 ГПК и е допустима.
В нея се съдържа твърдението, че
неправилно съставът на САС е преценил, че исковете им са по Закона за защита на потребителите. Предявили
са в качеството на "потребители на застрахователна услуга" искове с
правно основание чл. 226 и чл. 273, ал. 1 КЗ по отношение на които е
приложима изборната подсъдност на чл. 113
ГПК.
В тази част на жалбата, имаща
характер на изложение по чл. 284, ал. 3, т.
1 ГПК се позовават на "противоречие с практиката на ВКС и на другите
съдилища". Приложили са Определение №
474 от 05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на II т. о. на ВКС и
Определение № 168 от 07.07.2008 г. по ч. гр. д. № 346/2008 г. на ВТАС.
Настоящият съдебен състав счита,
че касационен контрол ще следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед точното
прилагане на закона и развитието на правото. Произнасянето по същество относно
точното прилагане на нормата на чл. 113 ГПК
би имало значение и за развитието на правото по реда на чл. 292 ГПК, доколкото становището на
настоящия съдебен състав не съвпада с тълкуването, съдържащо се в Определение № 474/2009 г. по ч. т. д. № 361/2009
г. на II т. о. на ВКС.
Становището на настоящия съдебен
състав е, че нормата на чл. 113 ГПК е
неприложима по отношение на прекия иск по чл.
226, ал. 1 КЗ, независимо от дефиницията на §
1, т. 1. от ДР на КЗ. Съставът счита, че няма идентитет в съдържанието на
термините в материалния и процесуалния закон и използваният в чл. 113 ГПК термин "потребител"
следва да бъде разглеждан в тесен смисъл - приложим към искове за установяване
на права или за преустановяване нарушение на права по Закона за защита на потребителите, независимо
дали те са предявени по реда на чл. 310, т.
4 ГПК или по общия исков ред.. Обстоятелството, че в материалноправен закон
едната от страните в облигационното правоотношение е дефинирана като
"потребител" не означава, че съдебните спорове, възникнали във връзка
с това правоотношение са под режима на чл.
113 ГПК. Подобно разширително тълкуване би поставило в привилегировано процесуално
положение ищците по редица граждански и облигационни правоотношения, ако биха
квалифицирани като потребители на съответната стока, услуга и пр., а дори и при
покупката на вещ за лично потребление - чл.
318, ал. 2 ТЗ. Настоящият съдебен състав счита, че не такава е била волята
на законодателя, а и това становище се основава на правната доктрина
("Коментар на новия ГПК", изд. 2008 г. ИК "Труд и право"
стр. 181-182), която свързва особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК с чл. 16 КМЧП и правилата по
Регламент № 44/2001 г. Ищецът по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ не може да бъде
квалифициран като потребител по смисъла на чл. 95 КМЧП, към който препраща чл.
16 КМЧП, регламентиращ местната подсъдност.
Определението на въззивния съд е
съобразено с това становище, поради което ще следва да бъде потвърдено.
Доводите на касаторите, че
съставът на САС неправилно е преценил предявените от тях искове като такива по Закона за защита на потребителите се дължи на
некоректен прочит на мотивите на определението. Напротив, съставът е приел, че
предявените от тях искове са по чл. 226 КЗ
и по отношение на тях е приложима общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК. Поради това е
постановил и изпращането на спора за разглеждането му от Софийски градски съд.
Предвид на горното, Върховният
касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частната
касационна жалба на Б. В. С. и С. В. С. срещу Определение
№ 410 от 5.03.2010 г. по ч. гр. д. № 395/2010 г. на Софийски апелативен
съд.
Определението не подлежи на
обжалване.
Определение № 649 от 16.07.2010 г. на
ВКС по ч. т. д. № 377/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова
чл.
226,
чл.
273, ал. 1 КЗ,
чл.
108, ал. 1 ГПК,
чл.
318, ал. 2 ТЗ
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната
касационна жалба на Б. В. С. и С. В. С. срещу Определение
№ 410 от 5.03.2010 г. по ч. гр. д. № 395/2010 г. на Софийски апелативен
съд.
С това определение, произнасяйки
се по частната жалба на "Х"АД въззивният съд е отменил определението
от 18.01.2010 г. по гр. д. № 595/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд с което е
било оставено без уважение възражението за местна подсъдност на
застрахователното дружество. Като е преценил, че спорът следва да бъде
разгледан от родово компетентния съд по седалището на ответника - чл. 108, ал. 1 ГПК, съставът на САС е
постановил, че това е Софийски градски съд.
Частната жалба е депозирана в
срока по чл. 275 ГПК и е допустима.
В нея се съдържа твърдението, че
неправилно съставът на САС е преценил, че исковете им са по Закона за защита на потребителите. Предявили
са в качеството на "потребители на застрахователна услуга" искове с
правно основание чл. 226 и чл. 273, ал. 1 КЗ по отношение на които е
приложима изборната подсъдност на чл. 113
ГПК.
В тази част на жалбата, имаща
характер на изложение по чл. 284, ал. 3, т.
1 ГПК се позовават на "противоречие с практиката на ВКС и на другите
съдилища". Приложили са Определение №
474 от 05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на II т. о. на ВКС и
Определение № 168 от 07.07.2008 г. по ч. гр. д. № 346/2008 г. на ВТАС.
Настоящият съдебен състав счита,
че касационен контрол ще следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед точното
прилагане на закона и развитието на правото. Произнасянето по същество относно
точното прилагане на нормата на чл. 113 ГПК
би имало значение и за развитието на правото по реда на чл. 292 ГПК, доколкото становището на
настоящия съдебен състав не съвпада с тълкуването, съдържащо се в Определение № 474/2009 г. по ч. т. д. № 361/2009
г. на II т. о. на ВКС.
Становището на настоящия съдебен
състав е, че нормата на чл. 113 ГПК е
неприложима по отношение на прекия иск по чл.
226, ал. 1 КЗ, независимо от дефиницията на §
1, т. 1. от ДР на КЗ. Съставът счита, че няма идентитет в съдържанието на
термините в материалния и процесуалния закон и използваният в чл. 113 ГПК термин "потребител"
следва да бъде разглеждан в тесен смисъл - приложим към искове за установяване
на права или за преустановяване нарушение на права по Закона за защита на потребителите, независимо
дали те са предявени по реда на чл. 310, т.
4 ГПК или по общия исков ред.. Обстоятелството, че в материалноправен закон
едната от страните в облигационното правоотношение е дефинирана като
"потребител" не означава, че съдебните спорове, възникнали във връзка
с това правоотношение са под режима на чл.
113 ГПК. Подобно разширително тълкуване би поставило в привилегировано процесуално
положение ищците по редица граждански и облигационни правоотношения, ако биха
квалифицирани като потребители на съответната стока, услуга и пр., а дори и при
покупката на вещ за лично потребление - чл.
318, ал. 2 ТЗ. Настоящият съдебен състав счита, че не такава е била волята
на законодателя, а и това становище се основава на правната доктрина
("Коментар на новия ГПК", изд. 2008 г. ИК "Труд и право"
стр. 181-182), която свързва особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК с чл. 16 КМЧП и правилата по
Регламент № 44/2001 г. Ищецът по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ не може да бъде
квалифициран като потребител по смисъла на чл. 95 КМЧП, към който препраща чл.
16 КМЧП, регламентиращ местната подсъдност.
Определението на въззивния съд е
съобразено с това становище, поради което ще следва да бъде потвърдено.
Доводите на касаторите, че
съставът на САС неправилно е преценил предявените от тях искове като такива по Закона за защита на потребителите се дължи на
некоректен прочит на мотивите на определението. Напротив, съставът е приел, че
предявените от тях искове са по чл. 226 КЗ
и по отношение на тях е приложима общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК. Поради това е
постановил и изпращането на спора за разглеждането му от Софийски градски съд.
Предвид на горното, Върховният
касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частната
касационна жалба на Б. В. С. и С. В. С. срещу Определение
№ 410 от 5.03.2010 г. по ч. гр. д. № 395/2010 г. на Софийски апелативен
съд.
Определението не подлежи на
обжалване.
ние № 649/16.07.2010г. на ВКС по ч. т. д. № 377/2010 г.,
I т. о., ТК, изрично и ясно е прието, че „използваният в чл.113 от ГПК термин
"потребител" следва да бъде разглеждан в тесен смисъл - приложим към
искове за установяване на права или за преустановяване нарушение на права по
Закона за защита на потребителите”. Съобразно с горното следва да се приеме,
че, макар ищцовото дружество да е „потребител” по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КЗ, то същото не е „потребител” и по смисъла на
чл.113 от ГПК, предвиждащ възможност за предявяване на исковете по постоянния
или настоящ адрес на ищеца. Съответно- следва да се приеме също така, че в
случая е приложима общата подсъдност по чл.105 от ГПК, т.е. по постоянният адрес или седалището на ответника.
Предвид гореизложеното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради местна неподсъдност.
Определението подлежи на обжалване пред ПОС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
При потвърждаване на определението или изтичане на срока за обжалването
му делото да се докладва за изпращането му по подсъдност на Районен съд- гр.София.
Районен
съдия:/п/
/Иван
Анастасов/
Вярно с оригинала!
В.А.