Гражданско дело 3243/2013 - Решение - 04-07-2013

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  2933                      04.07.2013 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II граждански състав, в публично заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3243 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 327 от ТЗ.

Ищецът „Вализа- М” ООД, ЕИК: 115626961, със седалище и адрес на управление: село Царацово, община Марица, област Пловдив, ул. „Оборище” № 2Б, представлявано от у. В.Б.М., ЕГН: **********, чрез п. си а. Н.М., е предявил против „Ота Инженеринг” ООД, ЕИК: 201472389, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Ралица” № 6, ет. 4, ап. 41, представлявано от у. Л.А.К., ЕГН: **********, иск за признаване на установено, че ответникът дължи част от присъдената по частно гр. дело № 21853/ 2012 г. на ПРС, VII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 14056/ 28.12.2012 г., сума в размер от 950 лева- неплатена цена за доставени 500 броя средни бордюри по фактура № 0000001146/ 15.11.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 22.12.2012 г. до окончателното плащане и разноските по заповедното производство в общ размер от 542, 50 лева.

В исковата молба се твърди, че ответникът закупил 500 броя средни бордюри от цеха на ищеца, при единична цена от 3, 25 лева, или стоката възлизала на обща стойност от 1 625 лева без ДДС (съответно- 1 920 лева с ДДС). Сумата следвало да бъде изплатена на 15.11.2012 г., като за целта била издадена и фактура № 0000001146/ 15.11.2012 г. на същата стойност. На 19.11.2012 г. от склада на ищеца реално били предадени с три броя експедиционни бележки (съответно за 165 броя, 167 броя и 168 броя) общо 500 броя бордюри, на които обаче не била платена цената по сделката. На 11.01.2013 г. ответникът заплатил част от цената по фактурата- 1 000 лева, но това станало, след като за събиране на сумата било подадено заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК. В срока за възражение длъжникът възразил, което обуславяло и правния интерес от предявяване на настоящия иск. Тъй като преди издаването на заповедта не е било извършвано плащане, разноските по заповедното производство следвало да се дължат в пълен размер, защото с поведението си длъжникът станал причина за завеждане на делото. Претендират се и разноските в процеса. В с.з. чрез пълномощника не поддържа иска за главница, като посочва, че длъжникът в хода на процеса заплатил изцяло търсената сума, но моли за осъждането му за разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че описаната във фактурата стока не била получавана от ответника, като се оспорват частните писмени документи, които го удостоверявали. Те не били подписани от ответника и не обективирали възникването на търговски отношения между страните. От изложеното от ищеца въобще не ставало ясно какви са основанията и размера на дължимите суми, поетите от страните задължения и тяхното реално изпълнение. Стоките не били постъпвали като складови наличности при ответника, не били и заприхождавани като такива, нито пък доставката била осчетоводена. Липсата на тези стопански операции водела до извода, че стопанските операции не съставлявали годно доказателствено средство за твърдените в тях обстоятелства. Задължението на купувача да плати цената по сделката възниквало с предаването на стоката от продавача, което в случая не било налице. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В с.з. не се явява и не се представлява, като с писмено становище оспорва иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 14056/ 28.12.2012 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 21853/ 2012 г. на ПРС, VII гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 950 лева, представляваща дължима цена на доставени стоки по фактура № 0000001146/ 15.11.2012 г. и експедиционни бележки с № 0117, 0118 и 0119, всички от 19.11.2012 г., както и разноските по заповедното производство за държавна такса в размер на 42, 50 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Като писмени доказателства са приети копия от извлечение по сметка на ищеца, отразяващо плащане на ответника със сума от 1 000 лева, преводно нареждане за доплатена от длъжника сума в размер на 950 лева, както и приложените към ч. гр. дело № 21853/ 2012 г. на ПРС, VII гр. с-в, фактура и три броя експедиционни бележки.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предмет на делото е установяване съществуването на част от присъдено вземане по заповедно производство, като със заповедта за изпълнение на заявителя е била присъдена сумата от 1 950 лева- стойността на цялото му вземане по фактура № 0000001146/ 15.11.2012 г., а настоящият иск е предявен само за сумата от 950 лева по тази фактура, доколкото остатъкът от 1 000 лева е бил платен на 11.01.2013 г.- след издаване на заповедта за изпълнение (28.12.2012 г.) и преди подаване на възражението срещу нея (21.01.2013 г.), като в основанието за банковия превод е посочена именно процесната фактура. В хода на настоящия процес, след получаване на препис от исковата молба, на 01.04.2013 г. ответникът извършва доплащане на търсената сума по фактурата с още 950 лева, които се претендират от него като остатък и в основанието за банковия превод отново е посочен номерът на фактурата и, че се касае за доплащане по нея. Така пълната сума за доставените стоки е била платена, поради което и основателно искът вече не се поддържа, защото е налице изпълнение на задължението на купувача. В тази връзка са без значение направените в отговора оспорвания и искания за събиране на доказателства, тъй като с факта на извършеното на два пъти плащане- първият път в хода на заповедното производство, а вторият- в исковия установителен процес, търсената със заявлението сума е била погасена, което пък от своя страна представлява извънсъдебно признание на дълга, още повече, че именно като основание и на двете плащания е посочена процесната фактура. Затова е безпредметно събирането на каквито и да е повече доказателства, освен представените такива, които удостоверяват плащането, а и самият ищец чрез пълномощника си в с.з. не поддържа иска за главница по тази фактура, доколкото бил е изцяло удовлетворен от длъжника си, която я е заплатил. Така предявеният иск следва да се отхвърли, защото вземането на кредитора е било събрано и не се налага втори път съдебното му присъждане с решението.

При това положение основният спорен въпрос по делото се явява единствено този- дали се дължат разноските по заповедното производство. Няма спор, че ответникът (длъжник в заповедното производство) не е изпълнил задълженията си по заплащане на продадените му стоки по фактурата, с което е дал повод за образуване на ч. гр. дело № 21853/ 2012 г. на ПРС, VII гр. с-в и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК спрямо него. По заповедното производство е внесена държавна такса в размер на 42, 50 лева, а към заявлението (л. 4) е приложено пълномощно, според което на а. М. е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. В тази връзка разноските, направени с оглед образуваното заповедно производство, са дължими и правилно са били включени в издадената заповед за изпълнение. Независимо, че в настоящия процес производството по отношение на вземането по фактурата следва да се отхвърли, предвид извършено плащане от длъжника, горепосочените разноски са дължими и това обстоятелство няма пречка да бъде установено по делото. В този смисъл тази претенция на ищеца е основателна и с решението ще следва да се признае за установено, че такова вземане за разноски съществува в полза на заявителя по заповедното производство.

Независимо от изхода на делото, доколкото плащането на остатъка по фактурата е било осъществено в хода на настоящия процес, ответникът е станал причина за завеждане на исковото производство и следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него по делото разноски. Такива се претендират, като обаче са налице доказателства само за внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 39 лева (лист 2 от делото), но не и за заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото в пълномощното на процесуалния представител на ищеца (л. 4) липсва отбелязване за уговорен или платен хонорар. Направените от ответника разноски (единствено доказани) за внесен депозит за вещо лице в размер на 80 лева (л. 31) подлежат на връщане на страната, доколкото по делото не е назначена и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, поради което преведената сума е останала неусвоена и няма пречка да бъде освободена при поискване.  

 

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Вализа- М” ООД, ЕИК: 115626961, със седалище и адрес на управление: село Царацово, община Марица, област Пловдив, ул. „Оборище” № 2Б, представлявано от у. В.Б.М., ЕГН: **********, чрез п. си а. Н.М., иск против „Ота Инженеринг” ООД, ЕИК: 201472389, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Ралица” № 6, ет. 4, ап. 41, представлявано от у.Л.А.К., ЕГН: **********, за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева- остатък за доставени 500 броя средни бордюри по фактура № 0000001146/ 15.11.2012 г., издадена за стойност от 1 950 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 27.12.2012 г. до окончателното плащане, присъдена като част от сумата от 1 950 лева със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 14056/ 28.12.2012 г., издадена по частно гр. дело № 21853/ 2012 г. на ПРС, VII гр. с-в, като погасен поради плащане.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 14056/ 28.12.2012 г., издадена по частно гр. дело № 21853/ 2012 г. на ПРС, VII гр. с-в, „Ота Инженеринг” ООД, ЕИК: 201472389, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Ралица” № 6, ет. 4, ап. 41, представлявано от у. Л.А.К., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на „Вализа- М” ООД, ЕИК: 115626961, със седалище и адрес на управление: село Царацово, община Марица, област Пловдив, ул. „Оборище” № 2Б, представлявано от у. В.Б.М., ЕГН: **********, чрез п. си а. Н.М., направените в заповедното производство разноски, в размер на 42, 50 (четиридесет и два лева и петдесет стотинки) лева- държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева. 

 

ОСЪЖДА „Ота Инженеринг” ООД, ЕИК: 201472389, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Ралица” № 6, ет. 4, ап. 41, представлявано от у. Л.А.К., ЕГН: **********, да заплати „Вализа- М” ООД, ЕИК: 115626961, със седалище и адрес на управление: село Царацово, община Марица, област Пловдив, ул. „Оборище” № 2Б, представлявано от у. В.Б.М., ЕГН: **********, чрез п. си а. Н.М., разноските по настоящото дело в размер на 39 (тридесет и девет) лева- за държавна такса.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

  СЪДИЯ :/п/ Александър Точевски

 

            Вярно с оригинала

            РЦ