Гражданско дело 2863/2013 - Решение - 10-07-2013

Решение по Гражданско дело 2863/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

Гр. Пловдив, 10.07.2013 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Ирина Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2863 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.222, ал.3 от КТ и  чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на М. Д. К. , ЕГН ********** ***, чрез адв. В.Б. , срещуХолдинг Г.  Груп” ЕООД, ЕИК 201708730, с адрес на управление гр.Пловдив, ЖК.”Тракия” бл.51, вх.Б, ет.8, ап.24, представлявано от  В.Г..

Предявени са обективно съединени осъдителни искове правно основание, чл.222, ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 640лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ  от 2 БТВ поради придобито право на пенсия за трудов стаж и възраст придобито при същия работодател, ведно със законната лихва от подаване на искова молба до окончателното плащане..

Ищецът твърди, че е работил в ответното дружество по трудово договор сключен на 18.04.2012г. за основание чл.70, ал.1 КТ с шест месечен срок за изпитване в полза на работодателя на длъжността “машинен оператор” на пълен работен ден 8 часа и при ОТВ от 320лв. На 03.07.2012г. подал писмено заявление до работодателя с молба да бъде освободена от работа поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.68 КСО. Със Заповед № ***/*****. трудовия договор бил прекратен на осн. чл.325, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните. С Разпореждане на НОИ-Пловдив й била отпусната лична пенсия от 03.07.2012г. в размер на 161,25лв. пожизнено при навършени 55 години и 11 месеца и 38г., 6 м. и 18 дни превърнат трудов стаж полаган при ІІ и ІІІ категория труд. При което и на чл.222, ал.3 КТ работодателят му дължи обезщетение от 2 БТВ в размер на 640лв. поради придобито право на пенсия след като е работил последно при този работодател, което не й било заплатено въпреки да поканила работодателя да й изплати дължимото обезщетение. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 640лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ  от 2 БТВ поради придобито право на пенсия за трудов стаж и възраст придобито при същия работодател, ведно със законната лихва върху тези сума от подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира и разноски

В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез представителя по закон – управителя В. Г. , не оспорва допустимостта на исковете и фактическите твърдения на ищеца досежно съществуването и прекратяването на ТД. Твърди също още когато ищецът поискал да бъде прекратен ТД поради придобито право на пенсия, да й било казано да представи доказателства, че придобила това право за да й се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. К.  обаче не представила такъв документ. Настоява се и на това, че неколкократно работодателят се опитва да се снабди от НОИ с информация за това, но била отказвана от НОИ такава.  По сигнал на ищеца била извършена и проверка от ИТ, която констатирала, че не е представен документ от ищеца за установяване на придобито от него право на пенсия. Твърди да не получавана в дружеството никога покана за доброволно плащане на претендираното обезщетение, а за първи път да работодателят да разбрал за твърдените от ищеца обстоятелства с искова молба. Веднага след това на ищеца било изплатено изцяло обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, като сумата от 640лв. й била изпратена с телеграфен запис на 05.04.2013г. В отговора е заявено изрично от ответника, че признава иска за сумата от 640лв., като същата е и изплатена. Счита, че извънсъдебното поведение на ищеца е причина за възникване на настоящия спор, а поведението на ответното дружество е било добросъвестно и правомерно и с поведението си не станало причина за завеждане на делото. По тези съображения се иска отхвърляне на исковете, както и претенцията за разноски. Освен това прави и възражение за прекомерност на разноски на ищеца за адв. възнаграждение.

В о.сз. на 07.12.2012г. ищецът, чрез пълномощника си адв.Б. , заявява действително да е изплатено претендираното от ищецът обезщетение от ответника и вече няма интерес от иска. Подържа обаче претенцията си за разноски, тъй като плащането е извършено три месеца след завеждане на искова молба.

В о.сз. на 07.12.2012г. ответникът, чрез представителя си по закон, подържа възраженията. Твърди ищецът да е работи в много фирми и да е предоставил информация поради което не се знаели колко години й трябват за пенсиониране.

 

От представените по делото доказателства – ТД от 18.04.2012г. (л.4); копие на избрани страници от Трудова книжка на М. Д. К.  (л.6); Разпореждане от 13.12.2012г. на ТП на НОИ Пловдив за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 03.07.2012г. (л.5), се установява в съответствие с твърденията на ищеца, че работил по безсрочно трудово правоотношение при ответника Холдинг Г.  Груп” ЕООД в периода от 18.04.2012г. до 03.07.2012г. или общо 2 месеца и 16 дни, при уговорено БТВ от 320лв., прекратено на осн. чл.325, т.1 КТ, което е удостоверено и в поставен и попълнен печат на работодателя в ТК.

Не е спорно между страните, че към дата на прекратяване на ТД на М. Д. К. , с ответното дружество, ищецът  вече е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, респективно е имала и право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, а същото се установява от Разпореждане № ********** от 13.12.2012г. на ТП на НОИ –Пловдив, с което му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на §4, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 03.07.2012г. за навършени 55г.и 11м. и 38г. и 6м. приравнен тр.стаж.

Не е спорно между страните, а и видно ТК че ТД на К.  е прекратен Г.  по взаимно съгласие на страните и на осн. чл.325, т.1 КТ.

От представеното от ищеца писмено доказателство Писмо от Инспекция по труда безспорно се установява, че при извършена по сигнал на ищеца проверка в периода 8-13.2012г. при работодателя -ответник “Холдинг Г.  Груп” ЕООД-Пловдив не са се намирали документи на ищеца от които да може да се установи дали е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно дали има право на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ.

Не е спорно между страните и ответникът да е заплатил на ищеца обезщетението по чл.222, ал.3 КТ от 2 БТВ в размер на 640лв. с пощенски запис от 05.04.2013г., а и същото се установява от представения такъв, получаването на която сума е и признато от ищеца.

Тъй като съгласно разпоредбата на  чл.222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пълна пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а безспорно се установи ищецът е работил при ответника при прекратяване на ТД да е придобил право на пенсия и да е реализирал същото, то имал е и право да му бъде изплатено процесното обезщетение, което е и признато от ответника, а и е извършил плащане.

Предвид така направеното плащане извършено в хода на делото и до колкото съдът е длъжен да вземе предвид при постановяване на решение всички факти и обстоятелства настъпили до този момент, то искът по чл.222, ал.3 КТ за заплащане на сумата от 640лв., представляваща неизплатено обезщетение от 2 БТВ поради придобито право на пенсия за трудов стаж и възраст е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

По отношение на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД, съдът намира следното:

По делото няма данни, а ищецът и не твърди да отправял писмена покана до работодателя за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. Задължението за изплащане на това обезщетение не е срочно, тъй като никъде в Кодекса на труда не е уреден срок за изплащането му от работодателя. Длъжникът изпада в забава за изплащане на задължения за които не е уговорен срок от поканата, съгласно правилото на чл.86 ЗЗД.

Според данните по делото искова молба е постъпила в съда на 18.02.2013г., като ищецът е получил същата на 07.03.2013г. Безспорно така направеното плащане на 05.04.2013г. с пощенски запис е направено около месец след получаване на искова молба от ответника. По делото няма данни, а не се е твърди от ответника с оглед възникналото за него задължение за изплащане на ищеца на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, да е предприел и действия по изплащане на претендираните от К.  лихви за забавено плащане на процесното обезщетение, независимо с получаване на искова молба да е бил наясно и за тази претенция на ищеца, а могъл е и да изчисли дължимата от него законова лихва. И тъй като искова молба е постъпила в съда на 18.02.2013г., а същата представлява и покана за плащане, а плащането е извършено на 05.04.2013г., то искът за заплащане на лихви за забавено плащане в размер на законната лихва е основателен и като такъв ще се уважи, като се осъди ответникът да заплати на ищеца законната лихва върху сумата от 640лв. за периода от 18.02.2013г. до 05.04.2013г.

По отношение на искането на ответника за възлагане на разноските за производството на ищеца, тъй като е признал иска и е платил и не е станал причина за завеждане на делото, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения: На първо място ответникът е признал само главния иск и е извършил плащане само по него, но не и акцесорния иск за заплащане на законната лихва. По същество в отговора си не е признал този иск нито е извършил плащане. Точно обратното на практика е оспорил тази претенция на ищеца, със съображения да е узнал за задължението си да заплати обезщетение по чл.222, ал.3 КТ едва с получаване на искова молба и приложеното към нея Разпореждане на НОИ, а преди това да не е получавал покана и е нямал възможност от документите да установи дали действително ищецът е придобил право на пенсия. Дори и да е мислимо ответникът да  узнал  едва от искова молба, до колкото не е разполагал при себе си с информация  за придобития от ищеца трудов стаж е знаел поне обстоятелството свързано с навършване на възрастта от 55 години и 11 месеца, а знаел е намерението на ищеца да се пенсионира, тъй като именно по тази причина е поискал прекратяване на Трудовия си договор в нарочно депозирана за това писмена молба.

Нещо повече видно от копие от пенсионна преписка ответникът е издал на К.  УП-2 необходимо й за пенсионирането й, а и е поправил данните в същото по искане на НОИ Русо –Пловдив (л.45 и 46), т.е. известно му е било, че ищецът е подал и документи за пенсиониране и има образувана преписка за това.  По делото няма данни дали управителя на ответникът е искал от РУСО информация за това придобила ли е К.  право на пенсия, като твърди. Но дори и това да е правено, то на работодателя не е необходимо решение на РУСО за да определи дали работника е придобил право на пенсия. Това той е могъл и е бил длъжен да направи още при прекратяване на трудовия договор на ищеца, като при липса на нужните документи да му укаже да ги представи и му даде срок за това.  Не това обаче е направено от работодателя. Вместо това, както сам твърди, е поискал от работника да представи разпореждане от НОИ. Задължението на работодателя обаче според КТ за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е свързано с прекратяване на трудовия договор на работника, а не с решението на НОИ и това е така, тъй като самото решение на този орган може да следва по време прекратяването на трудовото правоотношение с един доста продължителен период от време. Именно поради това работодателят е този, който при прекратяване на ТД следва да извърши преценка за това дали работника е придобил право на пенсия и ако е така да му заплати обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. В случая не се установява, а не се и твърди ответникът да е направил каквото и да било за да установи дали К.  е придобила право на пенсия, което му поведение е в разрез със закона и като цяло представлява недобросъвестно поведение. И тъй като никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, то станал е и причина за завеждане на настоящото дело, при което дори и да е признал искът няма как да се ползва от хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК с оглед изхода на спора ищецът има право на разноски за един адвокат, представляван е от такъв и са представени доказателства за договорени и направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съгласно списък по чл.80 ГПК.

Основателно съдът намира възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, по следните съображения: Видно от Договора за ПЗС договорено е и платено възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв.  при цена на предявените искове в размер на 640лв. Действително делото не е с правна и фактическа сложност, а съгласно чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 за МРАВ за защита по граждански дела по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес  до 1000лв е 100 лв., какъвто е и настоящия случай. Според чл.36 от ЗА в случаите на чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от минималния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, а минималния размер е 100лв. На следващо място, действително, според § 2 от НМРАВ в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, а трикратния размер е 3х100лв.= 300лв., който е точно равен на договорените разноски от 300лв. Въпросната разпоредба обаче не обвързва съда, особено когато е направено искане за намаляване поради прекомерност на разноски за адвокатско възнаграждение. В тези случаи, възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, както сочи самата норма на чл.78, ал.5 ГПК. До колкото правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за МРАВ  е издадено извън законовата делегация, то не се прилага, а при прилагането на  чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а само до минималния такъв според Наредба № 1.

При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 , и до колкото действително по делото е проведено  само 2 съдебни заседания, то извършените по делото процесуални действия са концентриране в депозиране на искова молба и оспорване на искането на ответника за възлагане разноските по делото на ищеца, то няма как да се приеме, за справедлив и обоснован размер на адв.възнаграждение от 300лв. От което и следва извода, че договореното от ищеца  адвокатско възнаграждение за защита по делото за един адвокат от 300лв. е прекомерно, поради което следва да бъде намалено до размер от 100лв. в съответствие с чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ето защо и съдът приема, че в полза на молителя ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100,0лв., като се осъди ответникът да заплати на ищеца тази сумата за разноски по производството, а над този размер и до пълния такъв от 300лв. за разноски, претенцията на ищеца ще се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски и такива не му се следват.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Районен съд – Пловдив сумата от 50лв. - минималната държавна такса по производството, в полза на държавата, бюджетна сметка на ВСС.

По изложените по-горе съображения, ХV гр. състав при ПРС,

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Холдинг Г.  Груп” ЕООД, ЕИК 201708730, с адрес на управление гр.Пловдив, ЖК.”Тракия” бл.51, вх.Б, ет.8, ап.24, представлявано от  В. Г. , да заплати на М. Д. К. , ЕГН ********** ***, законната лихва върху сума от 640лв. - обезщетение по чл.222, ал.3 КТ за периода от 18.02.2013г. до 05.04.2013г. – дата на плащане като, Отхвърля иска по чл.222, ал.3 КТ  за заплащане на сума от 640лв. - обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, като неоснователен поради плащане.

ОСЪЖДА Холдинг Г.  Груп” ЕООД, ЕИК 201708730, с адрес на управление гр.Пловдив, ЖК.”Тракия” бл.51, вх.Б, ет.8, ап.24, представлявано от  В. Г. , да заплати на М. Д. К. , ЕГН ********** ***, Сумата от 100,0лв. (сто лева) разноски за адвокатско възнаграждение,  А на ПРС да заплати държавна такса от 50,0лв. (петдесет лева), в полза на държавата, бюджетна сметка на ВСС, като отхвърля претенцията на  М. Д. К. ,***, за присъждане на разноски над размера от 100лв. до пълния претендиран такъв от 300лв., като неоснователна.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от същото да им се изпрати.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/

 Валентина Иванова

Вярно с оригинала!

ИТ