Гражданско дело 18147/2013 - Решение - 27-02-2014

Решение по Гражданско дело 18147/2013г.

 Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр.Пловдив, 27.02.2014г.

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

            Пловдивски районен съд, VІІ граждански състав в публичното заседание на  двадесет  и  четвърти  февруари  през  две хиляди и четиринадесета година  в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОРИС  ИЛИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Катя Грудева, като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№18147  по описа за 2013г., намира за установено следното:

            Предявени  са искове с правно основание чл.327, ал.1  от  ТЗ  и  чл.86, ал.1  от  ЗЗД.

Ищецът  “Марица-  97”  АД- в  ликвидация,  със  седалище  и  адрес на управление  гр. Костенец,  ул. “Съединение” №2, ЕИК  12205283,,  представлявано  от  ликвидатора  В. Г. И., чрез пълномощника  си  по делото  адв. Г. Е.,  иска  постановяване  на решение,  с което  ответникът  Р. Т. М.,  ЕГН **********,  в качеството  му на  ЕТ „Р.-Р.М.”“  да  бъде осъден  да му  заплати  сумата от 10600  лв.,  съставляващи  дължима  част от цена на доставени  стоки по фактура  №0000000446/19.04.2011г.;  сумата от 3369,91  лв.-  мораторна  лихва за периода  20.04.2011г.-12.11.2013г.,  ведно  със законната лихва върху  главницата  от датата  на предявяване  на иска- 12.11.2013г.  до окончателното й заплащане.  Претендират се и  направените  по делото  разноски,  както  и  разноските, направени в  производството  по  обезпечаване на  бъдещ  иск. 

            Ответникът  Р. Т. М.,  ЕГН **********,  в качеството  му на  ЕТ „Р.-Р.М.”“,  със седалище  и  адрес  на  управление  гр. Стамболийски,  ул. „Трети  март“  №8,  ЕИК  825243046,   чрез  пълномощника  си по делото  адв. И.  Д.,  оспорва  предявения иск.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

По делото е  представен препис от  фактурата,  по която  се  претендира  плащане,  в  която  е  отразено,  че  ищцовото  дружество е  доставило на  ответника стоки  на  обща  стойност  21633,43  лв. с  ДДС.  Фактурата  е  подписана  за  получател от страна на  ответника и  не  е  оспорена  от  последния, поради  което  следва да се  приеме,  че  удостоверява  сключването  на договор за  покупко- продажба  на  описаните в  нея стоки и предаването  им  на ответника.

От заключението  на  приетата  съдебно- счетоводна  експертиза  се  установява,  че  по  процесната  фактура  са налице плащания от  страна  на  ответника  в  общ  размер 11033,43  лв.,  като  незаплатеният  остатък  по нея  възлиза на  10600 лв. 

При така установените фактически обстоятелства съдът намира, че  от правна  страна  между  страните  са възникнали  облигационни  отношения  по сключен договор  за покупко- продажба  на  описаните  във  фактурата  стоки,  доказателство  за което  е  фактът  на  подписването  и  осчетоводяването  й от страна  на  ответника  и  извършването  на частични плащания  по  нея,  който  по този начин  е демонстрирал  волята си,  че е  страна  по сделката.  От  изложеното  се налага изводът,  че  ищецът  е  изпълнил  задължението  си  да  предаде  стоките,  а    ответникът  дължи заплащане  на  цената  им.  Ето  защо   исковата  претенция за  заплащане  на незаплатената  главница  в размер на  10600  лв.  е основателна.

По  отношение на  претенцията за  мораторна  лихва съдът намира следното:

Съгласно  разпоредбата на чл.327, ал.1  от ТЗ  плащането  се  извършва  едновременно  с получаването  на стоката, освен ако  страните  са  уговорили  друго. Съгласно  чл.86, ал.1  от   ЗЗД  при  неизпълнение  в срок  на  парично задължение  длъжникът  дължи  обезщетение в  размер  на  законната  лихва.  В  случая  липсват  доказателства  страните да  са  уговорили  срок за  плащане, различен  от   установения  в  разпоредбата на чл.327, ал.1  от ТЗ.  Ето  защо  ответното дружество  дължи  на ищеца   обезщетение  за  забавено  изпълнение  върху  неплатената главница за  периода  от  деня, следващ  датата на издаване  на  фактурата-  20.04.2011г.  до  датата  на подаване  на исковата  молба- 12.11.2013г.  От заключението  на приетата  съдебно- счетоводна  експертиза се  установява,  че  общият  сбор  на дължимата  мораторна  лихва  върху неплатената  главница  по  фактурата за посочения период  с  отчитане  на извършените  за  периода  частични плащания  възлиза на  3369,91  лв.,  поради  което  претенцията  за мораторна  лихва следва  да  бъде  уважена  в  предявения  размер. 

             На основание чл.78, ал.1 от  ГПК в полза на ищеца  следва  да  се  присъдят направените по делото разноски,  както  и  направените разноски  в  производството  по обезпечаване  на  иска-  по ч.гр.д.  №983/2013г.  на  Районен  съд-  Ихтиман,  в общ  размер от 3103,91  лв. съгласно  представения  списък. 

По изложените съображения съдът     

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Р. Т. М.,  ЕГН **********,  в качеството  му на  ЕТ „Р.-Р.М.”,  със седалище  и  адрес  на  управление  гр. Стамболийски,  ул. „Трети  март“  №8,  ЕИК  825243046, да заплати на  “Марица-  97”  АД- в  ликвидация,  със  седалище  и  адрес на управление  гр. Костенец,  ул. “Съединение” №2, ЕИК  12205283,,  представлявано  от  ликвидатора  В. Г. И.,  сумата от 10600  лв.,  съставляващи  дължима  част от цена на доставени  стоки по фактура  №0000000446/19.04.2011г.;  сумата от 3369,91  лв.-  мораторна  лихва за периода  20.04.2011г.-12.11.2013г.,  ведно  със законната лихва върху  главницата  от датата  на предявяване  на иска- 12.11.2013г.  до окончателното й заплащане,  както  и  сумата  от 3103,91  лв.- разноски  по делото.

           

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала.

КГ