Гражданско дело 4419/2013 - Решение - 19-02-2014

Решение по Гражданско дело 4419/2013г.

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  687                                          19.02.2014г.                       Град Пловдив

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                               ХІІ  граждански състав

На 19.02.2014г.

В публично заседание на 23.01.2014г. в състав: 

 

                                                                               Председател: Стефка Михова

Секретар: Петя Мутафчиева

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 4419 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ.

          В исковата си молба против ответника „ХДИ Застраховане” АД, ЕИК: 130427863, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Г.С.Р.” № , ет. ,  ищцата Д.В.В. , ЕГН:**********, действащ лично и със съгласието на законните  си представители В.Н.В.,ЕГН:********** и В.Й.В.,ЕГН:********** твърди, че на г. се возила на задната седалка в управлявания от баща й лек автомобил *** с рег. № ***. На същата дата около 12 часа, лекият автомобил  бил паркиран на ***, като предната и задна леви гуми на автомобила били на пътното платно, а другите две върху тротоара. Бащата на ищцата напуснал лекия автомобил и отишъл до близкия магазин като оставил МПС-то с включени аварийни светлини. Чакайки в колата ищцата усетила силен удар и трясък, като лекия автомобил бил ударен от  управлявания от К. С. товарен микробус *** с рег. № ***. След удара почувствала силни болки в областта на лицето и била обляна в кръв. Била откарана в болницата, където след преглед било установено, че има счупване на носните кости, рани и охлузвания на лицето и контузия на главата и шията. Близо месец след катастрофата изпитвала силни болки в носа, дишането й било затруднено и дишала само през устата, което й причинявало силни неудобства, особено в присъствие на съученици и други хора. Били й причинени кръвонасядания и охлузни рани по кожата на лицето, които болки продължили 3 – 4 дни, а пълното заздравяване настъпило след 10 дни. Сочи, че я болял врата и трудно движела главата си за период от около две седмици, които болки били особено силни при преобличане и при по-обикновени движения. Твърди, че спомена от катастрофата все още не е избледнял в съзнанието й  и продължава да сънува кошмари.                                                                                                                                                            Шумът от спирачки продължава да я стресира, а непосредствено след катастрофата страдала от стрес и загуба на концентрация, която се отразила негативно и върху  оценките й в училище. Твърди, че и към настоящия момент не се е възстановена напълно и не е в състояние да диша нормално през носа. Виновният за ПТП водач имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, като вината му била установена с влязла  в сила  присъда  по НОХД №4735 по описа на ПРС за 2012 г. Така мотивирана ищцата отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди  ответното дружество да й заплати сумата от 15000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки,  страдания  и неудобства от причинените й телесни увреждания, настъпили в резултат на състояло се на 12.02.2011 г. в  *** пътно-танспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.02.2011г. до окончателното й изплащане.Претендира присъждане и на разноски.

        Ищцата  Д.В. е навършил пълнолетие в хода на първоинстанционното производство на 01.03.2014 г., поради което може самостоятелно да упражнява процесуални права.

        В писмения си отговор ответникът оспорва предявения иск , като счита, че претендирания размер на обезщетение е прекомерно завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като е пътувала без обезопасителен колан. Навежда доводи, че за настъпване на ПТП имал вина и водачът на неправилно паркирания лек автомобил ***.Претендира присъждане и на разноски.

        Пловдивски районен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

        По делото няма спор установява се и cъбраните  доказателства,че в с влязла в сила присъда по НОХД № 4735/2012 г. по описа на ПРС, подсъдимият К.К.С. е признат за виновен в това, че на 12.02.2011г. в ***, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил ***, с ДКН ***  е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил имуществени вреди на В.Й.В. в размер на 5 549лв.,  поради което и на основание чл.343, ал.1, б”а” вр.с чл.342, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„в” от НК е осъден на 500 лв. глоба.

        Съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Следователно гражданският съд разглеждащ последиците от деянието е длъжен да зачете влязлата в сила и присъда и да приеме за установени горните факти,че  на посочената дата и място виновният водач –К.С.,  е извършил противоправно и виновно деяние. С оглед на това,че липсват признатите от наказателния съд вреди , то ищцата в настоящия процес следва да докаже, че такива са й били причинени ,като следва да докаже и причинно – следствената връзка между твърдените увреждания и ПТП.Доколкото в рамките на наказателното производство предмет на изследване е поведението на привлеченото към отговорност лице, то е допустимо в настоящия граждански процес повдигнатото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, което ще се обсъди по-долу в изложението.

По делото е изслушано заключение на САТЕ,  което дава заключение, че най- вероятния механизъм на настъпването на ПТП е следния: Лекият автомобил , управляван  от В.В. , в който е пътувала ищцата Д.В., е бил паркиран частично на тротоара  и на платното за движение пред ***.По това време  К.С. е управлявал т.а. по платното за движение  на същия път в посока от юг на север.С. не е осигурил  достатъчна странична дистанция и така е настъпил удар между двата автомобила.Според експерта л.а. *** е снабден със стандартни триточкови предпазни колани на външните две задни седалки,а средната задна седалка е снабдена с двуточков предпазен колан.

От приетото по делото заключение на допуснатата от съда СМЕ,изготвена от вещото лице  п.д-р И.Д., р. на к. по с. м.  при .. се установява,че в резултат на станалото на 12.02.2011г. пътно-транспортно произшествие на Д.В. са причинени :счупване на носните кости с разместване, което е наложило тяхното наместване/репозиция/; оток, кръвонасядане и охлузване на кожата в областта на носа;две кръвонасядания на кожата в областта на челото;кръвонасядане на кожата във вътрешния ъгъл на лявото око по горния и долния клепач;контузия в областта на шията;контузия по предната повърхност на гръдния кош. Според експерта  счупването на носните кости е причинило временно затрудняване на носното дишане, което е отминало със завършване на оздравителните процеси за около 2-3 седмици.От това увреждане ищцата е претърпяла болки и страдания с обичаен характер,които са  били по-силни в първите дни след травмата и са отминали със завършване на оздравителните процеси за около 2-3 седмици.На 03.07.2011г. е извършено повторно бодиплетизмографско изследване на носното съпротивление, което е показало  намалена носна проходимост,поради настъпило стеснение на носните ходове. Според експерта намалената носна проходимост вследствие от счупване на носните кости ще остане до края на живота на ищцата,като при физическо натоварване  ще трябва да диша през устата за компенсиране на адекватен дихателен обем.

Отокът,кръвонасяданията и охлузванията на кожата в областта на лицето са причинила на ищцата болки и страдания с обичаен характер,които са били по-силни в първите дни след травмата и са отминали със завършване на оздравителните процеси за около 1 седмица. Контузията в областта на шията е причинала на ищцата болки  и страдания с обичаен характер, които са били по-силни в първите дни след травмата и са отминали със завършване на оздравителните процеси за около 2-3 седмици. Контузията на гръдния кош е причинала на В. болки  и страдания с обичаен характер, които са били по-силни в първите дни след травмата и са отминали със завършване на оздравителните процеси за около 1 седмица. Според експерта ако Д.В. е била с поставен предпазен колан удара на главата в гърба на предната седалка е щял да бъде предотвратен  и да не се получи счупване на носните кости с тяхното разместване и настъпилото усложнение.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства.

Според показанията на свидетеля П.В.,чичо на ищцата, когато я посетил в Окръжна болница, цялото й лице било подпухнало, носа й подут, била уплашена, изпитвала силна болка. След направените изследвания била изписана за домашно лечение,като около 2-3 месеца не се чувствала добре.Не била възстановена и към настоящия момент,като диша трудно, а когато е разтревожена не може да диша през носа,а само през устата.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение  по отношение на автомобила, управляван от деликвента.

Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се реализира деликтната отговорност, е необходимо да се осъществи един сложен фактически състав, включващ четири елемента: противоправно поведение, вредоносен резултат, наличие на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вредни последици и вина на деликвента. Всеки от тези елементи трябва да се установи от съда по безспорен начин, за да може да бъде ангажирана отговорността  на едно лице за обезвреда на причинения негативен резултат. В процесния случай деликтът, извършителят,вината  са безспорно установени с влязлата в сила присъда.От заключението на СМЕ, което като компетентно изготвено съда кредитира и показанията на разпитания по делото свидетел,  се установи, че в резултат на извършеното от К. С. престъпление на ищцата са били причинени счупване на носните кости с разместване, което е наложило тяхното наместване /репозиция/; оток, кръвонасядане и охлузване на кожата в областта на носа;две кръвонасядания на кожата в областта на челото; кръвонасядане на кожата във вътрешния ъгъл на лявото око по горния и долния клепач;контузия в областта на шията;контузия по предната повърхност на гръдния кош, поради което са налице предпоставките на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД за репариране на причинените на ищцата вреди.

Към датата на произшествието управлявания от К.С. т.а.,с рег.№*** е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество, което се установява от представената  по делото справка от Информационния център към Гаранционния фонд, и от направена от съда служебна справка в базата данни на Информационния център, достъпът до който е публичен.

Изложеното до тук обосновава извод, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.226,ал.1 КЗ. Ответникът поддържа по делото ,че ищцата е допринесла за настъпване на вредите, като е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан. Твърдяното съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да се определи обемът на отговорността на виновния причинител на вредите, следователно, не е необходимо установяването на вината на самия увреден. Т.е., достатъчно е да се установи, но при условията на пълно доказване, че действията на увредения са допринесли за настъпването на вредите.

От приетото заключение на вещото лице по изслушаната САТЕ е установено, че л.а.*** е бил оборудван  със стандартни триточкови предпазни колани, като доказателства  същите да  са били поставени от пострадалата не са ангажирани по делото. Независимо от горното      съдът приема, че      ищцата не е имала задължение за поставяне на предпазен колан,тъй като лекият автомобил, в който се е намирала към момента на инцидента, е бил паркиран  на ***. След като водачът на л.а. не се е намирал в МПС и движението на автомобила е било преустановено по начин, че да са изключени всички механизми на автомобила /няма данни двигателят да  е работил/, то на основание чл.137а ЗДвП ищцата не е имала задължение  да използва обезопасителен колан, тъй като такова задължение е вменено единствено за водачите и пътниците на превозни средства,които са в движение. Следователно възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, с което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП е неоснователно.

Съдът намира за неоснователно и възражението на  ответника срещу предявените искове, че отговорност за обезщетяване на вредите следва да понесе  и  водача на л.а.***,който също имал вина за настъпване на ПТП,поради неправилно паркиране на лекия автомобил. В такъв случай би било налице независимо съизвършителство, което попада в хипотезата на чл. 53 от ЗЗД, съгласно която разпоредба, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Солидарната отговорност за причинени вреди от неколцина се поражда с факта на съпричиняването виновно на тези вреди, независимо от това, кой от тях до каква степен конкретно е допринесъл за настъпването им. Достатъчно е да се констатира само, че някой е допринесъл в някаква степен за настъпването на вредоносния резултат, за да възникне за него солидарна отговорност за този резултат наред с другите съпричинители. Съдът, който разглежда отговорността на съпричинителите и прилага  чл.53 от ЗЗД, не е длъжен да определи съотношението на вините между тях, защото същите отговарят солидарно пред пострадалия / за цялата сума/. Това следва от разпоредбата на чл.122, ал.1 от ЗЗД, според която кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Съотношението на вините би имало значение при предявен иск по чл.127 ЗЗД, но не и при предявен иск от пострадалия.

Въз основа на приетите по делото и коментирани доказателства- заключението на СМЕ, което съда изцяло кредитира като компетентно и обосновано, свидетелските показания, които възприема като кореспондиращи с всички останали доказателства по делото и базирани на преки и непосредствени впечатления, съдът приема, че в резултат на уврежданията ищцата е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди. Районният  съд при спазване на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и като взе предвид събраните  по делото доказателства за претърпените от ищцата  болки и страдания  приема, че обезщетение в размер на 15 000 лв.  ще възмезди причинените й неимуществени вреди, в причинна връзка с констатираните увреждания. При определяне на този размер съдът отчете  вида и характера на уврежданията на ищцата, които са й причинили значителни по своя интензитет и продължителност  болеви усещания.Значителни са били и неудобствата за пострадалата като не  без значение е и настъпилата поради травмите промяна в обичайния й начин на живот и психическото й затормозяване.  При определяне на посочения размер на обезщетението съда отчете  възрастта на пострадалата- 15г. , както и настъпилото усложнението от счупван на носните кости,довело до намалена носна проходимост, като до края на живота си при физическо натоварване ищцата ще диша само през устата си , за да компенсиране  нужния й дихателен обем.

             Предвид така изложеното районния съд приема ,че  предявения иск срещу „ХДИ Застраховане” АД се явява доказан  както по основание, така и по размер, поради което ще се уважи изцяло.

  На осн.чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата ще се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 12.02.2011 г. до окончателното й  изплащане.

С оглед изхода на делото ответникът дължи върху уважения иск държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК в размер на 600 лева, както и адвокатско възнаграждение по чл.36 ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищцата адв. В.Е. в размер на 750 лв., изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На ищеца следва да се укаже  възможността да поиска възстановяване на недължимо платения по делото депозит в размер от 100 лева, съставляващ възнаграждение на вещото лице  по САТЕ.

По изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

   ОСЪЖДА „ХДИ Застраховане” АД, ЕИК: 130427863, със седалище и адрес на управление: град С, ул. „Г.С.Р” №.., ет., да заплати на Д.В.В.,ЕГН:**********, със съдебен адрес: ***, адвокат Е., сумата от 15 000 лева, застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените й по вина на  К.К.С., при управление на  товарен автомобил ***, с рег.№*** неимуществени вреди- болки,  страдания  и неудобства от причинените й телесни увреждания, настъпили в резултат на състояло се на 12.02.2011 г. в *** пътно-танспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.02.2011г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ХДИ Застраховане” АД, ЕИК: 130427863, със седалище и адрес на управление: град С, ул. „Г.С.Р” №.., ет., да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, сумата 600 лева - държавна такса.

ОСЪЖДА „ХДИ Застраховане” АД, ЕИК: 130427863, със седалище и адрес на управление: град С, ул. „Г.С.Р” №.., ет.,, да заплати на  адвокат В.К.Е.,от  ПАК, със служебен адрес ***, палата № , офис ...., сумата от 750 лева- адвокатско възнаграждение по чл.36 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  районен съдия: /п/

 

Вярно с оригинала.

МП