Гражданско дело 3833/2013 - Решение - 07-02-2014

Решение по Гражданско дело 3833/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 538, 07.02.2014 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 09.01.2014 г.,

В публично заседание в следния състав :

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

СЕКРЕТАР : Марияна Михайлова.

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3833 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

           

Ищецът Н.Г.Я. с ЕГН **********,***, твърди, че на 04.02.2010 г. сключил с М.М. Договор за паричен заем, по който му предал в собственост 10000 лева, а ответникът се задължил да върне заетата сума до 04.05.2010 г., което не е сторил, поради което за това свое вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1369 по описа на Районен съд - Пловдив, ХV гр. с. за 2013 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което ищецът предявява настоящата искова молба и моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горната сума ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 1369/2013 г. в съда – 28.01.2013 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД.

            Ответникът М.И.М. ***, оспорва предявения иск, като твърди, че никога не е бил страна по твърдяното облигационно правоотношение, както и че не е получавал от ищеца никакви парични суми, поради което моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.

            Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

            Ищецът основава претенцията си на Договор за паричен заем от 04.02.2010 г., заверено копие на който е приложено към исковата молба. Той бе задължен да представи оригинала на документа по искане на ответника, като в изпълнение на това задължение страната представи нотариално заверен препис на документа рег. № 1602/25.02.103 г., изготвен от Д.Н. -  помощник-нотариус на нотариус рег. № 136 – К.Д., с район на действие – Районен съд – Пловдив. С оглед разпоредбата на чл. 183 ГПК, съобразно която: „Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен

Продължение на решение по гр. д. № 3833/13 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – 2/3

 

от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по него.”, то и предвид представянето на официално заверен препис на договора за заем приложеното към исковата молба заверено копие на същия не следва да бъде изключено от доказателствата по делото, като според цитираната разпоредба както завереното от страната копие на документа, така и официално завереният препис от него съставляват писмено доказателствено средство, въз основа на което съдът може да прави констатации и да гради правните си изводи.

Ответникът оспори и автентичността на документа, като в тази връзка по негово искане бе допуснато извършване на съдебнаграфологическа експертиза, от заключението на вещото лице по която се установява, че подписите за „заемател” на 1-ви и 2-ра страница от приетите като доказателства по делото три преписа на договора за заем са изпълнени от М.М. в първоизточния документ, от който са направени ксерокопията, с оглед на което настоящият състав приема оспорването на документа за недоказано.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че на 04.02.2010 г. Н.Я. и третото лице Д.Л., от една страна като заемодатели и от друга – М.М., в качеството му на заемател, са  сключили договор, наименуван : „Договор за паричен заем”, по който всеки един от заемодателите е предал на заемателя по 10000 лв., а последният се е задължил да върне на всеки един от заемодателите заетата сума до 04.05.2010 г., като в раздел І, чл. 1.2 е посочено, че с подписването на договора се удостоверява предаването на заемната сума. Т. е. в тази част договорът съставлява частен свидетелстващ документ, подписан от ответника, поради което съгласно чл. 180 ГПК се ползва с доказателствена сила, че посоченото изявление, което се сдържа в договора, е направено от ответника.

В обобщение на горното в унисон с твърденията на ищеца настоящият състав приема, че на 04.02.2010 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е договор, имащ белезите на договора за паричен заем съгласно чл. 240 и сл. ЗЗД, тъй като има за предмет предаване от ищеца в собственост на М. на пари срещу поемане на задължение от негова страна за връщане на заетата сума. Следователно по силата на договора в правната сфера на ответника е възникнало задължение да върне на ищеца заетата сума до 04.05.2010 г., която дата е изтекла, т. е. падежът на това задължение е настъпил. До датата на приключване на съдебното дирене ответникът не ангажира доказателствени средства относно установяване на факта на изпълнението му, в чиято тежест съобразно правилата за разпределяне на тежестта на доказване в процеса, бе да стори това /чл. 154, ал. 1 ГПК/, поради което налице е неизпълнение и искът за съществуването му като доказан по основание и размер следва да бъде уважен.

            На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 203.50 лв. разноски по производството.

            По изложените мотиви съдът :

 

Продължение на решение по гр. д. № 3833/13 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – 3/3

 

Р Е Ш И :     

 

            ПРИЕМА оспорването на истинността на официално заверен препис на Договор за паричен заем от 04.02.2010 г. рег. № 1602/25.02.103 г., изготвен от Д.Н. -  помощник-нотариус на нотариус рег. № 136 – К.Д., с район на действие – Районен съд – Пловдив, ЗА НЕДОКАЗАНО.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.М. ***, дължи на Н.Г.Я. с ЕГН **********,***, сумата от 10000 лв., представляваща предадени в собственост пари на М. по Договор за паричен заем от 04.02.2010 г. срещу задължение да върне заетата сума до 04.05.2010 г. ведно със законната лихва от 28.01.2013 г. до окончателното й изплащане, за което вземане Я. се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1369 по описа на Районен съд - Пловдив, ХV гр. с. за 2013 г., както и сумата 1820 лв. разноски по ч. гр. д. № 1396/13г.

ОСЪДЖА М.И.М. ***, да заплати на Н.Г.Я. с ЕГН **********,***, сумата 203.50 лв. разноски по производството.

             Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п ./ Таня Букова

           

            Вярно с оригинала!

            ММ