Гражданско дело 4026/2013 - Решение - 07-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е  № 560

за поправка на очевидна грешка във фактите по делото

 

гр. Пловдив, 07.02.2014г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIIІ-ти гр. състав, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета  година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

           като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4026  по описа на същия съд за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството - по реда на чл. 247 от ГПК ( нов ) -  за поправка на очевидна фактическа грешка по делото. 

  С влязло в сила решение по делото, съдът е осъдил ответника да заплати суми за доставена топлинна енергия, както следва -  421.79 лв.,  представляваща  стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.12.2009г. - 30.04.2012 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 01.02.2010 г. - 12.12.2012 г., за сумата от 73.28 лв., законната лихва върху главницата, считано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.12.2012 г.) до окончателното изплащане, както  и направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК, в размер на 125 лв, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 13977 по частно гражданско дело № 21305/ 12г., ПРС , ХVІІ гр. състав 

      На дата 11.11.2013г обаче в деловодството на съда е постъпила молба от процесуалния представител на ищцовото дружество, с която се твърди наличието на грешка във фактите по делото  и се моли да се допусне тяхната поправка. Така, съдът бил осъдил неправилно ответника , тъй като въпросните суми не били изобщо претендирани ; моли се за поправка на грешка в този смисъл. моли се и да се измени решението в частта за разноските , като с е присъди и сумата от 25 лева , дължима от ответника като допълнително внесена далъжавна такса.  

   Искането е допустимо като подадено от оправомощено лице – страна по производството . П о същество е основателно. Твърдяната  грешка е  налице . Няма спор по делото, че единствената претенция на ищеца са били разноските по двете производства, при което съдът неправилно е записал   в решението си всички суми , за които  е била издадена въпросната заповед.

   Тоест трябва да се допусне поправка на очевидна грешка във фактите.

   Основателно е и направеното искане да се измени решението в частта за разноските. Такива има направени под формата на допълнителна държавна такса от 25 лева , по която съдът не се произнесъл по реда на чл. 78 от ГПК, но която предвид изхода на спора също  следва да бъде понесена от ответника. 

   Мотивиран от горното, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

   Допуска поправка в решението под номер 4001/24.10.2013г , постановено по гр. дело № 4026 по описа на ПРС за 2013г.  , като навсякъде в същото , вместо „ сумата от 421.79 лв.,  представляваща  стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.12.2009г. - 30.04.2012 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 01.02.2010 г. - 12.12.2012 г., за сумата от 73.28 лв., законната лихва върху главницата, считано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.12.2012 г.) до окончателното изплащане, както  и направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК, в размер на 125 лв, за  които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 13977 по частно гражданско дело № 21305/ 12г., ПРС , ХVІІ гр. състав „ се чете единствено

  сумата от  125 лв, за  които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 13977 по частно гражданско дело № 21305/ 12г., ПРС , ХVІІ гр. състав 

 

  Осъжда М.И.Г., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ  на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление: ГР. ПЛОВДИВ , УЛ. "ХРИСТО Г. ДАНОВ" 37 , представлявано от Й.... З.....и Й... П.... , ЕИК 115016602, допълнителни разноски по производството  в размер от 25 лева.

 

    Решението, на основание чл. 247 ал. 4 от ГПК    е окончателно , тъй като  и поправеното е бил такова – чл. 239 ал. 4 от същия кодекс.   Страната може да се защити по реда на чл. 240 от ГПК.

 

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Владимир Руменов

 

 

Вярно с оригинала

М.Х.