Гражданско дело 18814/2013 - Решение - 17-02-2014

                                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 653

 

                                               17.02.2014г., гр. Пловдив

 

                                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ брачен състав в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав :

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

 

СЕКРЕТАР: ТОДОРКА РАДЕВА, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 18814 по описа на съда за 2013г., намира за установено следното :

         Субективно съединени  искове  с правно основание  чл. 150 от СК, предявен от А.К.Т.  като майка и законен представител на малолетното дете А. А.Р., двамата  от гр. П.,   срещу А.Р. ***  за изменение на присъдената до момента с решение № 142/09.03.2009 г. по гр.д.№ 86/2009г., по описа на Районен съд – гр. Сливен  издръжка от 50,00 лв.  на 150 лв. месечно, считано от завеждане на иска. Твърди се в молбата, че  от определяне на досегашния размер издръжка са изминали повече от 4 години. Оттогава нуждите на детето са нараснали. А. е ученичка в *** клас. Детето расте интензивно и нуждите от дрехи, обувки, храна и подготовка за училище растат бързо. Твърди се, че ответникът работи в а. и има достатъчно доходи, за да плаща по-голям размер на издръжка. Няма други деца. А. ходи на уроци по танци, клуб по фотография, на частни уроци по математика, плаща се за ученическа униформа, за зелено училище. Майката не получава детски надбавки. Работи като у. с брутна заплата 850 лева месечно. Принудена е да работи и допълнително, тъй като изплаща и банков кредит и се грижи сама за детето.

Ответникът лично и чрез процесуалния си представител по делото оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че два пъти месечно посещава детето в П. и му купува дрехи, обувки, води го на кино. В началото на учебна година му купува тетрадки, учебни помагала.  Платил е и 320, 00 лева за “синьо училище” на детето на лагер в П. Ответникът твърди,  че в момента е безработен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

         Ответникът е баща на малолетната ищца, което е видно от представено удостоверение за раждане на детето по делото.

         С влязло в сила решение по гр. дело № 86/2009г. на Районен съд – гр. Сливен, ответникът е осъден да плаща на  детето А. 50,00 лева месечна издръжка, считано от влизане на решението в сила. Оттогава са изминали четири години.  Детето сега е на **** години.

 Приложено  е удостоверение № 456/07.11.2013г. от ОУ “В. и К. Т.” – гр. П., според което детето А. Р. е ученичка в **** клас на учебната 2013/2014г.

Приложено е удостоверение от същото училище от 24.09.2013г., според което майката А.Т. е получила общ брутен трудов доход за периода от м. април 2013г. до м. септември 2013г. в размер 5085,27 лева, или по 847,55 лева средно месечно. Според приложена служебна бележка от ТД на НАП – гр. П., А.Т. е получила брутно трудово възнаграждение по допълнителен трудов договор за периода м. април – м. септември 2013г. в размер по 115,00 лева месечно – общо 690,00 лева за периода.

Приложен е Договор за кредит за текущо потребление от 23.12.2010г. между Банка ДСК – Пловдив и А.Т., според който майката е получила кредит от 20 000,00 лева и изплаща по него месечна вноска от 265,45 лева с погасителен план до м. ноември 2020 година включително.

Според приложена служебна бележка от Т. с. “М.” – гр. П. от 18.11.2013г., детето А. посещава ежемесечно студиото, за което се заплаща месечна такса от 30,00 лева, закупила е лятно и зимно репетиционно облекло на стойност 194,00 лева и е заплатила такса за сценично облекло в размер на 30,00 лева. приложена е квитанция от 05.07.2009г. за заплатена занималня за детето в размер на 50,00 лева.

Според фактура № 483/20.06.2013г., бащата А.Р. е заплатил сумата от 308,00 лева за летен лагер на детето А. Приложена е и фактура № 57/20.06.2011г., за летен лагер на детето в П. на стойност 288,00 лева, също платени от ответника А.Р.. Според фактура № 20/31.12.2013г., А.Р. е закупил за детето 1 чифт маратонки  на стойност 166,00 лева.

          Приложени са и други фактури, касови бележки и бонове от магазини, от които не е видно кой точно е заплатил сумата и за какво точно е същата, поради което съдът ги счита за неотносими.

Страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на с. на ищцовата страна А. Т., б. на малолетната ищца се установява, че детето А. е в п. клас в А. у. в П. Тя  след 2009 г. живее само с майка си. Никога не са отказвали на бащата да я вижда извън режима на личните отношения. Понякога и в междусрочната ваканция е взимал детето за по три – четири дни. Училището е държавно. Има такса за консумативи – около 50 – 60 лв. годишно  майката плаща за помагала, през годината също се налага да се допълват някои помагала. От септември насам за помагала е платила  около 50 лв., за в къщи са купували допълнително помагала за учебния процес – учебници, тетрадки, пергели, химикали, моливи -  около 10-на лева за последния месец. Децата имат униформа – лятна и зимна. Първата униформа за първи клас я купил бащата. След това всяка година майката доплаща  по 100 лева годишно. А.  ходи на стол – месечно разходите за това  са 60 лв. По принцип ги плаща майката, но не са й давали документи в тази връзка. Детето учи математика, английски и танци. Започнало уроци по три пъти по математика в седмицата, един път английски и два пъти танци. Математиката седмично е 30 лв., английският  е един път седмично по 10 лв., а танците са 30 лв. месечно. А.  посещава  и курс по фотография, като на посещение се плащат  10 лв. Детето  всеки ден ходи на нещо извънкласно. Всеки ден майка й дава по 2 лв. за закуски през междучасията. Бащата по принцип твърдо плаща по 50 лв. издръжка. Извън издръжката е купувал дрехи  или обувки, или играчка. Всичко е купувал по желание на детето, не е съгласувал с майката. Подарил е  на детето игра за около 30 лв., както и маратонки.  По принцип бащата е а.   М. му и б. му са п.. Нямат наеми, нямат други фирми.   Краката на детето растели много бързо, носи № 38 и обувките й са скъпи. Детето не е претенциозно. Майката е н. у. и получава брутно 850 лв. Отделно работи на второ място и получава 115 лв. като п. – к.. Няма други доходи. Изплаща потребителски заем към банката и всеки месец плаща 265 лв. за жилището, което е купила и обзавела сама със заеми.  Плаща лятото около 60 лв. за ток, зимата до 100 лв., плаща също телефон с интернет за 30 лв. на месеца, вода по 20 лв. месечно. Живее сама с детето.  

Разпитаният с. на ответната страна М. Н. установява, че е  к. р. съм на детето А. от четири години. Детето през този период живее при майка си. На родителски срещи бащата не е идвал, тъй като живее извън града, но е идвал да се интересува за детето и е разговарял със с.  за това как е детето и как се развива. Питал е за домашни, нещо което затруднява детето, интересувал се е за учебния процес. Нямало е момент, в който да е водил или взимал детето и да не  е изчакал с.  да  я пита как е развитието на детето. За обучението на детето знам, че бащата е  купил в трети клас униформа, помагалата също. За ІV-ти клас няма точно спомен, но мисли, че майката е платила парите за униформата. Виждайки се със с., бащата я  е питал детето какви пари дължи и е покривал част от разходите на детето. От февруари 2013 г. с. е в друго у.  и е  била к. на детето до ІV-ти клас. 

От показанията на втория с. на ответника М. М., л. на ответника се установява, че  А. в момента е безработен, вече има пет години, откакто е без работа. Той живее в С. при р. си. Когато има  възможност, с. помагала  винаги на п. си. Ходил  е във В. при нея. С дъщеря си също е  ходил там, за последно преди две години. Било за Нова година за около 20 – 25 дни били при л.. Тя поемала разходите за всичко, когато идвали двамата с дъщеря си. Включително и за самолетните билети. С. е присъствала, когато ответникът е купувал дрешки за детето, купувал е очила на детето заради очите. Била е на операция на детето с тях. Операцията на детето била преди четири или пет години. Доколкото знае, А. е плащал за операцията. Лично с. не го е  виждала да плаща.  През лятото е водил детето на почивка, и с.  и А.  са давали пари. Давал е пари последната година на детето – за „Синьо училище”, за „Зелено училище”. Някъде около 300 – 400 лв.  По професия А.  е а. Бил добър а. Не знае  през тези години   от какво се издържа. Знае, че са разведени с А.  от 2001 или 2002 г.

         Не бяха представени  доказателства за задължения за издръжки на двамата родители към други деца. При тези обстоятелства съдът намира иска за доказан по основание – налице е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, тъй като с оглед изминалия близо 4-годишен период от определяне на предишния размер на издръжката са нараснали нуждите на имащия право на издръжка.

          По отношение на възможностите на ищцата -  същата може да осигури средства за издръжка на детето в размер на до 110,00 лева  месечно според възнаграждението си.

          По отношение на възможностите на ответника. Същият е трудоспособен,  може да се труди и да осигури доход на себе си и на детето си. Може да реализира месечен доход от 800,00 лева, тъй като има добра професионална квалификация на а.

         В настоящото производство следва да се извърши преценка на нуждите на детето и възможностите на родителите да осигуряват издръжка. Съгласно чл. 143 от СК, родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.       

         При така установеното от фактическа страна относно нуждите на детето А., материалните възможности на родителите и изминалия 4 -годишен период от определяне н досегашния размер на издръжката, съдът счита, че за издръжката на детето са необходими и възможни средства в размер на общо 220,00 лева месечно. От тях бащата следва да заплаща 110,00 лева месечно, а останалите средства, заедно с ежедневните грижи по отглеждане и възпитание следва да се осигуряват от майката.  Така – исковете ще се уважат до този размер. За разликата над 110,00 лева месечно до пълния предявен размер от 150,00 лева месечно   исковете ще се отхвърлят като неоснователни. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 142,ал.2 от СК - минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Ето защо размерът на издръжката  не може да бъде по-малък от 85,00 лева месечно. Увеличението на издръжката  следва да се присъди от завеждане на иска – 21.11.2013г. до навършване на пълнолетие от детето  или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката.  Издръжката ще се присъди ведно със законна лихва  от падежа на всяка месечна вноска до окончателното изплащане.  На основание чл. 78,ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ПРС държавна такса за уважената част от исковете в общ  размер на  86,40 лева. Ищците са претендирали разноски,  като има данни по делото за направени следните такива:   в пълномощното на а. на ищцата  е посочен адвокатски хонорар от 150,00 лева. С оглед уважената част от иска, в полза на ищцата ще се присъдят разноски в размер на 80,00 лева.   По изложените съображения съдът

 

                                               Р    Е    Ш    И    :

 

         ИЗМЕНЯ размера на издръжката, постановена с Решение № 142/09.03.2009г. по гр. дело №  86/2009 г. на  Сливенски районен съд, която  А.Р.Р., ЕГН ********** *** е осъден  да заплаща на  А. А.Р., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител А.К.Т., ЕГН **********,***, КАТО УВЕЛИЧАВА издръжката от 50,00 /петдесет/ лева месечно на 110,00 /сто и десет/ лева месечно, считано от 21.11.2013г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена  вноска от деня на падежа до окончателното изплащане, като за разликата над 110,00 лева месечно до пълния предявен размер от 150,00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

         ОСЪЖДА А.Р.Р., ЕГН ********** ***   да заплати по сметка на ПРС държавна такса върху увеличението в общ размер  86,40 /осемдесет и шест лева и четиридесет  стотинки/ лева.

ОСЪЖДА А.Р.Р., ЕГН ********** ***  да заплати на  А.К.Т., ЕГН ********** ***  направените по делото разноски съразмерно с уважената  част от исковете в размер на 80,00 / осемдесет / лева.

         Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от  17.02.2014г.

          

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Г.Димитров

Вярно с оригинала.

ТР