Гражданско дело 19348/2013 - Решение - 24-03-2015

Решение по Гражданско дело 19348/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е   №1038

 

гр. Пловдив,  24.03.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  ХХ-ти  гр. състав, в публично съдебно заседание на   10.03.2015 г., в състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря  Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   19348 по описа на съда за 2013  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е. – Б. И.С. ЕГН ********** против ЛЕТЕРА ЕООД ЕИК 825386700, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 149 лв.- възнаграждение по Договор от 25.01.2011 г. за превод от турски  на български език на романа на т. авторка О. Б. „Остана топлата им пепел”.

Ищцата твърди, че на 25.01.2011г между страните е сключен договор за превод от турски на български език на романа на т. авторка О. Б. „Остана топлата им пепел”. Ищцата в качеството си на преводач изпълнила задължението си да предаде превода в завършен вид и в електронен формат в края на м. май 2012г. От ответника не постъпили възражения относно верността и акуратността на превода, поради което същият се считал за одобрен, още повече, че книгата била разпространена на книжния пазар.  Преводът бил изготвен върху 560 стандартни машинописни страници от по 1800 знака ведно с интервалите. По силата на чл. 8 ответникът дължал по 13.83 евро на страница или общо 7 744.80 евро, от която платил частично сумата от 3 000 лв. Поради това претендира остатъка от 12 149 лв.  Претендират се разноски.

Ответникът оспорва претенцията. Оспорва договора, без обаче да оспорва автентичността му. Твърди, че видно от английския вариант на договора ищцата не е страна по него, тъй като не са изписани имената й или други идентифициращи я данни. Оспорва се твърдението за договорено възнаграждение в размер на 13.83 евро на страница.Не се оспорва факта, че преводът е в обем от 560 страници, всяка от които съдържа 1 800 знака. Оспорва се обстоятелството, че преводът е предаден в края на м. май 2012г. Напротив твърди се, че преводът е предаден на 20.06.2012г. Оспорва се и това ответникът да е платил на ищцата част от възнаграждението по договора, като в тази връзка твърди, че плащането касае друго отношение между страните, различно от представение от ищеца договор. Оспорва се съдържанието на направения превод на български с твърдение, че той не отразява правилно, коректно и точно съдържанието на договора. Оспорват се твърдените от ищеца уговорки във връзка със сроковете за изпълнение. Твърди се, че между страните е сключен договор за превод на книгата „Остава топлата им пепел” с автор О. Б.. Договорът от 25.01.2011г бил различен от представения от ищцата, тъй като имало съществени разлики в уговорките, свързани с размера на превода, уговореното заплащане на страница, размера на общото възнаграждение и сроковете, в които следвало да бъде предаден преводът. Не се оспорва обстоятелството, че книгата била издадена и пусната на пазара. В договора, представен от ответника, обемът на преведените страници бил определен на 440, а договореното заплащане – на 10 евро на страница. Така общото възнаграждение възлизало на 5 600 евро. Именно по този договор ответникът превел частично сумата от 3 000 лв. По този договор ищцата се задължила да предаде превода най – късно до края на м. януари 2012 г., а преводът бил предаден на 20.06.2012 г. Твърди се, че договорът представлявал част от Проект за субсидиране на превод от „Теда“ към Министерството на културата и туризма на РБ. С оглед изложеното моли искът да се отхвърли, като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна  следното:

 За да се уважи предявеният иск ищецът следва да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, съдържанието на договора /права и задължения на страните, срокове за изпълнение/, както и изправността си – че е изпълнил задължението си по чл. 258 ЗЗД да изработи договореното качествено и в срок, а ответникът - онези положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, вкл. правоизключващото си възражение, че между страните е сключен друг договор за същия превод, но при други цени и срокове за изпълнение, както и че частичното плащане касае това друго правоотношение между страните, а не процесното. 

   Видно от приетите по делото като доказателства два договора от 25.01.2011 г., съответно представен в оригинал от ищеца (л.56 и 57) и представен в оригинал от ответника (л. 61 и 62 ), разликата между двата договора касае единствено договореното възнаграждение. Не е налице твърдяната от ответника разлика в сроковете за предаване на превода, като и в двата договора е определено, че преводът следва да се предаде не по – късно от януари 2012 г.  Не се събраха по делото доказателства в подкрепа на твърдението, че именно представения от ответника договор е депозиран пред Министерство на културата и туризма във връзка с изпълнение на проект.

Тъй като ответникът оспорва автентичността на представения от ответника договор от 25.01.2011 г. и твърди, че е подменена първата страница на договора, то е допусната съдебно – техническа експертиза.

От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и компетентно, се установява, че първата и втората страница на представения от ответника договор от 25.01.2011 г. в оригинал не са изготвени от една и съща хартия. Установява се разлика в жълтината и непрозрачността на двете страници на този договор. При разпита на вещото лице в съдебно заседание вещото лице допълва, че хартията, която е изследвал, а именно – страниците на всеки от представените от страните договори, отговаря на БДС стандартите. Посочва, че структурата на хартията от едно руло, което е около десетки тона е една и съща, поради и което е направил заключение, че листовете, представени от ответника са различни. Твърди, че е много очевидна разликата между листовете при микроскопските наблюдения на структурата на хартията, като лист 61 – първа страница от договора, представен от ответника, се различава съществено от лист 56 и 57 – договора, представен от ищеца и л. 62 – втора страница на договора, представен от ответника. Посочва, че съставът на хартията е един и същ, като има разлика в процентното съдържание на различните компоненти, включени в състава, което определя и различията на хартията при различни партии и различни производители.  Вещото лице сочи, че е налице съществена разлика между микроспоските снимки на хартията, като наблюдаваните микроскопски снимки на проба – лист 56, 57 и 62 (първи и втори лист на договора, представен от ищеца и втора страница на договора, представен на ответника) показват влакна от избелена иглолистна целулоза от смърчова дървесина и влакна на избелена широколистна целулоза от тополова и букова дървесина. Прави впечатление наличието на къси влакна, като влакната са с „мустачки“ при основните влакна. Относно наблюдаваните микроскопски снимки на лист 61 – първи лист на договора от ответника, се установява, че съставът на хартията е идентична с този на горните три листа. Налице е разлика във влакната на хартията, влакната са с много ясни очертания без „мустачки “ и без къси влакна. Установяват се различия между лист 56, 57 и 62, които са идентични и лист 61, който се различава по отношение на дебелината на хартията, масата и съпротивлението на скъсването при опън.  Вещото лице е отразило в заключението си, че има голям процент на вероятност, че лист 61 е различен от останалите, включително и от лист 62. Вещото лице допуска, че той е от друга партида листи за хартиено производство, дори и от друга фирма производител с подбна технология, но с различни изходни суровини.

От така приетото по делото заключение може да се направи обоснован извод, че между страните по делото е подписан именно представения от ищеца договор от 25.01.2011 г. Не се установи да е налице друг договор между страните със същия предмет и от същата дата. Ирелеванто в случая е обстоятелството, че в първата страница по договора не е вписано името на ищцата, доколкото от втората страница на договора става ясно, че именно ищцата е подписала договора в качеството й на изпълнител.   По силата на този договор ищецът се задължава да извърши превод от турски на български език на книгата на О. Б. „Остана топлата ми пепел“. Договорената между страните цена е в размер от 13,83 евро. Срокът, в който ищецът следва да предаде превода е до месец януари 2012 г. Обемът на предадения от ищеца превод е 560 страници, като това не се оспорва от страните по делото. Не се твърди и установява ответникът да е направил възражения по отношение на качеството на предадения превод. Не се установява точната дата на предаване на превода, като ищецът сочи, че същият е предаден края на месец май 2012 г., а ответникът твърди, че е предаден юни месец 2012 г. Доколкото обаче съгласно договора дължимото възнаграждение се заплаща от ответника по банкова сметка *** в брой в касата на ответника в едномесечен срок от одобряването, то следва да се приеме, че към датата на подаване на исковата молба    вземането е изискуемо. Още повече, че ответникът е поканен да изпълни задължението си, като то е частично погасено след получаване на поканата. С оглед изпълнението на договора от страна на ищеца, ответникът му дължи договореното възраграждение в общ размер от 7744,80 евро или 15 149, 00 лв. Доколкото ответникът е заплатил сумата от 3 000 лв. по банковата сметка на ищцата, то общият размер на дължимата сума е 12 149 лв.

Не следва да се обсъждат възраженията на ответника за забава в изпълнението на договора, доколкото същите са предмет на производството по предявения иск за неустойка за забава. По отношение на доводите на ответната страна, че би могло листовете в принтера да са свършили и поради това представения с отговора на исковата молба договор да е принтиран на листове от различен топ хартия, то същите не се възприемат от съда. Противоречи на логиката представеният от ищеца договор да е с листове от една и съща партида, а представения от ответника договор да е с втора страница от същата партида хартия и първа страница от друга партида. Действително приетото по делото заключения на съдебно – техническата експертиза представлява косвено доказателство за установяване на автентичността на договора, представен от ищеца, но преценен във връзка с останалите събрани по делото доказателства и твърденията на страните, то може да се направи обоснован и категоричен извод за автентичността на договора, находящ се на лист 56, 57 по делото.

Видно от нотариална покана, която не се оспорва, че е получена от ответника на 15.05.2013 г., то ищцата е отразила договорената цена от 13,83 евро на страница, като е дала срок за доброволно изпълнение на задължението и е предоставила банкова сметка. ***тва да е депозиран отговор на тази нотариална покана, в който да се оспорва така цитираната от ищцата единична цена, поради и което не могат да се приемат за доказани възраженията, че последващият превод от 3000 лв. по посочената в нотариалната покана банкова сметка ***га, по който цената е различна от тази посочена в нотариалната покана. Не се представиха доказателства за друга кореспонденция между страните, касаеща различна цена от тази посочена в договора от 25.01.2011 г., представен от ищцата в оригинал.  

В тежест на ответника е докаже плащане на дължимото по договора за изработка възнаграждение за приетата работа, като такива доказателства за остатъка от стойността в размер на 12 149 лв. не бяха представени.

На основание гореизложените съображения съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

По отношение на искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на получаване на нотариална покана до окончателното й изплащане, то същото не  само, че е нередовно, но и е направено едва в писмените бележки и не следва да се разглежда в настоящото производство. Това искане намира правно основание в разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД  и частта, касаеща законната лихва от датата на получаване на нотариалната покана до датата на предявяване на иска касае факти, настъпили преди датата на исковата молба, който иск следва да бъде заявен от ищеца при условията на първоначално съединяване на искове по реда на чл.210 ГПК, като бъде посочен конкретен размер и период.  По отношение на искането за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, то същото следва да бъде направено до края на откритото съдебно производство, тъй като този въпрос също е част от състезателността на процеса, която следва да се развие до приключване на последното заседание пред съответната инстанция. Недопустимо е с писмени бележки да се правят искания за първи път, по които другата страна не може да вземе становище в рамките на състезателния открит съдебен процес. Целта на писмените бележки е да се доразвият вече застъпени тези, възражения и искания. В конкретния случай искането за заплащане на “мораторно обезщетение в размер на законната лихва за времето от датата на връчване на нотариална покана до окончателното изплащане на присъдената главница” е направено единствено в изходящите от пълномощника на страната писмени бележки. Такова искане няма, както в исковата молба, така и в изложението на страната след даване ход на устните състезания в последното проведено по делото съдебно заседание, видно от изготвения съдебен протокол. Ето защо молбата е неоснователна, което не е пречка за страната да претендира въпросното вземане в самостоятелен исков процес.

          С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски. Съдът счита, че претендираната от ищцата сума, заплатена за изпратена нотариална покана до ответника не представлява по своята същност разноски, направени в настоящото съдебно производство, а преди неговото образуване. Не се представиха доказателства и за заплащане на сумата от 600 лв.- допълнителен адвокатски хонорар за явявяне в съдебно заседание на основание чл. 7, ал. 6 от Наредбата за минималните адвокатски хонорари, а съгласно тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 1 от цитираното тълкувателно решение съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Не представляват разноски по настоящото дело и исканите от ищцата пощенски разходи, за които не може да се установи по несъмнен начин, че са именно по повод изпратени по делото документи.

В останалата част искането на ищцата за присъждане на разноски в производството е основателно и подкрепено с доказателства, като общият размер на разноските е 1 546 лв., от които сумата от 486 лв. – държавна такса и 960 лв. – адвокатски хонорар и 100 лв. – заплатен депозит за вещо лице.  

Относно увеличеният хонорар за вещо лице, доколкото същият не е заплатен от ищеца, то следва да се заплати по набирателната сметка на РС- Пловдив за вещи лица. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати депозит за вещо лице в размер на 1230 лв.

               По изложените мотиви съдът

             

Р  Е  Ш  И :

 

             ОСЪЖДА  ЛЕТЕРА ЕООД ЕИК 825386700 ДА ЗАПЛАТИ НА Е. – Б. И.С. ЕГН ********** сумата от 12 149 лв.- остатък от възнаграждение по Договор от 25.01.2011 г. за превод от турски  на български език на романа на т. авторка О. Б. „Остана топлата им пепел”.

                    ОСЪЖДА ЛЕТЕРА ЕООД ЕИК 825386700 ДА ЗАПЛАТИ НА Е. – Б. И.С. ЕГН **********  сумата от 1 546 лв. – разноски по съразмерност.

          ОСЪЖДА ЛЕТЕРА ЕООД ЕИК 825386700 ДА ЗАПЛАТИ по набирателната сметка за депозити за вещи лица на РС – ПЛОВДИВ сумата в размер на 1230 лв. – увеличен депозит за приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

          Препис от решението да се връчи на страните.                                     

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ Д.А.

 

Вярно с оригинала.

КК