Гражданско дело 18069/2013 - Решение - 24-02-2014

Решение по Гражданско дело 18069/2013г.

 

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер                                               24.02.2014 година                          град Пловдив

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд                                                          ХІІ граждански състав

На 24.02.2014г.

В публично заседание на 04.02.2014г. в следния състав:

 

                                                                                         Председател: Стефка Михова

Секретар: Петя Мутафчиева

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 18069 по описа на ПРС  за  2013 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

  Предявен е иск с правно основание  чл.124, ал.1 от ГПК.

          В исковата си молба против ответника ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:115016602, със седалище и адрес управление:  град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от  Й.З. и  Й.П., ищецът Н. Н. Я.  , ЕГН: **********,*** твърди, че е наследник по закон на Н.Ю.,починала на ***. С определение, постановено по ч.гр. дело № 6360  по описа на ПРС за 2005 г.   по реда на чл.237 от ГПК /отм./ наследодателят на ищеца е  осъден да заплати на ответника сумата от 1329,96 лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.01.2000г. – 31.10.2005 г., сумата от 570,12 лева, съставляваща  обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.04.2000 г.- 17.11.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от 22.11.2005 г. до окончателното й заплащане, както и сторените по делото разноски в размер от 135  лева. За тези суми  топлопреносното дружество се снабдило с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп.д.№4014/2006г. по описа на ДСИ при ПРС, прекратено  на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК,след което въз основа на изпълнителния лист ответника образувал ново  изп. дело № 1253/2010 г.  по описа на ЧСИ К.П., с район на действие ПОС, по което дело ищецът в качеството си на наследник на Н.Ю. бил конституиран като длъжник. Я. твърди, че не дължи сумите по изпълнителното дело, тъй като вземането на ответника било погасено по давност,поради което  моли съда да постанови решение,с което да признае за установено,че не му дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 6360 по описа на ПРС за 2005г. и е образувано изп. дело № 1253/2010 г.  по описа на ЧСИ с рег. № 824,с район на действие ПОС. Претендира направените разноски по делото.

Ответникът оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане и на разноски.

  Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намери за установено следното:

  Видно от изпълнителен лист, издаден на основание чл. 237 от ГПК /отм./ по частно гр. дело № 6360/ 2005 г. на ПРС, ХVI гр. с-в гр. с-в, наследодателката на ищеца Н.Ю. е осъдена да заплати на „Топлофикация Пловдив” ЕАД следните суми: главница в размер на 1329,96 лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.01.2000 г.- 31.10.2005 г., обезщетение за забава в размер на 570,12 лева за периода 30.04.2000 г.- 17.11.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2005 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото- държавна такса в размер на 40 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 95 лева.

По делото е постъпил заверен препис от изпълнително дело № 1253/ 2010 г. на ЧСИ К.П., рег. № , приложено е и изпълнително дело № 4014/ 2006г. на ДСИ при ПРС, 4 район.

От постъпилите изпълнителни дела се установява, че с молба от 16.01.2006 г. „Топлофикация Пловдив” ЕАД (чийто правоприемник се явява ответникът) е направил искане пред ДСИ при ПРС за образуване на изпълнително дело против наследодателя на ищеца по изпълнителния лист по ч. гр. дело № 6360/ 2005 г. на ПРС, за присъдените суми, в която връзка е образувано изп. дело № 4014/2006 г. на ДСИ при ПРС, 4 район. По делото е приложена покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 04.02.2006 г. С постановление на ДСИ от 03.09.2008 год. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /отм./, поради обстоятелството, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.

След като молбата на взискателя за връщане на изпълнителния лист е била удовлетворена, въз основа на него е било заведено ново изпълнително дело - № 1253 / 2010 год. по описа на ЧСИ К.П., с рег. № , образувано въз основа на молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД от 15.10.2010 год. С протокол на ЧСИ от 08.02.2010г. ищецът е конституиран като длъжник на основание чл.429 ал.2 от ГПК в качеството му на един от тримата наследници по закон на Н.Ю. и като такъв отговаря за дълга до размера на наследствения си  си дял-1/3 ид .част.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по възражението. Съгласно ТР 3/18.05.2012г на ВКС по т.д.№3/2011г. ОСГК вземането на топлофикационното дружество за стойността на предоставена топлинна енергия представлява периодично вземане по смисъла на чл. 111, ал.1, б.”в” от ЗЗД. Като такова, то се погасява с кратка – тригодишна погасителна давност.

 Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно към датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист-22.11.2005г. /която прекъсва давностния срок съгласно чл.116,ал.1, б. „в” от ЗЗД/ - давността вече е била изтекла за дължимите суми за периода 01.01.2000г.-22.11.2002г.,както по отношение на главното така и по отношение на акцесорните вземания и същите са погасени по давност.

    По отношение на останалата част от периода:

    От приложеното изпълнително дело № 4014/ 2006 г. на ДСИ при ПРС, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист, е видно, че единственото действие, което е извършено е изпратена до длъжника ПДИ, получена на 04.02.2006г. Тъй като по смисъла на чл. 330 ал. 1 буква „д” от ГПК /отм./ принудителното изпълнение се счита за прекратено по силата на закона, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, то на 04.02.2008 г. (или две години след връчване на ПДИ) делото пред ДСИ е било прекратено. В случая не е бил нужен изричен акт на съдебния изпълнител за това, защото постановлението на органа има само констативен характер- установява факт на настъпило прекратяване, а не поражда последиците на това прекратяване, което настъпва ex lege. Извършените действия по делото след изтичане на двете години обаче са ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат да породят своите последици.

           Съгласно решения на ВКС,постановени по реда на чл. 290 ГПК /в т.ч. решение на второ търговско отделение на ВКС № 31/09.09.2010 г., по т. д. № 400/2009 г./ в хипотезата на прекратяване на изпълнителното производство по чл. 330, б. "д" ГПК (отм.), респ. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК,началото на давностния срок за погасяване на вземането е от последното осъществено изпълнително действие, а не от деня, когато изпълнителното производство е прекратено или е подлежало на прекратяване.Това е така,тъй като посоченият фактически състав на прекратяване на изпълнението, поставящ за основни критерии бездействието на кредитора и изтичането на определен срок от това бездействие, по своето естество е идентичен с критериите относно проявлението на института на погасителната давност-също бездействие на кредитора и изтичане на определен срок.

След като последното изпълнително действие по изп.д.№4014/2006г. е извършено на 04.02.2006г., то от тази дата      е  започнал да тече нов три годишен давностен срок по чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД , който е изтекъл  на 04.02.2009г.,както и към датата на подаване на молбата от ответника до ЧСИ за образуване на изпълнително производство на 15.10.2010г.

         Изложеното дотук налага извод , че  предявения от ищеца отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по издадения изпълнителен титул, обективиращ погасени по давност вземания, е доказан по основание.Относно неговия размер следва да се има предвид, че наследниците не са солидарни длъжници по отношение задължения на наследодателя. В този смисъл е разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН и установената съдебна практика - Решение № 19 от 6.II.1985 г. по гр. д. № 953/84 г., II г. о., Решение № 2553 от 1959 г. по гр. д. № 7325/59 г., II г. о.Следователно ищецът следва да отговаря само до размер на 1/3 от задълженията по изпълнителното дело, като нито взискателя, нито съдебния-изпълнител могат да претендират суми надхвърлящи този дял. Така изложеното налага извод , че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен до размера на 1/3 от задълженията на наследодателя, предмет на принудително събиране по изпълнителното дело или в размер от 443,32 лева-неплатена топлинна енергия за периода 01.01.2000г. – 31.10.2005 г., от 190,04 лева, - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.04.2000 г.- 17.11.2005г., 45 лева – разноски. Над посочените до пълните предявени с исковата молба размери претенцията като неоснователна следва да се отхвърли.

         При този изход на правния спор на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 248,33 лева- разноски, съразмерно уважената част на иска.

         На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 174,73 лева, представляваща разноски за юрисконсулско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска.

      Водим от горното , съдът 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, че  Н.Н.Я.  , ЕГН: **********,*** не дължи на ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:115016602, със седалище и адрес управление:  град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от  Й.З. и  Й. П,  сумата от 443,32 лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.01.2000г. – 31.10.2005 г., сумата от 190,04 лева, съставляваща  обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.04.2000г.- 17.11.2005 г.,ведно със законната лихва върху главницата начиная от 22.11.2005г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 45 лева -разноски , за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 6360  по описа на ПРС за 2005 г.    и е образувано изп. дело № 1253/2010 г.  по описа на ЧСИ К.П.,с район на действие ПОС,като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции над уважените до пълните предявени размери от 1329,96 лева за неплатена топлинна енергия,от 570,12 лева за обезщетение за забавено плащане на главницата , от 135 лева за разноски като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

   ОСЪЖДА  ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:115016602, със седалище и адрес управление:  град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от  Й.З. и  Й.П. да заплати на Н.Н.Я.  , ЕГН: **********,***  , сумата от 248,33 лева- разноски по делото съразмерно с уважената част от предявения иск.

ОСЪЖДА  Н.Н.Я.  , ЕГН: **********,*** да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:115016602, със седалище и адрес управление:  град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от  Й.З. и  Й.П., сумата от 174,73 лева-разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.

    Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд окръжен съд в  двуседмичен  срок от  връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ