Гражданско дело 4538/2013 - Решение - 07-02-2014

Решение по Гражданско дело 4538/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е  № 557

 

гр. Пловдив, 07.02.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІХ гр. състав, в публично съдебно заседание на 28.01.2014г, в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4538 по описа на съда за 201., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Съдът е сезиран с искова молба от К.И.Г. ЕГН ********** против СТОМАР ИНВЕСТ АД ЕИК 115184906 с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът иска да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 24 999 лв – частично предявена претенция от общо дължимата сума от 25 000 лв по сключен между страните договор за заем от 16.04.2010г, обективиран в квитанция към ПКО от 16.04.2010г за сумата от 5 000 лв и квитанция към ПКО от 04.05.2010г за сумата от 20 000 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2013г – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното плащане, както и сумата от 499.98 лв – държавна такса за образуване на заповедното производство и 1 950 лв – адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена заповед № 713 от 25.01.2013г за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1059/2013г по описа на РС – Пловдив, ХІV гр.с. 

 В тази връзка ищецът твърди, че между страните е сключен договор за заем на сумата от 25 000 лв, която е внесена на касата на дружеството, за което са оформени две квитанции към приходни ордери: № 1 от 16.04.2010г и № 2 от 04.05.2010г за сумата от 20 000 лв. Ответникът обаче и до сега не е изпълнил паричното си задължение да върне заема, поради което за тази сума е образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414 ГПК обаче длъжникът възразил, поради което заповедта не е влязла в сила, а ищецът има правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Предмет на установяване в процеса е и  законната лихва от 22.01.2013г, когато е подадено заявлението, до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва претенцията.

Оспорва съществуването на заемно правоотношение между страните.

Оспорват се представените ПКО като документи, доказващи договор за заем.

Твърди, че притежава свинеферма, от която ищецът периодично закупува свине, като авансово внася суми за отглеждането им, като така създадените между страните отношения касаят продажба на живи животни, като срещу авансово заплащаните суми ответникът е отгледал и предал посочените в разписките животни. Т.е. купувачът – ищец търси връщане на продажна цена по договор за продажба, без той да е развален по някаква причина.

Поради това смята, че искът е неоснователен.

 

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

 

Ищецът носи тежестта да докаже факта на сключен между страните договор за заем и съдържанието му – че е предоставил на ответника паричен заем със задължение за връщане.

Доколкото договорът за заем е реален, за да породи действие, ищецът трябва да докаже, че е предал в собственост на заемателя претендираната парична сума. Само съгласие за това не е достатъчно, доколкото сделката не е консенсуална.

С оглед цената на договора /25 000 лв, сумата по който е предадена на две части/, ищецът може да докаже това с всички доказателствени средства освен гласни - поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.  Но не трябва да доказва, че заетата сума не му е върната, тъй като на доказване подлежат само положителните факти, които изключват отрицателните. Т.е., ако ответникът твърди, че е погасил паричното си задължение, той трябва да докаже този факт.

В разглеждания случай страните не са сключили писмен договор за заем. Налице са обаче други писмени доказателства в подкрепа на претенцията. Това са 2 бр. квитанции към ПКО, съответно от 16.04.2010г и 04.05.2010г, подписани от името на ответника и подпечатани с фирмения му печат. В тях като основание за получаване на сумите от 5 000 лв и 20 000 лв е посочен „заем”. Въпреки че в квитанцията от 16.04.2010г не е посочена другата страна по сделката, т.е. заемодателят, доколкото ответникът не оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, макар и други, нито навежда възражения в този смисъл, следва да се приеме, че сумите са предоставени от ищеца, който се ползва и представя квитанцията, още повече, че във втория документ от 04.05.2010г, изрично е посочено, че сумата е получена от „г-н Г.” .

Тези документи са частни свидетелстващи. Ответникът не ги оспорва като неавтентични – че подписът не е на негов представил, нито оспорва представителната власт на лицето, което се е подписало от името на дружеството. Автентичността им е оспорена късно /след срока по чл. 193 ГПК – в последно с.з./, поради което производство за проверка на формалната им доказателствена сила не е открито. Следователно, документите, доколкото съдържат неизгодни за ответника факти, имат материална доказателствена сила спрямо него – че отразеното е вярно и по – конкретно, че на посочените дати е получил от ищеца съответните суми по договор за заем.

Наред с това ответникът не може – при липса на изрично съгласие от страна на ищеца, да опровергае чрез свидетели съдържанието на квитанциите като изходящи от него частни документи /чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК/ и по този начин да установи, че всъщност сумата е получена на друго договорно основание, още повече, че и цената на договора не позволява това. Именно по тази причина не е уважено искането му за разпит на свидетели. Едновременно с това по делото не са представени други годни доказателства /писмени, заключение на вещо лице и т.н./, от които да може да се направи поне косвен извод, че сумите са предадени, респ. получени на друго основание. Нещо повече, ищецът представя други квитанции към ПКО, от които се установява, че действително между страните има успоредни правоотношения с предмет твърдяната от ответника продажба на живи животни срещу авансово заплащани суми, но от това не може да се направи извод за припокриване на договорите, респ. на основанието за получаване на сумите, а напротив – ясно е, че между страните съществуват паралелни отношения, които нямат връзка помежду си и не изключват възможността по всяко едно от тях да се търси договорна отговорност за дължими суми. Нищо по – различно не се установява и от представените от ответника документи: предавателно – приемателни разписки, които също доказват наличието на друга договорна връзка между страните, за която обаче няма каквито и да било данни да изключва процесната.

Следователно ищецът установява вземането си на претендираното основание и в претендирания размер. Ответникът не твърди и не установява изправността си – че е върнал заетата сума.  

Поради това вземането на ищеца в размер на исковата сума ще се признае изцяло ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2013г – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното плащане.

При този изход на делото на ищеца се следват направените разноски, като тези в заповедното производство ще се признаят в целия им присъден размер от 499.98 лв – държавна такса и 1 950 лв – адвокатско възнаграждение, а в настоящото ответникът ще се осъди да заплати на ищеца сумата от 3003.48 лв – за държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно списък на разноските на л. 57 и доказателствата за действително направен разход в този размер.

По тези съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СТОМАР ИНВЕСТ АД ЕИК 115184906 дължи на К.И.Г. ЕГН ********** сумата от 24 999 лв – частично предявена претенция от общо дължимата сума от 25 000 лв по сключен между страните договор за заем от 16.04.2010г, обективиран в квитанция към ПКО от 16.04.2010г за сумата от 5 000 лв и квитанция към ПКО от 04.05.2010г за сумата от 20 000 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2013г – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното плащане, както и сумата от 499.98 лв – държавна такса за образуване на заповедното производство и 1 950 лв – адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена заповед № 713 от 25.01.2013г за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1059/2013г по описа на РС – Пловдив, ХІV гр.с. 

ОСЪЖДА СТОМАР ИНВЕСТ АД ЕИК 115184906 гр. Пловдив ул. Васил Левски 244 да заплати на К.И.Г. ЕГН ********** *** сумата от 3003.48 лв - разноски в исковото производство. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Полина Бешкова

 

            Вярно с оригинала!

            ММ