Гражданско дело 19418/2013 - Решение - 13-02-2014

Решение по Гражданско дело 19418/2013г.

                                                   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 60                                              13.02.2014г.                      Град ПЛОВДИВ

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                     І граждански състав

На тринадесети февруари                          две хиляди и четиринадесета година

В  открито  заседание на тридесети януари  2014г. в следния състав:

 

                                                            Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар: Лиляна Кирилова

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 19418 по описа за  2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл.225, ал.1  от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът В.С.К., ЕГН **********,***,  твърди, че е работил при ответника – “Дунапак Родина” АД, ЕИК 115010325, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Марица” № 97, представлявано от И.д. С.Р., последно на длъжност “***”. Заявява, че със Заповед № 27/ 07.11.2013г., връчена на същата дата, трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.3 и чл.187, т.1, 3, 7, 9 и 10 от КТ – поради системни нарушения на трудовата дисциплина. Счита уволнението за незаконно. Заявява, че по първото вменено му нарушение, за да изпълни задълженията си, следва да мине през зона “Хроника”, макар с това да нарушава вътрешна заповед. Относно т.2 заявява, че съпругата му, с която били колеги, го помолила да й донесе обезболяващи хапчета, като той уведомил прекия си началник, че ще излезе навън, за да отиде до аптеката и той го освободил без възражения. На същата дата – 13.08.2013г., се случило описаното в т. 5 от заповедта. Заявява, че многократно уведомявал началниците си за дефекти и недостатъци в техническото състояние на газокара, но му било отговаряно, че машината е в гаранция и не може да й се правят ремонти, като трябва да се изчака гаранционният сервиз, като междувременно работата продължава с повредени кламери. Твърди, че те се чупят през ден – два, което водело до увеличаване на габаритите, затрудняване на работата и създаване на предпоставки за брак и нанасяне на щети на предприятието. Тези пружини държали лапите в изправно състояние. Същите били счупени на същата дата. На пода на фабриката имало две ламарини с дебелина 5-6см., които служели за придвижване на помощни средства към машината. Същия ден едната била откачена от заварката си. При преминаване с газокара през тази ламарина, при денивелацията, вследствие разликата в габаритите на газокара лапите опирали в ламарината. До това положение се стигнало поради неизправността на машината, а и защото ламарината била повдигната. Ищецът заявява, че за тези обстоятелства нямал вина. В т.5 било посочено, че щетата е причинена вследствие невнимателното отношение към управлението на газокара. Причината за инцидента е следствие на невзети мерки от страна на поддръжката и ръководството.

На 14.08.2013г. бил втора смяна. Колегите си разменяли нецензурни думи, които всички слушали в слушалките. Помолил колегите неколкократно да престанат с непристойните шеги, но те не спрели. Ищецът се обърнал към прекия си ръководител П., но той му отговорил, че слушалките са за това – да си говорят. След известно време ищецът не издържал психически, а и търпял силни болки вследствие удара предишния ден. Заявява обаче, че не оставил машината без надзор.

Относно описаното в т.4 – преждевременно напускане на работа преди изтичане на работното време, заявява, че хората, които не ползват баните и съблекалните след работа, излизали 5-6 минути преди другите, като към този момент работата била приключила или работникът бил вече сменен от следващата смяна. Твърди, че в много случаи отивал на работа 40 минути преди началото на работния ден.

Твърди, че на 26.08.2013г. постъпил в болница по спешност, като бил опериран на 03.09.2013г. и след завръщането му от отпуск поради временна неработоспособност бил уволнен.

Заявява, че било налице злоупотреба с работодателска власт. Счита заповедта за немотивирана, като в т.1 и 4 не било посочено времето на извършване на нарушенията. С оглед изложеното, моли съда да признае за незаконосъобразно уволнението и да го отмени, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и да му се присъди обезщетение за периода на оставане без работа от 07.11.2013г. до 07.05.2014г. в размер на 9600лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и направените по делото разноски. Ангажирани са доказателства.

В дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове. Заявява, че ищецът е извършил описаните в заповедта нарушения. Спазена била процедурата по чл.193 от КТ. Заповедта отговаряла на изискванията на чл.195 от КТ. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените разноски. 

Съдът, с оглед наведените от страните съображения и като взе предвид събраните в хода на производството доказателства, намира следното:

Не се спори между страните, а и от представените доказателства – трудова книжка, трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, се установява, че в периода от 01.03.2007г. до 07.11.2013г. ищецът работил по трудово правоотношение при ответника, последно на длъжността „***“, като правоотношението било прекратено  по силата на Заповед № 27/ 07.11.2013г. на И.д.  с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Като причини за налагане на наказанието били посочени пет нарушения на трудовата дисциплина, които работодателят субсумирал под правните норми на чл.190, ал.1, т.3 и чл.187, т.1, 3 , 7, 9 и 10 от Кодекса на труда, като посочил, че уволнението е вследствие на системни нарушения на трудовата дисциплина.

Ищецът оспорва законосъобразността на уволнението, като посочва, че нарушенията в т.1 и т.4 от заповедта не били мотивирани, тъй като липсвала посочена дата на вменените му нарушения. Съдът споделя наведеното от ищеца съображение относно първото вменено нарушение, изразяващо се в преминаване през зона „Хроника“, въпреки многократните забележки и забрани на *** от ВПА, видно от докладна с вх.№ 2237/ ИБ/ 09.08.2013г., искане на обяснение. От представения доклад /л.35 от делото/ се установява, че К.К. е докладвала, че на 09.08.2013г. К. ежедневно продължава да минава с мотокара през зона „Хроника“. От сочената докладна се установява еднократно нарушение, конкретизирано по дата – такова на 09.08.2013г., като макар да е посочено, че това нарушение е „ежедневно“, това не променя факта, че липсва друга дата на осъществяване на други нарушения, а дисциплинарното наказание е наложено за системни нарушения, които не се установяват да са осъществени на конкретни дати.

В т.4 от заповедта липсва конкретизиране на датите на нарушението напускане на територията на фирмата по време на работа без разрешение два пъти по същото време – на посочените по-горе единадесет дати. В тази част липсва конкретизация на нарушението, което съществено нарушава правото на защита на работника.  

В останалата част на посочената т.4 от заповедта са налице дати на осъществяване на нарушението преждевременно напускане на работа преди изтичане на работното време през м.юли 2013г. – на 2,10,13,17,18,19,24,27,30 и 31.07.2013г., видно от справка от пропускателната система и доклад с вх.№ 2359 - ИБ/ 21.08.2013г. Сочените напускания на работното място преди края на работния ден са отразени в представените извлечения от „пропускна система“, приети по делото и неоспорени от ищеца. От разпита на св.Д. – заемащ длъжността  „***“, се установи, че при влизане и излизане от завода всеки работник преминава през „трипод“, свързан с картова система на чекиране – като системата отчита електронно часа на влизане и на излизане от предприятието. Същият потвърди, че при извършена проверка в системата били установени преждевременните напускания на работа от К. на посочените дати.

Ищецът оспорва тези нарушения, като заявява, че хората, които не ползват баните и съблекалните след работа, излизали 5-6 минути преди другите, като към този момент работата била приключила или работникът бил вече сменен от следващата смяна. Твърди, че в много случаи отивал на работа 40 минути преди началото на работния ден. Съдът не споделя наведеното възражение. Работникът е длъжен да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време, което задължение е едно от основните такива на работника по трудовото правоотношение, залегнало в разпоредбата на чл.126, т.1 от Кодекса на труда.  Законодателят е уредил възможността работодателят да уволни работник или служител при три преждевременни напускания на работа не по-малко от един час в рамките на един месец, пред каквато хипотеза в настоящия случай не сме изправени, тъй като напусканията се явяват в рамките на няколко минути, но същите представляват системно нарушение на трудовата дисциплина, тъй като са единадесет на брой в рамките на един месец.

         По отношение на вмененото в т.2 от заповедта нарушение – напускане територията на завода на 13.08.2013г. по време на работа, без да спази изискванията за излизане по време на работа, за периода от 22,37ч. до 23,03ч., видно от Докладна – записка с вх.№ 2322 – ИБ/ 19.08.2013г. на фирма „Секюрити груп -  ЗД“, справка от пропускната система, както и докладна от *** от ВПА с вх.№ 2319 – ИБ/ 16.08.2013г., което представлявало нарушение на чл.187, т.1, 3 и 10 от Кодекса на труда, също и на чл.26, т. 5 от Глава V на Правилника за вътрешния трудов ред, както и Заповед № 10/ 10.02.2009г. на И.д., съдът намира следното:  От приложената докладна на дежурния *** се установява напускане на завода от ищеца в периода 22,38ч. – 23,04ч. От доклада на П. и Р., с които ищецът работи в една смяна, се установява, че около 22,30ч. К. ги предупредил да не го безпокоят половин час. Поради производствена необходимост го потърсили след 25минути, като при появата си същият заявил, че е напуснал територията на завода и се оплакал, че не може да изпие една бира от тях. Излизането извън територията на завода в работно време се установява и от извадката на „пропускната система“ / л.48 от делото/. За напускане без спазване на установения ред и форма – със служебна бележка от съответния ръководител, свидетелства и св.Д.  Съгласно абзац първи от Заповед № 10/ 10.02.2009г. на И.д. всички работници и служители на дружеството могат да напускат територията на компанията в работно време само след представяне на служебна бележка с дадено разрешение за излизане от съответния ресорен директор, която се издава в един екземпляр и при излизане се оставя на централен портал. Ищецът не отрича извършването на това нарушение, като заявява, че съпругата му, с която били колеги, го помолила да й донесе обезболяващи хапчета, като той уведомил прекия си началник, че ще излезе навън, за да отиде до аптеката и той го освободил без възражения. От разпита на св.Д. обаче се установи, че на  всяка машина има поставена аптечка, а когато някое лекарство липсва – *** подава сигнал и аптечката се зарежда. Потвърди също така, че хапчета има винаги в лабораторията, откъдето се зареждали липсите, като лабораторията работела със същото работно време като сменниците. За конкретното нарушение свидетелят заяви, че К. е предупредил ***, че отива да почива, но никой не е знаел, че напуска територията на завода. Служебна бележка, която следвало да се издаде от „***“ не била издадена, а *** заявил впоследствие, че К. не е говорил с него. При така установените факти, съдът намира, че е налице вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина, изразило се в неизпълнение на трудови задължения, залегнали в правилника за вътрешния трудов ред и в заповед на И.д..

Нарушението, описано в т.3 от заповедта, се изразява в напускане 8 часа преждевременно работа на 14.08.2013г. в 18,30часа, когато е трябвало да работи втора смяна, която по график е с работно време от 16,00ч. на 14.08.2013г. до 02,00ч. на 15.08.2013г., видно от Докладна – записка вх. № 2321 – ИБ/ 19.08.2013г. на *** от фирма „Секюрити груп -  ЗД“, справка от пропускната система, както и докладна от *** на ВПА с вх.№ 2352 – ИБ/ 16.08.2013г., без да уведоми и поиска разрешение от прекия си ръководител – Ръководител смяна, като е заявил пред колегите си, че не смята да работи повече, което е определено като нарушение на чл.187, т.3, 7 и 10 от Кодекса на труда, също и на чл.26, т. 5 от Глава V на Правилника за вътрешния трудов ред, както и Заповед № 10/ 10.02.2009г. на И.д.. Ищецът не оспорва фактите, вменени му от работодателя, но заявява, че колегите си разменяли нецензурни думи, които всички слушали в слушалките. Помолил колегите неколкократно да престанат с непристойните шеги, но те не спрели. Ищецът се обърнал към прекия си ръководител П., но той му отговорил, че слушалките са за това – да си говорят. След известно време ищецът не издържал психически, а и търпял силни болки вследствие удара предишния ден. Заявява обаче, че не оставил машината без надзор. От разпита на св.Д. се установи, че слушалките се ползват от 8 мъже и 2 жени, като заяви, че не може да прецени доколко разменените между мъжете думи са били вулгарни и нецензурни. Дори обаче да се възприемат възраженията на ищеца, че не е издържал психически на напрежението от разменяните вулгарни думи, то същият не е следвало да напуска работното си място, а  е следвало да уведоми преките си ръководители. При влошено здравословно състояние същият е следвало до потърси лекарска помощ, а не да напуска своеволно работното си място преди края на работното време. С това си поведение същият е нарушил задължението, залегнало в текста на чл.126, т.1 от Кодекса на труда, като е напуснал работното си място около 8 часа преди края на работния ден при 10-часов сменен режим.

         Относно последното нарушение, залегнало в т.5 от заповедта, а именно допусната от К. щета на 13.08.2013г., поради невнимателно отношение към управлението му на газокар Хайстер № 3, видно от рапорт с вх.№ 2360 – ИБ/ 21.08.2013г., съдът намира същото за доказано. В заповедта било посочено, че щетата била причинена вследствие удар на машината в метална плоча, монтирана на пода на ВПА, като с това си действие е създал опасност за собственото си здраве и това на служителите, обслужващи агрегата. Нанесените щети на газокара възлизат на над 2000лв., като въпреки направения ремонт на машината, която е под 3000моточаса, същата не може да бъде върната в изходно техническо състояние, като това представлява нарушение на чл.187, т.3, 5 и 9 от Кодекса на труда и чл.26, т.3 и 4 от глава V от Правилника за вътрешния трудов ред. Ищецът не оспорва причиняването на щетата, като заявява, че многократно уведомявал началниците си за дефекти и недостатъци в техническото състояние на газокара, но му било отговаряно, че машината е в гаранция и не може да й се правят ремонти, като трябва да се изчака гаранционният сервиз, като междувременно работата продължава с повредени кламери. Твърди, че те се чупят през ден – два, което водело до увеличаване на габаритите, затрудняване на работата и създаване на предпоставки за брак и нанасяне на щети на предприятието. Тези пружини държали лапите в изправно състояние. Същите били счупени на същата дата. На пода на фабриката имало две ламарини с дебелина 5-6см., които служели за придвижване на помощни средства към машината. Същия ден едната била откачена от заварката си. При преминаване с газокара през тази ламарина, при денивелацията, вследствие разликата в габаритите на газокара лапите опирали в ламарината. До това положение се стигнало поради неизправността на машината, а и защото ламарината била повдигната. Ищецът заявява, че за тези обстоятелства нямал вина. В т.5 било посочено, че щетата е причинена вследствие невнимателното отношение към управлението на газокара. Причината за инцидента е следствие на невзети мерки от страна на поддръжката и ръководството. Възраженията му обаче бяха опровергани напълно от показанията на св.Д.. Същият заяви, че на същата дата по време на първата смяна обслужващата машината фирма Хайстер е сменяла гаранционен интерстат и са установили, че машината е в пълна изправност. На пода на завода имало една плоча, която периодично се повдигала в единия край на около 1 см, като същата следвало да се завари. Причина за инцидента с газокара се явявало ниско спуснатия „кламер“, който опирал в пода. Свидетелят потвърди, че при вдигане на „кламера“ на височина около 5 см същият не би затруднил видимостта на кариста, а в същото време би се избегнал инцидентът. Потвърди, че преди започване на работа К. не е уведомил прекия си ръководител да е налице проблем с машината. Заяви, че на сочения газокар Хайстер № 3, с който работели К. и колегата му от другата смяна, съществувал често проблем – счупване на пружини, което увеличавало габаритите на машината с около 1 см. Свидетелства в насока, че такъв проблем нямало с другите машини – мотокари и газокари, работещи в завода, нито със същите, с които работели останалите предприятия от холдинга в Европа. По време на поправка на машината, когато К. и колегата му работели с другите машини, пружините и на тези машини също се чупели. Установено било, че вероятна причина за тези повреди бил начинът на работа, а именно невнимателно боравене с „кламера“. Отрече причина за вменения на К. инцидент на процесната дата да била счупена пружина, а ниско спуснатия „кламер“, който стържел по пода и се блъснал в плочата. Заяви, че не е знаел плочата да била повдигната този ден, но тя по принцип била на височина около 1 см над нивото на пода. Потвърди, че подът на завода не бил равен, а имало издатини, но работещите с мотокарите се съобразявали с това, като повдигали „кламера“ на по-голяма височина. Заяви, че вследствие на удара в металната плоча се получили две щети – счупване на ролките и изместване на двигателната уредба, които ремонти надхвърляли 2 000лв.  При така установените факти, съдът намира, че вмененото на работника нарушение на трудовата дисциплина е осъществено от същия виновно, като с поведението си ищецът е осъществил състава на посочените законови разпоредби.

С оглед изложеното, съдът намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание съответства по тежест на вменените му нарушения в тяхната съвкупност / без посочените в т. 1 от заповедта нарушения и т.4 в частта относно преждевременно напускане на работа/.  Констатирани, а при лежаща върху работодателя доказателствена тежест, и установени при условията на пълно и главно доказване, са нарушения, изразили се в преждевременно напускане на работното място преди края на работното време в единадесет случая, както и един случай на напускане 8 часа преди края на работния ден, напускане на територията на завода през работния ден, без спазване на установения за това ред – с разрешение от прекия ръководител, със служебна бележка. Доказано е и причиняване на щета на повереното му имущество, като поради невнимателно отношение към управлението на газокара и нанесената повреда застрашил собственото си  и на останалите работници здраве. Касае се за системност на осъществяване на първото нарушение, упоритост в осъществяването му, както и незачитане на установените от работодателя правила за безопасност, за спазване на пропускателен режим и за уплътняване на работното време. Налице е тенденция на трайност и упоритост на тези нарушения и пълно игнориране на установените правила от работодателя. Макар единствено последното нарушение да се явява годно само по себе си да ангажира дисциплинарната отговорност на работника с налагане на най- тежкото наказание, то в съвкупността си нарушенията съответстват по тежест на наложеното наказание. Ищецът не оспорва извършване на вменените му нарушения, но заявява, че няма вина за тях. Установи се обаче, че е осъществил нарушенията на трудовата дисциплина виновно, като възраженията му се явяват неоснователни.

         С оглед изложеното, съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание се явява законосъобразно. Работодателят е спазил и процедурата за изискване на обяснения по вменените на ищеца нарушения, а заповедта е мотивирана. Спазени са и преклузивните срокове за налагане на наказание. Ето защо, искът за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му се явява неоснователен и ще се отхвърли. С оглед отхвърляне на главния иск, ще се отхвърлят и акцесорните такива за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане на обезщетение за принудителна безработица и на обезщетение за забава.

Ищецът претендира разноски, но предвид изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъждани. На ответника ще се присъди сумата от 800лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.    

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                 Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.С.К., ЕГН **********,***,  против “Дунапак Родина” АД, ЕИК 115010325, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Марица” № 97, представлявано от И.д. С.Р., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл.225, ал.1  от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за незаконосъобразно уволнението, извършено със Заповед № 27/ 07.11.2013г. на И.д. на ответното дружество, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.3 и чл.187, т.1, 3, 7, 9 и 10 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение, и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане на обезщетение за периода на оставане без работа от 07.11.2013г. до 07.05.2014г. в размер на 9600лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и за присъждане на разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

         ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН **********,***,  да заплати на “Дунапак Родина” АД, ЕИК 115010325, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Марица” № 97, представлявано от И.д. С.Р., сумата от 800лв./осемстотин лева/ - разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 13.02.2014г., с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив, като препис от него се връчи на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова

Вярно с оригинала.

ЛК