Гражданско дело 2782/2013 - Решение - 13-02-2014

Решение по Гражданско дело 2782/2013г.

 

  Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 Номер                                             13.02.2014г.                          град Пловдив

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

                    

 Пловдивски районен съд                                               ХІІ граждански състав

 На 13.02.2014г.

 В публично заседание на 23.01.2014г. в състав

 

                                                                        Председател:СТЕФКА МИХОВА

 

Секретар: Петя Мутафчиева

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 2782  по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК.

Ищецът  „Про  лего”  АД, със  седалище и  адрес  на  управление  гр. София,  ул. „Константин  Фотинов”  №113а,  ет.2, офис  5,  ЕИК  175249461,  представлявано  от изпълнителния директор З.Б.,  чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Р.Х.  твърди,  че  с  договор  за  потребителски  кредит  за текущи нужди от  02.05.2006г.  „Българска  пощенска банка”  АД  /с ново  наименование  „Юробанк  България”  АД/  е отпуснало  на  ответника  И.К.Б.,***,  кредит  в  размер  на  5000  лв.,  която сума  била  преведена  по банков  път  на кредитополучателя, със срок  за  издължаване  до  02.05.2011г.  съгласно  подписан от  страните  погасителен  план. Поради неизпъление на задълженията от кредитополучателя за погасяване на уговорените месечни вноски и изтичане на срока на договора, вземането на банката     станало  изцяло изискуемо. С договор за  прехвърляне  на вземания, сключен  на  31.05.2006г., „Българска  пощенска банка”  АД  прехвърлило   възмездно  на  „Бългериън Ритейл Сървисиз”АД вземанията  си с всички  обезпечения  срещу  ответника, което дружество от своя страна с договор от 30.03.2009г. ги прехвърлило на „Про лего”  АД, а до  ответника били  изпратени  уведомителни  писми  за  сключените  договори  за цесия.  Към  01.10.2012г.  задължението  на  ответника  към  „Про лего”  АД  било  в  размер  на  3791,02  лв.-  главница  и  2639,02 лв.-  договорна  лихва за периода 02.05.2006г.-01.10.2012г. По  искане  на  ищцовото дружество  по  ч.гр.д.№21503/2012г.  на  ПРС,  ХVІІІ  гр.с.,  била  издадена  заповед  за  изпълнение  по  чл.410  от  ГПК   за  посочените  суми,  но  срещу  нея   постъпило  възражение  от  ответника  в  срока  по  чл.414  от  ГПК.    Ето  защо  за  ищеца  възникнал  правен интерес  от завеждане  на  настоящото  дело,  по което  иска постановяване на  решение,  с  което  да  се  признае  за  установено  по  отношение  на  ответника,  че  дължи  сумите,  за  които  е  издадена  посочената по- горе  заповед за  изпълнение.        

В писмения си отговор ответникът оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен.Оспорва твърдението за сключен договор за потребителски кредит с „Българска  пощенска банка”  АД  /с ново  наименование  „Юробанк  България”  АД и твърдението да е получавал съобщение за прехвърляне на вземането.

         Третите  лица-  помагачи  на страната  на  ищеца-  „Юробанк    България”  АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз”АД,  не вземат  становище  по предявения  иск. 

           Пловдивски районен съд, ХІІ граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и  в тяхната съвкупност намери за установено следното:

От  приложеното ч.гр.д.№21503 по описа на ПРС за 2012г.,ХVІІІ гр.с  се установява,че  в полза на ищеца е издадена заповед  за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу солидарните длъжници И.Б. и Н.Ц., за вземане в размер на 3791,02 лева, съставляваща неизплатена главница дължима по договор за потребителски кредит и поръчителство, сключен на 02.05.2006г. и договори за прехвърляне на вземания от 31.05.2006г. и 30.03.2009г.,сумата от 2639,02 лева, съставляваща договорна лихва за периода 02.05.2006г.-01.10.2012г.,ведно със законната лихва върху главницата начиная от затата на подаване на заявлението в съда-17.12.2012г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 794,40 лева-разноски по делото. В срока по чл.414 от ГПК е  подадено възражение срещу заповедта само от длъжника И.Б., което  установява правния интерес на ищеца от предявения установителен иск по чл.422 ГПК.

От представените по делото писмени доказателство се установява също, че на 02.05.2006г. между „Българска Пощенска банка”АД,с вписана промяна на наименованието на „Юробанк България” АД, в качеството на кредитодател и И. Б.,като кредитополучател, е сключен договор за банков кредит , по силата на който банката е предоставила на Б.  кредит за текущи нужди в размер на 5000 лева ,  с краен срок на погасяване – 02.05.2011г.,на 60 месечни анюитетни вноски ,от по 107,47 лева през първата година от срока на издължаване на кредита и 114,18 лева-за всяка следваща година,платими до 2-ро число на съответния месец. Съгласно чл.15 от договора за кредит, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Договорът е подписан и от поръчителя Н.Ц., който е поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за  изпълнение на задълженията  произтичащи от договора за кредит.

Във връзка с направено оспорване от  ответника  на подписа му положен в договора за банков кредит, е открито от съда производство по оспорване на истинността му на основание чл.193 ал.1 ГПК. Тежестта на доказване на неистинността на договора, като частен документ, носи  ответника, като страна, която го е оспорила, и чийто подпис се съдържа в документа /чл. 154, ал. 3 ГПК/.От ответника по делото не са ангажирани доказателства въпреки указаната му от съда доказателствена тежест, а след като той не е доказал твърденията си, то оспорването се  приема от съда за неуспешно проведено.

На  31.05.2006 г. между "Българска Пощенска Банка" АД, от една страна като цедент и "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, от друга страна като цесионер, е сключен договор за цесия,по силата на който цедетна прехвърля на цесионера  всички свои  вземания по договори за потребителски и жилищни кредити,  изброени в Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 2а , неразделна част от договора. В Приложение № 1 към договора за  цесия  фигурира и задължението на И.Б. по договор №  от 02.05.2006 г.  , с посочен общ размер на дълга 5039,38 лв. към този момент, от които 5000 лв. - главница и 39,38 лв. - лихви. Страните по договора са поели задължението да уведомят едновременно кредитополучателите и поръчителите по прехвърлените кредити за сключения договор за цесия.

От договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009 г. се установява, че от своя страна цесионерът "Бългериън ритейл сървисиз" АД е цедирал своите вземания, на ищцовото дружество "Про лего" АД - цесионер по договора. От представения приемо-предавателен протокол е видно, че вземането към ответника по договор  от 02.05.2006 г.  е предмет на сключения договор за цесия от 30.03.2009 г.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.От заключението  на вещото лице С.К., което като обосновано и компетентно изготвено съдът възприема изцяло  се  установява,  че  кредитът е усвоен от ответника на 02.05.2006г., като  не  е  бил  обслужван редовно от кредитополучателя , като неизплатените задължения към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-17.12.2012г. са  в размер от 3791,02  лева-главница и 2639,02 лева-лихва.След завеждане на делото от поръчителя Н.Д. са извършени плащания по договора за кредит,като на 18.02.2013г. е заплатил на ищеца сумата от 4224,44 лева,а на 05.02.2013г. сумата от 3000 лева, като по този начин е погасил напълно задължението по делото включващо главница,лихви,включително дължимата по заповедното производство държавна такса от 128,60 лева и юрисконсултско възнаграждение от 665,80 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът  достигна до следните правни изводи:

По делото е безспорно установено,че между третото лице-помагач „Юробанк България”АД,с предишно наименование „Българска Пощенска банка”АД  и ответника  е възникнало валидно облигационно правотношение по сключения на 02.05.2006г.  договор за банков кредит по см. на чл.430 и сл.ТЗ, като банката е изпълнила поетото с договора задължение и е предало на кредитополучателя  уговорената с договора сума  от 5000 лева на 02.05.2006г. За ответника  е възникнало насрещното задължение за  заплащане  на уговорените  погасителни  вноски и на посочения в погасителния план падеж. По делото е  безспорно  установено и наличието  на  неизпълнение  от  страна на  кредитополучателя  на задълженията по договора за банков кредит, а със сключване на договора за цесия от 30.03.2009 г. ищецът валидно е придбил процесното вземане на осн.чл.99 от ЗЗД. За да породи обаче това прехвърляне действие спрямо длъжника законът изисква същият да е бил надлежно уведомен от цедента / чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Представеното  в тази връзка уведомление , удостоверява  и надлежно съобщаване за цесията на длъжника  от стария кредитор,като уведомлението е връчено на 10.12.2012.г на лицето В.Б.-баща на ответника,а с връчването на уведомлението на лице от домашните,което живее на адреса на ответника,това лице има задължение да предаде съобщението на неговия адресат съгласно чл.46 ал.2 от ГПК,поради което е  приложима презумпцията на чл.46 ал.4 от ГПК – с получаване на съобщението от другото лице се смята,че връчването е извършено на адресата.

          Следователно установи се изпълнение на задължението на предишния кредитор за уведомяване на длъжника за настъпилото прехвърляне на вземането поради което прехвърлянето има действие спрямо длъжника-арг. от чл.99 ал.4 от ЗЗД.

          Установява се,че за обезпечаване на вземането на банката е учредено и  поръчителство от Н.Ц.,който е поел задължение  да отговаря солидарно  с кредитополучателя  И.Б. за изпълнение на задълженията  му  по  договора за банков кредит . Поетото от  Ц. поръчителство и съгласно разпоредбите на чл. 138-141 ЗЗД се разпростира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането. Поръчителите са задължени солидарно с главния длъжник и ако поръчителите са неколцина всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му. Договорът за поръчителство в настоящия случай е сключен в писмена форма и отговаря на изискванията за действителност, а и по този факт не се спори по делото.

От неоспореното от страните заключение по назначената ССЕ се установява също,че след подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда,от която дата искът се счита предявен по аргумент от чл.422 ГПК, от поръчителя са извършени плащания в общ размер на сумата от 7224,44 лева, и задължението в т.ч. главница,лихва,такси и за разноските по заповедното и изпълнителното производство, е  погасено изцяло.

Макар  погасяването на дълга да е било извършено след датата на издаване на  заповедта за изпълнение на парично задължение, съдът следва да вземе предвид и всички факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право съгласно чл.235,ал.3 ГПК. Искът по чл.422 вр. чл.415 ГПК е положителен установителен и неговата цел е да се установи наличието на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, със сила на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Искът по чл.422 ал.1 от ГПК се счита предявен от момента на подаване на  заявлението в съда, като към този момент се считат настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. В настоящия случай  и след като  дългът е платен в хода на производството по делото , то ищеца не се нуждае от изпълнителното основание за заплащане на дължимата към датата на издаване на заповедта за изпълнение сума,  нито от силата на пресъдено нещо, с която да се скрепи заповедта за изпълнение, защото не се нуждае от второ плащане на същия дълг. Поради изложените съображения  искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като задължението по договора за банков кредит не съществува към датата на постановяване на решението, поради погасяването му чрез плащане.

С извъпроцесуалното си поведение,подаване на възражение срещу заповета   и плащане на  дълга след датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,ответникът е дал повод за завеждане на делото и в негова тежест на основание чл.78,ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК следва да се възложат направените от ищеца по настоящето дело разноски в размер съответно от 128,60 лв.- държавна  такса ,  от 100  лв.-  депозит  за вещо лице,  както  и  юрисконсултско възнаграждение  в размер  от 665,80 лв. 

По изложените съображения съдът

 

Р    Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска предявен  от ”Про  лего”  АД, със  седалище и  адрес  на  управление  гр. София,  ул. „Константин  Фотинов”  №113а,  ет.2, офис  5,  ЕИК  175249461,  представлявано  от изпълнителния директор З.Б. за признава за установено,че има вземане против ответника И.К.Б.,ЕГН:**********,***,   в размер на сумата от  3791,02 лева, съставляваща неизплатена главница дължима по договор за потребителски кредит № , сключен на 02.05.2006г.,сумата от 2639,02 лева, съставляваща договорна лихва за периода 02.05.2006г.-01.10.2012г.,ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата на подаване на заявлението в съда-17.12.2012г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 794,40 лева-направените в заповедното производство разноски,за което вземане  е издадена на 21.12.2012г. Заповед №13980  за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по  ч.гр.д.№21503/2012 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА И.К.Б.,ЕГН:**********,*** да заплати на ”Про  лего”  АД, със  седалище и  адрес  на  управление  гр. София,  ул. „Константин  Фотинов”  №113а,  ет.2, офис  5,  ЕИК  175249461,  представлявано  от изпълнителния директор З.Б., сумата от общо 894,40 лева разноски по делото,от която   128,60 лв.- държавна  такса ,   100  лв.-  депозит  за вещо лице  и 665,80 лв.-  юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на третите лица -помагачи  на страната  на  ищеца- „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД,  ЕИК  000694749, със седалище и адрес на управление:  град София, район Витоша, ул. „Околовръстен път”№260,представлявано от изпълнителния директор П.Д. и прокуриста М.В. и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ”АД, ЕИК: 130950970,със седалище и адрес на управление:град София, бул.Княз Александър Дондуков”№4-6,представлявано от  изпълнителните директори П.Д. и Е.Г.

Решението подлежи на обжалване  пред Пловдивския окръжен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

районен съдия: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ