Гражданско дело 6103/2013 - Решение - 07-02-2014

Решение по Гражданско дело 6103/2013г.

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

 536

 

 

гр. Пловдив, 07.02.2014 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА

 

 

при секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 6 1 0 3 по описа за 2 0 1 3 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, подадена от „Пълмед” АД, ЕИК: 115258559, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район „Западен”, ул. „Пещерско шосе” 61 Б, против „Специализирана болница по пневмо-фтизиатрични заболявания за активно лечение – Д. П. К.” ЕООД, ЕИК: 000463112, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район „Тракия”, бул. „Цариградско шосе” 108, за установяване на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело 3382 / 2013 г. на ПРС, XV гр. с-в, произтичащи от фактури за продажба на медицински консумативи, възлизащи на сумата от общо 5 244, 58 лева - главница, както и на сумата от общо 401, 81 лева - обезщетение за забава от деня, следващ датата на издаване на всяка фактура до 27.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и разноските по заповедното производство в общ размер на 1 013 лева. 

 

Исковата молба се основава на следните фактически обстоятелства:

 

1.      На 06.04.2012 г. ищецът продал на ответника медицински консумативи на обща стойност 606 лева с ДДС, за което била издадена фактура 1000010542/ 06.04.2012 г., надлежно счетоводно отразена, която не била платена от купувача, поради което същият дължал лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на фактурата до 27.02.2013 г. на стойност 55,77 лева.

2.      На 27.04.2012 г. ищецът продал на ответника медицински консумативи на обща стойност 33 лева с ДДС, за което била издадена фактура 1000010651 / 27.04.2012 г., надлежно счетоводно отразена, която не била платена от купувача, поради което същият дължал лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на фактурата до 27.02.2013 г. на стойност 2,84 лева.

3.      На 11.05.2012 г. ищецът продал на ответника медицински консумативи на обща стойност 116, 16 лева с ДДС, за което била издадена фактура 1000010722/ 11.05.2012 г., надлежно счетоводно отразена, която не била платена от купувача, поради което същият дължал лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на фактурата до 27.02.2013 г. на стойност 9, 58 лева.

4.      На 11.05.2012 г. ищецът продал на ответника медицински консумативи на обща стойност 1 110, 90 лева с ДДС, за което била издадена фактура 1000010723/ 11.05.2012 г., надлежно счетоводно отразена, която не била платена от купувача, поради което същият дължал лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на фактурата до 27.02.2013 г. на стойност 91, 29 лева.

5.      На 16.05.2012 г. ищецът продал на ответника медицински консумативи на обща стойност 129, 60 лева с ДДС, за което била издадена фактура 1000010750/ 16.05.2012 г., надлежно счетоводно отразена, която не била платена от купувача, поради което същият дължал лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на фактурата до 27.02.2013 г. на стойност 10, 47 лева.

6.      На 16.05.2012 г. ищецът продал на ответника медицински консумативи на обща стойност 11 лева с ДДС, за което била издадена фактура 1000010751/ 16.05.2012 г., надлежно счетоводно отразена, която не била платена от купувача, поради което същият дължал лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на фактурата до 27.02.2013 г. на стойност 0, 89 лева.

7.      На 31.05.2012 г. ищецът продал на ответника медицински консумативи на обща стойност 386, 40 лева с ДДС, за което била издадена фактура 1000010823/ 31.05.2012 г., надлежно счетоводно отразена, която не била платена от купувача, поради което същият дължал лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на фактурата до 27.02.2013 г. на стойност 29, 58 лева.

8.      На 07.06.2012 г. ищецът продал на ответника медицински консумативи на обща стойност 1 288, 30 лева с ДДС, за което била издадена фактура 1000010861/ 07.06.2012 г., надлежно счетоводно отразена, която не била платена от купувача, поради което същият дължал лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на фактурата до 27.02.2013 г. на стойност 96, 07 лева.

9.      На 08.06.2012 г. ищецът продал на ответника медицински консумативи на обща стойност 96 лева с ДДС, за което била издадена фактура 1000010869/ 08.06.2012 г., надлежно счетоводно отразена, която не била платена от купувача, поради което същият дължал лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на фактурата до 27.02.2013 г. на стойност 7, 13 лева.

10.  На 19.06.2012 г. ищецът продал на ответника медицински консумативи на обща стойност 33 лева с ДДС, за което била издадена фактура 1000010919/ 19.06.2012 г., надлежно счетоводно отразена, която не била платена от купувача, поради което същият дължал лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на фактурата до 27.02.2013 г. на стойност 2, 34 лева.

11.  На 26.06.2012 г. ищецът продал на ответника медицински консумативи на обща стойност 90 лева с ДДС, за което била издадена фактура 1000010947/ 26.06.2012 г., надлежно счетоводно отразена, която не била платена от купувача, поради което същият дължал лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на фактурата до 27.02.2013 г. на стойност 6, 22 лева.

12.  На 04.07.2012 г. ищецът продал на ответника медицински консумативи на обща стойност 1 185, 80 лева с ДДС, за което била издадена фактура 1000011000/ 04.07.2012 г., надлежно счетоводно отразена, която не била платена от купувача, поради което същият дължал лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на фактурата до 27.02.2013 г. на стойност 79, 40 лева.

13.  На 10.07.2012 г. ищецът продал на ответника медицински консумативи на обща стойност 28, 82 лева с ДДС, за което била издадена фактура 1000011036/ 10.07.2012 г., надлежно счетоводно отразена, която за периода от деня, следващ издаването на фактурата до 27.02.2013 г. на стойност 1, 89 лева.

14.  На 13.07.2012 г. ищецът продал на ответника медицински консумативи на обща стойност 129, 60 лева с ДДС, за което била издадена фактура 1000011057/ 13.07.2012 г., надлежно счетоводно отразена, която не била платена от купувача, поради което същият дължал лихва за забава за периода от деня, следващ издаването на фактурата до 27.02.2013 г. на стойност 8, 34 лева.

Длъжникът признал извънсъдебно дължимостта на сумите по фактурите с писмено потвърждение на салдо по сметка за задълженията си в общ размер от 54 813, 68 лева. Въпреки това обаче плащания не постъпили и за събиране на сумите било подадено заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано частно гр. дело 3382 / 2013 г. на ПРС, XV гр. с-в и се издала заповед за изпълнение, но в законния срок постъпило възражение от длъжника. Това мотивирало и правния интерес от предявяване на установителния иск за вземането по заповедта. Претендират се и разноските по настоящото дело.

 

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Посочва, че за доставките били сключени два договора по реда на НВМОП съответно от 29.08.2011 г. на стойност 51 180,10 лева и от 01.09.2011 г. на стойност от 9 393, 60 лева, в които се посочвало, че за да се извърши плащане на стойността на доставките, трябвало да се изготви освен фактура и приемо- предавателен протокол в срок от 90 дни от доставката. Към фактура 1000010542/ 06.04.2012 г. липсвал протокол, а по фактури с 1000010723/ 11.05.2012 г., 1000010750/ 16.05.2012 г., 1000010751/ 16.05.2012 г., 1000010823/ 31.05.2012 г. и 1000010919/ 19.06.2012 г. посоченият за ответника получател не бил положил своя подпис в протокола. По фактура 1000011036 / 10.07.2012 г. пък описаната стока не отговаряла на реално поръчаната. В този смисъл счита, че по тези фактури плащане не следвало да се дължи, а като остатък за плащане оставала сумата от общо 2 938, 86 лева и то, ако се приемело, че доставките по другите фактури са извършени. Оспорва се и размерът на лихвите за забава, като се твърди, че началният срок за плащане следвало да се брои от изтичане на срока за отложеното плащане, в която връзка общият размер на тези лихви възлизал на стойност от 100,79 лева, като в отговора за всяка една фактура поотделно се посочва период на обезщетението и неговия размер. Моли за частично уважаване на иска, също претендира разноски.

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. Същият е родово и местно подсъден на Районен съд - Пловдив и е предявен в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

 

Между страните по делото са налице трайни търговски отношения. През 2011 год., съответно на 29.08.2011 год. и на 01.09.2011 год., между тях са сключени два договора за доставка на медицински изделия по реда и на основание Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Възложител по договорите е „СБПФЗАЛ – Д.П.Кудоглу” ЕООД, а изпълнител – „Пълмед” АД.

По силата на договорите изпълнителят се е задължил да продаде на възложителя медицински консумативи, описани по вид и цени в приложение към договора, а възложителят се е съгласил да ги приеме и заплати. Договорите са сключени за срок до подписването на нови договори, но за не повече от една година. Общата стойност на доставките по договорите не може да надвишава съответно сумата 51180,10 лв. по договора от август и 9393,60 лв. по договора от м. септември.

Прието е между съконтрахентите, че стоката се доставя периодично, по заявка на възложителя, в срок от 24 часа от получаването на заявката, като доставката се осъществява на адрес гр. П., бул. „Ц. Ш.” № *, „СБПФЗАЛ – Д.П.К.” ЕООД, а договорените цени са определени франко склада на възложителя.

Плащането се извършва по банков път на база на надлежно изготвени и подписани фактура и приемо-предавателен протокол в срок от 90 календарни дни след датата на приемане на доставката, като за дата на доставката се счита датата, на която стоките са пристигнали при крайния получател, съгласно приемо-предавателен протокол. Количествените несъответствия се установяват при приемането на стоката и се удостоверяват при подписването на протоколите, а рекламациите за качество се правят в срок от 14 дни от датата на приемането на стоката.

Представени с исковата молба са описаните в нея 14 броя фактури, издадени през 2012 год. от доставчика „Пълмед” АД и получател на доставката – СБПФЗАЛ „Д.П.К.” ЕООД. Същите са подписани от представител на доставчика. Не носят подпис на представител на получателя на доставката.

Всяка една от процесните 14 фактури е включена в дневника за продажбите на „Пълмед” АД за съответните месеци, съставени по реда на ЗДДС, в каквато насока са приети доказателства, неоспорени от ответника.

Пълномощникът на ответника в първото по делото съдебно заседание, проведено на 27.06.2013 год., изрично признава, че фактурите са осчетоводени при ответника, поради което и експертиза за установяване на това обстоятелство не е поискана, респ. допусната.

Към всяка една фактура е съставен и двустранно подписан приемо-предавателен протокол /л. 97 – л. 110 от делото/.

От ищцовата страна се представя и приемо-предавателен протокол от 06.04.2012 год., за предаването на стоките по фактура № 1-10542 / 06.04.2012 год., за който в писмения отговор на ответника се твърди, че липсва /л. 97/.

В приемо-предавателните протоколи са посочени датите на съставянето им, номерата на фактурите, към които се отнасят и описание на стоките, предадени от продавача на купувача по вид и количество. Всички те носят подпис на лице, действащо от името на ответника.

В отговора на исковата молба са оспорени приемо-предавателните протоколи по фактури с номера 1000010723/ 11.05.2012 г., 1000010750/ 16.05.2012 г., 1000010751/ 16.05.2012 г., 1000010823/ 31.05.2012 г. и 1000010919/ 19.06.2012 г. с довода, че посоченият за ответника получател не е положил своя подпис в протокола.

С протоколно определение от 17.10.2013 год. е открито производство по оспорване автентичността на подписите само на два от протоколите – протокола от 16.05.2012 год. на л. 101 и протокола от 19.06.2012 год. на л. 106 от делото.

От заключението по допуснатата във връзка с оспорването съдебно-графологична експертиза се установява, че подписът положен от името на Б.М. в протокола от 16.05.2012 год. не е изпълнен нито от Б.М., нито от В.К., а в приемо-предавателния протокол от 19.06.2012 год. подписът, изпълнен от името на Б.М. в действителност е изпълнен от В. К..

Разпитана като свидетел е Е. П., б. с. на ищцовото дружество, която към 2012 год. е работила в м. на „Пълмед” АД и е консултирала и предлагала стоки на клиенти. Разяснява установената практика по доставка на медицински изделия на Белодробна болника. Заявките на Белодробна болница били приемани по телефона и са се записвали от нея, не помни да е получавала писмени заявки. При телефонните заявки й е било съобщавано какви стоки и в какъв обем следва да се доставят. Свидетелката е съставяла протокол в два екземпляра, за всяка от страните, в който е записвала името на с., тогава Б.М.. Понякога обаче стоките са били получавани от ш.а на Белодробна болница. А ш.ът не бил само един. Помни името само на един от ш.ите – К., така й е бил представен от с.. При получаването на стоката от представителя на Белодробна болница се е предавал и приемо-предавателния протокол. Протоколите са съставяни в два екземпляра, като свидетелката е държала на подписването на екземпляра за „Пълмед” АД.

През м. 01.2013 год. „Пълмед” АД е отправило молба за потвърждение до ответника, с която е поискало потвърждение за това, че салдото по сметката на вземанията към болницата, към 31.12.2012 год., е 54213,62 лв. Поискано е потвърждаване на верността на тези данни.

С потвърждение от 22.01.2013 год. СБПФЗАЛ „Д.П.К.” ЕООД е потвърдило задължение към „Пълмед” АД в размер на 54813,68 лв. Потвърждението е подписано от г. с. и у. на ответника.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът достига до следните фактически и правни изводи:

Установени по несъмнен начин по делото са съществуващите между страните договорни правоотношения за доставка на медицински изделия. Съгласие за видовете и единичната цена на същите е постигнато в спецификациите, неразделна част от договорите. Доставките, отразени във фактурите, предмет на настоящото дело, несъмнено са извършени във връзка и в изпълнение на двата договора за доставка на медицински изделия от 2011 год. - всички фактури, предмет на делото, са издадени през 2012 год., в рамките на едногодишния срок от сключването на договорите и преди същите да бъдат прекратени със сключването на последващи договори със същия предмет.

Основателен е доводът на ответника, развит в писмения му отговор, че за всяка конкретна доставка на медицински изделия е необходимо според взаимното съгласие на страните да бъде съставяна фактура и приемо-предавателен протокол.

Но се установи въз основа на представените от ищеца писмени доказателства, че във връзка с доставката по всяка една от процесните фактури е съставен и подписан приемо-предавателен протокол. Протокол е съставен и досежно предаването на стоките по фактура № 1000010542 / 06.04.2012 год., следователно възражението на ответника в тази насока, за липса на доказателства за предаването на стоките, описани във фактурата, е неоснователно.

Доводите на ответника, развити в писмените му бележки, депозирани на 29.01.2014 год., свързани с неизпълнение на задълженията на ищеца да доставя изделията франко склада на възложителя и установеното на база на свидетелските показания по делото, че предаването на стоките е ставало в м. на изпълнителя, са преклудирани, доколкото не са изложени нито в писмения отговор, нито в първото по делото съдебно заседание, а едва след приключване на устните състезания. Но дори и да бяха своевременно заявени, по същество съдът намира тези възражения за неоснователни.

Действително, от показанията на свидетеля се установи, че предаването на стоките е правено в м. на изпълнителя, който на свои разноски ги е транспортирал до базата си на бул. „Ц. ш.”. Но след като предаването на стоката е факт от правния мир, то без правно значение за дължимостта на цената е къде е осъществено предаването. Неизпълнението на договореността доставката да е до склада на възложителя би могло евентуално да обоснове възникване на отговорност за обезщетение, но не води до отпадане на основното задължение на купувача да заплати цената на надлежно предадена му и приета стока.

Във връзка с откритото производство по оспорване на два от приемо-предавателните протоколи, се установи, че приемо-предавателният протокол от 19.06.2013 год. е подписан от лицето В. К., р. при ответника по трудово правоотношение. Макар и при липса на изрично писмено пълномощно, с което да му е възложено да получава стоки от името на ответната болница, не следва извод, че е действал без представителна власт, доколкото законът не изисква форма за овластителната сделка. Упълномощаването може да бъде и с конклудентни действия. За такива конклудентни действия се възприемат представянето на ш.а на магазинера, работещ за изпълнителя, като лице, комуто също могат да бъдат предавани заявените стоки. А досежно приемо-предавателния протокол от 16.05.2012 год., въз основа на експертизата се установи, че подписът положен от името на получател, не е положен от Б.М. или В. К.. Но в тази връзка съдът има предвид показанията на свидетеля, според които при неявяването на с. Б.М., стоката е била предавана на ш.а, а ш.ът не е бил само един.

В тази връзка за формиране на изводите на съда от съществено значение е нормата на чл. 301 ТЗ.

Процесните сделки за продажба на стоки са търговски, сключени от търговци в кръга на тяхната дейност и към тях са приложими нормите на Търговския закон. Според чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

В случая, във връзка с доставката по фактура № 1-10750 / 16.05.2012 год. и приемо-предавателен протокол от същата дата /неподписан от М. и К./, не се установи по категоричен начин лицето, действало от името на ответника при получаването на стоките, да е имало представителна власт по отношение на СБПФЗАЛ „Д.П.К.” ЕООД. Но не се установи и ответникът да е възразил срещу доставката непосредствено след узнаването. Безспорно е между страните, че фактурата от 16.05.2012 год., съставена във връзка с доставката по оспорения протокол от същата дата, е счетоводно отразена в счетоводството на ответното дружество. Със счетоводното й отразяване е материализирано, обективирано непротивопоставянето срещу евентуалната липса на представителна власт на лицето, действало от името на ответника при получаването на стоката. По този начин още към 2012 год., когато несъмнено фактурите са били счетоводно отразени в счетоводството на лечебното заведение, което като управляващо публични средства попада под стриктен контрол за спазване на законността, се е сбъднало условието на посочената разпоредба от ТЗ и следва да се приеме, че действието без представителна власт е потвърдено от купувача-възложител. Приемането на стоката по протокола от 16.05.2012 год. обвързва СБПФЗАЛ „Д.П.К.” ЕООД. Липсата на противопоставяне е обективирана впоследствие и в писмото за потвърждаване на салдото по сметката на болницата.

По отношение на довода за липса на съответствие на поръчана и доставена стока по фактура № 1000011036 / 10.07.2012 год., с твърдението, че е заявен контейнер за слюнка, а е доставен контейнер за урина, съдът отчита, че действително, съобразно приемо-предавателния протокол към тази фактура, е доставена „чашка за урина” – 131 бр. Но възражението за подобно несъответствие остана недоказано. Единствената приета по делото заявка е от 28.06.2012 год. Тя съдържа заявка за 150 бр. контейнера за слюнка. Но въз основа на тази заявка не може да се направи извод за твърдяното несъответствие. От една страна липсват доказателства заявката, изготвена от служители на ответника, да е достигнала до ищеца. От друга страна заявката е изготвена на 28.06.2012 год., а се оспорва съответствието с доставка от 10.07.2012 год., при  липса на спор по делото относно своевременното изпълнение на задълженията на ищеца да доставя заявените стоки в срок от 24 часа от заявката. На трето място липсват доказателства доставената незаявена стока да е върната обратно на доставчика. И на четвърто място, установи се, че задължението на ответника, поето с чл. 12.4 от двата договора, заявките за медицински консумативи да се изпращат по факса на изпълнителя, трайно не е било изпълнявано. От свидетелските показания по делото се изясни, че заявките са били давани устно, по телефона. По този начин преценка за твърдяното несъответствие на заявена с доставена стока не може да бъде направена. А и не следва да се пропуска обстоятелството, че в разпоредбите на двата договора са включени изисквания за провеждане на рекламационно производство при количествени и качествени несъответствия, като по делото не се доказа подобна рекламация да е била своевременно направена от изпълнителя, в рамките на предвидения в договорите 14-дневен срок. Поради това съдът не възприема като основателно възражението на ответника за недължимост на сумата по фактурата от 10.07.2012 год., удостоверяваща доставка на незаявени стоки.

Предвид изложеното съдът приема, че ищецът е изправна страна по договорите, който е изпълнил задължението да предаде във фактическата власт на ответника – възложител /купувач/ върху описаните в процесните фактури медицински консумативи. В тежест на ответника е възникнало задължението да заплати тяхната цена. Поради това и исковете за установяване на вземанията на ищеца за продажна цена в общ размер от 5244,58 лв. по всички процесни 14 бр. фактури, съдът намира за доказани по основание и размер и следва да бъдат изцяло уважени.

Предвид уважаването на исковете за главните вземания на разглеждане подлежат исковете за акцесорните – за обезщетение за забава.

Съобразно чл. 3.1. плащането следва да бъде сторено по банков път в 90- дневен срок след датата на приемането на доставката. Едва след изтичането на този срок купувачът изпада в забава. Съобразно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Забавата е настъпила с изтичането на договорения 90-дневния срок за плащане. За прецизност следва да се посочи, че нормата на чл. 303а ТЗ, предвиждаща че страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни, е приета и влязла в сила през 2013 год. и няма обратно действие, поради което не преурежда процесните правоотношения, възникнали през 2011 год. и развили се през 2012 год.

Поради това главниците са дължими ведно с обезщетение за забавеното им плащане за периода от 90 дни, считано от издаването на всяка една от фактурите да датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За периода от деня, следващ издаването им, до 90 дни от издаването на фактурите, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

в.л. по ССЕ е изчислило законната лихва в два варианта, като във втория вариант са направени изчисленията за размера на лихвата за релевантния за спора период. Изчислило е, че общият размер на законната лихва е 264,41 лв. До този размер исковете за законна лихва са основателни, а за разликата до пълния претендиран от 401,81 лв. исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Във връзка с размера на разноските по заповедното производство, които също са предмет на установителните искове, следва да се приеме, че се дължат съобразно размера на уважената част от исковете в настоящото производство. Разноските са били възложени в размер на 1013 лв. От тях предвид частичното отхвърляне на акцесорните искове, дължими са 988,35 лв.

 

            На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете. Разноските се констатираха в размер на 146, 78 лв. ДТ и 100 лв. депозит за вещо лице. Така от разноските в общ размер на 246,78 лв. в полза на ищеца следва да се присъдят 240,77 лв.

            Ответната страна не претендира разноски.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответникът „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ПО ПНЕВМО-ФТИЗИАТРИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ДИМИТЪР П. КУДОГЛУ” ЕООД, ЕИК: 000463112, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район „Тракия”, бул. „Цариградско шосе” 108, представляван от В.Г.Д. ДЪЛЖИ на ищеца ПЪЛМЕД” АД, ЕИК: 115258559, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район „Западен”, ул. „Пещерско шосе” 61 Б, представляван от Р.А.Р. следните суми, дължими по сключените между страните договори за доставка на медицински изделия:

сумата 606 лева с ДДС, дължима по издадена фактура 1000010542/ 06.04.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 40,07 лв. за период, начиная 90 дни, считано от издаването на фактурата до деня на подаването на заявление за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2013 год., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 55,77 лева;

сумата 33 лева с ДДС, дължима по издадена фактура 1000010651 / 27.04.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 1,99 лв. за период, начиная 90 дни, считано от издаването на фактурата до деня на подаването на заявление за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2013 год., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 2,84 лева;

сумата 116, 16 лева с ДДС, дължима по издадена фактура 1000010722/ 11.05.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 6,50 лв. за период, начиная от 90 дни, считано от издаването на фактурата до деня на подаването на заявление за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2013 год., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 9,58 лева;

сумата 1 110, 90 лева с ДДС, дължима по издадена фактура 1000010723/ 11.05.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 62,16 лв. за период, начиная 90 дни, считано от издаването на фактурата до деня на подаването на заявление за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2013 год., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 91,29 лева;

сумата 129, 60 лева с ДДС, дължима по издадена фактура 1000010750/ 16.05.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 7,07 лв. за период, начиная 90 дни, считано от издаването на фактурата до деня на подаването на заявление за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2013 год., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 10,47 лева;

сумата 11 лева с ДДС, дължима по издадена фактура 1000010751/ 16.05.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 0,60 лв. за период, начиная 90 дни, считано от издаването на фактурата до деня на подаването на заявление за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2013 год., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 0,89 лева.

сумата 386, 40 лева с ДДС, дължима по издадена фактура 1000010823/ 31.05.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 19,44 лв. за период, начиная 90 дни, считано от издаването на фактурата до деня на подаването на заявление за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2013 год., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 29,58 лева;

сумата 1 288, 30 лева с ДДС, дължима по издадена фактура 1000010861/ 07.06.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 62,27 лв. за период, начиная 90 дни, считано от издаването на фактурата до деня на подаването на заявление за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2013 год., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 96,07 лева;

сумата 96 лева с ДДС, дължима по издадена фактура 1000010869/ 08.06.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 4,61 лв. за период, начиная 90 дни, считано от издаването на фактурата до деня на подаването на заявление за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2013 год., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 7,13 лева;

сумата 33 лева с ДДС, дължима по издадена фактура 1000010919/ 19.06.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 1,48 лв. за период, начиная 90 дни, считано от издаването на фактурата до деня на подаването на заявление за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2013 год., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 2,34 лева;

сумата 90 лева с ДДС, дължима по издадена фактура 1000010947/ 26.06.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 3,87 лв. за период, начиная 90 дни, считано от издаването на фактурата до деня на подаването на заявление за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2013 год., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 6,22 лева;

сумата 1 185, 80 лева с ДДС, дължима по издадена фактура 1000011000/ 04.07.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 48,28 лв. за период, начиная 90 дни, считано от издаването на фактурата до деня на подаването на заявление за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2013 год., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 79,40 лева;

сумата 28, 82 лева с ДДС, дължима по издадена фактура 1000011036/ 10.07.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 1,12 лв. за период, начиная 90 дни, считано от издаването на фактурата до деня на подаването на заявление за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2013 год., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 1,89 лева;

сумата 129, 60 лева с ДДС, дължима по фактура 1000011057/ 13.07.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 4,95 лв. за период, начиная 90 дни, считано от издаването на фактурата до деня на подаването на заявление за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2013 год., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 8,34 лева.

както и част от разноските по заповедното производство в размер на 988,35 лв., съразмерно с признатата част от вземанията,

за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3382 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр.с. за 2013 година.

 

О С Ъ Ж Д А „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ПО ПНЕВМО-ФТИЗИАТРИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Д. П. К.” ЕООД, ЕИК: 000463112, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район „Тракия”, бул. „Цариградско шосе” 108, представляван от В.Г.Д. на ПЪЛМЕД” АД, ЕИК: 115258559, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район „Западен”, ул. „Пещерско шосе” 61 Б, представляван от Р.А.Р. сумата 240,77 лева разноски по настоящото дело, съразмерно с уважената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/ Миглена Площакова

 

            Вярно с оригинала.

            РЦ