Гражданско дело 18894/2013 - Решение - 07-02-2014

Решение по Гражданско дело 18894/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 545

Гр. Пловдив, 07.02.2014 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА и.

 

Секретар: ирина Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18894 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.55, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

 

Производството е образувано по искова молба на ET ”****” с ЕИК102629135,със седалище и адрес на управление гр. Б. ж.к.”М.Р.”,със съдебен адрес гр. Б. ул.С.К.” **, срещу ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК123526430, със седалище и адрес на управление-гр.Пловдив,р-н Централен ул.Хр.Г.Данов”37.

Ищецът твърди, че е абонат на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с клиентски № *** отнасящ се за обект -магазин за хранителни стоки находящ се на адреса гр. Б., ж.к.З., ул. Я.А.. От ответното дружество е била извършена незаконосъобразна едностранна корекция на дължимата електроенергия за този обекта в гр. Б., и стопанисвания от него магазин за хранителни стоки. С писмо от 02.08.2012г. търговеца ET”***” бил уведомен че при извършена проверка от ответното дружеството е било констатирано, че електромера отчита грешка – минус 70%, за която е бил съставен констативен протокол от 03.11.2011г. и 10.07.2012г. Въпреки направеното оспорване от ищеца  електрозахранването на обекта е било прекъснато поради неплащане на сумата от 511,55лв. за допълнително начислена енергия от 2652 кWh. Ищецът заплатил начислената му корекция в размер на 511,55лв., както и лихва за забава в размер на 1,72лв., за да може да му бъде възстановено електрозахранването, независимо да считал да не дължи тези суми. А заплатил още и такса за възстановяване електрозахранването в размер на 19,00лв.  Дължимостта на сумите се оспорва на две основания: че не е била потребена едностранно начислената и отчетена, като потребена ел.енергия от 2652 кWh; не е извършвал манипулация на електромера, находящ се в заключено табло до който е нямал достъп; в качеството му на потребител не е бил уведомен преди да бъдат извършвани действия по техническа проверка, подмяна на електромер, съставяне на констативен протокол и по прекъсване на ел.захранването на търговския обект; не е присъствал на действията по констатиране на съмнения за манипулиране на електромер с ф.№ ***, отчитащ данните за консумация на търговския обект “магазин за хранителни стоки”, находящ се в гр. Б., ж.к.З. –подлез стопанисван от него, нито при подмяната на електромера и не е подписвал протоколите за това; съставените Констативен протокол за техническа проверка и Констативен протокол от извършена експертиза не са съставени и не са му връчени по реда и в сроковете съгласно Общите условия на ответното дружество. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от общо 532,27лв., от които : 530,55 лв.-главница с която неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца без основание сбор от 511,55лв.-стойност на допълнително начислена ел.енергия за периода 26.08.2011г.-04.11.2011г. и 19,0лв.-такса за възстановяване на ел.захранване, както и сумата от 1,72лв.-лихва за забава върху 511,55лв. за периода 11.08.2012г.-22.08.2012г. Представя писмени доказателства и моли за присъждане на направените по делото разноски

В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска. На първо място твърди, че таксата от 19,0лв. за възстановяване на електрозахранването ищецът е заплатил на ”ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, което електроразпределително дружество е отделно юридическо лице и заплатените на него такси не преминават в патримониума на ответника  ”ЕВН България Електроснабдяване”. По тази причина и счита да не е материално правно легитимиран да отговаря за тази сума, като не е налице за него пасивна легитимация по тази претенция. Оспорва и основателността на иска за връщане на сумата от 511,55лв., като твърди същата да е правомерно начислена на ищеца и дължима на осн.чл.98, ал.3, т.6 и чл.104, ал.2,т.5 от ЗЕ, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.28, ал.1 и чл.54, ал.2,т.1 от Общите условия на ЕВН Ел.Сн. Твърди ДОУ да е публикуван и одобрен от ДЕКЕВР и като такъв обвързва ищецът като потребител. Твърди също, че от служители на ответното дружество е констатирано съмнение за манипулиране на електромера, поради което и същият е свален и заменен  с друг. От направено замерване от лицензирана лаборатория е установено електромера да е манипулиран, като е отварян и са изрязани част от зъбите на плаващото зъбно колело на броителния механизъм и в резултат е отчитал 70% по малко от действителната консумация по двете тарифи -дневна и нощна.  Заявява, че не твърди тази манипулация да е направена от ищеца, но в случая начислението на допълнителна ел.енергия не е и санкция за неправомерни действия върху измервателното устройство, а само остойностяване на неотчетената поради неизправност на измервателното устройство – електромер. Твърди също, че констатираната неизправност на електромера и свалянето му за проверка и заменянето му с друг отразени в констативен протокол от № 14437/03.11.2011г. са извършени без представител на ищеца, тъй като такъв не е бил намерен, но в присъствието на двама свидетели, на осн.чл.63, ал.2 от ОУ. Оспорва и възраженията на ищеца досежно липсата му на достъп до електромера, като в тази връзка не оспорва той да е бил заключен в табло от което ключ да имат само служители на ответното дружество, но твърди ищеца да е имал визуален контакт и да е можел ежедневно да следи отчетите на измервателното устройство – електромер, и в този смисъл двете страни да са имали равни възможности за осъществяване на контрол по измерването на потреблението.  Въз основа на изложеното и като счита, че начислената допълнително сума на ищеца е определена при спазване на договорната уредба приложима в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ, а и начисленията са направени като функция от установената и отчетена грешка при измерването, то и ел.енергия от 2652 кWh, която е 70% от отчетената като разходваната ел.енергия за същия период е основателно начислена и дължима, поради което и се иска отхвърляне на иска в тези части.

В о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Н.П. е оттеглил иска си в частта за присъждане на сумата от 19,0лв.- заплатена такса за възстановяване на ел.захранването и производството по делото в тази част е прекратено. Подържа иска в останалата част и претенцията си за разноски  подробни съображения в писмена защита.

В о.з. ответникът, чрез пълномощника си юриск.М.Ч., оспорва исковете, подържа възраженията си.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ищецът е клиент на ответника и е абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия с клиентски № ***, като провереният електромер с ф.№ *** да е отчитал данните за консумация на търговския обект “магазин за хранителни стоки”, находящ се в гр. Б., ж.к.З. –подлез стопанисван от ищцовото дружество.

На 03.11.2011г. да е съставен Констативен протокол № 14437 (л.17) за извършена техническа проверка на електромер с фабр. № ***, в който е отразено, че същият е демонтиран и поставен в безшевна торба, а на негово място е монтиран друг електромер. Извършена е експертиза на СТИ от Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди”, регионален отдел – Пловдив, чийто резултати са обективирани в Констативен протокол от експертиза на СТИ № 29993/10.07.2012г. (л.15). Там е констатирано, че електромер с фабр. № *** е бил пломбиран с 3бр. пломби против неправомерен достъп, които са били с разширени отвори, изваждаща се и премачкана пломбажна тел. При проверката е констатирано електромера да е отварян и манипулиран, като са изрязани част от зъбите на плаващото зъбно колело на броителния механизъм. В резултат на тази манипулация при зададени 75 оборота електромера отчита 300 Wh вместо 1000 Wh и по – ниски стойности на консумация на ел.енергия с 70 % от консумираната ел. енергия, както и да не съответства на метрологичните и техническите изисквания. Затова се наложило извършване на корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период - за 70 дни назад /26.08.2011г – 04.11.2011г/, като е издадена процесната фактура № 1078339751 от 31.07.2012г. (л.57) за допълнително начислена енергия за отчетен период „ноември 2011г” в размер на 2652 квч на стойност 511.55 лв, представляваща 70 % от потреблението на ищеца, след приспадането на 2 % допустима грешка на електромера.

По делото е представено и уведомително писмо изх.№ 6030/02.08.2012г. изпратено от ответника ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД до ищцовото дружество, с което последния е уведомен за извършена на 03.11.2011г. проверка на меренето на ел.енергията от СТМ в магазина в гр.Б., както и да е констатирана грешка в отчитането от – 70%, дължаща се на несъответствие на електромера с метрологичните и техническите изисквания, поради което и сметката на ET”***” е коригирана на осн чл.54, ал.2 и 3 от ОУ на договора за пренос на електрическа енергия за период от 70 дни  и за времето 26.08.2011г – 04.11.2011г., чрез допълнително начисляване на 2652 квч на стойност 511.55 лв., представляваща 70 % от потреблението на ищеца, след приспадането на 2 % допустима грешка на електромера. Очевидно това писмено уведомление е достигнало до ищцовото дружество, след като от него е подадена Жалба с вх.№ 93662/17.08.2012г. (л.19), в която сочи да го е получил на 02.08.2012г. В същата е изразено и несъгласие за направената корекция. Изложени са и съображения за това, които като цяло се покриват с изложените съображения, като твърденията на ищеца в искова молба.

По делото е разпитан св.И.Д.Г., изготвил констативния протокол при проверката извършена на 03.11.2011г., който посочва, че работата му включвала проверка на електромери. По – конкретно тогава му бил връчен списък с няколко електромера, които трябвало да помени, поради изтекъл срок от 4 г., сред които бил и въпросният. Свидетелят твърди, че при направения от него оглед забелязал, че въпросния електромер не отчита консумация, въпреки в магазина осветлението и ел.уредите да са работили. Освен това констатирал, че пломбите за били деформирани.  Твърди също, че се е обадил на служителката в магазина на ищеца да присъства на проверката и да извика клиента, но тя отказала да присъства, тъй като не можела защото обслужвала клиенти и не желаела да се подписва, а не можел да присъства и самия клиент на партидата. По тази причина се обадил на прекия си ръководител и той изпратил свидетелите. В присъствието на свидетелите С. и Ч. – служители на фирма Електра и с помощта на колегата му В.Т. подменили електромера, тъй като била констатирана нередовност на пломбите и го сложили в безшевна торба, за което бил съставен протокол, подписан от свидетелите.

Съдът възприема показанията на свидетеля като добросъвестни, непосредствени, безпротиворечиви, а съответстващи на писмените доказателства. 

По делото е приета съдебно- техническа експертиза, в която се посочва, че електромерът е манипулиран, неотчетеното количество ел. енергия за периода 26.08.2011г. – 04.11.2011г. е в размер на общо 2652 квч , в това число 1917 квч за дневна и 735 квч за нощна тарифа, определени на  база на отчетената консумация помесечно в този период, чиято стойност е в размер на 511,55лв. и е  правилно изчислена, като е съобразена максимално допустимата грешка на електромера. При устния си доклад в с.з. в.л. И. заявява, че е базирала изводите си на констативния протокол и регистъра на показания на електромера за процесния период, тъй като манипулацията на електромера описана в протокола за пловерса на СТИ е описано отстраняване на зъбци, водещи до грешка в отчитането и по двете тарифи.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните.

Като писмени доказателства са приети още справка за корекцията на сметката на ищеца, Общите условия за продажба и пренос на ел. енергия, публикуван в три вестника, и одобрени от ДКЕВР с решение от 10.05.2008г.

Безспорно е между страните обстоятелството, че търсената с фактурата сума от 511,55лв. е изцяло платена от ищеца преди завеждане на делото, в какъвто смисъл са и приложените към исковата молба писмени доказателства – фискален бон от 22.08.2012г. (л.12). 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявен е иск за неоснователно обогатяване на ответника с платената от ищеца сума за допълнително начислената му ел. енергия, с оглед на което ответникът трябва безспорно да установи, че сумата е получена от него на валидно правно основание, защото в негова полза съществува вземане в търсения размер, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу недължимостта на твърдяното задължение.

Безспорно е по делото, че ищецът е клиент на ответника и е абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като провереният електромер е отчитал консумацията на магазина стопанисван от ищеца. Също така няма спор и по това, че процесната сума от 511,55лв. е начислена като корекция на сметка и е формирана за минал период от 70 дни, като представлява 68 % от начислената енергия, формирана от 70% съгласно данните от съставения констативен протокол, след приспадане на 2% . В тази връзка основният въпрос от значение за изхода на спора е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна корекция на сметката за електроенергия чрез начисляване на допълнителната за плащане сума, пресметната по съответната методика.

Във връзка с представения ДОУППЕЕ, следва да се отбележи, че съгласно чл. 98б, ал. 4 от ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 от Закона за енергетиката e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. Ищецът нито твърди, нито е представил доказателства, че е заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и не е предложил специални такива съобразно дадената от закона възможност. Предвид горното, съдът намира, че приетите по делото Общи условия са приложими към правоотношението между страните и съставляват част от договора помежду им, поради което, съгласно чл. 20а от ЗЗД, имат силата на закон за тях. Този текст от общите условия, безспорно е свързан с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ в редакцията и до изменението в бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.,, според която “правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, както и създаването и поддържането на база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване”.

Неприложим в случая е изменението на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ от бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012г., предвиждащо устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на не измерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване, които освен това задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Това е така тъй като в случая не дата на съставяне на фактура №1078339751 - 31.07.2012г., с която е определена по размер корекцията на сметката на ищеца, е тази определяща приложимия закон, а периода за който е направена корекцията, чиято крайна дата е датата на Констативния протокол – 03.11.2011г.

Съгласно чл.54, ал. 1 от общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД се допуска възможността за корекция на сметки въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия. От друга страна, според нормата на чл. 54, ал. 2 от общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД в случаите на неправомерно въздействие върху електромера, количеството енергия се преизчислява за период от датата на монтажа или на последната извършена проверка на електромера, до датата на констатиране на грешката, освен, ако може да бъде установен точният период, но за не повече от 90 дни, като е посочена конкретна методика за изчисляване на корекцията. От горното следва, че за да възникне правото на корекция за минал период, трябва да се установи неправомерно въздействие на средството за търговско измерване.

На първо място, според действащото законодателство (чл.120, ал.1 от Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презумира виновно поведение на потребителя. Изложените в отговора съображения за споделена отговорност на клиента, който също имал задължения по експлоатацията на уреда и възможност да следи работата му и в частност отчитането, не установяват неправомерни действия на ищеца, който принципно не би следвало дори да разполага с ключ за отваряне на средството, нито пък представляват аргументи за извършена точно от него такава манипулация. В тази връзка е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане да се ангажира неговата отговорност, чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД, тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. Затова, след като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента, а в случая ответникът дори и не твърди от страна на ищеца да има такова, липсва законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако абонатът е осуетил правилното отчитане.

В настоящия случай, дори да се приеме за категорично доказано, че електромерът е бил манипулиран, в какъвто смисъл са изводите на вещото лице, базирани на констативния протокол, по делото не се твърди и не се установява ищецът лично да е извършил манипулацията.

В хода на съдебното производство ответната страна не е ангажирала никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Не е налице валидно правно основание за ответника да получи и задържи начислената в резултат на корекцията сума, тъй като в действащото обективно право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия, без да е установено неправомерно въздействие от страна на потребителя.

Освен това съответната сметка е коригирана за минал период от 70 дни, без обаче по делото да се ангажирани доказателства от ответника за това кога е била извършена последната проверка на конкретния електромер, защото това обстоятелство е пряко свързано с периода на корекцията, чийто начален момент следва да бъде безспорно установен, при наличието на твърдения за редовно ежемесечно отчитане, а и данни за такова редовно месечно отчитане в периода 26.08.2011г. – 04.11.2011г., след като са отчитани показания от същия електромер според справката за отчети в СТЕ. Независимо, че периодът е в рамките на допустимите максимално 90 дни според чл. 54 ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен този период, при положение, че в отговора дори не се навеждат твърдения за това дали въобще някаква проверка е била правена на уреда, за да се мотивира така приложеният срок от 70 дни близък до максималния срок. Така реално се дава право на доставчика едностранно да коригира сметка за минал период без точното му определяне и да получи цена за услуга, която не е доказано, че за този период е била доставена от него или ползвана от клиента.

В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че според данните от отчетите (Приложение 1 към СТЕ) е видно, че с приблизително същите стойности на консумация на ел.енергия са направени отчети и след подмяната електромера на ищеца с друг през месеците март и април 2012г.

Относно законосъобразността на направената корекция от страна на предприятието - доставчик на електрическа енергия е налице задължителна съдебна практика по така поставения материалноправен въпрос. С решения № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г., II т.о. на ВКС, № 79/11.05.2011 г. по т.д. № 582/2010 г., II т.о. на ВКС, както и решение № 29/15.07.2011 г. по т.д. № 225/2010 г., II т.о. на ВКС, които на основание т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК са задължителни за съдилищата, ВКС се е произнесъл, като е посочил, че липсва нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия да извършва такава корекция за минал период, което изключва възможността тя да е допустима, както при действието на издадената на осн. чл. 91, ал.2 от ЗЕЕЕ (отм.) Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители (отм.), така и при Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, издадена на осн. чл. 116, ал.7 ЗЕ, която е приложима и към настоящето дело, до колкото касае период до м.11.2011г.

Не може да се приеме и за основателно твърдението на ответника, че след като е установена при проверката грешка в измерването, то следва да намира приложение в настоящия случай, разпоредбата на чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, приети с Решение № П-1 от 10.04.2007 г. на ДКЕВР, тъй като същата касае само случаите на установена греша в измерването, установена при определена процедура установена в ДОУ, но не и случаите на манипулация на измервателното устройство, какъвто е настоящия. Напълно неприложими са в случая създадените законодателно изменения на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012г/, допускащ корекция на сметка, тъй като не дата на издаване на фактурата за корекцията на сметката определя приложимото право, а то се определя от периода за който се извършва корекцията на сметка.

От анализа на законодателните изменения не може да се направи извод, че е налице законово регламентирано основание за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя, без да се държи сметка за неговото поведение. Законът препраща към Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, които на свой ред препращат към договора за покупко- продажба на ел. енергия, т.е. отново към чл. 28 и чл. 54 от общите условия.

Корекцията, направена от ответника намира своето основание в съставения констативен протокол №14437/03.11.2011г. за извършената проверка съгласно чл. 28, ал. 1 от ОУ към ДПЕЕЕМ. Същият обаче представлява частен свидетелстващ документ по своята правна природа и по дефиниция не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, освен ако е подписан от страната, за която удостоверява неизгодни факти. В настоящия казус, протоколът е подписан от лица, различни от представляващия абоната, чието качество не е отбелязано, а няма и вписани имена на подписалите го като свидетели. На следващо място в същия протокол сама е посочено, че има съмнение за манипулиране на пломбите на капака на електромера, но дори не е описано тяхното състояние към този момент. От събраните по делото гласни доказателства се установява също, че представител на потребителя не е присъствал при съставянето на протокола. В този смисъл, макар да е спазено изискването на чл. 61, ал. 2 ОУДПЕЕЕМ, съставеният протокол не може да бъде противопоставен на потребителя. Ето защо съставът на съда намира, че по делото не са ангажирани доказателства, достатъчни да установят външна намеса върху СТИ от страна на абоната.

В случаите, когато са отчетени отклонения в показателите на консумираната енергия, резултат от външно въздействие, доставчикът следва да установи в условията на пълно и главно доказване неправомерната манипулация от абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване.

Доказване в обсъждания смисъл в настоящото производство не е проведено. По тези съображения съд намира, че по делото не се установи наличието на основание и законосъобразност на извършване на корекцията на сметката на абоната ищеца, с оглед на което се явява недоказано от ответната по иска страна - ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че процесната сума му се дължи.

Доколкото не се установява обективно констатираната манипулация на измервателния уред да е резултат от действия на ищеца, т.е. да е налице виновно неизпълнение на договорните му задължения, а и безспорно се установи, че сумата от 511,55лв., стойност на корекция на сметка е плетена и получена от ответника, то предявеният иск за неоснователно обогатяване на ответника в хипотезата на получена без основание парична сума за допълнително начислена ел. енергия за корекция на сметка се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло, като се осъди ответникът да заплати тази сума на ищеца, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба -19.11.2012г. до окончателното плащане.

С оглед акцесорния характер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при направения в настоящото решение извод за основателност на претенцията за главния дълг, дължимо би било и обезщетението за забава при наличието на предпоставките на чл. 86, ал.1 ЗЗД. Текстът предвижда, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правилото на чл. 84, ал.2 ЗЗД обаче изисква, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът да изпада в забава след покана от страна на кредитора. Т.е. за уважаване на така предявения иск е необходимо ищецът да докаже наличието на покана за връщане на даденото. По делото не са представени доказателства за отправяне на покана от страна на ET ”***”към ответника, а за такава не може да счете и Жалбата му от 17.08.2012г., поради което за такава се счита едва исковата молба и лихва се дължи от ответното дружество от датата на подаване на исковата молба, а искът за обезщетение за забава за предходен период в размер на 1,72лв. и за периода 11.08.2012г.-22.08.2012г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират и са налице доказателства, че са действително направени от 450.0 лв., съгласно списък за разноски – за държавна такса,  платено адвокатско възнаграждение и разноски по пътуване на адвоката, като му се възложат разноски в размер на 448,50лв. по съразмерност с уважената част от исковете.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3 и чл.78, ал.8 ГПК ответникът има право на разноски, по съразмерност с отхвърлената и прекратената част от исковете, като са претендирани и са налице доказателства, че са действително направени от 300.0 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, поради което и ще се осъди ищецът да му заплати  11,68лв. разноски за производството, определени на база цена на исковете от общо 532,27лв., по съразмерност с отхвърлената и прекратената част от исковете.

Мотивиран от горното ПРС ХV граждански състав,

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на ET ”***” с ЕИК102629135,със седалище и адрес на управление гр. Б. ж.к.”М.Р.”,със съдебен адрес гр. Б. ул.С.К.” 3 ет.1 ап. 3, сумата в размер на 511.55 лв. (петстотин и единадесет лева и 55ст.), заплатена по фактура №1078339751/31.07.2012г., представляваща цена на допълнително начислена енергия от 2652 кWh за отчетен период 26.08.2011г.-04.11.2011г. на клиентски № *** отнасящ се за обект -магазин за хранителни стоки находящ се на адреса гр. Б., ж.к.З., ул. Я.А., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 19.11.2012г. до окончателното плащане, като Отхвърля акцесорния иск по чл.86 ЗЗСД за заплащане на обезщетение за забава върху в размер на 1,72лв. за периода 11.08.2012г.-22.08.2012г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на ET ”***” с ЕИК102629135,със седалище и адрес на управление гр. Б. ж.к.”М.Р.”,със съдебен адрес гр. Б. ул.С.К.” 3 ет.1 ап. 3,  Сумата от 448,50лв.(четиристотин четиридесет и осем лева и 50ст.), разноски по съразмерност с уважената част от исковете.

 ОСЪЖДА ET ”***” с ЕИК102629135,със седалище и адрес на управление гр. Б. ж.к.”М.Р.”,със съдебен адрес гр. Б. ул.С.К.” 3 ет.1 ап. 3,  да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, Сумата от 11,68лв.(единадесет и лева и 68ст.), разноски по делото по съразмерност с отхвърлената и прекратената част от исковете.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

                                                                         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина и.)

Вярно с оригинала!

Секретар: П. К.