Гражданско дело 3403/2013 - Решение - 21-02-2014

Решение по Гражданско дело 3403/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

                                                 

 

№ 743                                               21.02.2014г.                      Град ПЛОВДИВ

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    І граждански състав

 

На двадесет и първи февруари                   две хиляди и четиринадесета година

 

В  открито  заседание на двадесет и трети януари 2014г. в следния състав:

 

Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

Секретар: Петя Карабиберова

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 3403 по описа за  2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от у. М. Т. Г., твърди, че за периода 01.02.2006г. – 02.12.2012г. ответникът Й.Ц.Д.,***, има задължения за предоставени от дружеството услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 730,44 лв., както и мораторна лихва в размер на 194,97лв. за периода 01.02.2006г. – 02.12.2012г. за обект, находящ се в гр. А., ул.”К. А. Б.” № **. За потребените за посочения период количества вода били издадени, подробно описани в исковата молба, фактури за главниците.

Заявява, че за вземанията си дружеството подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК във връзка, с което било образувано ч. гр. д. № 2347 / 2012г. по описа на РС – гр.Асеновград, І гр. състав. В законоустановения срок, обаче ответникът подал възражение, поради което ищецът предявил настоящите искове.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 730,44 лв., за предоставени от дружеството услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. А., ул.”К. А. Б.” № **, в периода 01.02.2006г. – 02.12.2012г., сумата от 194,97лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.12.2012 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и сторените в заповедното и в настоящото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му срок. Заявява, че претендираните суми се дължат по показания на водомер, който е монтиран в гараж, находящ се на посочения адрес. Твърди се, че на този административен адрес се намира двуетажна жилищна сграда, като в имота има изградени два гаража с различни собственици. В гаража, собственост на ответника, няма монтиран водомер. От което следва, че ако има действително изразходвана вода, отчетена по този водомер, то не ответникът е консумирал тази вода, а собственикът на гаража. Твърди се, че тъй като соченият водомер не е монтиран в имота на ответника, то същият не се явява потребител на услугата водоснабдяване и канализация. Направено е възражение за погасяване на част от вземанията по давност, тъй като всички, изброени в исковата молба фактури, обективират услуги, които следва да се отчитат всеки месец и следва съответно да бъдат изплащани ежемесечно. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

По силата на заповед от 19.12.2012г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 2347 /2012 г. по описа на І гр. състав при Районен съд – гр.Асеновград, било разпоредено длъжникът – ответник в настоящото производство, да заплати на заявителя “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, сумата от 730,44лв.,  представляваща  възнаграждение за предоставени от ищцовото дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 01.02.2006г. – 02.12.2012г. за обект, находящ се в гр. А., ул.”К. А. Б.” № **, както и мораторна лихва към главницата в размер на 194,97лв., дължима за периода от 01.02.2006г. – 02.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.12.2012г., до изплащане на вземането, както и сумата от 175лв., представляваща деловодни разноски за държавна такса и платено адвокатско възнаграждение. В двуседмичния срок за възражения, уреден в разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу вземането по заповедта. В законоустановения срок ищцовото дружество е предявило настоящите искове за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца процесните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл.410 от ГПК.

Ответникът оспорва предявените искове, като заявява, че претендираните суми се дължат по показания на водомер, който е монтиран в гараж, находящ се на посочения адрес. Твърди се, че на този административен адрес се намира двуетажна жилищна сграда, като в имота има изградени два гаража с различни собственици. В гаража, собственост на ответника, няма монтиран водомер. От което следва, че ако има действително изразходвана вода, отчетена по този водомер, то не ответникът е консумирал тази вода, а собственикът на гаража. От представените доказателства – нотариален акт № ...31.08.1993г. на Нотариус при АРС, се установява, че ответникът е станал  собственик на ½ идеална част от дворното място в имота, както и на първи жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда, както и на масивна гаражна клетка. По силата на нотариален акт № .... от 08.05.1995г. б. на ответника -З. Д., е придобил собствеността върху ½ идеална част от дворното място в имота, както и втори жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда, както и върху масивна гаражна клетка, последната от които е била прехвърлена на П. А. на 22.07.2004г. От заключението на съдебно – техническата експертиза, възприето от съда като обективно, изготвено с необходимите знания и опит, и неоспорено от страните, се установява, че процесният водомер е измервал потреблението на вода от монтираните водочерпни прибори в цялата сграда на адрес гр. А., ул.”К. А. Б.” № **. Въпросният водомер се е намирал в гараж, собственост на П. А., закупен от З. Д.  през 2004г. За целия имот на посочения адрес била открита партида на името на ответника с абонатен № ....... Посочено е също така, че в имотите на ответника няма монтиран индивидуален водомер, който да захранва имотите на ответника и който отговаря на Закона за измерванията в процесния период, като такъв водомер не бил монтиран и понастоящем. Към датата на огледа вещото лице е констатирало монтиране на нов общ водомер в гаража, собственост на ответника, което станало на 20.06.2013г. след предписание на управителя на ищцовото дружество. Във въпросния гараж след водомерния възел  сградната инсталация захранва санитарните прибори на партерния, първи и втория етаж.

            Ответникът оспорва исковете, като заявява, че тъй като водомерът се намирал в гараж, собственост на трето лице, то същият не отразявал потребеното от ответника количество вода. Съдът не споделя наведеното от ответника възражение. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.4 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/, действаща в редакцията към процесния период, при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер. Ал. 5 на същия текст предвижда, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се осигуряват от потребителите. Съгласно разпоредбата на чл.30 от същия нормативен акт изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация.

            При така установените факти съдът намира, че ищцовото дружество е начислявало незаконосъобразно потребените количества вода. От заключението на съдебно – техническата експертиза се установи, че монтираният в имота водомер се е явявал общ такъв за цялата сграда, като индивидуални водомери не са били монтирани от отделните собственици на недвижими имоти в дворното място. Следователно, предвид установеното от вещото лице, разпределението следва да се извърши съгласно чл.39, ал.4 от Наредбата, съгласно който в обекти с повече от един потребител, в които индивидуални водомери имат само някои от потребителите, изразходваното количество вода след общия водомер на водопроводното отклонение се разпределя, както следва:

1. отчитат се преминалите количества вода през общия водомер;

2. отчитат се преминалите количества вода през индивидуалните водомери; отчитането по т. 1 и 2 се извършва съгласно ал. 2, т. 1;

3. за потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6;

4. разликата между данните по т. 1 и сбора от отчетените по т. 2 и 3 количества вода се разпределя пропорционално на изразходваните количества, определени в т. 2 и 3;

5. определените по т. 4 разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в сметката на всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5;

6. (когато сборът от количествата по т. 2 и 3 надвишава отчетеното по
общия водомер, определените по т. 3 количества вода не се намаляват до поставянето на индивидуални водомери от потребителите. Не сме изправени пред хипотезата на невъзможност на монтиране на индивидуални водомери, уредена в чл.39, ал.3 от Наредбата. Следователно, ищцовото дружество е следвало да начислява потребените количества вода съгласно посочените разпоредби на наредбата, а не както и сторило това по реда на ал.5 на чл.39 от Наредбата – при липса на монтиран общ водомер /което се установява от приложените по делото карнети/. Не се установи и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза водоснабдителното дружество да е начислявало потребеното количество вода на база на посочените разпоредби на чл.39, ал.4 от Наредбата. 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при лежаща върху ищцовото дружество доказателствена тежест да установи, че ответникът е потребил посочените количества вода или същите да са били начислени въз основа на посочения ред - чл.39, ал.4 от Наредбата, същият не ангажира доказателства в тази насока. Ето защо, съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед отхвърляне на главните вземания, ще се отхвърлят и акцесорните претенции за заплащане на обезщетения за забава, както и разноски в заповедното производство.

Ищецът претендира разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат присъждани. Ответникът претендира разноски, като същите се констатираха в размер на100лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от у. М. Т. Г., против Й.Ц.Д.,***, обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 730,44 лв., за предоставени от дружеството услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. А., ул.”К. А. Б.” № **, в периода 01.02.2006г. – 02.12.2012г., сумата от 194,97лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 01.02.2006г. – 02.12.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.12.2012 г., до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 175лв., за които е издадена Заповед от 19.12.2012г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 2347 /2012 г. по описа на І гр. състав при Районен съд – гр.Асеновград, като неоснователни.

           ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от у. М. Т. Г., да заплати на Й.Ц.Д.,***, сумата от 100лв./сто лева/ - разноски по производството.

               Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

                                                                                    

Вярно с оригинала.

МП