Гражданско дело 19404/2013 - Решение - 11-02-2014

Решение по Гражданско дело 19404/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е № 595

 

11.02.2014 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети  януари две хиляди и четиринадесета  година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Мария Христова,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19404 по описа на същия съд за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       Решение по съществото на исков спор – чл. 235 от ГПК.

       Исковото производство е стартирано с искова молба на ЗК „Бул Инс „ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в София, против Община Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1, ЕИК 000471504, в която дружеството – застраховател  иска да се осъди ответната община да му заплати сума от 1021.28 лева равностойност на причинени на застраховано МПС вреди от вещ, стопанисвана от ответната община, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2013 до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото. Твърди  договор между ищеца и трето лице за застраховка „Каско„ по който договор застрахования претърпял вреди, резултат от преминаване на автомобила през надигнати камъни ( калдъръм )  на общински път. Твърди,  че е платил обезщетението и моли, като суброгиран в правата на застрахования срещу причинителя на  вредата, да се осъди общината като стопанин на пътя, да я  заплати.  

    Община Пловдив оспорва исковете изцяло по основание и размер, счита ги за неоснователни и недоказани, в частност – такива били твърденията на ищеца , че имало неравност на пътното платно, през която процесният автомобил преминал, нямало и данни за поведението на водача на този автомобил , като в тази връзка, възразява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на последния. Навежда възражение също така , че процесният автомобил не бил от кръга на застрахованите такива на третото лице – бенефициент по застраховката , в конкретния случай – министерството на вътрешните работи на РБ.

  И двете страни искат присъждане на сторените разноски.

  Обективно и субективно съединени между същите страни два осъдителни иска - по чл. 213 от Кодекса за застраховането, съединен с искове за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода  от датата на депозирането на исковата молба – 08.07.2013 до окончателното изплащане на вземането .

    Главният иск е основателен в пълен размер. 

    Не се спори между страните, че по силата на договор за застраховка „Автокаско „ ищцовото дружество заплатило на застрахованото лице – Министерството на вътрешните работи  на РБ, сумата от  1021.28 лева равностойност на вреди върху вещ – лек автомобил с държавен контролен номер ...... Няма спор между страните  и относно вида , броя и стойността на настъпилите щети. Възражението на ответната страна за липса на застрахователен договор по отношение на точно този лек автомобил на МВР ( с държавен контролен номер РВ ......) съдът приема за неоснователно: има рамков договор при общи условия между ищеца и министерството, а според приложеното на л. 16 от делото възлагателно писмо, процесната претенция  е по същия договор и касае точно този лек  автомобил; изобщо при липса на договор нямаше да възникне за ищеца задължение да репарира вреди на МПС на третото лице.  

   Не се споделя  и възражението за несъобразено с пътните условия поведение на водача при настъпването на произшествието; това възражение е направено от ответника и нему е била разпределена с доклада тежестта да го докаже. Това не е направено, напротив, от представения за произшествието протокол личи „движение с бавна скорост в тъмната част на денонощието”, както и наличието в този участък от платното на  „повдигнати камъни от пътната настилка (калдъръм)” – в тази връзка , спорило  се е  дали тези вреди са резултат от преминаването на автомобила през неравност на пътното платно и съдът не приема и това възражение на ответната страна за основателно, по тази причина. Тоест предпоставките на чл. 231 от КЗ са изпълнени и ответникът дължи плащане .       

 Акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забавеното плащане на главницата също е основателен, той в общия случай следва съдбата на главния.

 Разноските се понасят от ответната община изцяло, тъй като искът е уважен в пълен размер.

 Воден от изложеното и на основание чл. 213 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 235 от ГПК , съдът

                                              

                                                          Р Е Ш И: 

 

      Осъжда Община Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1, ЕИК 000471504, представлявана от кмета си, да заплати на ЗК „Бул  Инс „ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в София, съдебен адрес София , бул. Джеймс Баучер № 87 , сумата от 1021-28 лева  равностойност на причинени на застраховано МПС вреди от вещ, стопанисвана от ответната община, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2013 до окончателното изплащане на вземането

 

    Осъжда Община Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1, ЕИК 000471504, представлявана от к... , да заплати на ЗК „Бул  Инс „ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в София, съдебен адрес София , бул. Джеймс Баучер № 87 , сумата от 50 лева разноски по производството.

 

  Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивския окръжен съд , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

                                                                                                                                                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/ Владимир Руменов

 

Вярно с оригинала

М.Х.