Гражданско дело 17883/2013 - Решение - 10-05-2014

Решение по Гражданско дело 17883/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е № 1927

 

гр.Пловдив, 10.05.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр.с., в открито съдебно заседание на десети май две хиляди и четиринадесета година, в състав

 

Председател: Росица Кюртова

 

секретар: Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №17883 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът В. Л.Н., ЕГН **********,***, представляван от адв.И.М., твърди, че по гр.д.№4218/2005г. по описа на ПРС, V гр.с., срещу него бил издаден изпълнителен лист в полза на ответника с предишно наименование “Топлофикация Пловдив”ЕАД за сумите 560,85 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.01.2001г. – 30.06.2005г.; 143,79 лв. – обезщетение за забава за периода 01.03.2001г. – 19.07.2005г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.07.2005г. до окончателното изплащане, както и 16,10 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер 40 лв., общо възлизащи на 56,10 лв. За събиране на посочените суми по молба на ответника било образувано изп.дело №6737/2005г. по описа на ДСИ при ПРС. По изпълнителното дело била връчена призовка за доброволно за доброволно изпълнение на 15.02.2006г. От датата на това изпълнително действие били изминали повече от две години, през които не били правени искания от взискателя и не били предприемани изпълнителни действия. При тези обстоятелства изпълнението било прекратено по силата на закона на основание чл.330, б.д) ГПК още на 15.02.2008г. След този момент били изтекли повече от три години, без да се образува ново изпълнително дело и вземанията се погасили по давност на основание чл.111, б.в) ЗЗД. Кратката погасителна давност била приложима поради периодичния характер на вземането на ответното дружество. Всички действия, извършени след прекратяване на изпълнителното дело ex lege, включително изпращането му за продължаване от ЧСИ, не можели да имат за последица прекъсване на давността, тъй като за тях липсвало валидно правно основание. Пред ЧСИ К.Павлов не било образувано ново изп.дело, а образуваното такова пред ДСИ било изпратено на същия за продължаване на изпълнителните действия, за това молбата на взискателя по §3 ЗЧСИ не прекъсвала давността. По изложените съображения вземането на ответника по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№4218/2005г., било погасено по давност и не се дължало от ищеца. Затова в исковата молба е формулиран петитум да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист, присъдени по гр.д.№4218/2005г. на ПРС, V гр.с. Претендират се сторените деловодни разноски.

Ответникът “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№37, представляван от пълномощника юрк.П. П., оспорва исковете. Според него, докато траел изпълнителния процес относно вземането, давността спирала да тече, като в тази връзка се основава на задължителна и трайноустановена съдебна практика. Изп.дело №6737/2005г. по описа на ДСИ било прекратено на 23.01.2009г., от която дата започнала да тече нова давност, прекъсната отново с разпореждане от същата дата на ЧСИ К.П., с който същият образувал изп.дело №118/2009г. Възразява, че за част от вземанията, които били погасени чрез плащане в хода на изпълнителния процес, за ищеца липсвал правен интерес от установителен иск за недължимост.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на ответника, с наименование към този момент “Топлофикация Пловдив”ЕАД, на 26.07.2005г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за сумите: 560,85 лв. – неплатена топлинна енергия за периода 01.01.2001г. – 30.06.2005г.; 143,79 лв. – обезщетение за забава за периода 01.03.2001г. – 18.07.2005г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.07.2005г. до окончателното изплащане, както и 16,10 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер 40 лв., като общо двете суми възлизат на 56,10 лв. Изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по ч.гр.д.№4213/2005г. по описа на ПРС, V гр.с., което е унищожено.

Установява се от приложеното изпълнително дело №2009*0400118 по описа на ЧСИ К.П., рег.№*, с район на действие ОС Пловдив, че на 16.08.2005г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело, във връзка с която е образувано такова под номер 6737/2005г. по описа на СИС при ПРС. На 17.08.2005г. съдебният изпълнител е издал на взискателя удостоверение, въз основа на което да се снабди със сведения относно имущественото състояние на длъжника, във връзка с което е получена справка от РУСО на 29.08.2005г. На 15.02.2006г. на ищеца е връчена призовка за доброволно изпълнение. На 21.01.2009г. е постъпила молба от ответника на основание §3, ал.1 ПЗР ЗЧСИ производството по изпълнителното дело да бъде продължено от ЧСИ К.П., въз основа на която на 23.01.2009г. производството по изп.д.№6737/2005г. е прекратено пред ДСИ и същото е изпратено на посочения ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия, който е образувал изп.дело №2009*0400118. На 19.02.2009г. съдебният изпълнител е изпратил справки за проучване имущественото състояние на длъжника до ТД НАП, ОДМВР, Община Пловдив и АДВ, които са върнати по делото през март 2009г. Видно от приложеното запорно съобщение и известие за връчване, на 07.02.2011г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на ищеца, получавано от ПГСС „Ц.Й.”, гр.П. Въз основа на наложения запор по изпълнителното дело са започнали да постъпват плащания от третото задължено лице, считано от 28.02.2012г., с които са погасени част от задълженията по изпълнителното дело. Последното се установява от приложените платежни документи, от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, според което с преведените на взискателя суми са погасени разноските по гражданското дело, разноски по изпълнителното дело, част от обезщетението за забава и част от главницата, като остатъкът от дълга е общо 586,31 лв., в това число 229,24 лв. обезщетение за забава и 357,07 лв. – неплатена топлинна енергия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира, че предявените искове са допустими. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, дори ако част от тях са платени и принципно разполага с възможност да претендира връщането им от взискателя, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК. Ето защо възражението на ответника за частична недопустимост досежно платените в хода на производството задължения е неоснователно.

Съгласно Тълкувателно решение №3/2011год от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. Няма съмнение, че с кратка давност се погасяват вземанията за лихви, както и за обезщетение за забава – чл.111, б.б) и б.в). За вземанията за разноски е приложима отново кратката давност, тъй като същите са акцесорни и се погасяват с погасяване на главното такова – чл.119 ЗЗД.

При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД. С предприемане на действия на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл.116, б.в) ЗЗД. За такова действие се приема подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, което в конкретния случай е станало най-късно на 23.07.2005г. Към този момент част от вземанията за главница и лихви по процесния изпълнителен лист вече са били погасени по давност – това са тези вземания, чиято изискуемост е настъпила повече от три години преди молбата за издаването му, или вземанията за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2001г. до 31.05.2002г. От приложение № 3 към заключението на ССЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, обективно и неоспорено от страните, се установява, че вземанията за този период за главница са в размер 95,76 лв., а за лихва за забава – 41,37 лв.

За останалите вземания давността е прекъсната, преди изтичането й, с подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. След прекъсването съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност, която отново е била прекъсната с молбата на ответника за образуване на изпълнително дело, а докато същото трае, давността спира да тече съгласно чл.115, ал.1, б.ж) ЗЗД. В тази насока е цитираното от ответника Постановление №3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС, според което изпълнителният процес е също съдебен процес относно вземането, като тълкуванието не прави разлика в основанието, на което е издаден изпълнителен лист – няма значение дали същото е съдебно или несъдебно такова, както е в настоящия случай.

Давността спира да тече до прекратяване на изпълнителното производство, от който момент започва да тече нова давност, тъй като с предприетите изпълнителни действия преди това давността е била прекъсната. След образуване на изп.дело на ищеца е връчена призовка за доброволно изпълнение на 15.02.2006г., което е единственото предприето от държавния съдебен изпълнител действие на принудително изпълнение. Същото действие е прекъснало давността, а такава не е текла до прекратяване на изпълнителното дело. Съдът споделя доводите на ищеца, че след двугодишно бездействие на взискателя, считано от 15.02.2006г., производството по принудително изпълнение е било прекратено по силата на закона на основание чл.330, ал.1, б.д) ГПК(отм.), която разпоредба е идентична с тази на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В този случай не е необходимо нарочно постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на производството, а ако е издадено такова, то само констатира настъпилото вече прекратяване ex lege. В този смисъл е ТР №47/01.04.1965г. на ОСГК ВС, което не е изгубило значение, както и съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК, като например решение по т.д.№400/2009г. на ВКС, ІІ т.о. Според същото решение нова тригодишна давност започва да тече от датата на последното извършено по делото изпълнително действие, когато са налице предпоставките по чл.330, ал.1, б.д) ГПК(отм.) В този смисъл в настоящия случай, считано от 15.02.2006г. е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 15.02.2009г.

Съдът намира, че в горния срок погасителната давност не е била прекъсвана. По-специално, молбата, основана на §3, ал.1 ПЗР ЗЧСИ, за прехвърляне на изпълнителното дело от ДСИ на ЧСИ, в конкретния случай не съставлява действие на принудително изпълнение по смисъла на закона. Към датата на подаването й производството по принудително изпълнение вече е било прекратено, същото не е “висящо” по смисъла на посочената разпоредба и приложението й е било недопустимо. Освен това, посочената разпоредба не предвижда прекратяване на едно изпълнително дело и образуване на друго, а създава възможност за продължаване на започнатото вече пред ДСИ принудително изпълнение от друг съдебен изпълнител, като се запази валидността на всички извършени до момента действия. В този смисъл ЧСИ следва да продължи производството, а не да образува ново с изпращане на покана за доброволно изпълнение. Ето защо и не може да се приеме, че е образувано ново изпълнително дело, с което давността е била прекъсната. Продължено е изпратеното такова, при това напълно недопустимо, тъй като същото е било прекратено вече по силата на закона, считано от 15.02.2006г. Извършените по едно прекратено изпълнително производство действия нямат правно действие и не могат да се противопоставят на длъжника. Те не могат да проявят действие и по смисъла на чл.116, б.в) ЗЗД. (В този смисъл е решение №223 от 12.07.2011г. по т.д.№124/2010г. на ВКС, ІІ т.о.) Непротивопоставими на длъжника са и последващите действия по налагане на запор върху трудовото му възнаграждение от 2011г., тъй като и те са извършени по едно прекратено производство, без да имат правно основание. Ето защо съдът намира, че с препращане на изпълнителното дело на частен съдебен изпълнител и предприемане от негова страна на действия на принудително изпълнение започналата да тече на 15.02.2006г. нова тригодишна давност не е била прекъсната и е изтекла на 15.02.2009г., като с това и останалите вземания по изпълнителния лист, издаден против ищеца, са били погасени. По изложените съображения исковете са основателни и следва да се уважат изцяло.

При този изход на спора в полза на ищцовата страна се дължат деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Същата е направила и претендира разноски в общ размер 285 лв., в това число държавна такса 53 лв., адвокатско възнаграждение, платено в брой, в размер 200 лв., банкови такси в размер 7 лв. и такса за издаване на обезпечителна заповед в размер 5 лв. Тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло в тежест на ответника. 

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Л.Н., ЕГН **********,***, представляван от адв.И.М., не дължи на “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№37, представляван от пълномощника юрк.П.П., сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№4213/2005г. по описа на ПРС, V гр.с., а именно: сумата 560,85 лв. (петстотин и шестдесет лева и 85 ст.) – неплатена топлинна енергия за периода 01.01.2001г. – 30.06.2005г.; сумата 143,79 лв. (сто четиридесет и три лева и 79 ст.) – обезщетение за забава за периода 01.03.2001г. – 18.07.2005г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.07.2005г. до окончателното изплащане, както и 16,10 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер 40 лв., като общо двете суми възлизат на 56,10 лв. (петдесет и шест лева и 10 ст.), поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№37, представляван от пълномощника юрк.П.П., да заплати на В. Л.Н., ЕГН **********,***, представляван от адв.И.М.,  сумата 285 лв. (двеста осемдесет и пет лева) – разноски в производството по гр.д.№17883/2013г. по описа на ПРС, ІІ гр.с.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

                                                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Р. Кюртова

 

 

          Вярно с оригинала.

          РЦ