Гражданско дело 19353/2013 - Решение - 10-02-2014

Решение по Гражданско дело 19353/2013г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

         №558                     10. 02.2014 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІI-ми гр. състав в открито съдебно заседание на   четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

                  при участието на секретаря Димитрия Гаджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №  19353  по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от  З.З.К., ЕГН: ********** против „ЕЛИТА КОМЕРС - С” ЕООД, ЕИК: 175446697  за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 795, 00 лв. – обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа след уволнението поради закриване на предприятието, включваща обезщетение за месец август 2013 г. в размер от 463, 79 лв. за 12 работни дни и обезщетение за месец септември 2013 г.  в размер на 331,21 лв. за 14 работни дни, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

Ищцата твърди, че е работила на длъжност „продавач – консултант ” при ответното дружество, като между страните бил сключен безсрочен трудов договор. Ищцата полагала труд в търговски обект на дружеството в гр. Пловдив, ул. Богориди на пълен работен ден, като е определен размерът на платения й годишен отпуск да бъде 20 работни дни. До 21.06.2013 г. ищцата ползвала отпуск за отглеждане на малко дете до 2 –годишна възраст. След изтичане на този отпуск изпратила молба до работодателя ответник за ползване на платения й годишен отпуск за 2012 г. и 2013 г., считано от 22.06.2013 г. На 19.08.2013 г. ответното дружество изпратило да ищцата едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.1 КТ поради закриване на предприятието. След изтичане на срока, със Заповед № 118/23.09.2013 г. трудовото правоотношение било прекратено. В резултат на подадена жалба от ищцата до Инспекция по труда – гр. София, била извършена проверка при ответника, като на ищцата бил изпратен писмен отговор, в който били отразени констатациите на инспекцията, касаещи нейния случай. В отговорите към ищцата, съответно от 10.09.2013 г. и от 04.11.2013 г.  било отразено, че ответното дружество е начислило във ведомостите си и дължи на ищцата освен горепосочените суми, представляващи обезщетения за уволнение по чл. 222, ал.1 КТ, така също и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за месеците юни и юли 2013 г.  Твърди се, че въпреки констатациите на инспекцията по повод задълженията на ответника към ищцата, към настоящия момент те все още не са платени от работодателя, с оглед и на което се иска осъждането му да заплати част от задълженията си, а именно: сумата от 795 лв. – обезщетение за уволнение, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

На 28.01.2014 г. ищцата, чрез процесуалния си представител е депозирала становище по отношение на връчения й препис от определение за насрочване и доклад на делото, като с оглед указанията на съда е  посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и са представени доказателства, че ищцата е останала без работа след уволнението.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответната страна, като в законоустановения срок не е постъпил отговор. При връчване на препис от исковата молба на ответника са указани последиците по чл. 238 ГПК.  Ответникът е бил редовно призован и за първото заседание, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Призоваването е станало при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, считано от 24.01.2014 г., тъй като в призовката е отразено, че ответното дружество е напуснало адреса преди един месец и това обстоятелство, след служебна справка се установява, че не е вписано в  „Търговския регистър” към Агенция по вписванията.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

С молба от 04.02.2014 г., докладвана в съдебно заседание, ищцата, чрез пълномощника си изрично е поискала на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба и допълнителна молба – становище от 28.01.2014 г. писмени доказателства – трудов договор, допълнително споразумение към трудов договор, предизвестие, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.1 КТ, писма от Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Изпълнителна агенция „ГИТ” от 14.11.2013 г. и от 10.09.2013 г., препис от трудовата книжка на ищцата, разпореждане от РУСО – Пловдив за отпускане на обезщетение за безработица, може да се направи извода за вероятната основателност на иска, включително и на искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като последица от основателността на иск за парично вземане, което е лихвоносно.

Ето защо съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения иск да се уважи изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищцата претендирана сума  в размер на 795, 00 лв. – обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа след уволнението поради закриване на предприятието.

Ищцата претендира направените по делото разноски в размер на 200 лв. адвокатски хонорар и 5 лв. – държавна такса за обезпечителната заповед, издадена по настоящото дело. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 50  лева.

Така мотивиран, съдът 

 

           

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ЕЛИТА КОМЕРС - С” ЕООД, ЕИК: 175446697 да заплати на З.З.К., ЕГН: ********** сумата от 795, 00 лв. – обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа след уволнението поради закриване на предприятието, включваща обезщетение за месец август 2013 г. в размер от 463, 79 лв. за 12 работни дни и обезщетение за месец септември 2013 г.  в размер на 331,21 лв. за 14 работни дни, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 205, 00 лв. – разноски в настоящото производство, от които 200 лв. – адвокатски хонорар и 5 лв.- обезпечителна заповед.

ОСЪЖДА „ЕЛИТА КОМЕРС - С” ЕООД, ЕИК: 175446697 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС сумата от 50 лева (петдесет лева) - държавна такса върху уважения размер на иска.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                                                             /Дафина Арабаджиева/

Вярно с оригинала.

В.А.