Гражданско дело 3558/2013 - Решение - 19-07-2013

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         № 3260                    19.07.2013г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3558 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представляван от Й.З. – Председател на УС, и Й.П. – Заместник-председател на УС, чрез пълномощника юрисконсулт И.П. е предявил срещу ответника П.А.П., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено, че П.А.П., ЕГН **********  дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД направените в производството по ч. гр. дело №  20626/2012 г. на ПРС, ХІХ-ти гр. с-в разноски в размер на 125 лева, от които 25 лева внесена ДТ и 100 лева разноски за юрк. възнаграждение.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Общите условия влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР, „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Твърди се, че ответникът П.А.П., като собственик на имот, находящ се в ********* е клиент с № ****** на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, в качеството си на собственик на горе цитирания топлоснабден имот, същата имала и качеството на потребител на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия, била длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената й топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, потребителите на топлинна енергия дължали на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение в размер на законната от  деня на забавата.

Ищецът твърди, че в изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, е доставил на ответника топлинна енергия на обща стойност 507,80 лева, включваща главница в размер на 440,31 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.01.2010 г. ­– 31.03.2012г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01,03,2010 г. – 05,12,2012 г. в размер на 67,49 лева.

Твърди се, че доставената топлинна енергия е разпределена съгласно законоустановените изисквания, като обезщетението за забава се дължи, тъй като топлинната енергия не била заплатена в горепосочените срокове.

За така посочените суми било депозирано пред ПРС на 06.12.2012г. заявление по чл. 410 от ГПК, за разглеждане на което било образувано ч. гр. дело № 20626/2012 г. на ПРС, ХІХ-ти гр. с-в, като била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която заявлението било уважено и били присъдени разноски на заявителя. В срок постъпило възражение от длъжника, като съдът указал на заявителя да предяви иск за вземането си.

Междувременно се твърди длъжникът да е платил главницата и мораторната лихва, след завеждане на частно гражданското дело и след депозирането на възражението, но не били платени разноските по заповедното производство в размер на 125 лева – 100 лева юрк. възнаграждение и 25 лева ДТ. Твърди се да са дължими, тъй като главницата и лихвите са заплатени след образуване на заповедното производство, т. като длъжникът с поведението си е станал причина за неговото завеждане. Твърди се да е налице правен интерес от установяване на разноските поради това, че няма друг ред, по който да бъдат събрани.

Твърди се, че настоящия иск е подаден в едномесечния срок от получаване на съобщението за постъпилото възражение, което било в срок, поради което е допустим.

Ето защо се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П.А.П., ЕГН ********** ***, че дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД направените в производството по ч. гр. дело №  20626/2012 г. на ПРС, ХІХ-ти гр. с-в разноски в размер на 125 лева, от които 25 лева внесена ДТ и 100 лева разноски за юрк. възнаграждение.

Направени са доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, както и за прилагане на делото, по което е издадена заповедта за изпълнение, по допускане на които съдът се е произнесъл с определението за насрочване на делото.

В срок не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото съдебно заседание същият оспорва исковете като неоснователни и твърди, че всички дължими суми са платени. Не оспорва, че не е платил разноските по частно-гражданското дело, но твърди, че не ги дължи, тъй като е изплатил дължимите суми и в срок е подал възражение. Изрично твърди сумите да са платени, след депозиране на възражението, като твърди, че ищецът е бил длъжен да го потърси за връзка, след като е било депозирано възражение. Оспорва дължимостта на разноските поради това, че не е бил уведомен за образуването на заповедното производство преди издаването на заповедта за изпълнение. Твърди, че е започнала изплащане на всички суми, след като е депозирал възражение, като до завеждане на настоящия иск главницата и лихвите били платени. Ето защо моли исковете да се отхвърлят.

Ищецът, чрез пълномощника юрк. П. оспорва възраженията на ответника, като твърди дължимите главница и лихви да са изплатени след завеждане на частно-гражданското дело и след депозиране на възражението. Ето защо се твърди с поведението си ответникът да е станал причина за завеждане на делото, поради което да дължи разноските в заповедното производство. Претендира разноски и в настоящото производство – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 20626/2012г. на ПРС, XIX- ти гр. с-в се установява, че на 06.12.2012г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за присъждане на следните суми: главница в размер на 440, 31 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия по партидата на длъжника с клиентски номер ******* за периода 01.01.2010 г. ­– 31.03.2012г., и 67, 49 лева – обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 01.03.2010г. – 05.12.2012г., законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 06.12.2012г.  до окончателното плащане на вземането, както и разноските в заповедното производство в размер на 125 лева, от които 25 лева ДТ и 100 лева юрк. възнаграждение.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 13195/07.12.2012г., постановена по ч. гр. д. № 20626/2012г. на ПРС, XIX-ти гр. с-в заявлението е уважено, като е разпоредено длъжникът да заплати на ищеца търсените суми, ведно с деловодните разноски, от които 25 лева държавна такса, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Препис от заповедта е редовно връчен на длъжника, който в двуседмичния срок, на 24.01.2013г. е подал възражение срещу нея. Било е  указано на кредитора да предяви иск за вземането си, като същият е предявен в срок – на 28.02.2013г., и за разглеждането му е образувано настоящото дело.

Ищецът е подал молба по ч. гр. д. да му се издаде изп. лист за разноските, но му е отказано, тъй като по делото е постъпило възражение срещу заповедта изцяло.

Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

В съдебно заседание ответницата не оспорва ищцовото твърдение да е собственик на процесния имот, като не оспорва, че живее в същия, не оспорва да е топлоснабден, нито наличието на задължение в посочения в заповедта за изпълнение размер. Единствено оспорва дължимостта на разноските по частно-гражданското дело с твърдението, че след като е платила главниците и е депозирала възражение, същите не се дължат. Оспорва да е била редовно уведомена за заведеното ч. гр. д. преди издаване на заповедта, както и да дължи каквито и да било разноски, след като вече е платила.

За установяване твърденията на страните по делото са представени справки за начислена топлинна енергия, изходящи от ищцовото дружество, както и касови бележки за извършени плащания от страна на ответницата. Единственият спорен момент по делото е дължат ли се разноски, след като главното вземане е погасено, преди завеждане на настоящия иск.

От събраните по настоящото дело писмени доказателства и от приложеното ч.гр. д. № 20626/2012г. на ПРС, XIX-ти гр. с-в се установява, че на 06.12.2012г. ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за заплащане на горепосочените суми. Установява се от приложената справка за начислена топлинна енергия, че дължимите суми са за периода 01.10.2010г. – 31.03.2012г. – главница в р-р на 440, 31 лева, потребена топлинна енергия за периода от потребител П.А.П.,***, ***** на който адрес е призовавана ответицата и на който същата е посочила, че живее. Начислени са и лихви в р-р на 67, 49 лева за периода 01.03.2010г. – 05.12.2012г. Ответницата не оспорва нито дължимостта на сумите, нито че са платени след образуване на заповедното производство. Самата справка също не е оспорена. Следователно безспорно се установява, че началната дата, от която ответницата е изпаднала в забава, е 01.03.2010г. Със заповедта за изпълнение от 07.12.2012г. заявлението е изцяло уважено, разпоредено е ответницата да плати търсените суми на заявителя, като заповедта й е връчена лично на горепосочения адрес на 15.01.2013г. Девет дни по-късно, на 24.01.2013г. същата е депозирала възражение срещу заповедта. Във възражението същата е посочила, че е погасила по-голямата част от задължението преди получаване на заповедта. С разпореждане от 25.01.2013г. е указано на заявителя да предяви иск за вземането, като същият е получил съобщението на 04.02.2013г. на 14.02.2013г. е депозирана молба от ищеца, по частно-гражданското дело, с която същия заявява, че ответницата на 05.02.2013г. е погасила изцяло главницата и мораторните лихви, и е останала да дължи единствено разноските по ч. гр. д. от 125 лева. Установява се от извършената констатация в с.з. от вносни бележки от 08.01.2013г., 23.01.2013г. и 05.03.2013г., че със същите са платени задължения към ищеца по фактури, включени в справката  на л. 7 от ч. гр. д. Самият ответник в с.з. от 12.06.2013г. изрично посочва, че срокът му за подаване на възражение е изтичал на 29.01.2013г., а той е платил задължението – главница и лихви, изцяло на 05.02.2013г.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските по делото се възлагат върху ищеца. В настоящия случай по ч. гр. д. № 20626/2012г. тази хипотеза категорично не е налице. Това е така, тъй като към датата на завеждане на заявлението ответницата вече е била в забава за плащане на дължимите суми. Ето защо срещу същата е подадено заявление на 06.12.2012г., ЗИ е издадена на 07,12,2012г. и е изпратено съобщение до длъжника на 12.12.2012г. Всички представени доказателства за платени суми са от 2013г., като последната част от задължението е платена след изтичане на срока за подаване на възражение. Също така в случая длъжникът, подавайки възражение срещу заповедта за изпълнение, без да е изплатил изцяло дължимите суми и след като е бил в забава е станал повод за завеждане както на частно-гражданското, така и на настоящото дело. Не се доказва да е налице забава на кредитора, а именно: ответникът да е бил в готовност да изпълни и да предложи изпълнение, което ищецът да не е приел. Напротив, установява се, че всички плащания са след завеждане на заповедното производство, което е едностранно такова до момента на връчване на заповедта на длъжника, поради което възражението на същия за това, че не е бил уведомен, се явява неоснователно. Длъжникът е подал възражение в двуседмичния срок и е посочил, че е започнал изплащане на сумата, като действието по подаване на възражение представлява оспорване на иска и изключва приложимостта на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Отделно от това, дължимите суми за главница и лихви са платени след изтичане на срока за възражение, а именно на 05.02.2013г. Ето защо съдът приема, че с действията си – неплащайки в срок задължение, което е просрочено, подавайки възражение, преди да е изплатил вземането, което представлява оспорване на иска, с ответникът е станал повод за завеждане на заповедното производство, поради което дължи разноските в същото. Същите са в р-р на 125 лева – 25 лева ДТ и 100 лева юрк. възнаграждение, и не се спори между страните, че не са платени от длъжника. Това са реално направени разноски, които са били необходими, и са направени преди датата, на която е изплатено вземането за главница и лихви.

Ето защо исковете се явяват основателни и следва да се уважат.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Направените от ответника разноски са, както следва: 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, и 25 лева ДТ, общо 125 лева. Същите следва да се възложат в тежест на ответника, който с поведението си е станал повод за завеждане както на заповедното, така и на настоящото производство.

Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт И.П., и П.А.П., ЕГН ********** ***,  че П.А.П., ЕГН **********  дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 125 лева (сто двадесет и пет лева) - направени в производството по ч. гр. дело №  20626/2012 г. на ПРС, ХІХ-ти гр. с-в разноски, от които 25 лева внесена ДТ и 100 лева разноски за юрк. възнаграждение, които разноски е било разпоредено  П.А.П., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602 със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 13195/07.12.2012г., постановена по ч. гр. дело № 20626/2012г. по описа на ПРС, XIX-ти гр. с-в. 

ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт И.П. сумата от 125 лева (сто двадесет и пет лева) - разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/ Таня Георгиева

Вярно с оригинала.

ЕА