Гражданско дело 293/2013 - Решение - 26-07-2013

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         №3325                  26.07.2013г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 293 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са  обективно съединени искове с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът В.П.Г., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. Г.Т. ***200, с адрес: гр.. Пловдив, ул. „Софроний Врачански” № 1, представлявана от Кмета П. С. иск за признаване за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата в размер на 5254, 44 лева- неплатени възнаграждения по чл. 34 ал. 1 от ЗМСМА за периода месец март 2010 г.- месец октомври 2011 г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 993, 88 лева върху неплатеното ТВ за периода март 2010г. – ноември 2011г., за периода от 1-во число на месеца, следващ този, за който възнаграждението е дължимо до 12.11.2012г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 15.11.2012г. до окончателното плащане на сумите и разноските по заповедното производство в размер на 1104, 97 лева, които суми е разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11635/16.11.2012г., постановена по ч. гр. д. № 18686/2012г. по описа на ПРС, X-ти гр. с-в. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е бил общински съветник в Община „Родопи" през мандат 2007 - 2011г. Не му били изплатени дължимите му се възнаграждения по чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА за периода от март 2010г. до ноември 2011 г. включително на осн. чл. 34 ал. 1 от ЗМСМА в размер на 5254, 44 лева.

Върху гореописаните като дължими суми се натрупали и лихва за забава за периода от първо число на месеца, следващ този, за който възнаграждението е дължимо, до 12.11.2012г. в общ размер 993, 88 лева.

За събиране на вземането ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, като със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11635/16.11.2012г., постановена по ч. гр. д. № 18686/2012г. по описа на ПРС, X-ти гр. с-в било разпоредено ответната община да плати на ищеца следните суми: сумата в размер на 5254, 44 лева- неплатени възнаграждения по чл. 34 ал. 1 от ЗМСМА за периода месец март 2010 г.- месец октомври 2011 г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 993, 88 лева върху неплатеното ТВ за периода март 2010г. – ноември 2011г., за периода от 1-во число на месеца, следващ този, за който възнаграждението е дължимо до 12.11.2012г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 15.11.2012г. до окончателното плащане на сумите и разноските по заповедното производство в размер на 1104, 97 лева. срещу заповедта в срок постъпило възражение от длъжника, поради което в едномесечния срок от съобщаването му за това ищецът предявил настоящия иск. Твърди сумите да му се дължат, поради което се моли исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. Т. поддържа иска. С допълнителна молба от 14.06.2013г. заявява, че поддържа претенцията за лихва в размер на 919, 37 лева, с начална дата за всяка претенция – един месец след вземане на решението на Общинския съвет за изплащане на възнаграждение за съответния месец, начиная от 09,05,2010г. до 12.11.2012г, които дати се явяват по-късни от първо число на месеца, следващ този, за който възнаграждението се дължи. Изменение на иска не е правено и не е допускано.

Представя писмена защита, с която излага съображенията си за основателност на исковете. Акцентира на това, че от страна на самия ответник е издадена справка за дължимото на ищеца възнаграждение за периода, в размер на 5206, 28 лева за периода март 2010г. – октомври 2011г. вкл., което твърди да представлява извънсъдебно признание на факта, че тези суми на така посоченото основание се дължат. Посочва се, че претенцията за мораторна лихва е основателна, тъй като ответната страна е в забава, като досежно началната дата – дали това е първо число на месеца, следващ този, за който се дължи възнаграждението, дали е 10-то число или е един месец от вземане решението на Об. съвет, предоставя на Съда да прецени. Претендира разноските по делото в размер на платената държавна такса и адвокатско възнаграждение, като представя списък както на направените и присъдени със заповедта за изпълнение разноски, така и тези в настоящото производство.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като от същия е постъпил писмен отговор. Признават се твърденията, че ищецът е бил общински съветник в ответната община за посочения мандат, като исковете се оспорват частично, а частично се признават, но не се посочва за кои суми и в какъв размер се признават исковете. Навеждат се възражения, че ищецът не е присъствал на всички заседания на Общинския съвет, както и че през месеците март 2008г., ноември 2008гг., март 2009г., май 2009г. и август 2009г. общинският съвет не е заседавал. Посочва се, че за тези месеци на ищеца е платено възнаграждение в общ размер 1545, 58 лева, което било недължимо платено и се иска прихващане на сумата от 1545, 58 лева – изплатено на ищеца възнаграждение за горепосочените месеци с останалите дължими на ищеца суми за процесния период. Искането е било своевременно направено, поради което възражението е прието.

В писмена молба и в съдебно заседание допълнително се излагат съображения от пълномощника юрк. К., който заявява, че поддържа отговора и оспорва иска, по отношение на следните претенции: за м. юли 2011г. и за сумата от 260, 35 лева, както и за м. октомври 2011г. и за сумата от 260, 35 лева, както и досежно мораторните лихви върху тези главници. Твърди се, че за тези месеци съветът не е заседавал, а ищецът, който е бил Председател на общинския съвет не доказва да е изпълнявал задълженията си да поддържа връзка с избирателите и да ги информира за решенията на Об. Съвет, което било в неговата тежест на доказване. Ето защо твърди, че за тези месеци не са настъпили предпоставките за начисляване на възнагражденията.

Относно началната дата на претенцията за заплащане на мораторна лихва пълномощникът на ответната страна твърди възнагражденията да са се заплащали до десето число, следващ месеца, през който са проведени заседанията на Общинския съвет, за които се дължи възнаграждение.

Заявява се, че възражението за прихващане се претендира само за сумата от 59, 17 лева за м. ноември 2011г.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част на оспорването, т. е. с отхвърлената част на иска. Също представя писмена защита, с която излага съображенията си за основателност на наведените възражения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, е необходимо да се установи, че ищецът е работил на посочената длъжност в процесния период, че е бил общински съветник в ответната община, и размерът на дължимото му възнаграждение за периода. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила така установените суми, респ. че не се дължат на друго основание.

Между страните не се спори, и от представените писмени доказателства – протоколи, решения и удостоверения, се установява, че ищецът е бил общински съветник в ответната община през мандат 2007г. – 2011г. и че за процесния период му се е полагало възнаграждение в размер, определен с Решение на Общинския съвет. Не се спори между страните, че за процесния период са били взети решения на Общински съвет при Община Родопи, обл. Пловдив досежно размера на възнагражденията на общинските съветници, като решенията са представени и приети като писмени доказателства по делото.

Представено е от ищеца удостоверение изх. № 94 – 1174/12.11.2012г., издадено от главния счетоводител на Община Родопи и Кмета на Община Родопи инж. П. С., и подписано от тях двамата, с положен печат на Общината, в което е посочено, че се уведомява ищцата В.П.Г., че като общински съветник през мандат 2007г. – 2011г. й се дължи възнаграждение по месеци, както следва: за периода м. март 2010г. – м. октомври 2011г. вкл. в общ размер на 5206, 28 лева, като сумите са посочени помесечно в удостоверението. Същото не е изрично оспорено от ответника, който не оспорва сумите да са били начислени на ищеца. Спори се само досежно това реално ли са се дължали и настъпили ли са предпоставките за тяхната дължимост.

Досежно размера на мораторните лихви ищецът е представил справки за изчисляването им в два варианта – върху цялата претендирана в заповедното производство сума в размер на 5254, 44 лева за периода от първо число, следващ месеца, за който се претендира възнаграждението, до 12.11.2012г., в който случай възлизат на 993, 88 лева, и върху сумата от 5206, 28 лева, посочена в удостоверението, за периода от един месец след вземане на решението на Общинския съвет за заплащане на възнаграждение за съответния месец, начиная от 09.05.2010г. до 12.11.2012г., в размер на 919, 37 лева. Справките не се оспорват от ответника по размер, спори се досежно началната дата, от която обезщетението за забава се дължи, като според ответника тази дата е 10-то число на месеца, следващ този, за който е начислено възнаграждението.

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че за м. ноември 2011г. е определено възнаграждение в размер на 59, 17 лева – чиста сума за получаване, както и че тази сума е преведена на ищеца.

Ответникът е оспорил дължимостта на така посочените начислени суми, като твърди, че не през целия период Общинския съвет е заседавал и че ищецът не е присъствал редовно на заседанията, за да му се следва възнаграждение, както и че е освободен от длъжността Председател на Общинския съвет с решение на съвета поради това, че системно не е изпълнявал задълженията си, като се представя решение за освобождаване на В.Г. като председател на Съвета. Тези възражения са неоснователни. От една страна се установява от представените писмени доказателства и неоспорени от страните – присъствени списъци за заседанията на Общинския съвет през процесния мандат, че ищцата В.П.Г. е  присъствала редовно на заседанията на общинския съвет, присъствала е на всички без едно заседание, като отсъствието й е еднократно и само от заседанието от 22.12.2009г., като не се установява по каква причина е отсъствала. Установява се и от останалите писмени доказателства, че ищецът е участвал и в заседания на комисиите към Общинския съвет. Следователно възражението, че ищецът не е изпълнявал служебните си задължения е неоснователно. Относно възражението на ответника, че има месеци, през които съветът не е заседавал и затова неправомерно възнаграждението е начислено, за което представя удостоверени от Общинския съвет, съдът намира следното: от компетентността на Общинския съвет е било да вземе решение дали за същите месеци на съветниците възнаграждение се дължи. Решения за изплащането на такива възнаграждения са взети, съгл. чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА, като няма доказателства да са били атакувани по надлежния ред и отменени поради тяхната незаконосъобразност. Въз основа на тези решения възнаграждения са начислени в претендираните от ищеца размери. Няма никакви данни на ищеца да са били удържани по реда на чл. 36. ал. 2 от ГПК суми за неявяване на заседания на съвета, респ. постоянните комисии. Обстоятелството, че ищцата е отстранена от длъжността „Председател” с решение на Общинския съвет не може да обоснове недължимост на възнаграждения за някакъв период, при условие, че няма доказателства да е вземано решение в тази връзка. И не на последно място, ответната Община чрез представляващия я кмет е издала удостоверение, в което изрично е посочила, че дължи на ищеца възнаграждение за мандат 2007-2011г. за периода м. март 2010г. – м. октомври 2011г. в размер на 5206, 28 лева, което е признание от страна на представляващото ответника лице за това, ч тези суми се дължат на ищеца. Ето защо съдът намира всички възражения за недължимост на процесните възнаграждения за неоснователни, като по същите съображения неоснователно се явява и възражението за прихващане. На ищеца е изплатена сума за м. ноември 2011г. въз основа на надлежно взето решение на Общинския съвет, което не е атакувано, поради което същото е дължимо платено и не подлежи на връщане. Неплатеното възнаграждение за процесния период възлиза на 5206, 28 лева.

Установен е и размера на мораторна лихва върху тази сума за посочения от ищеца период от 1 месец след вземане на решението за изплащане на възнаграждението до 12.11.2012г., преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в размер на 919, 37 лева.

При така установените факти от значение за спора съдът намира, че исковете са частично доказани както по основание, така и по размер, в горепосочените размери, по следните съображения:

На основание чл. 34 ал.1 от ЗМСМА, за изпълнение на задълженията си общинският съветник получава възнаграждение, чийто размер се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. В случая такива решения са вземани за целия процесен период, като се установи, и не спори от страните, че ищецът е бил общински съветник в ответната община. Установи се и размерът на дължимото неплатено възнаграждение за периода, което възлиза на сумата от 5206, 28 лева. Възраженията на ответника за недължимост на оспорената част от същата са неоснователни по вече изложените съображения. Ето защо искът за главницата ще се уважи в този размер и ще се отхвърли до сумата от 5254, 44 лева, посочена в исковата молба и в заповедта по чл. 410 от ГПК.

Възражението за прихващане е неоснователно, доколкото не се доказаха твърденията на ответника за това сумата от 59, 17 лева възнаграждение за ноември 2011г. да е била недължимо платена. Ето защо същото ще се отхвърли.

Касателно претенцията за мораторна лихва, съдът намира следното:

Същата се явява доказана по основание и в установения от справките размер от 919, 37 лева. Касае се за вземане за възнаграждения, които се дължат ежемесечно, същите са начислявани всеки месец, като в случай, че не е уговорено друго, същите се дължат до края на месеца, в който е положен труда, поради което мораторната лихва се дължи от първо число на месеца, следващ този на полагане на труда, до окончателното плащане, респ. до завеждане на иска/заявлението по чл. 410 от ГПК. В случая ищецът уточнява претенцията си с допълнителна молба, като посочва, че претендира сумата от 919, 37 лева – мораторна лихва върху главницата от 5206, 28 лева за периода от 1 месец след вземане на решението за изплащане на възнаграждението до 12.11.2012г., преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Съдът намира, че същата следва да се уважи в този размер, доколкото началната дата на всяка претенция е по-късна от първото число на месеца, следващ полагането на труда, както и недоказани остават наведените от ответника възражения относно датата, на която са се изплащали възнагражденията за посочения мандат 2007-2011г. то защо искът за мораторна лихва ще се уважи в размер на 919, 37 лева, като се отхвърли до пълния посочен такъв в заповедта за изпълнение – 993, 88 лева.

Дължи се и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, тъй като вземанията са лихвоносни, законна лихва се претендира, а заявлението има х-р на покана, ето защо ще се установи дължимостта и на същата.

С оглед изхода на спора ищецът има право на направените разноски, както в заповедното, така и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.

В заповедното производство ищецът е претендирал и доказва да е направил разноски в размер на 1104, 97 лева, от които 980 лева адв. възнаграждение и 124, 97 лева държавна такса. Съразмерно с уважената част от иска му се следват разноски в заповедното производство в размер на 1083, 28 лева, чиято дължимост следва да бъде установена с решението.

В исковото производство ищецът претендира и доказва направени разноски в размер от 135, 21 лева – ДТ, и 980 лева – адв. възнаграждение, общо 1115, 21 лева. Съразмерно с уважената част от иска му се следват разноски в настоящото производство в размер на 1093, 32 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.

Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхв. част от иска, като направените от него разноски са такива за юрк. възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за мин. р-ри на адв. възнагр. – 499, 93 лева. Съразмерно с отхв. част от исковете на същия се следват разноски в р-р на 9, 81 лева.

При компенсация на разноските на ищеца с тези на ответника на ищеца следва да се присъдят разноски от 1083, 51 лева (хиляда осемдесет и три лева и петдесет и една стотинки) – разноски по съразмерност и компенсация.

Така мотивиран, съдът 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В.П.Г., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. Г.Т. ***200, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански” № 1, представлявана от Кмета инж. П. С., че Община “Родопи”, обл. Пловдив, с ЕИК: 000472200 дължи на В.П.Г., с ЕГН: ********** следните суми: сумата от 5206, 28 лева (пет хиляди двеста и шест лева и двадесет и осем стотинки) – главница, представляваща неплатено възнаграждение на В.П.Г., с ЕГН: ********** като общински съветник през мандат 2007г. – 2011г., на осн. чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА за периода м. март 2010г. –м. октомври 2011г. включително, сумата от 919,37 лева (деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от един месец след вземане на Решението на общинския съвет, с който е установен размера на възнаграждението, начиная от 09.05.2010г. до 12.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 15.11.2012г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и разноските в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1083, 28 лева (хиляда осемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки), присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение № 11635/16.11.2012г., постановена  по частно гр. дело № 18686/2012 г. по описа на ПРС, X-ти гр. с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над сумата от 5206, 28 лева (пет хиляди двеста и шест лева и двадесет и осем стотинки) – главница, до пълния предявен размер от 5254, 44 лева (пет хиляди двеста петдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки), за разликата над сумата от 919, 37 лева (деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и седем стотинки) - мораторна лихва, до пълния предявен размер от 993, 88 лева (деветстотин деветдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки), както и в частта за разноските за разликата над сумата от 1083, 28 лева (хиляда осемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки) до присъдения със заповедта размер от 1104, 97 лева (хиляда сто и четири лева и деветдесет и седем стотинки, като неоснователни.

ОСЪЖДА Община “Родопи”, обл. Пловдив, с ЕИК: 000472200, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Софроний Врачански” № 1, представлявана от Кмета инж. П. С. да заплати на В.П.Г., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. Г.Т. сумата от 1083, 51 лева (хиляда осемдесет и три лева и петдесет и една стотинки) – разноски по съразмерност и компенсация.

ОТХВЪРЛЯ направеното от Община “Родопи”, обл. Пловдив, с ЕИК: 000472200, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Софроний Врачански” № 1А, представлявана от Кмета инж. П. С. възражение за прихващане на сумата от 5206, 28 лева (пет хиляди двеста и шест лева и двадесет и осем стотинки) – главница, представляваща неплатено възнаграждение на В.П.Г., с ЕГН: ********** като общински съветник през мандат 2007г. – 2011г., на осн. чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА за периода м. март 2010г. –м. октомври 2011г. включително със сумата от 59, 17 лева (петдесет и девет лева и седемнадесет стотинки), представляваща изплатено без основание възнаграждение за м. ноември 2011г., като неоснователно.

 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

                                                      /Николай Стоянов/

Вярно с оригинала.

ВК