Гражданско дело 18895/2013 - Решение - 07-02-2014

Решение по Гражданско дело 18895/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

Гр. Пловдив, 07.02.2014 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

Секретар: Ирина Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18895 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.124, вр. чл.422 ГПК, вр.чл.128 КТ и  чл.86 ЗЗД. 

 

Производството е образувано по искова молба на А.П. А., ЕГН ********** ***, срещуАбо Гранити” ООД, ЕИК:115795954, с адрес на управление гр. Пловдив, бул.”Марица” № 154, ет.3, ап.25, представлявано от Б. К. и Т. Ц.- у.

Предявен установителен иск по чл.124 ГПК, вр.чл.422 ГПК, вр. чл. 128 и чл.86 ЗЗД,  за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 1570,17лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения и части от тях за периода м.10.2012г. - м.12.2012г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на заявлението- 11.07.2013 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, установени с издадена ЗИ по ч.гр.д. № ******/2013г. по описа на ПРС, ХІХ-ти гр.с.

Ищецът твърди, че е работил по сключен трудов договор № ***/***** за неопределено време в ответното дружество, и ДС №703/29.10.2010г. към него на длъжността “д.” в периода от 19.03.2010г. до 13.12.2012г. Последно  му било определено ОТВ в размер на  870лв. Със Заповед № ***/***** издадена от работодателя и връчена му срещу подпис на 15.12.2012г. трудовото му правоотношение било прекратено. Твърди, че независимо в тази заповед да било разпоредено да му бъде изплатено трудовото възнаграждение дължимо до прекратяване на ТД, общо в размер на 2346,74лв. за месеците септември, октомври, ноември и декември 2012г. както и обезщетение по чл.224 КТ , до предявяване на заявление по чл.410 ГПК пред ПРС му била изплатена само сумата от 776,57лв. за погасяване на задълженията на работодателя. Твърди с това пращане да му е изплатено ТВ за м.септември и част от ТВ за м.октомври 2012г. Тъй като не му били изплатени дължимите суми за трудови възнаграждения, а именно: за м.10.2012г.-517,71лв.; за м.11.2012г. – 694,28лв. и за м.12.2012г. – 358,18лв. или общо 1570,17лв., въпреки многократно провежданите разговори и отправяни покани до работодателя- ответникът такова плащане не постъпило, а нямало и до момента. За заплащането на тези суми ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и такава била издадена по образуваното ч.гр.д. № 11771/2013г. по описа на ПРС, ХІХ-ти гр.с. Срещу нея обаче постъпило възражение от ответника. Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване за установено, че за ищецът съществува вземане към ответника в размер на сумата в общо 1570,17лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.10.2012г.-м.12.2012г., в това число: за м.10.2012г.-517,71лв.; за м.11.2012г. – 694,28лв. и за м.12.2012г. – 358,18лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на Заявление в съда – 11.07.2013г., за които суми е издадена ЗИ по ч.гр.д. № 11771/2013г. по описа на ПРС, ХІХ-ти гр.с. Претендира присъждане на разноски и по настоящето производство.

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника, чрез представителя по закон –управителя Ц. М.. Не оспорва допустимостта на исковете, както и твърденията на ищеца да е работил в дружеството по ТД№ ***/***** и ДС №703/29.10.2010г., както трудовото правоотношение да е прекратени със Заповед № ***/*****, връчена на 15.12.2012г.  Оспорва исковете, като ги намира за неоснователни. Твърди всички дължими на ищеца трудови възнаграждения и обезщетения да са изплатени изцяло, поради което и се иска отхвърлянето им, а респективно и претенциите за законната лихва. Претендира разноски за заплатено адв.възнаграждение.

В о.з. ищеца, чрез пълномощника си адв. Г.П. от ХАК поддържа иска, като по реда на чл.214 ГПК е изменил размера на претенциите си  към ответника за установяване на задължения за заплащане на трудови възнаграждения за периода м.10.2012г.-м.12.2012г., като я намалил от 1570,17лв. на общо 1497,70лв., съобразно допуснато изменение, до който размер и се иска уважаване на иска, с подробни съображения в защита.

В о.з. ответникът не се явява, не изпраща представител.

 

          От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 ГПК, Пловдивският районен съд, ХV гр.състав прие за установено следното:

          От приложеното към настоящето дело ч.гр.д. № ..../2013г. по описа на ПРС, ХІХ-ти гр.с. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 5560/12.07.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника за заплащане на следните суми: сумата от 517,71лв. – ТВ за м.10.2012г.; сумата от 694,28лв. ТВ за м.11.2012г.; сумата от 358,18лв.- ТВ за м.12.2012г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.07.2013г. до окончателното изплащане, които суми е разпоредено да заплати “Або Гранити” ООД, ЕИК:115795954, с адрес на управление гр. Пловдив, бул.”Марица” № 154, ет.3, ап.25, представлявано от Б.К. . С Определение №..../12.07.2013г. е осъден длъжника “Або Гранити” ООД, ЕИК:115795954 -  Пловдив да заплати ДТ от 31,40лв., което му е връчено на 07.10.2013г. и като не обжалвано е влязло в сила. Съобщението и издадената заповед е връчено на ответника на 05.08.2013г. В срока по чл.414 ГПК от ответника е било подадено възражение срещу заповедта, а настоящата искова молба е подадена в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, които обстоятелства обосновават и допустимостта на предявените искове.

От събраните писмени доказателства, съдът намира за установено следното: Установено е по делото, ищецът да е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжността „д.” от 19.03.2010г. до 15.12.2012г., като същото е видно от ДС №703/29.10.2010г. към Трудов договор №***/***** и уговорено с него ОТВ от 870лв., което трудово правоотношение е прекратено със Заповед № ***/***** на осн. чл.328, ал.1, т.3 КТ, считано от 15.12.2012г. на която дата е и връчена срещу подпис на ищеца. Всъщност ответникът и не оспорва фактическите твърдения на ищеца досежно възникването, съществуването и прекратяване на трудовото правоотношение между тях. Ето защо и съдът приема за установено в периода м.10.2012г.-м.12.2012г. и до прекратяване на трудовия договор на ищеца А. А. между страните да е съществувало тр. правоотношение.

От приетата по делото ССЕ изготвено от в.л.З.М., не оспорена от страните, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна, се установява следното: По ведомост за заплати в ответното дружество на ищеца е начислено ТВ на база ОТВ от 870лв., съответно: за м.09.2012г. за отработени 19р.дни – БТВ от 885,66лв.; за м.10.2012г. за отработени 18р.дни и 5 дни д.о. – БТВ от 885,66лв.; за м.11.2012г. за отработени 20р.дни и 2 дни д.о.– БТВ от 885,67лв.: за м.12.2012г. за отработени 5р.дни и 5 дни д.о.– БТВ от 492,04лв., като общия размер на начислените БТВ за целия период е 3149,03лв.  Върху така начислените суми за ТВ са начислени и нормативно определени удръжки , при което чистата сума за получаване като ТВ за всеки от месеците от септември до декември 2012г. вкл. са в размер, съответно от: за м.09.2012г. -694,28лв.; за м.10.2012г. –694,28лв.; за м.11.2012г.– 694,28лв.: за м.12.2012г.– 285,71лв. Възнаграждението на ищеца за м.09.2012г. е било изплатено частично и е останала неизплатена сума от 240лв. По ведомост за заплати за месеците октомври, ноември и декември 2012г.  не е положен подпис на А. за получил сумите. Според дънни от ССЕ е изплатено на ищеца частично ТВ за м.10.2012г. по банков път на 25.03.2013г. в размер на 416,47лв. и е останала неизплатена част от 277,71лв. Останалите начислени ТВ за ноември и декември 2012г. няма и данни да е изплатено срещу подпис по ведомост или по друг начин и така начислените ТВ са останали не получени. В резултат според т.2 от заключение по ССЕ за месеците в периода септември -декември 2012г. са останали начисление и неизплатени ТВ в сума за получаване в размер на общо 1497,70лв., в това число: ТВ за м.09.12г. – 240,0лв.; ТВ за м.10.12г. -277,71лв.; ТВ за м.11.12г. – 694,28лв. и ТВ за м.12.12г. – 285,71лв.

Освен това на ищеца е начислено по ведомост за заплати и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 2 дни неизползван отпуск в размер на 72,47лв. – в сума за получаване.

 Следва да се отбележи в случая, че предмет на настоящото дело е установяване размер на дължими трудови възнаграждения за месеците октомври, ноември и декември 2012г., за които е издадена в полза на ищеца ЗИ по ч.гр.д. № 11771/2013г. по описа на ПРС, ХІХ-ти гр.с., до колкото предмета на установителния иск по чл.422 ГПК е ограничен само до сумите за които е издадената ЗИ. При което и в предмета на настоящото дело не могат да бъдат включвани суми за ТВ за м.септември 2012г., както такива за обезщетение по чл.224 КТ, тъй като дори и да се установява да има неизплатени такива, то за тях ищецът разполага на своя страна с осъдителен иск.  

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят по принцип е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите възнаграждения на ищеца за месеците от октомври до декември 2012г. вкл., но е изпълнил задължението си да изплати само част от ТВ за м.10.2012г. в размер на 416,47лв. по банков път на 25.03.2013г. и не е изпълнил задължението си да изплати останалата част, както и начислените суми за останалите месеци от процесния период. До колкото принципна разлика между възнаграждение за действително положен труд и такова за времето в което работника ползва отпуск законът не прави, то все за задължение за заплащане на трудови възнаграждения се касае, които ответникът е начислил. Размера на дължимите от работодателя трудови възнаграждения следва да са съобрази с това, което дължи като сума за изплащане, а не в размер на уговореното с трудовия договор БТВ, тъй като удръжките, които работодателят следва да направи за ДОД и ДОО и други предвидени в КСО не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл. 128 КТ на работника. Те са публично правно задължение към държавата и следователно размерът им се приспада от общо начислявано на работника брутно трудово възнаграждение. Те са на общо основание тези, които работодателят (осигурителят) дължи във всички случаи - когато трудовото възнаграждение е получено от работника, но и когато то не е получено реално.

 По тези съображения съдът  намира, че претенцията на ищеца за установяване размери на задължение за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения по чл.128  и за периода м.10.2012г.-м.12.2012г. и за месеците октомври, ноември и декември 2012г. е основателен и доказани частично по размер и като такива следва да бъде частично уважени, като се установи задължение на ответникът към А. А. за заплащане на сумата от общо 1257,70лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждение за периода м.10.2012г.-м.12.2012г., в сума за изплащане, в това число: ТВ за м.10.12г. – 277,71лв.; ТВ за м.11.12г. -694,28лв.; ТВ за м.12.12г. – 285,71лв., а над този размер и до пълните заявени такива от общо 1497,70лв. за ТВ за същия период ( съобразно изменението по чл.214 ГПК което в случая има значение само за определяне на размера на разноските), и до размерите съответно от: за м.10.2012г.-517,71лв. и за м.12.2012г. – 358,18лв., за които е издадена ЗИ № 12922/04.11.2011г., като не се установява наличие на задължение за плащане в тези размери, исковете са били неоснователни още към дата на предявяването им 11.07.2013г., а това е момента към който следва да се преценява имал ли е ищецът вземане към ответника в заявените размери, и като такива ще се отхвърлят.

Като се установи наличие на вземане за ТВ на ищеца, което не е изплатено, то същите са дължат по силата на чл.245 КТ ведно със законната лихва от дата следваща тази на изискуемост, а и от поканата каквато е заявлението по реда на чл.410 ГПК, и в този смисъл се установява и задължение за законната лихва върху горните размери на главниците, считано от 11.07.2013г. -дата на депозиране на Заявление по чл.410 ГПК – явяваща се дата на покана за изпълнение- до окончателното изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът им право на разноски, като са представени доказателства за договорени и направени такива за адв.възнаграждение в размер на 300лв., поради което и му се следват разноски в размер на общо 251,93лв., по съразмерност с уважената част от исковете при претендирани такива от общо 300лв. съгласно списък по чл.80 ГПК. Ответникът е претендирал разноски, но не е представил доказателства за направени такива, при което и претенцията му за разноски е недоказана и от тук неоснователна и като такава ще се отхвърли.

На основание чл.78, ал.6 ГПК  ответникът, който е станал причина за завеждане както на заповедното, така и на исковото производство,  следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса от 18,91 лв., представляваща, допълнителна такава разлика от общо дължимата ДТ която в случая е 50,31 лева, като сумата от 31,40лв. е държавна такса, която е осъден да заплати с влязло в сила  Определение №9396/12.07.2013г. на осн. чл.78, ал.6 ГПК постановено по ч.гр.д. № 11771/2013 г. на ПРС, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, както и 30лв. разноски за ССЕ, при направени такива от 30лв. от БС.

По изложените по-горе съображения, ПРС, ХV гр.с.,

                                                   Р Е Ш И :

 

Признава за установено, по отношение на А.П. А., ЕГН ********** ***, ЧЕАбо Гранити” ООД, ЕИК:115795954, с адрес на управление гр. Пловдив, бул.”Марица” № 154, ет.3, ап.25, в качеството му на работодател му ДЪЛЖИ следните суми: сумата от общо 1257,70лв.(хиляда двеста петдесет и седем лева и 70ст.) главница, представляваща сбор от трудови възнаграждения в сума за изплащане периода м.10.2012г.-м.12.2012г., в това число: ТВ за м.10.12г. – 277,71лв.; ТВ за м.11.12г. -694,28лв.; ТВ за м.12.12г. – 285,71лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2013г., част от които суми е разпоредено “Або Гранити” ООД, ЕИК:115795954 – гр.Пловдив да заплати със Заповед №****/12.07.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 11771/2013 г. на ПРС, ХІХ гр.с., като  Отхвърля исковете по чл.124, вр.чл.422 ГПК над тези размер до пълните претендирани такива за главници за трудови възнаграждения за същия период и за ТВ за м.10.2012г. от 517,71лв. и за ТВ за м.12.2012г. от 358,18лв., както и за законната лихва върху разликата, като неоснователен.

ОСЪЖДА Або Гранити” ООД, ЕИК:115795954, с адрес на управление гр. Пловдив, бул.”Марица” № 154, ет.3, ап.25, да заплати на А.П. А., ЕГН ********** ***, Сумата от 251,93лв. (двеста петдесет и един лева и 93ст.), разноски за настоящото производството по съразмерност, А на ПРС да заплати сумата от 18,91 лв. (осемнадесет лева и 91ст.)допълнителна държавна такса, представляваща разлика от дължимата такса от 50,31лева и присъдената такава с Определение №9396/12.07.2013г. на осн. чл.78, ал.6 ГПК постановено по ч.гр.д. № 11771/2013 г. на ПРС  от 31,40лв., както и Сумата от 30,0лв. (тридесет лева), разноски за ССЕ, в полза на Държавата по бюджетната сметка на ВСС.

ОТхвърля претенцията на Або Гранити” ООД, ЕИК:115795954, с адрес на управление гр. Пловдив, бул.”Марица” № 154,  за присъждане на разноски за настоящото производството, като неоснователна.  

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок считано от 30.05.2012 - дата на която е обявено решението, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/ ( Валентина Иванова)

Вярно с оригинала!

ИТ