Гражданско дело 3353/2013 - Решение - 17-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  …...…....               17.02.2014 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

   

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3353 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 213 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът ЗАД „Виктория”, ЕИК: 119037309, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Искър” № 69-71, представлявано от изпълнителните директори Д. Х. Д. и Ж. М. Д., чрез пълномощника си юрисконсулт С. К., е предявил против община Пловдив, ЕИК: 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от кмета И. Т., иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 220 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско на МПС” за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „О.”, модел „М.”, рег. № ***, в резултат на настъпило ПТП на 04.04.2009 г. в ***, при кръстовището на бул. „***” и бул. „***”, поради преминаване на автомобила през необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са му нанесени материали щети, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 26.02.2013 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на 04.09.2009 г. в *** настъпило ПТП при което л.а. „О. М.”, рег. № ***, собственост на И.Д.К. и управляван от съшия, попаднал в необезопасена дупка, в резултат на което на автомобила били нанесени материални щети. На място бил съставен протокол за ПТП № 1240777 от служител на „ПП” на ОД на МВР- Пловдив, в който били отразени констатациите на длъжностното лице относно виновното поведение на ответника, изразяващо се в бездействие, причинната връзка между ПТП- то и нанесените материални щети. Общината не била изпълнила задължението си по ремонт и поддръжка на общинския път в съответствие в нормата на чл. 31, вр. чл. 29 от Закона за пътищата (ЗП) и по чл. 176 ал. 1 от ЗДв.П да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира препятствията по него и да ги отстранява във възможно най- кратък срок. За пострадалия автомобил имало сключена застраховка „Каско на МПС” с полица  № 047469/ 12.08.2008 г., като след постъпило искане за заплащане на обезщетение за възстановяване на автомобила, при ищеца била образувана ликвидационна преписка № 03101601630900335 и за уврежданията било определено обезщетение в размер на 220 лева. Съгласно т. 60 от общите условия на застраховката застрахователят имало право да прихваща всички свои вземания, произтичащи от правоотношения със застрахования, включително и разсрочените застрахователни вноски. Така от определеното обезщетение била удържана четвъртата невнесена вноска от застрахователната премия в размер на 190 лева, за което била издадена разписка. С РКО № 531/ 24.04.2009 г. на собственика била изплатена сумата от 30 лева, представляваща разлика между определеното застрахователно обезщетение и удържаната четвърта вноска от премията. С изплащане на обезщетението, застрахователят встъпил в правата на застрахования срещу общината на основание чл. 213 ал. 1 от КЗ. До ответника била изпратена с писмо регресна покана за възстановяване на сумата, но в постъпилия по нея отговор се отказвало изплащане на платената сума по ремонта, което обуславяло и правния интерес от настоящата претенция. Моли за осъждането на ответника за заплати платеното застрахователно обезщетение. Претендира и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не изпраща представител, като взема писмени становища по съществото на спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че липсвали доказателства собственикът на лекия автомобил да бил заплатил вноските по застрахователната премия, поради което не било ясно дали застрахователният договор бил валиден към момента на настъпване на ПТП- то. Посочва се още, че общината нямала вина за нанесените вреди по МПС- то и не носила отговорност за тях, защото било възможно да е налице виновно поведение на водача или техническа неизправност на автомобила, а и не било доказано точно с каква скорост се е движил водачът. Прави се възражение за съпричиняване, оспорват се механизмът на произшествието и причинната връзка на щетите с него. Моли за отхвърляне на претенцията. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото протокол за ПТП № 1240777/ 04.04.2009 г. се установява, че на 04.04.2009 г. в 14.40 часа в ***, при кръстовището на бул. „***” и бул. „***”, управляваният от собственика И.Д.К., ЕГН: **********, лек автомобил „О. М.”, рег. № ***, при завиване в посока запад след ж.п. линията попаднал в дупка, в следствие на което настъпило ПТП с материални щети по автомобила- скъсана предна дясна гума и изкривена джанта.

Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица „Каско на МПС” № 047469/ 12.08.2008 г. на пострадалия автомобил, със срок на действие 13.08.2008 г.- 12.08.2009 г., както и общите условия по застраховката.

Приети са още уведомление за щета и декларация от собственика на автомобила, талон и снимки на МПС- то, опис- заключения по щета, ликвидационен акт, разписка за платени застрахователни вноски и РКО за изплатено на собственика застрахователно обезщетение.

Приети са и изпратена от ищеца регресна покана до ответника, получена от него, ведно с писмения отговор на ответника по същата.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по автомобила, като експертът прави и извод за възможна причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП. Подробно се обсъдени въпросите относно размерите на неравността по пътното платно, скоростта на водача и механизма на събитието.

Прието е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че по застрахователния договор са изплатени всичките четири вноски в общ размер на премията от 762 лева.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на съставителя на протокола за ПТП (протокол от с.з. от 04.06.2013 г.) и на водача на автомобила (протокол от с.з. от 13.11.2013 г.). Св. С.Н.Н. посочва, че посетил мястото на ПТП и съставил протокол по данните на водача, като констатирал наличието на голяма несигнализирана дупка на платното и повреди по гумата и джантата на автомобила. Св. И.Д.К. посочва, че при управлението на автомобила си след излизане от кръстовище и преминаване на ж.п. линия попаднал в дълбока необозначена дупка. Веднага информирал органите на КАТ, които се отзовали и констатирали щетите, като съставили протокол, който той подписал.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Вещото лице по ССчЕ е установило, че вноските по застрахователния договор са били изцяло заплатени от собственика на автомобила, поради което застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока. Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки, взема становище, че е възможно да има причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП. Подробно са изяснени евентуалните хипотези на различна скорост на движение и различни размери на дупката, като при нито един от тях не се изключва възможността от възникване на причинените вреди от препятствието на пътя. Второ- самият водач в разпита си пред съда е категоричен в показанията си за точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила, а и видно от уведомлението за щета е деклариран точно такъв механизъм на събитието- препятствие на пътното платно. Трето- именно това е установено и от органите на реда, посетили мястото на инцидента веднага след настъпването му, видно от разпита на съставителя на протокола за ПТП. Направеното от ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.

На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на МПС- то в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Разпитаният водач заяви, че се е движил със съобразена с градските условия скорост, още повече, че в случая лицето е излизало и от кръстовище след ж.п. линия, което по правило изключва висока скорост, а дори вещото лице в заключението си изрично посочва, че такива повреди биха могли да настъпят и при по- ниска скорост на автомобила. Същевременно експертът не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото тя не е била обезопасена с нарочен пътен знак (което обстоятелство се установи от разпита и на двамата свидетели), който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.

Налице са били всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка „каско”. Определеното застрахователно обезщетение в размер на 220 лева е съответствало на размера на щетите предвид необходимата сума за възстановяване на МПС- то, установена от вещото лице, което дори ги посочва в един още- висок размер от 228, 95 лева, но в тази връзка не е направено изменение на иска, за да се дължи произнасяне. Доколкото действително според общите условия на застраховката застрахователят е имал правото да прихваща свои вземания по нея, след като към момента на настъпване на събитието не е бил настъпил падежът на последната вноска по премията, която е била разсрочена на четири равни вноски и същата се е явявала дължима, то тя правомерно е била удържана и на собственика е била изплатена разликата до остатъка, която същият е получил в брой с РКО. Това се установява от представените платежни документи и от ССчЕ, поради което с извършеното плащане ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника) и предявеният иск по чл. 213 от КЗ следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 26.02.2013 г.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, които се претендират и са били действително направени с оглед наличните по делото писмени доказателства за това- държавна такса в размер на 50 лева (лист 6 от делото), депозити за вещи лица в общ размер на 200 лева (л. 53 и л. 82) и за разпит на свидетели в общ размер на 20 лева (л. 54), както и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: 000471504, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от кмета И. Б. Т., да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Виктория”, ЕИК: 119037309, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Искър” № 69- 71, представлявано от изпълнителните директори Д. Х. Д. и Ж. М. Д., сумата в размер на 220 (двеста и двадесет) лева, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско на МПС” за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „О.”, модел „М.”, рег. № ***, управляван от собственика му И.Д.К., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 04.04.2009 г. в град Пловдив, при кръстовището на бул. „***” и бул. „***”, поради преминаване на автомобила през необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което на автомобила били причинени материални щети, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 26.02.2013 г. до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: 000471504, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от кмета И. Б. Т., чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Д.П., да заплати на ЗАД „Виктория”, ЕИК: 119037309, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Искър” № 69- 71, представлявано от изпълнителните директори Д. Х. Д. и Ж. М. Д., чрез пълномощника си юрисконсулт С. К., направените по делото разноски, както следва: сумата от 50 (петдесет) лева- държавна такса, сумата от 200 (двеста) лева- депозити за вещи лица, сумата от 20 (двадесет) лева- депозити за разпит на свидетели и сумата от 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

АД