Гражданско дело 19179/2013 - Решение - 11-02-2014

Решение по Гражданско дело 19179/2013г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

 

№ 581

 

 

гр. Пловдив, 11.02.2014 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, втори граждански състав, в публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МИГЛЕНА  ПЛОЩАКОВА

 

 

при секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 1 9 1 7 9 по описа на съда за 2 0 1 3 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Никибел” ООД със седалище гр. Котел против „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парично вземане.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически обстоятелства:

„Никибел” ООД е собственик на фотоволтаична инсталация с инсталирана мощност от 79,38 кWч, изградена в поземлен имот УПИ * в кв. * в с. П., общ. К., обл. С.. Същата била присъединена към електроразпределителната мрежа „ниско напрежение”, собственост на „ЕВН България Електроразпределение” по силата на сключен договор за присъединяване. Цената за изкупуване на произведената ел. енергия била преференциална, определена с решение № * от 20.06.2011 год. на ДКЕВР.

Според чл. 30 от ЗЕВИ дружествата, произвеждащи ел. енергия от ВЕИ, чиито енергийни обекти са над 30 кW, сключват договори за достъп с оператора на съответната мрежа, към която са присъединени и заплащат цена за достъп до тази мрежа, като същата се определя от ДКЕВР. Било предвидено, че Общественият регулатор може да определя временни цени за достъп. Такива временни цени били определени с решение № * от 14.09.2012 год., като в раздел ІІІ, т. 10 била определена цена за достъп, считано от 18.09.2012 год. в размер на 221,29 лв./мВтч. за централи с инсталирана мощност над 30 и до 200 кWр. Така приетото решение на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 7 от ЗЕ подлежи на предварително изпълнение и обжалването не спира изпълнението, а искане за спиране е недопустимо. Поради това и предварителното изпълнение започнало от дата18.09.2012 год. От този момент нататък ищецът заплащал ежемесечно такса достъп по определената от ДКЕВР цена.

Междувременно срещу решението на ДКЕВР били депозирани множество жалби пред ВАС. Ищецът не е подавал жалба срещу решение № Ц-33, но съобразно чл. 177, ал. 1, изр. ІІ от АПК, ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие спрямо всички. Решение № *, раздел *, т. * било отменено с решение № 8733 / 17.06.2013 год. по АХД № 6086 / 2013 год., петчленен състав, което било окончателно. Отмяната имала действие от момента на приемането на решение № *, тъй като същото не било влизало в сила, а подлежало на предварително изпълнение.

Поради изложеното ищецът счита, че начислената му цена за достъп е недължима.

Въпреки отмяната на решението на ДКЕВР, ответното дружество издало и предявило за плащане от ищеца фактура № 8097180646 от 30.06.2013 год., като претендирало заплащане на цена достъп до разпределителната мрежа за периода от 01.06.2013 год. до 17.06.2013 год. в размер на 1374,37 лв. без ДДС или 1649,24 лв. с ДДС. Ищецът счита, че не дължи тази сума и уведомил за становището си „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. Но ответното дружество с писмо от 07.08.2013 год. продължило да претендира сумата от ищеца.

Поради изложеното ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което бъде признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, че „Никибел” ООД не дължи сумата, обективирана във фактура № 8097180646 от 30.06.2013 год., в размер на 1374,37 лв. без ДДС и съответно 1649,24 лв. с ДДС, представляваща цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 01.06.2013 год. до 17.06.2013 год. Претендират се разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД е подал писмен отговор. Оспорва иска като изцяло неоснователен.

Изрично е заявено, че не се спори досежно обстоятелството, че обектът за производство на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници, собственост на „Никибел” ООД, е присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД по предвидения в закона ред.

На първо място, позовавайки се на съответните законови разпоредби, аргументира довод, че задължението на ищеца да заплаща цена за достъп в качеството му на производител на ел. енергия произтича директно от закона, а не от решението на ДКЕВР. С последното се определят само конкретни временни размери на цената за достъп, а не се въвежда самото задължение за нейното заплащане. Поради това дори решението да е отменено, ищецът не освободен от законово въведеното му задължение да плаща цената за достъп.

  На второ място, отмяната на решението не действа по отношение на ищеца. Решението е постановено по реда на особеното производство по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, като са определени конкретни размери на временните цени, като решението подлежи на предварително изпълнение. То е индивидуален административен акт /ИАА/ по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и правата, задълженията и адресатът са конкретно определени. Последиците от отмяната му важат само за производителите, които са го обжалвали, а за останалите – решението е в сила. Въпросното решение следва да се третира като съвкупност от множество отделни ИАА, издадени за всеки един производител на ел. енергия от възобновяеми източници и инкорпорирани в единен документ. В случая ищецът не е бил страна в производството по обжалване на акта, поради което отмяната не го засяга и не може да черпи изгодни правни последици от отмяната на акта по отношение на друго лице. Спрямо ищеца, който не го е обжалвал, решението е стабилен ИАА и го обвързва.

На трето, ответникът счита, че отмяната на решението няма обратна сила. Не се касае до обявяване нищожност на акта, а само в тази хипотеза правните последици от административния акт отпадат с обратна сила. Във всички останали случаи отмяната действа занапред, от влизане в сила на съдебното решение. 

Поради всичко изложено счита претенцията е неоснователна и поради това моли да бъде отхвърлена.

 

 Въз основа на становищата на страните по фактите, с доклада по делото съдът е приел за безспорни между тях обстоятелствата, че „Никибел” ООД е собственик на фотоволтаична инсталация с инсталирана мощност от 79,38 кWч, изградена в поземлен имот УПИ * в кв. * в с. П., общ. К., обл. С. и че същата била присъединена към електроразпределителната мрежа „ниско напрежение”, собственост на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД по силата на сключен договор за присъединяване. Като безспорни, тези обстоятелства са прогласени от съда като ненуждаещи се от доказване.

Не се спори също така, че ответното дружество е издало процесната фактура № 8097180646 от 30.06.2013 год., с която е начислило на „Никибел” ЕООД гр. Котел сумата 1649,24 лв. с ДДС, съставляваща цена за достъп до преносната и разпределителната мрежа въз основа на решение  № Ц-33 / 14.09.2012 год. за фотоволтаичната централа в с. П., кв. *, УПИ *. за периода от 01.06.2013 год. до 17.06.2013 год. И към момента на приключване на устните състезания „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД продължава да счита сумата за дължима, начислена въз основа на валидно към периода правно основание.

Не се спори по основателността на довода на ответника, развит в писмения му отговор, че съобразно т. 15 на пар. 1 от ЗЕ "Достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Производителите на ел. енергия са ползватели на мрежата по см. т. 41а от пар. 1 на ДР на ЗЕ, те доставят произведената от тях ел. енергия в мрежата и в това си качество дължат цена за достъп до нея. Ето защо несъмнено е, че производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници дължат цена за достъп до мрежата и това задължение произтича от самия закон.

Според чл. 32, ал. 4, вр. чл. 30, ал. 1 от ЗЕ ДКЕВР има правомощие да определи временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежа в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени.

При упражняване на това правомощие, с решение № Ц-33 от 14.09.2012 год. на ДКЕВР, считано от 18.09.2012 год., са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи, които да бъдат заплащани ежемесечно от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата подадена ел. енергия. Смитано от 18.09.2012 год. са определени временни цени, като според т. ІІІ.10 от това решение за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18 от 20.06.2011 год. с инсталирана мощност от 30 до 200 кWр, цената е определена на 221,29 лв. на МВтч.

Решението на ДКЕВР е било обжалвано пред ВАС. С решение № 4659 / 03.04.2013 год., постановено по АХД 13239 / 2012 год., образувано по жалба на „Итег” ООД Решение на ДКЕВР № Ц-33 / 14.09.2012 год., в частта по раздел ІІІ, т. 10, е отменено. Посоченото решение на тричленния състав на ВАС е обжалвано пред петчленен състав на ВАС, който с решение № 8733/17.06.2013 год. по АХД № 6086 / 2013 год. го е оставил в сила. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Фактът на съществуването на решението в правния мир не се оспорва от ответника. Не се спори, че ищцовото дружество „Никибел” ООД не е било страна в това производство, както и че не е подавало жалба срещу процесното решение на ДКЕВР, въз основа на която жалба да е било образувано друго дело.

Спорът между страните се съсредоточава около действието на отменителното решение на ВАС по отношение на лицата и във времето.

В тази насока съдът взе предвид следното:

Решението на ДКЕВР съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, по силата на изричната разпоредба на чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ, според който Комисията утвърждава цените като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е ИАА. Според чл. 13, ал. 2 ЗЕ ДКЕВР се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални и общи административни актове, като по отношение определянето на цените по чл. 36а, решението е ИАА. Наред с това и по аргумент от противното решението на ДКЕВР не съставлява общ административен акт, тъй като няма еднократно правно действие по см. на чл. 65 АПК, нито е нормативен административен акт, тъй като не се отнася до неопределен и неограничен кръг от адресати.

Несъмнено е, че ищецът не е бил страна в съдебното производство по оспорването на Решение № Ц-33, но той има право да се позовава на него.

Съобразно чл. 177, ал. 1 АПК решението на съда има сила за страните по делото, но ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Ето защо, доколкото оспореният ИАА е отменен, то отмяната има действие по отношение на всички, в това число и по отношение на неоспорилия го по съдебен ред „Никибел” ООД. Дори ако „Никибел” ООД бе подал впоследствие жалба срещу решението, същата би била недопустима и образуваното въз основа на нея производство би било прекратено – подобна е била съдбата на всички административни дела, образувани по жалба срещу същото решение на ДКЕВР след отмяната му от петчленния състав на ВАС – в тази насока са определения № 15315 / 20.11.2013 год.; № 14366 / 01.11.2013 год., както и решения № 14222 / 30.10.2013 год.; № 14296 / 31.10.2013 год. и пр. и пр. Според цитираната практика жалбите след постановената отмяна на административния акт са недопустими, тъй като отмяната има действие спрямо всички.

Ето защо неоснователен е доводът на ответника, че след като „Никибел” ООД не е бил страна в производството по съдебното оспорване на решението на ДКЕВР, той не може да се позове на отмяната му. Напротив, отмяната действа по отношение на всички субекти. А съобразно чл. 302 от ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Прогласената незаконосъобразност на решение № Ц – 33 следва да бъде зачетена от настоящия съд при разрешаването на правния спор.

Така най-съществен по делото остава въпроса за действието на отмяната на решението по време – дали тя настъпва, считано от влизането в сила на съдебното решение за отмяна и отмяната действа занапред или тя има обратно действие, считано от постановяването на самия ИАА, като отпадат всички негови последици, все едно че той не е съществувал в правния мир.

Според изобилната и непротиворечива практика на ВАС, създадена по повод на оспореното решение на ДКЕВР № Ц-33, в т.ч. решение № 15177 / 18.11.2013 год. по АХД № 7233 / 2013 год., решение № 15037 / 14.11.2013 год. по АХД № 13331 / 2013 год.; решение № 14641 / 07.11.2013 год.; решение № 14623 / 07.11.2013 год. и пр., съдебното решение за отмяна на административния акт има за последица отпадането с обратна сила на разпоредените с него последици.

Подкрепа за правилността на този извод е обстоятелството, че Решение № Ц-33 е индивидуален административен акт, който никога не е влизал в сила.

От разпоредбата на чл. 99 АПК може да се изведе извод, че влязъл в сила е ИАА, който не е бил оспорен пред съда в законовия срок за обжалване. В случая,  в рамките на срока по чл. 149, ал. 1 АПК /както се сочи и в самото решение на ВАС при преценката за допустимостта на производството/, актът е бил обжалван и впоследствие отменен по съдебен ред. Поради това решението, определящо временните цени никога не е влизало в сила. Същото е подлежало на предварително изпълнение – съобразно чл. 13, ал. 7 ЗЕ жалбата срещу решенията на ДКЕВР не спира изпълнението, а искането за спиране на изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо. Следователно, въпреки, че не е влязло в сила, в резултат на  предварителното си изпълнение решението е породило правни последици. Но същите, с отмяната на решението, което е предварително изпълнено, отпадат с обратна сила, доколкото самото изпълнение е имало предварителен характер и основанието за възникването им е отменено. Не е възникнала окончателно и стабилно в правния мир предпоставката да се заплаща временна цена за достъп, след като липсва административен акт, който да я определи.

Вярно е, както се настоява от ответника, че задължението за заплащане на цена за достъп произтича директно от закона, а не от отменения административен акт. Но за да възникне едно парично задължение, то трябва да има освен свое основание и свой размер. Парично задължение без размер не съществува. В хипотезата на административния процес липсва възможност, подобна на тази по чл. 52 ЗЗД, за определяне на размера на обезщетение за вреди по справедливост. Размерът може да се определи единствено и само от компетентния административен орган, при упражняване на неговата оперативна самостоятелност. Ето защо след като е отменен административния акт за определяне на размера на дължимата цена, то същата изобщо не е дължима до определянето и с нов надлежен, валиден и законосъобразен акт.

Факт е, че чл. 173 АПК, на който ответникът се позовава в писмения си отговор, урежда правомощията на съда при нищожност и отмяна на административния акт, така е озаглавена самата разпоредба. Но тази разпоредба не разграничава правомощията на съда, в зависимост от порока на отменения административен акт, а ги разграничава в зависимост от това дали въпросът е или не е предоставен на преценката на административния орган, т.е. дали административният орган следва да процедира при условията на оперативна самостоятелност или на обвързана компетентност. Както в случаите на обявена нищожност, така и в случаите на отмяна, съдът решава делото по същество, ако въпросът не е предоставен на преценката на административния орган. Обратно, както в случаите на обявена нищожност, така и в случаите на отмяна, съдът не се произнася по същество, когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган. Поради това от факта, че Решение № Ц-33 не е прогласено за нищожно, а е отменено, не следва извод, че породените от него правни последици в хода на предварителното му изпълнение се запазват.

Обявената от Административния съд незаконосъобразност е съществувала изначално, още към момента на постановяването на ИАА. С обявяването й се счита, че незаконосъобразния акт не е породил действие. А правните последици от предварителното му изпълнение отпадат от момента на постановяването му.

Ето защо настоящият състав на Районен съд – Пловдив приема, че с отмяната на решение № Ц – 33 с обратна сила е отпаднало основанието за начисляване на цена за достъп до електроразпределителната мрежа в определения с това решение размер. Поради това и начислената в тежест на ищеца сума по фактура № 8097180646 / 30.06.2013 год. е начислена без валидно основание и като такава е недължима. Установителният иск е основателен и следва да бъде уважен.

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Разноските се констатираха в размер на 66 лв. ДТ и 840 лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. От ответната страна се прави възражение за прекомерност на възнаграждението с искане същото да бъде редуцирано до минимума по Наредба № 1. Съдът намира възражението за основателно, с оглед конкретната фактическа сложност на делото, разгледано и обявено за решаване в рамките на едно съдебно заседание. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени само част от разноските, направени от него за адвокатско възнаграждение, в размер, определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 МРАВ, а именно 238,95 лв.

 

Ето защо съдът

 

Р      Е      Ш      И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ищецът „НИКИБЕЛ” ООД, ЕИК 200683155, със седалище и адрес на управление гр. Котел, обл. Сливен, ул. „Захари Стоянов” № 16, представляван от П.К.К. НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представляван от К.П.В. и Г.Д.Ч. сумата 1649,24 лева с ДДС, представляваща цена за достъп до преносната и разпределителната мрежа за периода от 01.06.2013 год. до 17.06.2013 год., начислена по фактура № 8097180646 / 30.06.2013 год.

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представляван от К.П.В. и Г.Д.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на „НИКИБЕЛ” ООД, ЕИК 200683155, със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. „Захари Стоянов” № 16, представляван от П.К. К. сумата 66 лв. разноски по делото, съставляваща заплатена държавна такса и сумата 238,95 лв., представляваща част от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Миглена Площакова

 

 

Вярно с оригинала.

РЦ