Гражданско дело 17954/2013 - Решение - 21-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 759                            21.02.2014 година                    град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Ваня Койчева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17954 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 от ГПК.

   Ищецът Л.И.Х., ЕГН ********** ***, чрез адвокат М., е предявил против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за приемане на установено, че ищеца не дължи сумата от 1322,41 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01,01,1998 г. до 31,05,2001 г., 333,87 лв.  мораторна лихва за периода от 05,03,1998 г. до 30,07,2001 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 16,08,2001 г. до окончателното плащане, сумата от 119,13 лв.- държавна така и адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени по ч.гр.д. №4154/2001 г. по описа на ПРС,  424,90 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 24,06,1999 г. до 28,02,2002 г., 150,60 лв. мораторна лихва за периода от 01,08,2001 г. до 01,04,2002 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 05,04,2002 г. до окончателното плащане, сумата от 52,61 лв.- държавна така и адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени по ч.гр.д. №1259/2002 г. по описа на ПРС, 213,38 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01,03,2002 г. до 31,10,2002 г., 266,06 лв.  мораторна лихва за периода от 01,05,2002 г. до 11,10,2007 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 18,10,2007 г. до окончателното плащане, сумата от 51,58 лв.- държавна така и юрисконсултско възнаграждение, които суми са присъдени по ч.гр.д. №7634/2007 г. по описа на ПРС. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, в който се посочва, че не се оспорват изложените в исковата молба твърдения относно обстоятелството, че посочените по горе задълженията били погасени по давност. Изразява се готовност при посочване на конкретна банкова сметка ***, на същата да му бъдат преведени направените в производството разноски. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че не то било съобразено с минималните размери по Наредба № 1/ 2004 г.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От фактическа страна е безспорно, и от писмените доказателства се установява, че на 23.08.2011 г. по  ч.гр. д. №4154 / 2001 г. по описа  на Пловдивски районен съд, на 17,04,2002 г. по ч.гр. д. №1259 / 2002 г. по описа  на Пловдивски районен съд , на 19,10,2007 г. по ч.гр. д. № 7634 / 2007 г. по описа  на Пловдивски районен съд, по реда на чл.242 от ГПК/отм./ на несъдебни изпълнителни основания- извлечение от сметки, са бил издаден изпълнителни листове в полза на „Топлофикация Пловдив” ЕАД, с ново наименование ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу длъжника Л.И.Х.  за следните суми: 1322,41 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01,01,1998 г. до 31,05,2001 г., 333,87 лв.  мораторна лихва за периода от 05,03,1998 г. до 30,07,2001 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 16,08,2001 г. до окончателното плащане, сумата от 119,13 лв.- държавна така и адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени по ч.гр.д. №4154/2001 г. по описа на ПРС,  424,90 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 24,06,1999 г. до 28,02,2002 г., 150,60 лв. мораторна лихва за периода от 01,08,2001 г. до 01,04,2002 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 05,04,2002 г. до окончателното плащане, сумата от 52,61 лв.- държавна така и адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени по ч.гр.д. №1259/2002 г. по описа на ПРС, 213,38 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01,03,2002 г. до 31,10,2002 г., 266,06 лв.-  мораторна лихва за периода от 01,05,2002 г. до 11,10,2007 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 18,10,2007 г. до окончателното плащане, сумата от 51,58 лв.- държавна така и юрисконсултско възнаграждение, които суми са присъдени по ч.гр.д. №7634/2007 г. по описа на ПРС.

Между страните по делото не се спори, че посочените по горе вземания са погасени по давност. Поради това настоящият съдебен състав намира, че вземанията по издадените изпълнителни листове са погасени по давност. В заключение, следва с решението да се признае за установено, че търсените от ответника по изпълнителните листове суми не се дължат поради изтекла давност.

 

По отношение на разноските:

 

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 173,25 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 350 лв. Доколкото обаче в случая ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, същото следва да се разгледа.  Съгласно  чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален размер / т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06,11,2013 г. , постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК/. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ищецът е заплатил сумата от 350 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им част, като моли същите да бъдат намалени до посочения размер в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира направеното искане за неоснователно. В случая предвид размера на претенцията, то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 316,07 лв. Съдът намира, че е в действителност делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производството е приключило в рамките само на едно заседание, в хода на процеса не са настъпили някакви съществени усложнения, но доколкото в настоящото производство е заявена претенция по три изпълнителни листа, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение не следва да бъде редуциран, тъй като същия е малко над минималния размер.

Поради изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, че Л.И.Х., ЕГН ********** ***, чрез адвокат М., не дължи следните суми: 1322,41 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01,01,1998 г. до 31,05,2001 г., 333,87 лв.  мораторна лихва за периода от 05,03,1998 г. до 30,07,2001 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 16,08,2001 г. до окончателното плащане, 119,13 лв.- държавна така и адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени по ч.гр.д. №4154/2001 г. по описа на ПРС, 424,90 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 24,06,1999 г. до 28,02,2002 г., 150,60 лв. мораторна лихва за периода от 01,08,2001 г. до 01,04,2002 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 05,04,2002 г. до окончателното плащане, 52,61 лв.- държавна така и адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени по ч.гр.д. №1259/2002 г. по описа на ПРС, 213,38 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01,03,2002 г. до 31,10,2002 г., 266,06 лв.  мораторна лихва за периода от 01,05,2002 г. до 11,10,2007 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 18,10,2007 г. до окончателното плащане, 51,58 лв.- държавна така и юрисконсултско възнаграждение, които суми са присъдени по ч.гр.д. №7634/2007 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,  да заплати на Л.И.Х., ЕГН ********** ***, чрез адвокат М., направените по делото разноски, както следва: държавна такса в размер на 173,25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

   

    СЪДИЯ :

        /Николай Стоянов/

Вярно с оригинала.

ВК