Гражданско дело 2397/2013 - Решение - 26-07-2013

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 3324         26.07.2013 година                       град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на четвърти юли две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Ваня Койчева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2397 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

 Ищецът „С.Г.Груп” ООД, ЕИК: 148062016, със седалище и адрес на управление: град Монтана, ул. „Васил Левски” № 20, представлявано от управителя С. И. Ц., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. В. Г., е предявил, против Г.А.Л., ЕГН **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 54/ 07.01.2013 г., по частно гр. дело № 21880/ 2012 г. на ПРС, 12 гр. с-в, суми: сумата от 209,38 лева- главница, произтичаща от договор за предоставяне на мобилни услуги от „КБМ” ЕАД оператор с търговска марка „Глобул” с № М02131553 от 20,08,2009 г., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия, въз основа на фактура № 7141893936/ 20.02.2010 г., лихва за забава върху главницата в размер на 59,64  лева за периода от 11.03.2010 г. до 13,12,2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано частно гр. дело № 21880/ 2012 г. на ПРС, 12 гр. с-в, но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, се предявявал настоящия установителен иск за съществуване на вземането. Ответникът дължал сума за неизпълнено от него задължение до договор за мобилни услуги, което възлизало на сумата от сумата от 209,38 лева- главница по неизплатена фактура № 7141893936/ 20.02.2010 г. и мораторна лихва за забавеното плащане върху главницата в размер в размер на 59,64  лева за периода от 11.03.2010 г. до 13,12,2012 г.   Ищецът в настоящия процес бил такъв по силата на договор за цесия от 21.03.2011 г., като длъжникът бил писмено уведомен за прехвърленото вземане. Вземанията на мобилния оператор били закупени от ищеца по реда на чл. 99 от ЗЗД, като съгласно подписан протокол към датата на цесията ответникът имал съществуващо и валидно вземане на мобилния оператор. С потребителя бил сключен договор за мобилни услуги № М02131553 от 20,08,2009 г., за който се прилагали общите условия на оператора, като договорът влизал в сила от момента на подписването му. Съгласно чл. 27 от договора услугите се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по съответни цени, а съгласно чл. 23 месечната цена за провеждане на разговори се дължи и заплаща от потребителя ежемесечно, независимо дали клиентът е осъществил повикванията лично. По силата на чл. 26 от договора неполучаването на фактура не освобождавало потребителя от заплащане на дължимата сума, като той отговарял и за всички допълнителни разходи, възникнали със събиране на вземания, присъдени по съдебен ред. При неспазване на срока, същият дължал и неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Ответникът не бил изпълнил задълженията си по издадената фактура, която установявала размера на главницата, а лихвата била изчислена чрез електронен калкулатор. Исковете били доказани по размер с оглед подписания от ответника договор, фактурата за използваната услуга, потвърдената цесия за закупеното вземане и лихвения лист. Моли да се установи присъденото в заповедното производство вземане. Претендират се и разноски в настоящия процес.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. След срока за отговор ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

 

От приложеното ч.гр.д. № 21880/ 2012 г. на ПРС, 12 гр. с-в. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 209,38 лева- главница, произтичаща от договор за предоставяне на мобилни услуги от „КБМ” ЕАД оператор с търговска марка „Глобул” с № М02131553 от 20,08,2009 г., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия, лихва за забава върху главницата в размер на 59,64  лева за периода от 11.03.2010 г. до 13,12,2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането – 27,12,2012 г. до изплащане на вземането. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

За да установи качеството си на кредитор ищецът „С.Г.Груп” ООД се позовава на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.03.2011 г., сключен между цедента -„Космо България Мобайл” ЕАД и цесионера „С.Г.Груп” ООД. От този договор се установява, че "Космо България Мобайл" ЕАД е прехвърлил вземанията си, произтичащи от договори за мобилни услуги, описани в Приложение № 1 (което не е представено по делото). Представено е удостоверение от 05.02.2013 г., едностранно съставено от "Космо България Мобайл" ЕАД, в което е отразено, че вземането на дружеството към Г.А.Л., произтичащо от договори за мобилни услуги и/или апарати на лизинг към 21.03.2011 г., е прехвърлено на "С.Г. Груп" ООД с договор за цесия от същата дата. С пълномощно от 21.03.2011 г. "Космо България Мобайл" ЕАД е упълномощило "С. Г. Груп" ООД да извърши от негово име в качеството му на цедент уведомяването на длъжниците по чл. 99, ал.3 ЗЗД, чиито вземания са предмет на сключения помежду им договор за цесия от същата дата.  

По делото е представено и едностранно съставено от "Дайрект Сървисиз" ООД удостоверение (без дата), в което е посочено, че е изпратило уведомително писмо за извършената цесия от името на "С.Г.Груп" ООД до Г.Л. на следната дата - на 03.05.2011 г. Самото уведомление е изпратено в изпълнение на сключения между "Дайрект Сървисиз" ООД и "С.Г.Груп" ООД договор от 14.01.2010 г. за извършване на услуга - хибридна поща (приет като доказателство).

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

В настоящото производство се претендира установяване съществуване на вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като се твърди, че главното вземане е породено от неизпълнено от ответника към "Космо България Мобайл" ЕАД задължение по сключен помежду им договор за мобилни услуги, за което била издадена данъчна фактура № 7141893936/ 20.02.2010 г., като впоследствие "Космо България Мобайл" ЕАД е прехвърлило това свое вземане на ищеца.

Основателността на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за цесия между него и "Космо България Мобайл" ЕАД, по силата на който "Космо България Мобайл" ЕАД да му е прехвърлило конкретно (индивидуализирано) вземане срещу ответника, като и надлежното уведомяването на длъжника за цесията.

Съдът намира, че ищецът не проведе такова доказване по следните съображения:

"С. Г. Груп" ООД не ангажира никакви доказателства за това, че в полза на цедента е възникнало претендираното вземане към ответника. Като такова доказателство не може да бъде ценена представената по делото фактура, тъй като от съдържанието й не става ясно как е формирана нейната стойност. Посочено е, че една част от сумата съставлява "неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги", без да е посочено кои са тези договори, без да са представени доказателства за прекратяването им и за уговорките между страните относно дължимостта и размера на неустойката. За другата част от сумата е посочено - "задължения за предишни периоди", като не става ясно това цени за предоставени мобилни услуги ли са или не, за какви периоди и т.н.

В разглеждания казус остана недоказано и твърдението на ищеца, че точно гореописаните вземания са цедирани на ищеца. Същите (които очевидно са с различни основания, като в исковата молба не са изложени никакви обстоятелства за съществуване на вземане за неустойка) не са описани в договора за цесия, като не е представено Приложение 1 към него, в което ищецът твърди, че това е сторено. Като доказателство в посочения смисъл не може да бъде ценено удостоверението от цедента, че е прехвърлил на ищеца вземането си към ответника, произтичащо от договори за мобилни услуги и/или апарати на лизинг към 21.03.2011 г. Посочването е общо. Размерът на вземането е елемент от фактическия състав на договора за цесия и след като той не е установен, ищецът не може успешно да претендира сума, легитимирайки се като титуляр на неизвестно по размер вземане.

Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2 на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба,  предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Следователно действието на договора за цесия между страните по него - цедент и цесионер настъпва по силата на постигнатото помежду им съгласие. По отношение на длъжника и третите лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор /чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Следователно в конкретния случай, за да породи действие сключеният между цедента -„Космо България Мобайл” ЕАД и цесионера „С.Г.Груп” ООД договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от „Космо България Мобайл” ЕАД на „С.Г.Груп” ООД в размер на исковата сума, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор, в случая „Космо България Мобайл” ЕАД. До изпълнение на изискванията на  чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него. Завеждането на настоящия иск от страна на цесионера „С.Г.Груп” ООД не може да има действието на съобщаване / в този  смисъл - Тълкувателно решение №142-7/11.11.1954 г., от ОСГК/. Последното означава, че след като по делото не са представени доказателства относно това, че прехвърлянето на вземането е било съобщено от предишния кредитор „Космо България Мобайл” ЕАД на длъжника  Г.Л. цесията не е произвела действие спрямо него и ищецът „С.Г.Груп” ООД не може да се легитимира като кредитор по вземането. В настоящия случай от представеното по делото едностранно съставеното от едно трето за спора лице "Дайрект Сървисиз" ООД удостоверение- без дата/л.32/, не доказват съобщаването на цесията от цедента „Космо България Мобайл” ЕАД на длъжника Л., тъй като представлява частен документ,  който въпреки че не е оспорен от ответника, не обвързват съда, тъй като нямат материална доказателствена сила. Освен това не е достатъчно само писмото да е било изпратено, а е необходимо същото да е достигнало своя адресат. А доказателства за получаване от страна на ответника на такова уведомление не са представени.

Предвид гореизложеното, следва, че главният иск по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Оттук следва и неоснователността на кумулативно обективно съединения с него акцесорен иск по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

По отношение на разноските:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но тъй като ответникът не претендира разноски, такива не следва да му се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът

        

      Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  „С.Г.Груп” ООД, ЕИК: 148062016, със седалище и адрес на управление: град Монтана, ул. „Васил Левски” № 20, представлявано от управителя С. И. Ц., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. В. Г. иск за признава за установено, че има вземане против Г.А.Л., ЕГН **********,***, в размер на сумата от  сумата от 209,38 лева, представляваща  неизплатена главница дължима по договор за предоставяне на мобилни услуги от „КБМ” ЕАД оператор с търговска марка „Глобул” с № М02131553 от 20,08,2009 г., по който е издадена фактура № 7141893936/ 20.02.2010 г., лихва за забава върху главницата в размер на 59,64  лева за периода от 11.03.2010 г. до 13,12,2012 г., ведно със законната лихва начиная от 27,12,2013 г. до окончателното й изплащане, за което вземане  е издадена заповед № 54/07.01.2013 г.  за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по  ч.гр.д.№ 21880/2012 г. по описа на ПРС, 12 гр.с. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                       

                                                СЪДИЯ:

                                            /Николай Стоянов/

Вярно с оригинала.

Д. Д.