Гражданско дело 5190/2013 - Решение - 17-02-2014

Решение по Гражданско дело 5190/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №782

 

гр. Пловдив, 17.02.2014г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание  на 17 ФЕВРУАРИ две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА

 

 

при участието  на секретаря Иванка Боева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №5190 /2013г. по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.  143 от СК.

Производството е образувано по искова молба на П.Е.П. – ЕГН **********-лично и със съгласието на своята майка Р.П.Г. ЕГН **********, против Е.П.П. ЕГН **********  на основание чл. 143 вр чл 139 и по чл 149 от СК.

Твърди се, че    РОДИТЕЛИТЕ НА ИЩЦАТА са живели на съпружески начала ,като от съвместното им съжителство е родено детето П.. След раждането на детето отношенията между страните се обтегнали  и  същите се разделили.Оттогава до настоящия момент ответникът не поддържа отношения нито с бившата си партньорка ,нито с детето им .Не полага грижи за детето ,не дава издръжка . Същевременно  на детето П. са  необходими значителни средства за храна ,облекло  , учебни пособия ,дневни ,пътни, здравни нужди,извънкласни форми на обучение  . Другият  родител- майката не е в състояние да поеме цялата  издръжка на малолетното дете  .

 От Съда се иска да постанови решение , с което да  определи месечна издръжка  за детето П. в размер на 300лв , начиная  от  1 година преди подаване на исковата  молба,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска .

            Предявеният иск е с правна квалификация  чл 143 от СК.

Прилагат се писмени доказателства.

            На ответника   чрез назначения му особен представител   са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията, като му  е указана възможността  в едномесечен срок да подаде писмен отговор, указани са задължителното съдържание на отговора и последиците от неупражняване на това право.  В едномесечният срок е постъпил отговор от ответника  .  Твърди се ,че искът е допустим ,но неоснователен  и недоказан ,не се сочат доказателства            

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че П.Е.П. – ЕГН ********** е дъщеря на   Р.П.Г. ЕГН **********, и Е.П.П. ЕГН **********  .Същата  е ученичка в 8 клас ,редовна форма на обучение.

От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на ищцовата страна – св. В. Р. /без родство /, се установява, че ищцата била бебе когато родителите се разделили .От тогава всички грижи за детето са поети от неговата майка .Бащата не поддържа контакт с детето ,не заплаща издръжка .В момента ищцата е на 15 години ,ученичка в училище за сценични кадри . Много будно и талантливо дете ,получава стипендия от проведен конкурс по  литература .Явява се на олимпиади ,представя се отлично .Надарено и амбициозно дете .Разчита изцяло на майка си .Бащата се е дистанцирал изцяло от грижите за детето.

От представените писмени доказателства се установява ,че ищцата има разностранни интереси . Представя се отлично на олимпиади по литература , участва в конкурси по рисуване ,където е получавала награди ,участва в турнири по тенис на корт към ТК ,,Локомотив,,ПД .

Майката на детето ,видно от представеното удостоверение ,към момента е безработна . Не е омъжена ,грижи се и за възрастни и болни родители.  

 От приетата по делото справка от НАП-ТД-Пловдив се установява ,че бащата няма регистрирани трудови договори ,има декларирани недвижими имоти – апартамент в гр П.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето си в определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето,с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. ,те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Задължението за издръжка е семейноправно задължение ,в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя условията,предпоставките ,при които се поражда ,променя или погасява , и е строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение , като задължението за издръжка по чл.143СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето

Същевременно от събраните доказателства се установява ,че  бащата  е млад,здрав и работоспособен човек ,а същевременно майката е безработна и изпитва финансови затруднение при издръжката на детето, което е талантливо и с разностранни интереси . Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от майката на детето независимо дали същата има възможност за това ,работи ли или не , и какво заплащане за труда си получава . Първо и най-важно задължение на родителя е да се грижи за децата си ,да им осигури условия да отраснат здрави ,да се образоват ,за да имат добра житейска реализация.

Поради изложените съображения Съдът намира ,че искът на  П.П. ,ЛИЧНО И СЪС СЪГЛАСИЕТО НА НЕЙНАТА МАЙКА ,за осъждане на ответника да заплаща, месечна издръжка в размер на 300лв  е основателен и доказан до размера от 200лв месечно  и като такъв следва да бъде уважен. Безспорно детето има своите нужди ,които нарастват с възрастта му, ИМА РАЗНОСТРАННИ ИНТЕРЕСИ ,ПЕЧЕЛИ ОЛИМПИАДИ ПО ЛИТЕРАТУРА ,УЧАСТВА В ТЕНИС-ТУРНИРИ , В ОЛИМПИАДИ ПО МАТЕМАТИКА ,ОБУЧАВА СЕ В СПЕЦИАЛИЗИРАНО УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ ,ПРЕДВИД ИНТЕРЕСИТЕ СИ КЪМ СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА  ,което е свързано със значителни разходи . Съдът намира ,че  посоченият размер на издръжката , а именно 200лв месечно съответства на  нуждите на детето ,би му помогнал да продължи адекватно развитието си, а същевременно е във възможностите на един млад и трудоспособен баща .

Искът за присъждане на издръжка за изминал период от време – от 28 03 2012 г до 28 03 .2013г следва да бъде уважен , тъй като от събрания доказателствен материал/свидет.показания/  се установява, че за този период, а и изобщо след раздялата между родителите преди 14години ,ответникът е престанал да изпълнява бащинските си задължения ,като не е полагал никакви грижи,не е давал издръжка  ,нито по друг начин е участвал в отглеждането на детето.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Е.П.П. ЕГН **********  , да заплаща на дъщеря си П.Е.П. – ЕГН ********** ,действаща лично и   със съгласието на нейната  майка и законен представител -Р.П.Г. ЕГН **********, издръжка в размер на 200 (двеста) лева месечно, начиная от 29 03 2013 г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното и изплащане, като отхвърля иска в частта му от уважения размер до претендирания такъв от 300лв месечно.

ОСЪЖДА Е.П.П. ЕГН **********  , да заплати  на дъщеря си П.Е.П. – ЕГН **********,действаща лично и    със съгласието на нейната  майка и законен представител -Р.П.Г. ЕГН **********, издръжка в размер на  по 200 (двеста) лева месечно, за изминал период от време ,начиная от 28 03 2012 г, до 28 03 2013г вкл. ,ведно със законната лихва върху дължимата сума от падежа до окончателното и  изплащане,като  отхвърля иска в частта му от уважения размер до претендирания такъв от 300лв месечно

ОСЪЖДА Е.П.П. ЕГН **********  да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 288лв (двеста осемдесет и осем лева)  – държавна такса върху уважения размер на иска.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева

 

 

Вярно с оригинала.

И.Б.