Гражданско дело 4272/2013 - Определение - 01-07-2013

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

        8553                             01 юли 2013 год.                      Гр. Пловдив

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение XVІII състав

в закрито заседание

на 01.07.2013 година 

в състав:

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4272 по описа на Пловдивският районен съд за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на ИМ подадена от Н.Х.Х. от С. С., чрез адвокат У.,  срещу В.Д.М. ***, като се иска съдът да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати сумата от 2533,50 лв. главница, представляваща обезщетение вместо изпълнение дължимо по договор за бартер от 05,10,2009 г., сумата от 621,41 лв. мораторна лихва за периода от 05,12,2009 г. до 15,03,2013 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на ИМ – 15,03,2013 г. В исковата молба се твърди, че на 05,10,2009 г. бил сключен договор за бартер между страните по силата, на който ответникът следвало да достави на ищеца дървен материал -  993 бр. валки х 4м с ед. цена 3,50лв, 150бр. валки х 4,50м  с ед. цена 4лв, 50бр. валки х 5 м., с ед. цена 4,50 лв.

Ответникът твърди, че така предявения иск е недопустим. Претендира разноски.

Видно от решение от 20,06,2012 г., постановено по гр. д. № 14237/2011 г. по описа на ПРС, съдът е отхвърлил предявеният от Н.Х.Х. иск да бъде признато за установено, че В.Д.М.  му дължи сумата от 2533,50лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на договорното задължение на последнопосочения за доставка на 624 бр. дървен материал- валки по сключен между страните на 05.10.2009 г. договор за бартер, от които, както следва сумата от 2079лв-представляваща стойност та на недоставени 594 бр. валки х 4м с ед. цена 3,50лв,сумата от 600лв представляваща стойността на недоставени150бр валки х 4,50м  с ед. цена 4лв,сумата от 421,41 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане от които сумата от 112,15лв представляваща обезщетение за забавено плащане на главница от 3204лв. за периода 05.12.2009г.-05.04.2010г.,сумата от 309,26лв представляваща обезщетение за забавено плащане на главница от 2754лв. за периода 05.05.2010г.-05.06.2011г. ведно със законната лихва върху главницата за периода от 05.06.2011г. до изплащане на вземането,както и сумата от 338,60 лв разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за  изпълнение по чл.410 от ГПК №7370 от 14.06.2011 по ч. гр.д. № 10678/2011г. по описа на ПРС, ХV гр.с. Постановеното решение е влязло в законна сила.

Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждани казус е налице хипотезата на чл. 299, вр. с чл. 297 ГПК, а именно забрана за пререшаване на правния спор, разрешен със силата на пресъдено нещо.

Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, влязлото в сила съдебно решение е задължително за участвалите в производството страни и то за разрешеното с него основание. Освен това, по чл. 299, ал. 1 ГПК спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен ако законът разпорежда друго, като по‑късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. С посоченото по-горе решение, постановено от ПРС, със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът, че сумата от 2533,50лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на договорното задължение за доставка на 624 бр. дървен материал- валки по сключен между страните на 05.10.2009 г. е недължима.  Следователно, въпросът за търсене на обезщетение за имуществени вреди настъпили в резултат на неизпълнение на   договор за бартер от 05,10,2009 г. не може да бъде пререшаван, освен ако ищецът се позовава на нови основания възникнали след приключване на устните състезания по делото, тъй като меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не съществува, е денят на приключване на устните състезания по делото – 16.05.2011 г. Такива обаче не се сочат, поради което с предявеният иск се цели пререшаване на спор разрешен с влязло в сила съдебно решение. Поради това, трябва да намери приложение разпоредбата на чл. 299, ал. 2  ГПК и производството по настоящото делото да бъде прекратено. При това, както разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, така и разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК не правят разлика за конкретното качество в което страната е участвала в първоначалното производство и това и качество по повторното производство. Поради това, е без значение дали в първоначалното производство страната е участвала като ищец, а в повторното като ответник.  Без значение е и видът на предявените искове - установителни или осъдителни, тъй като от силата на пресъдено нещо се обхваща разрешеното с решението материално право и тази сила не е поставена в зависимост от разликата във вида на първоначалния и вида на повторния иск, а от вида на спорното материално право.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 предвижда, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 4272 по описа на ПРС за 2013 година, ХVIІІ гр.с..

ОСЪЖДА Н.Х.Х., ЕГН ********** от С. С., да заплати на В.Д.М., ЕГН **********,***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.  

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския  окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                                                             /Николай Стоянов/

Вярно с оригинала.

ВК