Гражданско дело 5266/2013 - Решение - 06-02-2014

Решение по Гражданско дело 5266/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е № 541

 

06.02.2014 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета  година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

          при секретаря Мария Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5266 по описа на същия съд за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Решение по съществото на спора , по установителен иск с правно основание  в чл. 23 ал. 2 от Семейния кодекс.

       Ищецът С.М.П., ЕГН **********,***,  е депозирал в съда искова молба с искане да се признае за установено  спрямо ответника С.В.С., ЕГН **********,***  бивша негова съпруга, че част от придобития иначе в режим на СИО от двамата като съпрузи недвижим имот,  представляващ апартамент с идентификатор 56784.506.82.1.2 по одобрената за гр. Пловдив кадастрална карта и кадастрални регистри, с административен адрес на имота гр. П.... , ул. П.... № ... ет... , с площ от 95.00 ( деветдесет  и пет ) квадратни метра, ведно с прилежащата избено помещение под номер 5 с площ от 9 квадр. метра , и съответните ид. части от общите части на сградата , е негова лична собственост заради настъпилата при покупката трансформация на лични негови средства. Въпросните парични средства твърди да са в  размер от общо 130 000 лева, които  той получил като лично имущество – с дарение от родителите му, а цялото жилище струвало 665000 лева.  Моли се да се признае за установено спрямо ответника, че част от имота в размер от 130000/665000 е негова лична собственост. Претендират се и разноските.

     Ответникът оспорва; твърди иска да е допустим но неоснователен; възразява срещу събирането на част от исканите гласни  доказателства с мотива , че допустимост на доказване със свидетелски показания на договори на стойност над 5000 лева не е налице , тъй като тя не давала съгласие за разпита на исканите от ищеца свидетели. Навежда отделни твърдения за различни факти по делото – апартамента бил закупен с общи средства, с каквито съпрузите разполагали , полагали съответно заплатен труд .       

    Искът  е допустим , но недоказан.

    Няма спор между страните, че са били от 03.07.1988г  до 05.01. 2012г съпрузи, като на последната дата е влязло в сила бракоразводното решение на съда, което прекратило брака. Не се спори и по това , че процесния имот е придобит от тях възмездно и по време на брака им, срещу записаната в представения на л. 15 от делото договор цена от общо 667000 лева, неденоминирани.  Няма спор също така  и се доказва от приложения на л. 12 от делото предварителен договор , че на 20.04.1993 г майката на ищеца, свид. Пенка Попова , сключва предварителен договор с другия ищцов свидетел, Д.Г., за продажбата на недвижими имот в с . Скутаре за общата сума от 130000 лева , както и че този имот впоследствие е окончателно продаден по надлежен ред . Съдът кредитира предварителния договор като годно доказателство , тъй като той не е съставен единствено за целите на настоящия процес – в него фигурират номера на документи за самоличност – лични паспорти, които са заменени след 2000г. Самият предварителен договор служи като разписка за част  от сумата – 15 000 лева , за останалата част има  и отделна такава разписка от дата 25.05.1993 г , която говори за получаване от страна на свид.  П.... на сумата. Датата на получаване съвпада с датата на нотариалния акт за  прехвърлянето на правото на собственост, като при тази ситуация записаната в самия нотариален акт цена на прехвърлянето е без значение - купувачът не би дал сума в повече от реално договорената. Остава въпросът дали тези пари  са били дарени на ищеца, и ако отговорът на този въпрос е положителен, то дали те са били употребени от него за закупуването на жилището.         

     При всички положения свидетелски показания  за установяване на договор за дарение между П...  П... и ищеца ще са допустими, тъй като, отчитайки настъпилата по закон деноминация на лева през 1999 г , договорът между тях ще  на стойност от 130 деноминирани  лева , а и те са роднини по права линия. Показанията на свидетеля П... П... обаче следва да бъдат оценявани от съда  при условията на чл. 172 от ГПК ,тъй като тя е майка на ищеца, а е единствения свидетел, който би могъл да установи надаряването на ищеца. По тази причина съдът ги  приема за ненадеждни, а и няма писмени доказателства за такова дарение.   Показанията на свид. Д.Г., ако и косвено относими към предмета на спора между страните, могат да установят единствено наличието на пари у свид. П.... , но не и реалното им предаване на ищеца , каквито факти Г. не коментира.

     Отделно от горното, не е доказана и  самата им трансформация в представляващо СИО имущество. Договорената между страните по договора за възлагане на  строителството цена  е платена н а няколко  части , първата от които  е билав размер от 330 000 лева , т . е , страните като съпрузи са разполагали към момента на плащането със сума , надвишаваща над два пъти размера на личните средства на ищеца .        

   Разноските по делото се възлагат на ищеца .

   Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

    Отхвърля иска на  С.М.П., ЕГН **********,***,  да бъде признато за установено по отношение на ответника С.В.С., ЕГН **********,***, че ищеца е едноличен собственик на 130000/665000 ид . части от недвижим имот,  представляващ апартамент с идентификатор 56784.506.82.1.2 по одобрената за гр. Пловдив кадастрална карта и кадастрални регистри, с административен адрес на имота гр. П..... , ул. П.... № .... ет... , с площ от 95.00 ( деветдесет  и пет ) квадратни метра, ведно с прилежащата избено помещение под номер 5 с площ от 9 квадр. метра , и съответните ид. части от общите части на сградата, поради  настъпилата при покупката трансформация на лични негови средства, като недоказан.

 

   Осъжда С.М.П., ЕГН **********,***,  да заплати на ответника С.В.С., ЕГН **********,***,  сумата от  400 лева разноски по производството.

     

 Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.                                                                                                                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/ Владимир Руменов

 

Вярно с оригинала

М.Х.