Гражданско дело 18579/2013 - Решение - 17-02-2014

Решение по Гражданско дело 18579/2013г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

         № 648                      17.02.2014 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІI-ми гр. състав в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

                  при участието на секретаря Димитрия Гаджева., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №  18579 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от  С.Б.К., ЕГН: **********,*** против „Ей Ес Пи” ЕООД, ЕИК: 121078722, гр. С., район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, Литекс Тауър.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД  да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № У/ РМ № ПВ 146/ 06.11.2013 г.,  с която трудовото й правоотношение  е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”, да бъде възстановена ищцата  на заеманата преди уволнението длъжност “специалист човешки ресурси” и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 6 месеца след уволнението, считано от датата на прекратяване на трудовия договор – 06.11.2013г. до 06.05.2014 г., в размер на  4020  лева, представляващо сбор от шест месечни брутни трудови възнаграждения от по 670 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ищцата твърди, че е работила в ответното дружество на длъжност „специалист човешки ресурси”. Със Заповед № У/ РМ № ПВ 146/ 06.11.2013 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Твърди се, че заповедта е незаконносъобразна, поради издаването й в нарушение на чл. 333 КТ, тъй като работодателят не е поискал мнение на ТЕЛК, както и съгласието на Инспекция по труда. Сочи се, че не е поискана и информация по реда на Наредба № 5 на МНЗ от 1987 г., въпреки, че работодателят – ответник бил наясно, че ищцата страда от отразеното в представените пред него болнични листове психично заболяване – „смесено тревожно – депресивно разстройство”, което ищцата счита да представлява болест, определена в Наредба на министъра на здравеопазването. Твърдят се и други нарушения в дисциплинарното производство – липса на искане от страна на работодателя на обяснения от ищцата за всички посочени в уволнителната заповед нарушения, а именно: за последните две нарушения, немотивираност на заповедта – липса на отразяване на периода на извършване на нарушенията, възпрепятстващи възможността за защита. Посочва се, че е изтекъл 1 годишния срок по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарно наказание за по – голяма част от посочените в заповедта нарушения. Твърди се, че уволнението не е извършено от лице – носител на работодателската власт. Освен гореизложеното се сочи, че ищцата не е извършила посочените в заповедта за уволнения нарушения. Твърди, че не носи отговорност за констатираните грешки при изпълнение на служебните й задължения, доколкото изготвяните от нея документи се подписват от управителя, който също следва да провери съдържанието на подписвания от него документ. Посочва се, че голяма част от нарушенията се дължат на технически грешки в програмата.  Ищцата твърди, че на 17.06.2013 г. се почувствала зле и е потърсила медицинска помощ, като личният й лекар я насочил към консултация със специалист относно тревожно – депресивното разстройство, в което е изпаднала. В момента, в който ищцата излизала от дома си, представители на ответника поискали от нея ключовете от мястото, където се намирали личните досиета на служителите, обработвани от нея. Ищцата не предала ключовете, тъй като била в невъзможност да го направи към този момент. Впоследствие разбрала, че всичко е разбито и отворено, като същата не е присъствала при вземането на досиетата и не е поискано от нея да ги предаде под опис. Поради изложеното ищцата счита, че не носи отговорност, в случай на липса на документ.  Относно последното посочено в Заповедта за уволнение нарушение, а именно: неизпълнение на Заповед У/РМ ПВ 083 от 06.06.2013 г., с която се искало от ищцата да подреди всички налични досиета, които били повече от 100 броя, да изготви справки, касаещи целия наличен персонал и др. подобни в срок до 10.06.2013 г. т.е. от четвъртък до понеделник, при два почивни дни в този период, ищцата твърди, че даденото в заповедта нареждане е тенденциозно, като работодателят е уведомен своевременно за невъзможността ищцата да го изпълни.  Посочва се и несъразмерност на наложеното наказание с описаните нарушения.

Ето защо се моли съдът да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, от който в законоустановения срок е депозиран писмен отговор, с който се излагат подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че при подписване на трудовия си договор ищцата е подписала Декларация, че не попада под закрилата на чл. 333, ал.1 от КТ и не страда от изрично посочените болести, определени в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал.1 КТ.  С тази декларация ищцата се е задължила в 3 дневен срок да представи на работодателя си документи – писмени доказателства, удостоверяващи промяната. Сочи се, че до прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е представила такива документи, като релевантен документ счита съответно Заключение на ТЕЛК. Освен това се сочи, че ответникът е изпратил покана с изх. № ПВ – ЧР 014/ 18.06.2013 г. за предоставяне на актуална информация за наличие или липса на заболяване, съгласно Наредба № 5, заедно с искане за обяснения на вече установени нарушения. Твърди се, че в нито един от петте на брой представени от ищцата болнични листове не е отразено, че страда от психично заболяване, поради което ищцата не би могла да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Освен това в Наредба № 5 не било посочено, като хипотеза законовото основание, на което прекратено правоотношението на ищцата, а именно: чл. 330, ал.2, т. 6 КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т.3 КТ.  Твърди се, че закрилата по чл. 333, ал.1 КТ не е приложима в случая, тъй като ищцата вече е била на работното си място и осъществявала трудовата си функция.  Посочва се, че наказанието е наложено, поради извършване на три или повече нарушения на ищцата, за които макар и да не са налагани наказания преди това са констатирани писмено по надлежния начин, а именно: неизпълнение на Заповед от 06.06.2013 г., представляващо нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл. 187, т.3, т. 7 и т.10 от КТ и т. 27 от Специфичните задължения в длъжностната характеристика на ищцата; самоволно напускане на работното място на 17.06. 2013 г. и неизпълнение на заповедта на работодателя да предостави на упълномощени от него представители ключовете от служебната каса и от сейфовете с трудовите досиета, както и на писмени покани да извърши тези действия, вследствие на което се наложило използване на услугите на ключар за отваряне на касата и сейфа и назначаване на комисия за изготвяне на пълна проверка на касовата наличност и състоянието на трудовите досиета в сейфовете и  констатирани в Докладна записка от 05.11.2013 г. документални нарушения, осъществявани от ищцата през периода от 01.01.2013 г. – 19.03.2013 г. Оспорват се твърденията на ищцата, че нарушенията се дължат на технически грешки, тъй като липсва еднотипност на нарушенията, като същите представляват неточно изпълнение на вменени на ищцата задължения, подробно описани във връчената й длъжностна характеристика. Твърди се, че наказанието за описаните в Заповед от 06.11.2013 г. нарушения е наложено в законоустановения срок. Посочва се, че на ищцата лично  е връчена покана за даване на обяснения на 06.11.2013 г. На същата дата ищцата е изготвила, подписала и депозирала пред работодателя обяснение, поради и което е издадена оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. С оглед изложеното се сочи, че е спазена изцяло процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, като същото съответства на тежестта на нарушението и последиците за работодателя от така констатираните нарушения, осъществени от ищцата. Ето защо се твърди уволнението да е законосъобразно извършено, а  исковете – неоснователни, поради което се моли да се отхвърлят. Претендират се разноски.

В съдебно заседание на 28.01.2014 г. е допуснато изменение на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа в резултат на законното уволнение, като размерът на същия е увеличен от 4020 лв. на 5152,98 лв.  – обезщетение за оставане без работа за периода от 06.11.2013 г. до 06.05.2014 г. на база последно, получено брутно трудово възнаграждение от 858, 83 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, както и че е налице основанието за закрила по чл. 333, ал.1, т. 3 КТ, посочено в исковата молба, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за констатираните нарушения, за които същото е наложено,  и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове. С оглед направеното от ищцата възражение за наличие на закрила по чл. 333 КТ и нарушения от страна на работодателя по повод  липса на събрана от него информация за това, то ответникът – работодател следва да установи, че  е спазена процедурата за събиране на информация за наличие на основание за закрила по чл. 333 КТ. 

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор от  02.04.2012 . Заповед № У/ РМ № ПВ 146/ 06.11.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на ТПО на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” се установява, че ищцата е работила по ТПО с ответника, на длъжност „специалист човешки ресурси” в регионалното представителство на ответника – Регион 30 П. – 50АУП, което е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от 06.11.2013 г., като на тази дата заповедта е връчена лично на ищцата срещу подпис.

По отношение на възражението на ищцата за неспазване на разпоредбата на чл. 333 КТ, следва да се посочи, че същото  не се доказа в хода на процеса.  Видно от приетата по делото като доказателство Декларация от ищцата от 02.04.2012 г. (л. 31) ответникът е спазил процедурата за събиране на информация за наличие на основание за закрила по чл. 333 КТ. Не се представиха от ищцата доказателства за наличие на закрила по чл. 333 КТ, доколкото не се установи , че посочената в болничните листове на ищцата  диагноза „смесено тревожно – депресивно разстройство” е психично заболяване по смисъла на Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. Видно от болничните листове, издадени на ищцата, през периода, през който е ползвала отпуск поради временна неработоспособност е отразено, че причина за неработоспособността е „общо заболяване”, като това отразяване не е опровергано от ищцата при разпределената й доказателствена тежест за установяване на обстоятелството, че се ползва с твърдяната закрила по чл. 333, ал.1, т. 3 КТ.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е подписана от А. С. – регионален мениджър ЮЦР, който съгласно нотариално заверено Пълномощно от 03.06.2013 г. с рег. № 7044 по описа на В. И. – нотариус с рег. № 271 на НК на РБ, е упълномощен да сключва, изменя и прекратява трудови договори, да налага дисциплинарни наказания, да издава и подписва всякакъв вид заповеди, както и всякакви др. документи, свързани с трудовите правоотношения със служителите или работниците на територията на регионалното представителство. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон. В настоящия случай съдът счита, че лицето, което е подписало заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение е  редовно упълномощено да упражнява дисциплинарната власт, осъществявана от работодателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

В Заповед № У/ РМ № ПВ 146/ 06.11.2013 г. е отразено, че същата е издадена във връзка с Докладна записка с вх. № ДЗ ПВ 152/05.11.2013 г., издадена от А. С. и Докладна записка с вх. № ДЗ ПВ 151/05.11.2013 г. от Л. Ш. – офис мениджър във връзка със Заповед У /РМ № ПВ 145/ 04.11.2013 г. Посочено е, че на ищцата се налага дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 190, ал.1, т.3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина във връзка с чл. 187, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила, чл. 187, т. 7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, чл. 187, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или при възникване на трудовото правоотношение. В обстоятелствената част на заповедта е отразено, че дисциплинарното наказание се налага, поради неспазване на трудовата дисциплина, изразяващо се в липса на документи – протоколи за проведени инструктажи и декларация за върната на лицето трудова книжка; системно допускане на грешки при оформяне на трудовите договори и допълнителните споразумения на служителите, както следва: в допълнителни споразумения е вписано „непълно работно време – 8 часа” и „пълно работно време – 6 часа”, за което били дадени предписания от ИТ- Пловдив; в трудовия договор на С. В. е отразено, че е сключен за длъжност „Охранители ФО/ невъоръжена охрана”, а лицето се сочи, че работи на обект ДКУ, където охраната е задължително „въоръжена”;  грешки в трудовото досие на Г. Н. – трудовият договор на служителя е сключен по чл. 68, ал.1, т.2 КТ на длъжност „патрул, служби за сигурност”, като срокът на договора е обвързан със срока на договора с възложител БП. Допълнителното споразумение към трудовия договор на служителя е сключено за непълно работно време – 8 часа и място на работа – гр. С.. В системните нарушения се сочи и вписана грешна дата на издаване на лична карта на лицето Т. Б., като допълнителното споразумение е сключено като неразделна част от трудов договор № П 1017 / 27.09.2012 г., който е на друг служител.  В трудовото досие на М. Г. липсват молба и формуляр за кандидатстване на работа, като допълнителното споразумение към трудовия договор на служителя е сключено за „непълно работно време – 8 часа”. Друго нарушение се сочи да е допуснато при изготвяне на трудовото досие на Г. Х. Г., като допълнителните споразумения № 70/ 30.11.2011 г., № 150 / 27.04.2012 г. и № 63/01.01.2013 г. са сключени като неразделна част от трудов договор № 1/ 01.08.2011 г., който е на друг служител, в допълнителното му споразумение от отразено пълно работно време – 7 часа. Последната посочена от работодателя грешка, водеща до системност, е в трудовото досие на Р. В., чийто допълнителни споразумения за сключени за пълно работно време – 6 часа. Отразени са актовете и съответните разпоредби от тях, а именно: Правилник за вътрешния трудов ред и Длъжностна характеристика, които се твърди да са нарушени от ищцата. В заповедта е посочено, че ищцата е нарушила чл. 24, чл. 26 и чл. 34 от Правилник за вътрешния трудов ред и т.5, 8, 9, 10 от основни специфични задължения по Длъжностна характеристика и т.1, 3 от общи отговорности по Длъжностна характеристика. Посочено е, че ищцата е нарушила тези актове многократно, като доказателства за това са следните докладни: ДЗ Вх. № 108 / 24.06.2013 г. от А. С. – регионален мениджър на РП ЮЦР относно това, че на 17.06.2013 г. ищцата е напуснала офиса на РП и не се е върнала до края на работния ден, отказала е да изпълни заповед за предаване на ключове от служебната каса и сейфовете с трудови досиета с цел безпрепятствено продължаване на работния процес по време на отсъствието. Отразено е, че с това си действие ищцата е нарушила трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената работа и т. 7 – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, т. 10 – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, ДХ І Основни задължения – специфични: т.27 – изпълнява в срок поставените от прекия си ръководител цели и задачи. Описана е и докладна записка вх. № 107 от 21.06.2013 г. отново от А. С. относно това, че С.Б.К., съгласно Заповед У/РМ ПВ 083/06.06.2013 г. не е изпълнила в срок до 10.06.2013 г. поставените индивидуални задачи от прекия си ръководител, а именно да оформи по посочения образец от НС всички досиета на служители, както и да изготви справки. Това действие на служителя се сочи да представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т.3 КТ – неизпълнение на възложената работа, т. 7 – неизпълнение на законни нареждания на работодателя, т. 10 – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, ДХ І . Основни задължения – Специфични и т. 27 от правилника.

Видно от Болничен лист  от 17.06.2013 г., ищцата е била в отпуск по болест, считано от 17.06.2013 г., на която дата се твърди да е напуснала работа и да не се е явила повече. Така представеното доказателство обуславя основателност на отсъствието й от работа за тази дата и неоснователност на твърденията на работодателя, че е налице нарушение на трудовата дисциплина в този смисъл.

С оглед възражението на ищцата за  изтекъл едногодишен срок, в който може да се наложи дисциплинарно наказание, съгласно чл. 194, ал.1, пр. 2 –ро от КТ по отношение на по- голяма част от сочените в заповедта нарушения, обуславящи според работодателя сочената „системност”, следва да се посочи, че за по – голяма част от тези нарушения не е посочено кога са извършени и няма как да се прецени дали е изтекъл предвидения в  чл. 194, ал.1, пр. 2 -ро срок, който тече от извършването им. Липсата на дата на извършване на нарушенията възпрепятства защитата на ищцата и води до необоснованост на заповедта за уволнение в частта, касаеща тези нарушения, а именно: липса на документи – протоколи за проведени инструктажи и декларация за върната на лицето трудова книжка; системно допускане на грешки при оформяне на трудовите договори и допълнителните споразумения на служителите, както следва: в допълнителни споразумения е вписано „непълно работно време – 8 часа” и „пълно работно време – 6 часа”, за което били дадени предписания от ИТ- П.; отразяване в трудовия договор на С. В., че е сключен за длъжност „Охранители ФО/ невъоръжена охрана”, а лицето се сочи, че работи на обект ДКУ, където охраната е задължително „въоръжена”;  грешки в трудовото досие на Г. Н. – трудовият договор на служителя е сключен по чл. 68, ал.1, т.2 КТ на длъжност „патрул, служби за сигурност”, като срокът на договора е обвързан със срока на договора с възложител БП, като допълнителното споразумение към трудовия договор на служителя е сключено за непълно работно време – 8 часа и място на работа – гр. С., вписана грешна дата на издаване на лична карта на лицето Т. Б., като допълнителното споразумение е сключено като неразделна част от трудов договор № П 1017 / 27.09.2012 г., който е на друг служител, липса в  трудовото досие на М. Г. на молба и формуляр за кандидатстване на работа, като допълнителното споразумение към трудовия договор на служителя е сключено за „непълно работно време – 8 часа”, грешки в  трудовото досие на Р. В., чийто допълнителни споразумения за сключени за пълно работно време – 6 часа. Относно така сочените нарушения не следва да се проверява, доколко са налице предпоставките за налагането на дисциплинарно наказание, доколкото по отношение на тях не е спазено законоустановеното изискване за мотивиране на заповедта за уволнение, което обуславя незаконосъобразност на заповедта в тази част на формално основание, без да се разглеждат по същество предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание за тези нарушения. Не следва да се обсъждат и гласните доказателства относно тези нарушения, както и представените писмени доказателства по повод установяването им. Съгласно Решение № 647 от 11.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2009 г., IV г. о., ГК , постановено по реда на чл. 290 ГПК в заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се посочи датата на извършване на нарушението или период, в случай, че нарушението/нарушенията не са извършени на една и съща дата.  В този смисъл е и Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., IV г. о., ГК, съгласно което задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Когато нарушенията са осъществявани многократно в рамките на определен период; когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения.

В настоящия случай не са посочени нито конкретни дати нарушенията, нито периода, в който са извършвани с оглед преценката дали същите са извършени по време на действието на ТПО на ищцата и дали спрямо тях са изтекли предвидените в закона давностни срокове. Липсва отразяване на датите на извършване на горните нарушения и в цитираната в заповедта и в поканата за даване на обяснения, получена от ищцата, както и в докладна записка. По делото са приети, като писмени доказателства копия от трудови договори и копие от лична карта, с отразявания, нанесени от Л.Ш., но липсват данни тези трудови договори и копие от лична карта да са били неразделна част от докладната, връчена на ищцата, и съответно да са доведени до знанието й.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че  по отношение на горните нарушения, по делото безспорно се установи, че се касае за грешки, допуснати с оглед констатирани и от други служители, неточности в използваната програма (Докладна записка от 04.06.2012 г. и св. показания на М. Е.) , както и на основание нареждания на прекия ръководител на ищцата към онзи момент – св. Н. по отношение на вписването в договора на С. В.. От събраните писмени и гласни доказателства, се  установи да е налице липса на виновно поведение от страна на ищцата. От разпита на св. Ш. се установи, че трудовите договори и допълнителни споразумения се подписват от регионалния мениджър, поради и което не може да се търси отговорност за тяхното съдържание единствено и само от лицето, което ги е изготвило.

Относно другите включени в системността нарушения, за които са отразени дати, то следва да се посочи, че по отношение на констатираните грешки при изготвяне на ДС от 30.11.2011 г. и ДС от 27.04.2012 г., намиращо се в трудовото досие на Г. Х. Г., към 06.11.2013 г. – датата на налагане на наказанието, е изтекъл предвидения в чл. 195, ал.1, пр. 2 -ро срок. Единственото нарушение, включено в системността, което е мотивирано и е извършено преди изтичане на преклузивния срок е допусната грешка в ДС от 01.01.2013 г., находящо се в трудовото досие на Г. Х. Г.. По отношение на това нарушение работодателят е спазил процедурата по депозиране на покана за даване на обяснения, като в законоустановения срок ищцата е посочила, че се касае за софтуерна грешка. Това нарушение обаче само по себе си не обуславя твърдяната от работодателя системност на нарушенията, нито тежестта на наложеното дисциплинарно наказание.

Следва да се разгледат последните две нарушения, отразени в заповедта, за които ищцата твърди, че не се й искани обяснения. Видно от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищцата, за последните две нарушения на трудовата дисциплина са изложени всички законоустановени обстоятелства, а именно: нарушител, нарушение и кога е извършено нарушението. Видно от Покана за даване на обяснения, получена от ищцата на 06.11.2013 г., е налице препращане единствено и само относно констатираните нарушения, подробно описани в ДЗ № ПВ 151 / 05.11.2013 г., а по отношение на последните две нарушения, се сочи, че същите са констатирани с ДЗ Вх. № 108 / 24.06.2013 г. и докладна записка вх. № 107 от 21.06.2013 г., като покана за даване на обяснения по констатираните с тези докладни записки нарушения е изпратена на ищцата на 18.06.2013 г., но не е получена от нея. Поканата е с изх. № ПВ-ЧР 016/18.06.2013 г. по описа на ответното дружество, като липсват данни тази покана да е достигнала до ищцата. Видно от обратната разписка към куриерската пратка за изпращане на поканата, то същата е пращана през периода, през който ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност. От отразеното в обратната разписка не може да се направи еднозначен извод, че поканата за даване на обяснения за последните две нарушения в заповедта за уволнение, не е връчена на ищцата, поради виновни действия от нейна страна. Съдът не кредитира показанията на св. С. в частта, в която същият посочва, че служители от куриерската фирма заявили, че ищцата не вдигала телефона и не отваряла вратата на апартамента, макар да е била там, доколкото същите противоречат на отразеното в обратната разписка към товарителница № 22394124 (л. 49), с която е изпратена покана за даване на обяснения за последните две нарушения,  в  която обратна разписка е посочено „причина за неполучаване – неотключване на входната врата и изключен телефон”. По отношение на тази пратка липсват данни ищцата да не е вдигала телефона си или да не отключвала вратата на апартамента си, въпреки присъствието си в него.  Още повече, че единственият опит за връчване на покана за даване на обяснения е през месец юни 2013 г., а дисциплинарното наказание е наложено на ищцата на 06.11.2013 г. след връчване на покана за даване на обяснения и приемане на обяснения за останалите, посочени в заповедта нарушения. Липсват данни през този период ищцата да е търсена от работодателя за даване на обяснения за последните две нарушения. Видно от заповедта за уволнение ищцата е била на работа на 12 и 13 октомври 2013 г. Ответникът не представи доказателства да е направил всичко възможно да връчи на ищцата покана за даване на обяснения за последните две нарушения, посочени в заповедта и невръчването на такава да се дължи единствено и само на недобросъвестно поведение от страна на ищцата.

Освен това Съгласно чл.194 ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Краткият срок тече от откриване на нарушението- това е узнаването му от субекта на дисциплинарна власт. То трябва да обхваща пълна информация относно субекта на извършването му, време, място и начин на осъществяване, всички обективни и субективни признаци отнасящи се до нарушението.Само получаването на достатъчно данни, позволяващи установяването на всички негови съществени признаци и квалифицирането му като дисциплинарно нарушение, може да бъде определено като откриване. Видно от докладните записки, изготвени от С., то към датите, към които са били изготвени докладните са били установени всички съществени признаци на констатираните нарушения, поради и което следва да се приеме, че това са датите на откриване на нарушенията по смисъла на чл. 194, ал.1, пр. 1-во КТ, а именно: 24.06.2013 г. по отношение на нарушението на 17.06.2013 г. и 21.06.2013 г. относно неизпълнението в срок до 10.06.2013 г. на Заповед от 06.06.2013 г. От гореизложеното следва, че към 06.11.2013 г., когато е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание преклузивните срокове за тези нарушения са изтекли.

            Съдът счита, че не следва да се обсъждат детайлно показанията на св. С., доколкото същите потвърждават изложеното в докладните записки. По отношение на показанията на св. Н., то относимите към делото факти, изложени от него бяха коментирани по – горе. Относно твърдените от него качества на ищцата, то в тази част показанията се неотносими, доколкото не е налице прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, поради липса на качества на същата. Показанията св. Л. Ш. също потвърждават изложеното от нея в докладни записки, като относимите данни са коментирани във връзка с анализа на установените факти. Показанията на св. М. Е. установяват тенденциозното отношение на работодателя, както и касаят по същество описаното в докладна записка вх. № 107 от 21.06.2013 г. отново от А. С. относно това, че С.Б.К., съгласно Заповед У/РМ ПВ 083/06.06.2013 г. не е изпълнила в срок до 10.06.2013 г. поставените индивидуални задачи от прекия си ръководител, а именно да оформи по посочения образец от НС всички досиета на служители, както и да изготви справки, по отношение на което не са спазени формалните изисквания и не следва да се разглежда по същество законносъобразността на наложеното дисциплинарно наказание.  Въпреки това за пълнота съдът следва да посочи, че от показанията на св. Е. се установява, липсата на виновно поведение от страна на ищцата за неизпълнение на постановената задача, доколкото сроковете за изпълнение на същата, не са били съобразени с обема на задачата и с другите задължения на ищцата, съгласно длъжностната й характеристика.

С оглед горното, то единственото нарушение, за което е спазена законоустановената процедура, а именно: заповедта за уволнение е мотивирана и са искани обяснения от ищцата, е грешното отразяване в трудовото досие на Г. Х. Г., че подписаното допълнително споразумение е към трудов договор, който не е с това лице. Видно от длъжностната характеристика на ищцата, то същата е администрирала процеса по назначаване, преназначаване и освобождаване, поради и което от нея би следвало да се търси отговорност при допуснати грешки при извършване на тази дейност. Доколкото обаче трудовите договори и допълнителни споразумения, са подписвани от регионалния мениджър, упълномощен от работодателя, то съдържанието на същите следва да бъде проверявано и от него.  Така констатирано нарушение не само, че се установи да не е виновно извършено от ищцата, но и не би могло да обуслови налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”.

Още повече, че не се обуславя приложението на разпоредбата на чл. 190, ал.1, т. 3 КТ, както е посочено от работодателя в заповедта за уволнение. В  чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ е предвидена възможност за налагане на наказание "дисциплинарно уволнение" за системни нарушения на трудовата дисциплина. Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието "системни нарушения". Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът/служителят е извършил три или повече нарушения.

Ето защо уволнението е незаконно, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се уважи.

С оглед основателността на главния иск за отмяна на уволнението като незаконно основателен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на  ищцата на заеманата преди уволнението работа. В случая не е налице пречка за възстановяване на ищцата  на работа, тъй като същата е работил по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова, срокът на който да е изтекъл.

По основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение съдът намира следното:

За присъждане на обезщетение поради оставане без работа следва да бъде уважен искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, ищцата да докаже, че е останала без работа за периода, за който претендира обезщетение, но не повече от 6 месеца, и ищцата да докаже размера на този иск, като установи размера на брутното трудово възнаграждение, получено за пълен работен месец преди уволнението. Фактът на оставане без работа следва да се докаже със съответен официален документ, като такъв в случая е представеният оригинал от трудова книжка за констатация в съдебно заседание.

В настоящия случай при извършената констатация от трудовата книжка на ищцата в съдебно заседание от 04.02.2014г. се установява, че в труд. книжка на ищцата е вписано последно ТПО с ответното дружество, прекратено на 06.11.2013 г. на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като няма отбелязвания за започнати нови ТПО. От своя страна, това вписване не е оспорено от ответника, не са ангажирани доказателства ищцата да е започнала работа през процесния период.

От представеното от ответника удостоверение за последното БТВ на ищцата за пълен раб. месец преди уволнението се установява същото да възлиза на  858,53 лв.  лева, тъй като към датата на последното съдебно заседание периода, за който се иска присъждане на обезщетение не е изтекъл периода, за който се претендира обезщетението, то исковата претенция ще следва да се уважи частично, а именно в размер от 2 497, 54 лв. за периода от 06.11.2013 г. до 04.02.2014 г. Размерът на обезщетението е определен на основание чл. 162 ГПК, като при определяне на размера на обезщетението за оставане без работа за последния месец от този период се приспадат два работни дни.  За останалата част от исковата претенция, касаеща периода от 05.02.2014 г. до 06.05.2014 г. и равняваща се на разликата над сумата от 2 497, 54 лв. до 5152,98 лв.  искът се явява неоснователен и недоказан към настоящия момент и следва да се отхвърли. Следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, тъй като вземането е лихвоносно и исковата молба има характер на покана.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноските по делото. Направените от ищеца разноски възлизат на 800 лева – платено адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове, както следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 за отмяна на уволнението – 60 лева, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа – 60 лева, и по чл. 344, ал. 1, т. 3  вр. с чл. 225 от КТ за присъждане на обезщетение за периода на оставане без работа вследствие на незаконното уволнение –  99,90 лева,  общо 219, 90 лева. В негова тежест следва да се възложат и разноските за ДТ за издадено на ищеца СУ в размер на 5 лева. 

 

         Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА уволнението на С.Б.К., ЕГН: **********,***,  извършено със Заповед № У/ РМ № ПВ 146/ 06.11.2013 г.,  с която  и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото й правоотношение  е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от  06.11.2013 г. на управителя на „Ей Ес Пи” ЕООД, ЕИК: 121078722, гр. С., район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, Литекс Тауър, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА С.Б.К., ЕГН: **********,*** на заеманата преди уволнението работа – „специалист човешки ресурси” в регионалното представителство– Регион 30 П. – 50АУП към „Ей Ес Пи” ЕООД, ЕИК: 121078722, гр. С., район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, Литекс Тауър.

ОСЪЖДА „Ей Ес Пи” ЕООД, ЕИК: 121078722, гр. С., район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, Литекс Тауър да заплати на С.Б.К., ЕГН: **********,***  сумата от 2 497, 54 лв., представляваща обща размер на  обезщетение  за времето, през което С.Б.К. е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от  06.11.2013 г. до 04.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2013 г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 800 лева  – разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за разликата над сумата от 2 497, 54 лв. до 5152,98 лв.   за периода 05.02.2014 г. до 06.05.2014 г.

ОСЪЖДА „Ей Ес Пи” ЕООД, ЕИК: 121078722, гр. С., район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, Литекс Тауър да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 219, 90 лева – държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 5 лева– държавна такса за издадено на ищеца съдебно удостоверение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено – 18.02.2014 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Дафина Арабаджиева

 

 

Вярно с оригинала.

ЕЛ